Ситопечат

Част от серията статии за История на печата
Ксилография (200) Ръчен набор (1040) Ръчна печатна преса (1454) Офорт (ок. 1500) Мецотинто (1642) Акватинта (1768) Литография (1796) Хромолитография (1837) Ролна печатна машина (1843) Хектограф (1869) Офсетов печат (1875) Hot-metal typesetting (1886) Циклостил (1890) Ситопечат (1907) Спиртов дупликатор (1923) Сублимационен печат (1957) Фотонабор (1960-те) Флексопечат Матричен печат (1964) Лазерен печат (1969) Термопечат (ок. 1972) Мастиленоструен печат (1976) Триизмерен печат (1986) Цифров печат (1993)

Ситопечат е технология за печат, която дава възможност да се печата не само върху хартия, но и върху текстил, пластмаса, стъкло, керамика, метал, кожа и други материали, както и върху предмети с неправилна форма.

Сито за ситопечат.

Технологията наподобява донякъде офсетовия печат, тъй като изображението се изгражда от множество точки, в които или има, или няма изображение, но се различава по вида на използвания междинен преносител - вместо печатна форма или плака тук се използва шаблон, изработен от дребноструктурно сито. Формирането на изображението в ситото става с фотографски процес (контактно експониране), при който част от дупките се запушват, а другите остават отпушени. През отпушените дупки преминава мастило, докато през запушените не преминава. Сито печатът се използва много по-ограничено отколкото офсетовия печат, но затова пък тази технология е приложима върху доста повече материали и се използва при рекламните сувенири и в индустриалното производство.

Техниката за ситопечат

Методът на ситопечат се прилага широко при визуалните изкуства.

Литература

1. Парыгин А. Б. Искусство шелкографии. ХХ век (история, феноменология. техники, имена). — СПб.: СПб ГУТД, 2010. — 304 с. (рус). — ISBN 978-5-7937-0490-8
2. Bigeleisen J. I. Screen Printing: A Contemporary Guide. – New-York, 1972. (eng).

Външни препратки

• Шаблон:Икона ru Искусство шелкографии. ХХ век Арт ситопечат, ХХ век.