Инфрачервена термография: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:08, 26 февруари 2010

Инфрачервената термография е метод за визуализация на даден обект чрез инфрачервените лъчи, които той излъчва, посредством специализирани прибори. Както следва от закона на Планк за абсолютно черно тяло, инфрачервената термография позволява виждането на предмети в условията на пълна липса на светлина. Термографските прибори засичат инфрачервената радиация от електромагнитния спектър (с приблизителна дължина на вълната между 0,9 и 14 µm). Колкото по-висока е температурата на сканирания обект, толкова по-голяма е радиацията, която той излъчва. Инфрачервената термография намира широко приложение във военното дело и областта на сигурността. Други области, в които тя се прилага, са огнеборството и биологията.

Сензорите от типове CCD и CMOS, които се използват във фотографските камери за видима светлина (фотоапарати) са чувствителни само към не-топлинната част на инфрачервения спектър, наричана близка инфрачервена област, но не и към областите от инфрачервения спектър, използваеми за инфрачервена термография (средно- и дълго-вълнова инфрачервена). Повечето камери за инфрачервена термография използват специализирани матрици (FPA, focal-plane array) от чувствителни към инфрачервеното (топлинно) лъчение елементи, разположени във фокалната равнина на обектива, които са способни да регистрират по-големи дължини на вълните (3-5 и 8-14 микрометра). Най-разпространените матрици са изработени на базата на InSb, InGaAs, HgCdTe. Най-новите технологии използват евтини и неохлаждани микроболометрични сензори. Техният растер е значително по-малък от този на съответните фотоапарати за видима светлина, най-често от 160x120 до 640x512 пиксела. Термографските апарати са много по-скъпи от съответната фотографска апаратура. По-старите болометри или по-чувствителните като тази с InSb сензори изискват криогенно охлаждане, напр. с миниатюрен охладител с цикъл на Стърлинг или с течен азот.

Вижте също

Нощно виждане, също намира широко приложение в областта на военното дело.
Ултравиолетова фотография, използва се за изучаване на отдалечени астрономически обекти.

Шаблон:Физика-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:Infrared dog.jpg|thumb|200px|Куче, снимано с инфрачервен фотоапарат.]]
 '''Инфрачервената термография''' е метод за [[визуализация]] на даден обект чрез [[инфрачервени лъчи|инфрачервените лъчи]], които той излъчва, посредством специализирани прибори. Както следва от [[Закон на Планк|закона на Планк]] за [[абсолютно черно тяло]], инфрачервената термография позволява виждането на предмети в условията на пълна липса на [[светлина]]. Термографските прибори засичат инфрачервената [[радиация]] от [[Електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]] (с приблизителна дължина на вълната между 0,9 и 14 µm). Колкото по-висока е температурата на сканирания обект, толкова по-голяма е радиацията, която той излъчва. Инфрачервената термография намира широко приложение във [[военно дело|военното дело]] и областта на сигурността. Други области, в които тя се прилага, са [[огнеборство]]то и [[биология]]та.
+Сензорите от типове CCD и CMOS, които се използват във фотографските камери за видима светлина (фотоапарати) са чувствителни само към не-топлинната част на инфрачервения спектър, наричана близка инфрачервена област, но не и към областите от инфрачервения спектър, използваеми за инфрачервена термография (средно- и дълго-вълнова инфрачервена). Повечето камери за инфрачервена термография използват специализирани матрици (FPA, focal-plane array) от чувствителни към инфрачервеното (топлинно) лъчение елементи, разположени във фокалната равнина на обектива, които са способни да регистрират по-големи дължини на вълните (3-5 и 8-14 микрометра). Най-разпространените матрици са изработени на базата на InSb, InGaAs, HgCdTe. Най-новите технологии използват евтини и неохлаждани микроболометрични сензори. Техният растер е значително по-малък от този на съответните фотоапарати за видима светлина, най-често от 160x120 до 640x512 пиксела. Термографските апарати са много по-скъпи от съответната фотографска апаратура. По-старите болометри или по-чувствителните като тази с InSb сензори изискват криогенно охлаждане, напр. с миниатюрен охладител с цикъл на Стърлинг или с течен азот.
 == Вижте също ==