Александър Андреев (журналист): Разлика между версии

Александър Андреев
	Александър Андреев
български журналист и писател
Роден	10 юни 1956 г. (68 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	разказ, роман, есе, репортаж
Известни творби	„Нови степени на свобода“ (роман, 1999)
Награди	Голямата награда за журналистическо разследване на фестивала „Международни медийни събития“ (2001); „Христо Г. Данов“ (2007, номинация); „Робер Шуман“ (2008); Годишна награда на СПБ (1995, 2013)
Семейство
Съпруга	Невяна Андреева (женени от 1981 г.)
Деца	Мина Андреева (р. 1983)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:24, 3 декември 2024

Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Андреев.

Александър Андреев Андреев е български журналист, писател и преводач. Ръководител на българската редакция на радио „Дойче веле“.

Биография

Александър Андреев е роден на 10 юни 1956 година в София. Произхожда от лекарско семейство.^[1]

Завършва Немската гимназия и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Между 1979 и 1991 г. работи в БНР като репортер, редактор и водещ в програмите „Христо Ботев“ и „Хоризонт“. Между 1983 и 1986 г. е редактор и водещ на много нашумялото по това време предаване „Добър ден“ на програма „Христо Ботев“, а останалите шест до заминаването си в Германия е отговорен редактор в програмата.^[1] Заедно с Иван Кулеков пишe сценариите на друго известно предаване, „Звезди посред бял ден“.^[2]

От 1991 г. е редактор в Българската редакция на радио „Дойче Веле“ в Кьолн. От 2008 до 2022 г. е ръководител на българската редакция на радиото в Бон – отначало като временно изпълняващ длъжността, а после за постоянно.^[3]^[4]

През 2001 г. е поканен от тогавашния Национален съвет за радио и телевизия да се кандидатира за генерален директор на БНР, но отказва.^[1]^[5]

Негови статии излизат в многобройни издания в Белгия, Холандия, Великобритания, Австрия, Сингапур и Германия („Ди Цайт“, „Ди Велт“, „Тагесцайтунг“, „Франкфуртер Рундшау“), както и в редица международни собрници. Сътрудничи на радиостанции и телевизии в Германия и в България.^[2] Колумнист на вестник „Дневник“.

Бил е член на УС на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), член е и на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия),^[6] на Съюза на журналистите в Германия и на „Репортери без граници“.

Автор е на белетристичните книги „Степени на свобода“ (1986) и „Нови степени на свобода“ (1999; 2001) и на документалната „Заговорът на шпионите“ (1999). Романът „Нови степени на свобода“ е смятан за едно от големите литературни събития на десетилетието.^[7]

Превел е от немски над 20 книги от Гюнтер Грас, Райнер Мария Рилке, Фридрих Дюренмат, Томас Бернхард, Якоб Васерман и други, както и разкази и романи от Макс Фриш, Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас, Петер Хертлинг, Илзе Айхингер и др. в периодични издания и сборници.

Владее немски, руски, английски, нидерландски и френски.

Възгледи

Веднага след предсрочните парламентарни избори в България през май 2013 г. прави изказване, че кризата в страната не е политическа, нито икономическа, а морална.^[8]

Награди

Александър Андреев е отличаван за своята работа и като журналист, и като преводач.

Първата му награда като журналист е от Съюза на българските журналисти през 1985 г.^[1]

На фестивала „Международни медийни събития“ в Албена през 2001 г. получава Голямата награда за журналистическо разследване – за „Еврокорпус“.^[9]

През 2002 г. получава първа награда на фестивала „Сребърна вълна“ в Албена за предаването „Апострофи“ по радио „Дойче веле“.^[1]

Носител на наградата на „Златен будилник“ на програма „Христо Ботев“ на БНР (2005) – за всеотдайна работа, будителски дух и духовна подкрепа за националната програма за култура.^[10]

Носител е на голямата награда „Робер Шуман“, учредена от представителството на Европейската комисия в България с цел да поощрява професионалното отразяване в медиите на въпроси, свързани в Европейския съюз и насочени към повишаването на информираността на българското общество за мястото и ролята на България в европейската общност (2008).^[11]^[12]

През 1995 г. е отличен с Първа награда от Съюза на преводачите в България.^[6]

За превода на „Изличаване“ на Томас Бернхард е номиниран за наградата „Христо Г. Данов“ (2007).^[13]

За преводите си на „Моите награди“ и „Сеч. Една възбуда“ от Томас Бернхард получава Годишна награда за най-добър превод на Съюза на преводачите в България (2013).^[14]

Общо е удостояван четирикратно с награди от Съюза на преводачите в България.

Лауреат е и на Наградата за превод на Австрийското министерство на културата.

Библиография

Белетристика

„Степени на свобода“ (1986)
„Нови степени на свобода“ (1999; 2001)

Документалистика

„Заговорът на шпионите“ (1999)
„Време и всичко“ (в съавторство с Андрей Райчев, 2018)

Преводи

Томас Бернхард. „Диханието“ (разкази и роман). София: Народна култура, 1983.
Райнер Мария Рилке. „Записките на Малте Лауридс Бриге“ (роман). София: Народна култура, 1985, 264 с.
- 2 изд. София: Лабиринт, 2013, 216 с.
Гюнтер Грас. „Котка и мишка. Местна упойка. Срещата в Телгте“ (три романа). София: Народна култура, 1986, 550 с.
Герт Хофман. „Разговор за коня на Балзак“ (новели). София: Народна култура, 1988, 248 с.
Фридрих Дюренмат. „Правосъдие“ (роман). Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 189 с.
Гюнтер Грас. „Вещателят“ (роман). София: Атлантис КЛ, 1994, 284 с.
Якоб Васерман. „Каспар Хаузер или леността на сърцето“ (роман). София: Атлантис КЛ, 1994.
Гюнтер Грас. „Ноемврийска земя“ (стихосбирка). София: Обсидиан, 1995, 88 с.
Елис Каут. „Пумукъл“ (детски роман). София: Атлантис КЛ, 1995, 161 с.
Елис Каут. „Пумукъл“ (детски роман, втора част). София: Атлантис КЛ, 1999.
Гюнтер Грас. „Моето столетие“ (разкази). София: Атлантис КЛ, 2000, 280 с.
Гюнтер Грас. „Рачешката“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2002, 208 с. ISBN 954-9621-20-0 ^[15]
Томас Бернхард. „Крушенецът“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2003, 144 с. ^[16]
Норберт Болц. „Консумистически манифест“ (социология). София: Критика и хуманизъм, 2004, 160 с.
Томас Бернхард. „Изличаване“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2007, 104 с. ^[17]
Томас Бернхард. „Моите награди“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2010, 104 с. ^[18]
Томас Бернхард. „Сеч. Една възбуда“ (роман). София: Атлантис КЛ, 2012, 184 с. ^[19]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Нели Чолашка, „Александър Андреев учил за адвокат, но правото му било скучно“, в-к „Сега“, 25 януари 2003 г.
↑ ^а ^б Интервю с Александър Андреев Архив на оригинала от 2014-08-21 в Wayback Machine., социална мрежа „Emigrant-bg“.
↑ Светла Каролева, „Александър Андреев поема българската секция на Дойче веле“ Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine., в-к „Монитор“, 30 октомври 2008 г.
↑ „Александър Андреев“, сайт на Дойче веле, 30 октомври 2008 г.
↑ Елица Димова, „Александър Андреев се отказа от номинацията за директор на БНР“, в-к „Дневник“, 23 май 2001 г.
↑ ^а ^б Профил на Александър Андреев на сайта на фондация „Traduki“ Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine..
↑ Най-висока оценка романът получава в статии на Йордан Ефтимов (виж. Галина Георгиева, „Изборът на критиците – най-доброто, лошото и грозното“^{[неработеща препратка]}, cult.bg, 22 ноември 2005 г.), Бойко Пенчев (виж. „За Виена и българското“, в. „Литературен вестник“, бр. 29, 12 септември 2001 г.) и Лора Шумкова (виж. „Стефан Кисьов? That's cool!“, в. „Литературен форум“, бр. 5(428), 26 септември 2000 г.).
↑ „Александър Андреев: Кризата в България е морална“ Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine., в-к „Целокупна България“, 15 май 2013 г.
↑ „Наградите на фестивала Международни медийни събития в Албена“, в. „Култура“, бр. 24, 22 юни 2001 г.
↑ „Годишни награди „Златният будилник“ – носителите досега“, сайт на програма „Христо Ботев“ на БНР, 31 октомври 2012.
↑ „Александър Андреев от „Дойче Веле“ с наградата „Робер Шуман“, vesti.bg, 17 декември 2008.
↑ „Александър Андреев от радио „Дойче Веле“ с голямата награда „Робер Шуман“, bulphoto.com, 17 декември 2008.
↑ „Днес станаха известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“, сайт на Министерство на културата на Р България.
↑ „Още от наградите на СПБ“, в-к „Култура“, бр. 35 (2741), 25 октомври 2013 г.
↑ Йордан Ефтимов, „Непотъващият Грас“, рец. във в-к „Култура“, бр. 41 (2561), 7 ноември 2003 г.
↑ „Гневът на моралиста Бернхард“ (Разговор с Александър Андреев за романа „Крушенецът“ на Томас Бернхард), въпросите задава Марин Бодаков, в-к „Култура“, бр. 44 (2564), 28 ноември 2003 г.
↑ Владко Мурдаров, „Изличителят Бернхард“, рец. във в-к „Култура“, бр. 31 (2470), 21 септември 2007 г.
↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 15 (2587), 21 април 2010 г.
↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 2 (2708), 18 януари 2013 г.

Външни препратки

Отделни статии

„Пари, политика и биороботи“, Vesti.bg, 28 август 2008
„Политически некоректно“^{[неработеща препратка]}, Bolgari.net, 15 януари 2009

[Сега-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Нели Чолашка, „Александър Андреев учил за адвокат, но правото му било скучно“, в-к „Сега“, 25 януари 2003 г.

[emigrant-bg-2] а ^б Интервю с Александър Андреев Архив на оригинала от 2014-08-21 в Wayback Machine., социална мрежа „Emigrant-bg“.

[3] Светла Каролева, „Александър Андреев поема българската секция на Дойче веле“ Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine., в-к „Монитор“, 30 октомври 2008 г.

[4] „Александър Андреев“, сайт на Дойче веле, 30 октомври 2008 г.

[5] Елица Димова, „Александър Андреев се отказа от номинацията за директор на БНР“, в-к „Дневник“, 23 май 2001 г.

[traduki-6] а ^б Профил на Александър Андреев на сайта на фондация „Traduki“ Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine..

[7] Най-висока оценка романът получава в статии на Йордан Ефтимов (виж. Галина Георгиева, „Изборът на критиците – най-доброто, лошото и грозното“^{[неработеща препратка]}, cult.bg, 22 ноември 2005 г.), Бойко Пенчев (виж. „За Виена и българското“, в. „Литературен вестник“, бр. 29, 12 септември 2001 г.) и Лора Шумкова (виж. „Стефан Кисьов? That's cool!“, в. „Литературен форум“, бр. 5(428), 26 септември 2000 г.).

[8] „Александър Андреев: Кризата в България е морална“ Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine., в-к „Целокупна България“, 15 май 2013 г.

[9] „Наградите на фестивала Международни медийни събития в Албена“, в. „Култура“, бр. 24, 22 юни 2001 г.

[10] „Годишни награди „Златният будилник“ – носителите досега“, сайт на програма „Христо Ботев“ на БНР, 31 октомври 2012.

[11] „Александър Андреев от „Дойче Веле“ с наградата „Робер Шуман“, vesti.bg, 17 декември 2008.

[12] „Александър Андреев от радио „Дойче Веле“ с голямата награда „Робер Шуман“, bulphoto.com, 17 декември 2008.

[13] „Днес станаха известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“, сайт на Министерство на културата на Р България.

[14] „Още от наградите на СПБ“, в-к „Култура“, бр. 35 (2741), 25 октомври 2013 г.

[15] Йордан Ефтимов, „Непотъващият Грас“, рец. във в-к „Култура“, бр. 41 (2561), 7 ноември 2003 г.

[16] „Гневът на моралиста Бернхард“ (Разговор с Александър Андреев за романа „Крушенецът“ на Томас Бернхард), въпросите задава Марин Бодаков, в-к „Култура“, бр. 44 (2564), 28 ноември 2003 г.

[17] Владко Мурдаров, „Изличителят Бернхард“, рец. във в-к „Култура“, бр. 31 (2470), 21 септември 2007 г.

[18] Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 15 (2587), 21 април 2010 г.

[19] Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 2 (2708), 18 януари 2013 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 Завършва [[91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“|Немската гимназия]] и [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Между 1979 и 1991 г. работи в [[БНР]] като [[репортер]], [[редактор]] и водещ в програмите [[Христо Ботев (радио)|„Христо Ботев“]] и [[Хоризонт (радио)|„Хоризонт“]]. Между 1983 и 1986 г. е редактор и водещ на много нашумялото по това време предаване „Добър ден“ на програма „Христо Ботев“, а останалите шест до заминаването си в Германия е отговорен редактор в програмата.<ref name="Сега"/> Заедно с [[Иван Кулеков]] пишe сценариите на друго известно предаване, „Звезди посред бял ден“.<ref name="emigrant-bg">[http://www.emigrant-bg.com/codeigniter//index.php/home/interview/41 Интервю с Александър Андреев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140821163310/http://www.emigrant-bg.com/codeigniter/index.php/home/interview/41 |date=2014-08-21 }}, социална мрежа „Emigrant-bg“.</ref>
-От 1991 г. е редактор в Българската редакция на радио „Дойче Веле“ в [[Кьолн]]. От 2008 г. е ръководител на българската редакция на радиото в [[Бон]] - отначало като временно изпълняващ длъжността, а после за постоянно.<ref>Светла Каролева, [http://www.monitor.bg/article?id=175293 „Александър Андреев поема българската секция на Дойче веле“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140303193532/http://www.monitor.bg/article?id=175293 |date=2014-03-03 }}, в-к [[Монитор (вестник)|„Монитор“]], 30 октомври 2008 г.</ref>
+От 1991 г. е редактор в Българската редакция на радио „Дойче Веле“ в [[Кьолн]]. От 2008 до 2022 г. е ръководител на българската редакция на радиото в [[Бон]] – отначало като временно изпълняващ длъжността, а после за постоянно.<ref>Светла Каролева, [http://www.monitor.bg/article?id=175293 „Александър Андреев поема българската секция на Дойче веле“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140303193532/http://www.monitor.bg/article?id=175293 |date=2014-03-03 }}, в-к [[Монитор (вестник)|„Монитор“]], 30 октомври 2008 г.</ref><ref>[https://www.dw.com/bg/александър-андреев/person-18446070 „Александър Андреев“], сайт на Дойче веле, 30 октомври 2008 г.</ref>
 През 2001 г. е поканен от тогавашния Национален съвет за радио и телевизия да се кандидатира за генерален директор на БНР, но отказва.<ref name="Сега"/><ref>Елица Димова, [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2001/05/23/23245_aleksandur_andreev_se_otkaza_ot_nominaciiata_za/ „Александър Андреев се отказа от номинацията за директор на БНР“], в-к „Дневник“, 23 май 2001 г.</ref>
@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 Бил е член на УС на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), член е и на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия),<ref name="traduki"/> на Съюза на журналистите в Германия и на „Репортери без граници“.
-Автор е на белетристичните книги „Степени на свобода“ (1986) и „Нови степени на свобода“ (1999; 2001) и на документалната „Заговорът на шпионите“ (1999). Романът „Нови степени на свобода“ е считан за едно от големите литературни събития на десетилетието.<ref>Най-висока оценка романът получава в статии на [[Йордан Ефтимов]] (виж. Галина Георгиева, [http://cult.bg/ind_lit_article_full.php?id=3518&PHPSESSID=b709562 „Изборът на критиците – най-доброто, лошото и грозното“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, cult.bg, 22 ноември 2005 г.), [[Бойко Пенчев]] (виж. [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/129/lv0129010.htm „За Виена и българското“], в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 29, 12 септември 2001 г.) и Лора Шумкова (виж. [http://www.slovo.bg/old/litforum/005/lshumkova2.htm „Стефан Кисьов? That's cool!“], в. „[[Литературен форум]]“, бр. 5(428), 26 септември 2000 г.).</ref>
+Автор е на белетристичните книги „Степени на свобода“ (1986) и „Нови степени на свобода“ (1999; 2001) и на документалната „Заговорът на шпионите“ (1999). Романът „Нови степени на свобода“ е смятан за едно от големите литературни събития на десетилетието.<ref>Най-висока оценка романът получава в статии на [[Йордан Ефтимов]] (виж. Галина Георгиева, [http://cult.bg/ind_lit_article_full.php?id=3518&PHPSESSID=b709562 „Изборът на критиците – най-доброто, лошото и грозното“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, cult.bg, 22 ноември 2005 г.), [[Бойко Пенчев]] (виж. [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/129/lv0129010.htm „За Виена и българското“], в. „[[Литературен вестник]]“, бр. 29, 12 септември 2001 г.) и Лора Шумкова (виж. [http://www.slovo.bg/old/litforum/005/lshumkova2.htm „Стефан Кисьов? That's cool!“], в. „[[Литературен форум]]“, бр. 5(428), 26 септември 2000 г.).</ref>
 Превел е от немски над 20 книги от [[Гюнтер Грас]], [[Райнер Мария Рилке]], [[Фридрих Дюренмат]], [[Томас Бернхард]], [[Якоб Васерман]] и други, както и разкази и романи от [[Макс Фриш]], [[Хайнрих Бьол]], Гюнтер Грас, [[Петер Хертлинг]], [[Илзе Айхингер]] и др. в периодични издания и сборници.