Ислям в България: Разлика между версии
Pensionero (беседа | приноси) коригирана карта |
Редакция без резюме |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
След падането на комунистическия режим българските мюсюлмани, както и изповядващите други религии, се ползват от конституционно гарантирана религиозна свобода. В много градове и села са построени нови джамии, а на някои места се провеждат курсове по изучаване на [[Коран]]а. |
След падането на комунистическия режим българските мюсюлмани, както и изповядващите други религии, се ползват от конституционно гарантирана религиозна свобода. В много градове и села са построени нови джамии, а на някои места се провеждат курсове по изучаване на [[Коран]]а. |
||
== Традиционно отношение на християните в България към исляма == |
|||
Вследствие на факта, че българските земи в продължение на около пет века са включени в [[Османска империя|Османската империя]] – една теократична ислямска държава – в края на [[19 век]] отношението на българите християни към исляма е силно отрицателно. Стандартният стереотип за ислямската религия е ''куча вяра'', намерил отражение в класическата българска художествена литература, като „[[Криворазбраната цивилизация]]“ на [[Добри Войников]] <ref>Добри Войников. Криворазбраната цивилизация. [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=249&WorkID=8683&Level=2 Публикация в slovo.bg]</ref> или „[[Записки по българските въстания]]“ на [[Захарий Стоянов]] <ref>Захарий Стоянов. Записки по българските въстания. [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=7750&Level=3 Публикация в slovo.bg]</ref>, както и в много български пословици и поговорки: |
|||
* Кучья вяра - За турците. |
|||
* Турците са куча вяра. |
|||
* Потурчила се Мара да не носи свински цървули, а тя обула кучешки<ref>П.Р.Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи.</ref>. |
|||
Ислямът е схващан като [[езичество]] (паганизъм), откъдето произлиза и обидният термин за мюсюлманите ''поганци''. |
|||
==Бележки== |
|||
<references/> |
<references/> |
||
Версия от 17:45, 4 юни 2011
| Част от серията статии за |
| Българите |
|---|
 |
| Българска култура |
| По региони и страни (вкл. диаспората) |
| Религия |
| Диалекти на българския език |
Мюсюлманското население на България включва главно турци, българи-мюсюлмани (помаци) и цигани и живее най-вече в Североизточна България и Родопите.
Брой и географско разпределение
Според преброяването от 2001 общият брой на мюсюлманите в страната е 966 978 души или 12% от населението. По етническа група те се разделят на:
Повечето български мюсюлмани са сунити, тъй като сунизмът е формата на ислям, официално поддържана от Османската империя, управлявала страната в продължение на пет века. Представени са и шиитски секти, като къзълбаши и бекташи. Около 80 000 шиити живеят най-вече в районите на Разград, Търговище и Тутракан. Според Мидхат паша те са главно потомци на българи, приели исляма, за да избегнат преследвания, но избрали шиизма, който е по-толерантен към различни национални обичаи.[1] Например, българите къзълбаши запазват православни[източник?] обичаи, като причастие, изповед и[източник?] почитане на светци. Интегрирането на православни обичаи в исляма довежда до създаването на уникален синкретизъм.[източник?]
Към 1987 мюсюлманите в България имат 1 267 джамии и 533 ходжи. Мюсюлманската йерархия е оглавявана от главен мюфтия и осем регионални мюфтии, заемащи поста за петгодишен срок. Най-голямата джамия в страната е Тумбул джамия в Шумен, построена през 1744.
Държавна политика към мюсюлманите
Българските мюсюлмани се превръщат в обект на преследване в последните години на режима на Тодор Живков. Комунистическото правителство обявява традиционните мюсюлмански вярвания за противоречащи не само на комунизма, но и българското национално самосъзнание. В рамките на т.нар. Възродителен процес мюсюлманите трябва да се откажат от традиционните си имена, а през 1989 няколкостотин хиляди души са принудени да напуснат домовете си и да заминат за Турция.
След падането на комунистическия режим българските мюсюлмани, както и изповядващите други религии, се ползват от конституционно гарантирана религиозна свобода. В много градове и села са построени нови джамии, а на някои места се провеждат курсове по изучаване на Корана.
- ↑ Мидхат паша, "Турция в своето минало, настояще и бъдеще", статия във френското списание "Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж", год VII, януари - юли 1878 год, стр.1152.
Вижте още
Допълнителна литература
- Eminov, Ali. Turkish and other Muslim Minorities in Bulgaria. London, Hurst, [1997]. ISBN 185-0653-19-4.
- Norris, Harry. Islam in the Balkans. Columbia, University of South Carolina Press, [1993]. ISBN 087-2499-77-4.
