Кирил Светогорски
| Кирил Светогорски | |
| уругвайски музиколог и български морски офицер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 декември 1948 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика, изкуствознание |
Кирил Георгиев Светогорски е уругвайски музиколог и педагог – основател на Консерваторията в столицата, уругвайски и български музикант, български морски офицер – капитан III ранг, началник на Морското машинно училище във Варна през 1915-1919 г.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Кюстендил на 13/25 януари 1888 г. Учи във Военното училище в София и Военноморското училище в Санкт Петербург, което завършва с отличен успех. Получава покана за обяд в двореца на руския император Николай II. Придобива опит на учебния крайцер „Надежда“ и миноносеца „Шумни“. От 1912 г. е възпитател в Морското училище във Варна, адютант на началника на флота и началник. Завеждащ е на класовете на учебната част. Началник е на мин. обект в Арсенала. Усилено работи за превръщането на училището във военноморско. Създава хор към Морското училище. След края на Първата световна война подава оставка и напуска армията (1918). За кратко се установява в Ново село, където живее на квартира в къщата на Флоро Дръндов. По негова идея се построява първото българско пристанище на река Дунав[1][2][3][4][5].
През 1921 г. заминава за кратко във Франция, а след това се установява в Уругвай. Свири на цигулка в оркестър и същевременно преподава музика в няколко училища в Монтевидео, като по този начин за първи път в Уругвай създава училищни хорове. Учредява Консерваторията в Монтевидео. През 1930 г. посещава Европа: Австрия, Германия, Франция и България. Извършва проучвания за музикалното образование в училищата. Описва впечатленията си в книгата „Енсайос“. Награден е със златен медал от Националния колеж „Джозе Варела“[1][2][3][4].
Кирил Светогорски почива на 6 декември 1948 г. в Монтевидео, Уругвай[1].
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]По-малките му братя му също са с военно образование – мичман ІІ ранг Димитър Светогорски завършва Морското училище и загива на борда на подводница при специализацията му в Германия през 1918 година, а поручик Асен Светогорски е офицер от Трудовата повинност.
Кирил Светогорски сключва брак с Райна Паница, но след Първата световна война се радзелят[2][3].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (7 юни 1910)
- Поручик (2 август 1908)
- Капитан (178 май 1915)
- Майор (31 декември 1918)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Юбилейни годишнини от българската морска история // Военноморски музей. Архивиран от оригинала на 2013-06-26. Посетен на 06.08.2013.
- ↑ а б в Къдринова, Къдринка. Внук на нашенски емигрант ни представя в Уругвай // в. „Монитор“, 04.06.2005. Архивиран от оригинала на 2012-09-04. Посетен на 06.08.2013.
- ↑ а б в Бондова, Светла. Бивш началник на морското училище във Варна дава идеята за пристанище в Ново село // Българско национално радио, 11.06.2013. Посетен на 06.08.2013.
- ↑ а б 125 години от рождението на капитан-лейтенант Кирил Георгиев Светогорски (13/25) януари 1888 г. – 6 декември 1948 г.) // Сдружение „Национален морски музей“. Посетен на 06.08.2013.[неработеща препратка]
- ↑ Лейт. Кирил Г. Светогорски // Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“. Архивиран от оригинала на 2013-04-02. Посетен на 06.08.2013.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
