Трендафил Думбалаков: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м →Биография: Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB |
м Добавяне на Категория:Хора с архиви в Централен държавен архив, ползвайки HotCat |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] |
[[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] |
||
[[Категория:Хора от дем Лъгадина]] |
[[Категория:Хора от дем Лъгадина]] |
||
[[Категория:Хора с архиви в Централен държавен архив]] |
|||
Версия от 12:24, 9 април 2019
| Трендафил Думбалаков | |
| български военен и революционер | |
 Фото Т. К. Апостолов | |
| Роден |
1889 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Думбалаков Мария Думбалакова Михаил Думбалаков |
| Трендафил Думбалаков в Общомедия | |
Трендафил Атанасов Думбалаков е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Думбалаков е роден в 1889 година в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на Димитър и Михаил Думбалаков, а баща му и двамата му чичовци загиват в съпротивата срещу османската власт.[1] Учи във Военното училище в София, но се отлъчва и става четник на ВМОРО. Влиза в четата на Христо Цветков.[2] На 15 юли 1907 година заедно с Атанас Попов оглавява костурската чета, която саможертвено остава на позицията в епичното сражение на връх Ножот.[3] В Централен държавен архив се съдържат снимки, спомени, писма и документи на Трендафил Думбалаков и братята му – ф. 1898к, 1 опис, 159 а.е.
Родословие
| Мария Грацонева | Атанас Думбалаков (1835 – 1894) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Илиева (1870 – 1948) | Димитър Думбалаков (1872 – 1915) | Михаил Думбалаков (1882 – 1959) | Трендафил Думбалаков (1889 – 1907) | Злата Думбалакова | Екатерина Христова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 226.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 297.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.
