Направо към съдържанието

Българска телеграфна агенция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българска телеграфна агенция
Сградата на БТА на бул. „Цариградско шосе“ 49 в София, проектирана от архитект Евгени Зидаров (1960)
Сградата на БТА на бул. „Цариградско шосе“ 49 в София, проектирана от архитект Евгени Зидаров (1960)
Карта Местоположение
Информация
АкронимиБТА
Типинформационна агенция
Основана1898 г.;
преди 126 години (1898)
Положениедействаща
СедалищеСофия, България
РъководителКирил Вълчев
Сайтbta.bg
Българска телеграфна агенция в Общомедия

Българската телеграфна агенция (БТА) е национален независим информационен институт на Република България.

Според Закона за БТА:

Българската телеграфна агенция определя самостоятелно в съответствие с интересите на обществото и на държавата, в съответствие с Конституцията на Република България и със закона за БТА съдържанието на информационната си дейност, като носи отговорност за нея. БТА е независима при осъществяването на своята дейност и се отчита пред Народното събрание. БТА е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Генералният директор се избира от Народното събрание най-много за два петгодишни мандата. Той е първостепенен разпоредител с бюджет.

История

БТА е създадена като държавна през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I по време на правителството на Константин Стоилов. Стоилов е убеден, че държавата може и трябва да се укрепва и националната служба за информация трябва да е държавна. По това време държавна е само създадената през 1859 г. във Виена Telegraphen-Korrespondenz-Bureau. БТА има статут на особена служба към Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ). В ранните години повечето новини са за живота в европейските владетелски дворове – годежи, бракове, посещения, церемонии, както и криминална хроника, търговска и борсова информация. Агенцията предоставя информация за събитията в страната на чуждестранни медии.

Дейността на БТА се разширява по време на Балканските войни. По съвет на австро-унгарския император Франц-Йосиф цар Фердинанд решава да бъде създадена Дирекция на печата, за да служи на правителствената политика и да контролира пресата. През 1913 г. се създава Дирекция на печата към МВРИ с две отделения – за печата и БТА. През годините на войната директорът на печата е и цензор.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Дирекцията на печата е подчинена на Министерството на пропагандата, а БТА остава в рамките на МВРИ. През 1951 г. по модела на съветската ТАСС двете служби са обединени под името БТА, която е подчинена на ЦК на БКП и на Министерския съвет. През 1958 г. от БТА като Издателство на чужди езици се отделя Българското информационно бюро (БИБ), което през 1967 г. е преобразувано в агенция София-прес. Служителите на агенцията се увеличават, от 77 през 1944 г. (за цялата Дирекция по печата) през 1958 г. те са 325 души.

През годините БТА отразява позициите на българската държава. За първи път в началото на демократичните промени през февруари 1990 г. отпадат ограниченията при търсенето, писането и превода и публикуването на новини, прекратява се издаването на поверителни бюлетини с ограничен тираж, продължило над 90 години. Според заключителните разпоредби на Конституцията от 1990 г. през 1994 г. е подготвен и на 29 юни XXXVI Народно събрание приема Статут на БТА, в който се дава срок да бъде внесен проект на Закон за БТА. Проектът е написан и внесен в парламента през 2000 г., но не е подложен на разисквания. Без възражения той е приет през декември 2011 г.

Принципи в дейността на БТА са: независимост, обективност и добросъвестност; свободно търсене, получаване и бързо разпространяване на пълна, точна, безпристрастна, достоверна и навременна информация; запазване на тайната за източника на информацията; гарантиране на основните права, свободи и личната неприкосновеност на гражданите при разпространяване на информацията; недопускане на разпространяване на информационни продукти, в които се пропагандира или възхвалява война, насилие, жестокост, политическа, етническа или религиозна нетърпимост; равнопоставеност на достъпа до информация; разграничаване на информацията от коментара; осигурено е право на отговор на засегнатите в разпространени от БТА съобщения.

Законът възлага на БТА да защитава и популяризира книжовния български език, националните традиции и култура. Агенцията осигурява информация за живота на българите, живеещи извън границите на Република България, и ги осведомява за събитията в страната.

В днешно време „телеграфното“ в наименованието на агенцията е съблюдаване на именната традиция. Днес БТА достига до своите читатели чрез интернет.

БТА е член на Алианса на европейските информационни агенции (ЕАНА), който приема само една информационна агенция от държава, и на Асоциацията на балканските информационни агенции и Югоизточна Европа (ABNAse), която е регистрирана в България.

След 2021 г., когато Народното събрание направи достъпът до новините на БТА със свободен достъп, националната информационна агенция уреди нови договори с глобалните агенции Associated Press, Reuters, Agence France-Presse, Deutsche Presse-Agentur, TASS, от които купува информация, а това е възможност всички български медии безвъзмездно да препубликуват подбрани и преведени на български език техни новини.

Българските медии могат да използват безвъзмездно и новини от 40 национални агенции от 4 континента, с които БТА има  споразумения за сътрудничество. Договори за всекидневен безвъзмезден обмен на новини БТА има с националните новинарски агенции на Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Аржентина, Армения, Белгия, Босна и Херцеговина, Виетнам, Гана, Гърция, Израел, Индия, Иран, Испания, Италия, Йемен, Камбоджа, Кипър, Косово, Кот д'Ивоар, Латвия, Либерия, Ливан, Молдова, Монголия, Нигерия, Нидерландия, Обединените арабски емирства, Полша, Република Северна Македония, Румъния, Саудитска Арабия, Сенегал, Словакия, Турция, Украйна, Филипините, Хърватия, Черна гора.

Генерални директори

Иво Инджев, ген. директор (1990 – 1993)
Максим Минчев, ген. директор (2003 – 2020)
Кирил Вълчев, ген. директор от 2021 г.

Генерални директори на БТА през годините:[1]

  • 1 февруари 1898 – 23 юни 1898: Оскар Искандеров
  • 1913 – 1918: Йосиф Хербст (1875 – 1925). Уволнен е през 1918 по нареждане на цар Фердинанд. Арестуван е през 1925, след което се води „безследно изчезнал“.
  • 1921 – 1923: Иван Радославов (1881 – 1969)
  • 1923 – 1924: Тодор К. Павлов (1878 – 1948)
  • 1925 – 1933: Иван Попов (1890 – 1944)
  • 1933 – 1934: Тодор Христов
  • 19 февруари 1935 – 31 декември 1935: Димитър Наумов
  • 1936 – 1938: Никола Балабанов. През 1923 – 1930 г. е представител на правителството при Итало-българския арбитражен съд в Рим. След 1945 г. емигрира в САЩ.
  • 1938 – 1940: Георги Серафимов (1870 – 1941)
  • 1940 – 1941: Йордан Мечкаров (1891 – 1954)
  • 1941 – 1943: Александър Николаев. Лекар рентгенолог с медицинско образование. Работил е Александровска болница и Софийската първостепенна болница.
  • 1944 – 1945: Сава Гановски (1897 – 1993). Философ и преподавател в Московския университет. Председател на Комитета за наука, изкуство и култура.
  • 1945 – 1949: Владимир Топенчаров (1905 – 1997). През 1936 г. емигрира във Франция, участва в Гражданската война в Испания. Председател на СБЖ.
  • 1950 – 1952: Енчо Стайков (1901 – 1975)
  • 1951 – 1955: Илия Кюльовски
  • 1951 – 1962, с прекъсвания: Елена Гаврилова (1915 – 2000). Първата и единствената жена – Генерален директор на БТА.
  • 1962 – 1981: Лозан Стрелков (1912 – 1981). Генерален Директор на БТА почти 20 години – единствения генерален директор на агенцията с подобен стаж.
  • 1981 – 1990: Боян Трайков (1932 – 2014). Бил е генерален директор на БНР и председател на СБЖ.
  • март – декември 1990: Георги Груев. Работи в БТА в периода от 1961 до 1991 г., след което напуска. Заемал е длъжностите редактор, завеждащ отдел, заместник главен директор и др.
  • 1990 – 1993: Иво Инджев (р. 1955)
  • 1994 – 1995: Стефан Господинов
  • и.д. през юни 1995 г.: Николай Трендафилов
  • 1995 – 1997: Милен Вълков (1953 – 2011)[2]
  • 1997 – 2002: Панайот Денев (р. 1945)
  • 2002 – 2003: Стоян Чешмеджиев (1950 – 2012)[3]
  • 2003 – 2020: Максим Минчев (1953 – 2020)
  • от 2021 г.: Кирил Вълчев (р. 1973)[4]

Пресклубове

България

Залата на Националния пресклуб на БТА през 2011 г.
Сградата на пресклубът на БТА в Бургас през 2012 г.
  • София, бул. „Цариградско шосе“ 49
  • Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ 2, ет. 3 (открит на 3 октомври 2003 г.)
  • Хасково, ул. „Цар Освободител“ № 4 (открит на 8 септември 2004 г.)
  • Видин, ул. „Дунавска“ № 6 (открит на 19 септември 2004 г.)
  • Пловдив, бул. „6-ти Септември“ № 140 (открит на 19 ноември 2004 г.)
  • Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 2 (открит на 24 октомври 2005 г.)
  • Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 108 (открит на 5 октомври 2007 г.)
  • Шумен, бул. „Славянски“ № 30 (открит на 15 септември 2011 г.)
  • Сливен, ул. „Димитър Добрович“ № 3 (открит на 12 април 2013 г.)
  • Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 23 (открит на 16 април 2013 г.)[5]
  • Кюстендил, ул. „Генерал Крум Лекарски“ № 3 (открит на 3 април 2014 г.)[6]
  • Враца, ул. „Петропавловска“ № 46 (открит на 26 октомври 2016 г.)[7]
  • Ловеч, ул. „Търговска“ № 43, етаж 12, офис 1203 (открит на 11 май 2021 г.)[8]
  • Варна, ул. „Плиска“ № 13, ет. 1 (открит на 15 август 2021 г.)[9]
  • Добрич, ул. „Независимост“ № 7, ет.1 (открит на 25 септември 2021 г.)
  • Русе, ул. „Райко Даскалов“ № 2 (открит на 3 октомври 2021 г.)
  • Бургас, ул. „Митрополит Симеон“ № 14 (открит на 6 декември 2021 г.)
  • Благоевград, ул. „Григор Пърличев“ № 28 (открит на 12 февруари 2022 г.)[10]
  • Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 2 (открит на 14 май 2022 г.)[11]
  • Казанлък, ул. „Искра“ № 4 (открит на 4 юни 2022 г.)[12]
  • Ямбол, ул. „Цар Иван Александър“ № 7 (открит на 13 юни 2022 г.)
  • Габрово, ул. „Опълченска“ № 11 (открит на 31 октомври 2022 г.)[13]
  • Силистра, ул. „Христо Смирненски“ 2 (открит на 20 ноември 2022 г.)[14]
  • Кърджали, бул. „България“ № 61 (открит на 17 януари 2023 г.)[15]
  • Самоков, пл. „Захарий Зограф“ 1, ет. 2, офис 6 (открит на 2 февруари 2023 г.)[16]
  • Свищов, ул. „Цар Освободител“ № 74А (открит на 27 юни 2023 г.)[17]
  • Смолян, пл. „Свобода“ № 1 (открит на 13 юли 2023 г.)[18]

Извън България

  • Босилеград, ул. „Добродолски поток“ н.н. (открит на 12 декември 2015 г.)[19]
  • Тараклия, ул. „Щефанчел Маре“ № 36 (открит на 9 октомври 2017 г.)[20]
  • Скопие, ул. „Никола Вапцаров“ № 2 (открит на 4 февруари 2022 г.)[21]
  • Букурещ (открит на 28 октомври 2022 г.)[22]
  • Анкара, бул. „Ататюрк“ № 199Е (открит на 2 февруари 2023 г.)[23]
  • Одеса, ул. „Вицеадмирал Жуков“ № 2 (открит на 24 юни 2023 г.)[24]

Актуално състояние

Днес БТА е независима институция и медия, чиято цел е да захранва с информация своите абонати и гражданите. За абонатите си агенцията предоставя голям комлекс услуги, като бързи новини, обобщения, богат снимков материал, справочници, преглед и превод на печата. Публично разпространяваната информация е лаконична и сбита. При медиите БТА е критерий за детайлите на поднасяната информация, за транслитерацията на собствените имена, продължава да съществува раздел „Официални съобщения“, в който различни държавни, обществени, граждански и други институции могат да публикуват безплатно своите официални документи.

В днешно време „телеграфното“ в наименованието на агенцията остава в рамките на съблюдаване на именната традиция. Днес БТА достига до своите абонати предимно чрез Интернет. Агенцията е член на EPA – международен консорциум от осведомителни агенции, сред които Агенция Франс Прес (AFP), Deutsche Presse-Agentur (DPA), ИТАР-ТАСС, EFE, и още над 20 осведомителни агенции, работи съвместно с водещи информационни агенции като Ройтерс и Асошиейтед Прес. Абонати на БТА са всички водещи български медии.

Източници

  1. ↑ 110 години БТА – историите, новините, лицата // dariknews.bg, 19 февруари 2008. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  2. ↑ Тази сутрин почина Милен Вълков // manager.bg, 13 септември 2011. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  3. ↑ Почина журналистът Стоян Чешмеджиев // dnes.bg, 17 октомври 2012. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  4. ↑ Кирил Вълчев е новият директор на БТА // bntnews.bg, 27 януари 2021. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  5. ↑ БТА откри чисто нов национален пресклуб в Плевен // dariknews.bg, 17 април 2013. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  6. ↑ Откриха регионален пресклуб на БТА в Кюстендил (СНИМКИ) // inews.bg, 3 април 2014. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  7. ↑ Враца вече е част от семейството на "Национален пресклуб БТА" // medianews.bg, 26 октомври 2016. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  8. ↑ БТА откри пресклуб в Ловеч // offnews.bg, 11 май 2021. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  9. ↑ БТА открива Национален пресклуб-Варна // 24chasa.bg, 15 август 2021. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  10. ↑ БТА откри пресклуб в Благоевград // 24plovdiv.bg, 12 февруари 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  11. ↑ БТА откри Национален пресклуб на Агенцията в Търговище // namegdana.com, 15 май 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  12. ↑ БТА откри в Казанлък първия си пресклуб в необластен град // kazanlak.com, 4 юни 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  13. ↑ В Габрово беше открит национален пресклуб на Българската телеграфна агенция // novini247.com, 31 октомври 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  14. ↑ БТА откри пресклуб в Силистра // bnr.bg, 20 ноември 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  15. ↑ БТА открива днес пресклуб в Кърджали // utroruse.com, 17 януари 2023. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  16. ↑ БТА откри офис в Самоков // vestnikpriatel.com, 9 февруари 2023. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  17. ↑ БТА открива пресклуба си в Свищов на 27 юни // actualnosvishtov.com, 10 юни 2023. Посетен на 26 юни 2023. (на български)
  18. ↑ БТА откри нацонален пресклуб в Смолян // sbj-bg.eu, 14 юли 2023. Посетен на 20 юли 2023. (на български)
  19. ↑ БТА откри първия си регионален пресклуб извън България // bnr.bg, 12 декември 2015. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  20. ↑ БТА откри свой пресклуб в молдовския град Тараклия // glaspress.rs, 9 октомври 2017. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  21. ↑ БТА вече има пресклуб и в Скопие // bnr.bg, 4 февруари 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  22. ↑ БТА открива пресклуб в Букурещ // glaspress.rs, 24 октомври 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  23. ↑ От днес отваря врати пресклубът на БТА в Анкара // glaspress.rs, 2 февруари 2023. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  24. ↑ Българската телеграфна агенция открива днес национален пресклуб в Одеса // glaspress.rs, 24 юни 2023. Посетен на 26 юни 2023. (на български)

Външни препратки

     Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българска_телеграфна_агенция&oldid=12107894“.