Кубрат (община)

Община Кубрат
43.8, 26.5
	Община Кубрат
	Знаме
Общи данни
Област	Разград
Площ	439.93 km²
Население	18 908 души
Адм. център	Кубрат
Брой селища	17
Сайт	kubrat.bg
Управление
Кмет	Алкин Неби ; (ДПС; 2019)
Общ. съвет	21 съветници ДПС (11); ЗНС (5); ГЕРБ (2); Местна коалиция „НДПС“ – БСДП, НДПС (2); БСП за България (1);
	Община Кубрат в Общомедия

Община Кубрат е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северозпадната част на област Разград. С площта си от 439,934 km² заема 2-ро място сред 7-те общини на областта, което съставлява 18,1% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на югоизток – община Завет;
на юг – община Разград;
на югозапад – община Ветово, област Русе;
на запад – община Русе и община Сливо поле, област Русе;
на север – община Тутракан, област Силистра.

Природни ресурси

Релеф

община Кубрат се намира в северната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 100 m на север до 250 m на юг. Южните райони на общината попадат в северозападната част на Лудогорското плато и тук южно от село Каменово, на границата с община Разград се намира най-високата ѝ точка – 284,7 m. Северно от село Юпер, на границата с община Тутракан е най-ниската ѝ точка – 38 m н.в.

Води

Община Кубрат е бедна на повърхностно течащи води. Нейна основна водна артерия е Топчийска река (89 km, десен приток на Дунав). По цялото си протежение в пределите на общината реката тече в дълбока, на места каньоновидна долина, до 70 – 80 m под околния терен. Реката навлиза в общината южно от Каменово, минава през него и продължава в северна посока. Западно от град Кубрат рязко завива на запад и продължава по границата с община Ветово. До град Кубрат реката има постоянно течение, след което пресъхва и нататък долината ѝ представлява суходолие, по което епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водни течения. Югозападно от село Беловец суходолието завива на север и продължава по границата с община Русе, западно от село Сеслав, след което навлиза в община Сливо поле.

Поради недостига на повърхностно течащи води в общината са изградени множество микроязовири на малки реки и дерета, като водата която се събира през пролетта се използва основно за напояване на обширните земеделски земи в региона. По-големи язовири са: Юпер 1 и 2, Звънарци 1, Сеслав 3 и 4, Селския гьол (североизточно от село Тертер), Дряново (северозападно от град Кубрат), Каменово и др.

Климат

В климатично отношение общината се отнася към Лудогорско-Добруджанската подобласт на умерено-континенталната климатична област, който се характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е -2.4 °C, средномесечната юлска температура е 20.9 °C, а средногодишната амплитуда достига 23 °C. Във ветровия режим преобладават подчертано западните ветрове със средномесечна скорост от 2.0 м/сек до 2.8 м/сек, а в отделни кратки периоди скоростта достига до 3.2 м/сек. Средната относителна влажност на въздуха варира от 64% през август до 87% през декември. Валежите са от дъжд и сняг. Годишната им сума е от 500 до 600 мм с максимуми през май и юни, а минимумите през януари и февруари. Максималната снежна покривка е през януари от 112 см, а минималната през октомври от 2 см. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно.

Почви, растителност

В почвената покривка на община Кубрат преобладават черноземните почви със своите характерни подтипове: оподзолени черноземи, средно и силно излужени ченоземи. Срещат се и малко ливадни почви и повече горски почви сиви и тъмно сиви, тежко песъчливи – глинести, развити върху дебела льосова подложка. Черноземът се характеризира със средно съдържание на хумуса 5 – 8 %, който постепенно намалява в дълбочина. Мощността на хумусния пласт варира от 40 до 80 см.

В общината преобладава широколистната растителност – дъбови гори (цер, летен дъб, зимен дъб), клен, липа и др., ограничени участъци от иглолистна – бор, смърч, ела и др. На територията на община Кубрат се намират следните защитени територии: местността „Мющерека“ с. Беловец, естествено находище на див божур; находище на турска леска край гр. Кубрат; „Юперска курия“ вековна дъбова гора; скални венци в с. Каменово.

Населени места

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)
Беловец	1459	38,422	Мъдрево	582	23,136
Бисерци	880	29,055	Равно	450	21,379
Божурово	330	16,377	Савин	250	15,144
Горичево	233	17,033	Севар	1403	33,212
Задруга	349	12,196	Сеслав	733	21,398
Звънарци	386	18,918	Тертер	174	29,010
Каменово	252	43,711	Точилари	319	9,450
Кубрат	5855	56,846	Юпер	313	39,838
Медовене	260	14,809	ОБЩО	14228	439,934

Административно-териториални промени

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бунар бешевли на с. Божурово;

– преименува с. Гюзелдже алан на с. Каменово;

– преименува с. Балбунар на с. Кубрат;

МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Настрадън на с. Бисерци;

– преименува с. Юруклер на с. Сеслав;

МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Сърт алан хас на с. Беличица;

– преименува с. Сърт алан хас на с. Бяловец;

– преименува с. Орман бешевли на с. Горичево;

– преименува с. Касчилар (Казчилар) на с. Гълъбари;

– преименува с. Къшла кьой на с. Задруга;

– преименува с. Гюведже на с. Звънарци;

– преименува с. Енидже Балбунар (Балбунар енидже, Бал ендже) на с. Медьовене;

– преименува с. Узундже алан на с. Равно;

– преименува с. Джеферово на с. Савин;

– преименува с. Джеферлер на с. Севар;

– преименува с. Мусатчилар на с. Точилари;

МЗ № 3077/обн. 23.11.1940 г. – заличава с. Гълъбари и го присъединява като квартал на с. Бисерци;
МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Хаджи факлар на с. Генерал Добрево;

– преименува с. Месим махле на с. Мъдрево;

– преименува с. Кованджилар на с. Тертер;

Указ № 790/обн. 30.09.1949 г. – признава с. Кубрат за гр. Кубрат;
Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Беличица и го присъединява като квартал на с. Беловец;

– заличава с. Дряново и го присъединява като квартал на гр. Кубрат;

Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Генерал Добрево и го присъединява като квартал на с. Тертер;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бяловец на с. Беловец;

Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава селата Медовене и Савин и ги присъединява като квартали на гр. Кубрат;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Брестовене и неговото землище от община Кубрат и го присъединява към община Завет;

– закрива Община Юпер и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Кубрат;

Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кварталите Медовене и Савин от гр. Кубрат и ги възстановява като отделни населени места – с. Медовене и с. Савин;
Указ № 164/обн. 17.07.2001 г. – отделя с. Тетово и неговото землище от община Кубрат, област Разград и го присъединява към община Русе, област Русе;
Указ № 111/обн. 18.04.2003 г. – отделя селата Каменово и Равно и техните землища от община Ветово, област Русе и ги присъединява към Община Кубрат, област Разград;
Указ № 51/обн. 05.03.2004 г. – отделя с. Черешово и неговото землище от Община Кубрат, област Разград и го присъединява към община Сливо поле, област Русе;

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	18355	6198	9283	1321	79	344	1130	100,00	33,76	50,57	7,19	0,43	1,87	6,15
Кубрат	7379	4288	2013	432	29	131	486	Кубрат	58,11	27,28	5,85	0,39	1,77	6,58
Беловец	1916	367	1184			4	360	Беловец	19,15	61,79			0,20	18,78
Бисерци	1155	46	1086	0	0	7	16	Бисерци	3,98	94,02	0,00	0,00	0,60	1,38
Божурово	420	60	274	4			77	Божурово	14,28	65,23	0,95			18,33
Горичево	341	22	314	0			4	Горичево	6,45	92,08	0,00			1,17
Задруга	434	25	371	38	0	0	0	Задруга	5,76	85,48	8,75	0,00	0,00	0,00
Звънарци	525	81	385	0	0	1	58	Звънарци	15,42	73,33	0,00	0,00	0,19	11,04
Каменово	406	383		0		0	21	Каменово	94,33		0,00		0,00	5,17
Медовене	348	96	199	13	32	2	6	Медовене	27,58	57,18	3,73	9,19	0,57	1,72
Мъдрево	779		752	0		7	17	Мъдрево		96,53	0,00		0,89	2,18
Равно	624	43	506	71	0	3	1	Равно	6,89	81,08	11,37	0,00	0,48	0,16
Савин	402	122	146	0	14	119	1	Савин	30,34	36,31	0,00	3,48	29,60	0,24
Севар	1763		1336	352		55	19	Севар		75,77	19,96		3,11	1,07
Сеслав	766	54	334	361	0	11	6	Сеслав	7,04	43,60	47,12	0,00	1,43	0,78
Тертер	228	209		0		0	2	Тертер	91,66		0,00		0,00	0,87
Точилари	370	0	365	0	0	0	5	Точилари	0,00	98,64	0,00	0,00	0,00	1,35
Юпер	499	399	0	49	0	0	51	Юпер	79,95	0,00	9,81	0,00	0,00	10,12

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	18 355	100,00
Православие	5 469	29,79
Католицизъм	17	0,09
Протестантство	20	0,10
Ислям	8 651	47,13
Друго	5	0,02
Нямат	196	1,06
Не се самоопределят	1 617	8,80
Непоказано	2 380	12,96

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 71 km:

участък от 20,2 km от Републикански път II-23 (от km 31,8 до km 52,0);
участък от 33,1 km от Републикански път II-49 (от km 56 до km 89,1);
последният участък от 2,1 km от Републикански път III-2001 (от km 33,3 до km 35,4);
последният участък от 15,6 km от Републикански път III-2102 (от km 15,3 до km 30,9).

Топографска карта

Лист от карта K-35-5. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.

Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Кубрат
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[pop-stat.mashke.org-2] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-3] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)

[1]

[2]

[3]