Направо към съдържанието

Димитър Съселов (астроном)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 16:03, 19 септември 2010 на MerlLinkBot (беседа | приноси) (Bot: repairing dead link harvard.edu)
Димитър Съселов
български астроном

Роден

Учил вУниверситет на Торонто
Софийски университет
Работил вХарвардски университет
Харвардски университет (1998)[1]

Димитър Д. Съселов (Шаблон:Lang-en) е български астроном, професор в Харвардския университет (Кеймбридж, Масачусетс, САЩ).

Биография

Астрономът Димитър Съселов е роден е в София, син е на архитекта Димитър Съселов и внук на автора на исторически студии за прабългарите, Димитър Съсълов.

Завършва прогимназия в Несебър и ГПАЕ "Гео Милев" в Бургас. Следва във Физическия факултет на Софийски университет.

Още като студент, през 1980 г., негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание, което става повод да получи покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. Съселов емигрира едва след началото на реформите в България, но и преди това работи за научната си степен в Торонто, успоредно със защитената през 1988 г. кандидатска дисертация по физика.

През 1998 г. е поканен за професор в „Харвард“, където между 1999 и 2003 е главен лектор в Департамента по астрономия. Понастоящем е директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на вселената.

Научни интереси и приноси

Димитър Съселов се занимава с изследвания на връзката между материя и лъчение. Научните му интереси се простират от еволюцията на водорода и хелия в ранната вселена, през строежа на звездите, до пулсарите и определянето на разстоянията до други галактики.

Последните му изследвания, с които добива и международна известност, са свързани с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Чрез разработения от Съселов и сътрудниците му метод на транзитното търсене те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.

Автор е на книгите „Stellar Pulsation“ (2001) и „Pulsating Stars“ (1998).

Външни препратки

  1. pub.orcid.org // Посетен на 10 ноември 2023 г.