Направо към съдържанието

Ахтерхщевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ахтерщевен (на нидерландски: achtersteven, achter – заден, steven – нос, стойка) е задният край на кораб, който представлява твърда греда или рама със сложен профил и форма, в която се съединяват вертикално кила, борда, обшивката и набора; към него е закачен корабния рул[1].

История

Възникването на идята за рул на ахтерщевена се отнася към периода 1200 – 1400 г., след появата на руля по корабите на територията на Европа[2]. Северните съдове на викингите от този период имат еднакви щевни, т.е. формата на носа и кърмата е идентична. Управлението на съда с рулеви весла или чрез рул във формата на весло изключва надобността от особена форма на съда. След като корабостроителите решават да въплатят в живота замисъла за рул на ахтерщевена, претърпева изменение и формата на щевена. От извит той е изменен на прав. С появата на ахтерщевена, двата края на съда стават различни по форма[3].

Документално е известно, че върху печата на порт Дувър, през 1284 г., е изображен кораб с рубки, които се опират на две арки, и стоят на форщевен и ахтерщевен[4].

При дървените кораби ахтерщевена е направен от цяла греда, а при металните, при по-ранните модели, се отливат или изковават заедно с кронщайните на гребните валове. При това на дв- или тривинтовите съдове ахтерщевена се състои от две вертикални части, които се съединяват в заключване[5].

Източници

Литература

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ахтерштевень“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​