Андрей Кузнецов
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля, премахнете шаблона. |
| Андрей Кузнецов | |
| съветски разузнавач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 февруари 1986 г.
|
| Награди | Медал „За отбраната на Сталинград“ Медал „За превзенането на Берлин“ медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Медал „За освобождението на Прага“ |
Андрей Алексеевич Кузнецов - командир на разузнавателното отделение на 61-ва отделна гвардейска разузнавателна рота (58-ма гвардейска стрелкова Красноградско-Пражка, носител на ордени на Ленин два пъти и Червено знаме на Суворовска дивизия, 34-та гвардейска стрелкова корпус, 5-та гвардейска армия, 1-ви украински фронт), гвардейски сержант, участник във Великата отечествена война, носител на Ордена на славата от три степени.[1]
Биография
Роден на 5 март 1920 г. в село Старо-Изобильное, сега Изобилненски район на Ставрополския край, в селско семейство. [2] . След като завършва седемгодишно училище, работи в колхоз „Победа“.[1]
В Червената армия от август 1939 г. [2] . Служи в 139-ти танков полк в подножието на Карпатите и получава бойното си кръщение във Великата отечествена война през юни 1941 г. като механик-водач на танк.[1]
Участва в Сталинградската битка, в освобождаването на Левобережна и Дяснобрежна Украйна, Лвовско-Сандомирска, Сандомирско-Силезийска, Долносилезка, Горносилезка, Берлинска и Пражка настъпателни операции.[1] Воюва на Западния, Сталинградския, Южния, 4-ти, 3-ти и 1-ви украински фронтове в състава на 61-ва отделна гвардейска разузнавателна рота.
На плацдарма на Сандомир през нощта на 22 октомври 1944 г. разузнавачът Кузнецов в района на Чрзанов (сега Буски окръг, Свентокшиско войводство, Полша), начело на група за улавяне, тихо се приближава до телените бариери на врага, преодолява ги и атакува вражеския дот отзад. След като са унищожени защитниците му, залавят лека картечница и „език“, разузнавачите се въръщат в своята част без загуби.[1]
Със заповед от 58-ма гвардейска стрелкова дивизия от 29 октомври 1944 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 3-та степен.
По време на Варшавско-Познанската настъпателна операция, през нощта на 23 януари 1945 г., разузнавателният отряд под командването на Кузнецов тайно пресича река Одер по леда и внезапно атакува германците в село Фишбах близо до село Деберн (сега Добжен Велки, Ополски окръг, Ополско войводство). В същото време са унищожени над 10 вражески войници, пленени са 2 тежки картечници и 81-мм минохвъргачка и е заловен противников подофицер. [3] . Разузнавачите държат селото до пристигането на стрелковите части.[1]
Със заповед по войските на 5-та гвардейска армия от 3 март 1945 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 2-ра степен.[2]
През нощта на 1 май 1945 г. отряд под командването на гвардейския сержант Кузнецов достига до село Детутов (Германия) на десния бряг на река Елба и пленява вражески войник, който посочва местоположението на германския щаб. Разузнавачите се промъкват до важен обект и безшумно премахват трима часови.[2] Използвайки гранати и картечен огън, те унищожават до 20 офицери и охранители в щаба, взривяват 2 автомобила с боеприпаси и изземат важни документи [1] .
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 27 юни 1945 г. Андрей Алексеевич Кузнецов е награден с орден Слава 1-ва степен за образцово изпълнение на специални командни задачи на фронта на борбата срещу германските нашественици и проявената доблест и смелост.
След демобилизация през януари 1947 г. гвардейският старшина майор Кузнецов живее в град Грозни, [2] , през 1951 г. се премества в Новочеркаск, Ростовска област и работи като шофьор,[1]
Умира на 6 февруари 1986 г.[1]
Източници
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кузнецов, Андрей Алексеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |