Йемен: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| знаме = Flag of Yemen.svg |
| знаме = Flag of Yemen.svg |
||
| герб-файл = Emblem of Yemen.svg |
| герб-файл = Emblem of Yemen.svg |
||
| карта = Yemen ( |
| карта = Yemen on the globe (Afro-Eurasia centered).svg |
||
| карта-описание = Местоположение на Йемен |
| карта-описание = Местоположение на Йемен |
||
| девиз = „Бог, Държава, Революция, Единство“ |
| девиз = „Бог, Държава, Революция, Единство“ |
Версия от 06:20, 9 октомври 2018
Република Йемен الجمهوريّة اليمنية | |
Девиз: „Бог, Държава, Революция, Единство“ | |
Химн: الجمهورية المتحدة | |
Местоположение на Йемен | |
География и население | |
---|---|
Площ | 555 000 km²[1] (на 48-мо място) |
Столица | Сана |
Най-голям град | Сана |
Официален език | арабски |
Религия | ислям |
Население (2013) | 25 408 000 (на 48-мо място) |
Гъстота на нас. | 50,9 души/km² |
Управление | |
Форма | |
президент | Абд Рабу Мансур Хади |
министър-председател | Ахмед Обеид бин Дагхр |
История | |
Независимост обявено | обединение 1990 |
Икономика | |
БВП (ППС, 2009) | 25,131 млрд $ (на 86 място) |
БВП на човек (ППС) | 1,061$[2] |
Валута | йеменски риал (YER) |
Други данни | |
Часова зона | AST (UTC+3) |
Автомобилно движение | дясно |
Интернет домейн | .ye |
Телефонен код | 967 |
ITU префикс | YEM |
Официален сайт | www.yemen.gov.ye |
Йемен в Общомедия |
Йемен (Шаблон:Lang-ar), официално Република Йемен (Шаблон:Lang-ar), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527,9 хил. km² и население 25 408 000 души. Столицата е Сана, а официалният език – арабски.
История
На територията на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в. пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“) заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващите няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция е обявен за Йеменска арабска република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.
Държавно устройство
Йемен е полупрезидентска република.
Административно деление
Природа
Страната има площ 527,9 хил. km² и е разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море и Аденския залив. Редица острови в Червено море, между които Перим, Ез Зубаир и Ел Ихван, както и остров Сокотра в Арабско море принадлежат към Йемен. Граничи (в km) със Саудитска Арабия – 1458, Оман – 310, и има брегова линия 2 080 km. Основната част от страната – централните и западните райони – са заети от Йеменските планини с най-висока точка връх Наби Шуайб (3 660 m). По крайбрежията са разположени тесни равнини, а на североизток – пясъчната и камениста пустиня Руб ал-Хали.
Климат | ||
Показател | Стойност | |
Тип климат | сух тропичен | |
Средни температури | януари | ок. 22 ºС |
юли | 32 ºС | |
Валежи | 40 – 100 mm |
На практика в Йемен няма постоянно течащи реки. Най-разпространена е пустинната растителност. В планините преобладава саванната растителност и акациевите гори.
Икономика
По време на войната на Персийския залив (1991 г.) новоформираната държава подкрепя Ирак, заради което Саудитска Арабия и Кувейт предприемат мерки за изгонване на йеменските имигранти. Това се отразява пагубно върху икономиката на Йемен и води до 30% безработица.
Население
Население | Мъже | Жени |
Брой на населението | 20 975 000 | |
Гъстота | 32,2 д./km² | |
Естествен прираст | 32 | |
Средна продължителност на живота | 52 г. | 53 г. |
Градско население | 36% |
Етнически групи | Процент | |
йеменски араби 96,8% |
Северни йеменски араби | 75,8% |
Южни йеменски араби | 24,2% | |
други араби | 1,2% | |
индо-пакистанци | 0,9% | |
сомалийци | 0,4% | |
други | 0,7% |
Конфесионален състав | ||
мюсюлмани 99,6% |
сунити | 53,6% |
шиити | 46% | |
християни | 0,2% | |
индуисти | 0,2% |
Култура
Други
Източници
- ↑ World Atlas of Oil and Gas Basins // с. 206.
- ↑ Йемен на сайта на МВФ
|
|