Направо към съдържанието

Методи Патчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
Назначен за учител в Прилеп за учебната 1901/1902 година<ref>[[Македония (1903 - 1904)|„Македонска зора“]], бр. 15, стр. 5-7.</ref>, но вместо това става нелегален четник при [[Марко Лерински]], а от октомври е войвода на първата агитационно-организаторска чета в Прилепско.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm1/4_1.html Освободителните борби на Македония, I, стр.136, Хр. Силянов]</ref> През март 1902 година ликвидира провинилия се войвода [[Тале Горанов]].
Назначен за учител в Прилеп за учебната 1901/1902 година<ref>[[Македония (1903 - 1904)|„Македонска зора“]], бр. 15, стр. 5-7.</ref>, но вместо това става нелегален четник при [[Марко Лерински]], а от октомври е войвода на първата агитационно-организаторска чета в Прилепско.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm1/4_1.html Освободителните борби на Македония, I, стр.136, Хр. Силянов]</ref> През март 1902 година ликвидира провинилия се войвода [[Тале Горанов]].


Предадена от кмета на [[Кадино село]], на 25 март 1902 година седемчленната чета на Патчев води сражение с 500 турски войници и след привършването на амунициите Методи Патчев застрелва четниците си и се самоубива.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/hs/hs_a_26.html Писма и изповеди на един четник, XXVI, Хр.Силянов,1902 г.]</ref><ref>Николов, Борис. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник“. София, 2001, стр. 125.</ref> Сред загиналите е и четника [[Арсо Цветков]].
Предадена от кмета на [[Кадино село]], на 25 март 1902 година седемчленната чета на Патчев води сражение с 500 турски войници и след привършването на амунициите Методи Патчев застрелва четниците си и се самоубива.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/hs/hs_a_26.html Писма и изповеди на един четник, XXVI, Хр.Силянов,1902 г.]</ref><ref>Николов, Борис. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник“. София, 2001, стр. 125.</ref> Сред загиналите е и четникът [[Арсо Цветков]]. Вследствние на сражението избухва [[Кадиноселска афера|Кадиноселската афера]].


След смъртта му за известно време [[Георги Сугарев]] действа в Прилепско.
След смъртта му за известно време [[Георги Сугарев]] действа в Прилепско.

Версия от 06:17, 27 април 2019

Методи Патчев
български революционер

Роден
Починал
7 април 1902 г. (26 г.)
Методи Патчев в Общомедия

Методи Я. Патчев, наречен Попчето[1], е български революционер и прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Методи Патчев е роден на 7 (19) май 1875 година в Охрид[2]. Завършва гимназия в родния си град, след това е чирак на свой съгражданин кожухар в Пловдив. В 1896 година се завръща в Охрид и става учител, като в същото време влиза и в редовете на ВМОРО. По-късно учителства в село Ехловец.

Съгражданинът му Петър Карчев описва Патчев така:

Методи Патчев – винаги засмян, с благ израз на лицето, с очи, които излъчваха някаква детска доверчивост, с характерна бенка на бузата под дясното око, с черна завързана връзчица („патлика“) върху колосан галосник с лимонов цвят…[3]

През лятото на 1898 година Методи Патчев е избран след жребий да изпълни смъртна присъда над сърбоманина предател Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. На 5 август 1898 година, с помощта на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев,[4] убива в центъра на Охрид Гърданов и макар да няма свидетели на убийството, е арестуван и осъден на 15 години. Лежи в Битолския затвор до амнистия през юни 1901 година.[5]

Назначен за учител в Прилеп за учебната 1901/1902 година[6], но вместо това става нелегален четник при Марко Лерински, а от октомври е войвода на първата агитационно-организаторска чета в Прилепско.[7] През март 1902 година ликвидира провинилия се войвода Тале Горанов.

Предадена от кмета на Кадино село, на 25 март 1902 година седемчленната чета на Патчев води сражение с 500 турски войници и след привършването на амунициите Методи Патчев застрелва четниците си и се самоубива.[8][9] Сред загиналите е и четникът Арсо Цветков. Вследствние на сражението избухва Кадиноселската афера.

След смъртта му за известно време Георги Сугарев действа в Прилепско.

Спомен

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Патчев (четвърти в първата колона).

На името на Методи Патчев са кръстени улици, читалища и други в България и Северна Македония. За него народът пее песен, а на геройската му смърт и тази на другарите му Христо Силянов посвещава стихотворението си „Кадино-селските герои“, включено в цикъла „На загиналите“ от сбирката „Стихове“, издадена през 1904 година.

През 1904 година във Филаделфия, САЩ български преселници създават Македоно-одринско благотворително дружество „Методи Патчев“.[10]

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.80
  2. Възпоменателна картичка на ВМРО за Методи Патчев
  3. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 11. ISBN 954321056X
  4. „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Коста Църнушанов, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992[1]
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, I, стр. 71.
  6. „Македонска зора“, бр. 15, стр. 5-7.
  7. Освободителните борби на Македония, I, стр.136, Хр. Силянов
  8. Писма и изповеди на един четник, XXVI, Хр.Силянов,1902 г.
  9. Николов, Борис. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник“. София, 2001, стр. 125.
  10. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 160-161.

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  • Песен за Video в