Уестмаунт

Уестмаунт Westmount
— град —
Уестмаунт 45.481389, -73.600556 Уестмаунт
Страна	Канада
Провинция	Квебек
Площ	4,00 km²
Надм. височина	42 m
Население	20 312 души (2016)
Основаване	1874 г.
Официален сайт	www.westmount.org
Уестмаунт в Общомедия

Уестмаунт (на английски: Westmount) е богата община на остров Монреал, в Югозападен Квебек, Канада. Това е анклав на град Монреал с население от 19 938 души към декември 2022 г.

Разположен е на 42 m надморска височина в низината Сейнт Лорънс, на 5 km южно от центъра на Монреал и на 4 km западно от левия бряг на река Сейнт Лорънс. Селището е основано през 1874 г. Традиционно общността на Уестмаунт е била богат и предимно англоговорящ анклав, като в един момент става най-богатата общност в Канада. Сега това е най-богатият квартал в Канада извън Торонто и Ванкувър.

Той е дом на училища, арена, басейн, обществена библиотека и редица паркове. Градът има собствена електроразпределителна компания: Уестмаунт Лайт енд Пауър (Хайдро-Уестмаунт). Той също така е местоположението на две звена от първичния резерв на канадските сили: Кралският монреалски полк и 34-ти сигнален полк.

История

Има признаци за присъствие на първите нации преди 4000 до 5000 години. Голямо количество праисторически гробища са открити в района на Уестмаунт.

Индиански период

В известен смисъл Уестмаунт е най-старата община в Северна Америка. През 1898 г. е открито старо индианско гробище близо до територията на Клуб „Сен Жорж“. Смята се, че гробището датира отпреди 15 век. В допълнение към тези индиански гробници, покрити с камъни, хошлагезите (жителите на о-в Монреал) са вторите собственици на земите, върху които е основан град Уестмаунт.

Френски период

Една от кулите на форта

Първата построена сграда през френския период е Форт „Де Месю“ (Fort Des Messieurs) или Форт „Белмон“, построен през 1684 г. Останки от него днес са двете стари кули и няколко стени на Колежа на Монреал. Мисията за християнизирането на местното население е създадена през 1675 г. в подножието на планината Мон Роял. Франсоа Вашон дьо Белмон е изпратен в Нова Франция към 1680 г. от свещениците на парижката семинария „Сен Сюплис“, за да спре разпространението на магьосничество и видения в мисията. През 1683 г. там живеят 210 местни жители (ирокези, хурони и алгонкини). Фортът е построен, за да защити мисията от ирокезите. Въпреки че тогава той не е в сегашните граници на Уестмаунт, земите за застрояване заемат значителна част от града. Освен това е известно, че тези индианци редовно използват няколко квартала в Уестмаунт, напр. Пюит аз Ендиен (Puits aux Indiens) в земите на Рейн и Мъри.

В самото начало на 18 век семинарията „Сен Сюплис“ предоставя на няколко френски заселници, като господари на острова, концесии за земеделска земя, състояща се от ивици земя, докосващи или пресичащи върха на планината. Такъв е произходът на тези стари ферми, които сега са разделени на парцели и заменени с къщи. Първата къща е очарователната каменна резиденция на семейство Сен Жермен, с изглед към авеню „Лансдаун“ над ул. „Кот Сент Антоан“, разпознаваема по големия си дървен кръст. Тя е разрушена около 1910 г. Подобна къща е построена от семейство Льодюк във фермата Мъри, разположена на изток между авенюта Белмон и Мъри. Тази ферма принадлежи на Льодюк до 1847 г. Руините на къщата са видими и днес. По това време почти цялата община е пресечена от изток на запад от два пътя. Първият води до Лашин и е известен като „Пътят през гората“ или Upper Lachine Road. Вторият е Côte-St-Antoine Road.

Много от акцентите на местната култура датират от времето на французите: зарявянето на пари и ценности от семействата Юртюбиз (Hurtubise) и Льодюк (Leduc), когато част от армията на генерал Амхърст, идваща да завладее града през 1760 г., окупира височините на града по протежение на ул. „Кот де Ниеж“; убийството на първия член на фамилията Сен Жермен от ирокез, нападнат от засада в дефилето на сегашния Уестмаунт Парк; церемонията по екзорсизъм на обезумяло момиче от семейство Сен Жермен, изгорено пред къщата; снимки на индианци по дърветата в клисурата и т.н.

Когато първите френски колонисти се заселват в района в средата на 17 век, този район е известен с няколко имена, включително Птит Монтан (La Petite Montagne), Нотър Дам дьо Грас (Notre-Dame-de-Grâce) и Кот Сент Антоан (Côte-Saint-Antoine).

Британски период

Старият Кот Сент Антоан претърпява много малка промяна през двете поколения след завоеванието. Там се установяват няколко стари търговци на кожи от северозапада, като Уилям Халоуел и Джон Кларк. Впоследствие други хора като Уилям Боуман, Уилям Мъри, Почитаемият Джон Йънг и доктор Селби, купуват стари ферми и построяват селски къщи върху тях. Някои от тях все още принадлежат на потомците на тези семейства.

След известно време Кот Сент Антоан е присъединен към енорията Сент Анри, подразделение на първата енория на Монреал.

Дом Юртюбиз

Бившата ферма Дом Юртюбиз (Hurtubise House) е най-старата запазена къща в Уестмаунт. Построена е през 1739 г. за Жан Юртюбиз, син на Луи Юртюбиз, който през 1699 г. получава концесията на улица „Кот Сент Антоан“ на ъгъла на авеню „Виктория“. Шест поколения от семейството живеят там. Къщата е била планирана за разрушаване от строителен предприемач, когато Леополд Юртюбиз, последният от обитателите собственици, умира през 1955 г.

През 1874 г. Кот Сент Антоан и Нотър Дам дьо Грас са отделени от енорията Сент Анри. Кот Сент Антоан е учреден като село и негов кмет за девет години е Джеймс Кюли Уорд.

През 1890 г. селото е преобразувано на град под името Град Кот Сент Антоан (Ville de Côte-St-Antoine), след като процъфтява като жилищно предградие и достига огромното население от 1850 жители. През 1893 г. е построена улица ;Шербрук:, за да пресече града и тя бързо става главната му пътна артерия. През 1894 г. е разширена електрическата железница, за да обслужва града, което значително променя облика и общия му дух. По това време е открит интересен проект за градско планиране, насочен главно към превръщането на едно провинциално село в превъзходен модерен град. Той е преименуван на Уестмаунт през 1895 г., отразявайки географското местоположение на града на югозападния склон на планината Мон Роял и наличието на голямо англоговорящо население.

Обществена библиотека на Уестмаунт

През 1897 г. всички общности в Британската империя се подготвят да отпразнуват Диамантения юбилей на възкачването на трона на кралица Виктория. В Уестмаунт е издадена общинска значка специално за юбилея и Денят на Виктория е отбелязан със стрелба с оръдия на откритата площадка на ракетния клуб Сен Жорж, забавление на населението с шоу за деца, представено в парка на Уестмаунт и завършване на вечерта с фойерверки. Но идеята на Съвета да превърне това събитие в дългосрочен проект, е назначена група, която да проучи различни варианти. Организационният комитет на Общия юбилеен постоянен мемориал на Уестмаунт решава да построи безплатна общинска библиотека, отворена за обществеността. Тази библиотека е първата по рода си в провинция Квебек и отваря през 1899 г.

Виктория Хол

В началото на 1898 г., докато работата по градската библиотека е в ход, петиция, подписка от над 300 жители, е представена на Общинския съвет. Тя призовава за изграждането на градски център за обществени събрания, зала за приятелски срещи, гимнастически салон, плувен басейн и пързалка за кърлинг. За този проект е отпусната сума от 25 000 долара – малко по-щедра от тази за изграждане на библиотеката, но която, предвид предоставените съоръжения, едва ли е по-значителна. Избрано е място в близост до библиотеката, където са извършени строителните работи. През 1899 г. Виктория Хол официално отваря врати за обществеността.

20 век

През периода от 1895 до 1908 г., когато градът получава своята харта, той преживява най-големия си растеж. Тогава са предприети амбициозни общински проекти и тогава е създадена голяма част от сегашната инфраструктура на града.

През 1902 г. градът има 10 000 жители. Повечето от главните улици вече съществуват и тяхното разширяване е възпрепятствано от ограниченията на застрояването. Освен това са построени електроцентрала, голям център за обществени срещи, красиви паркове, система за филтриране на вода и първата общинска библиотека, отворена за обществеността в Провинция Квебек.

Градът се разраства бързо и отбелязва увеличение на броя на жилищата, търговската си дейност и подобряване на общинските услуги. През зимата пътищата са почиствани от сняг от „Градски отдел" и постепенно дървените тротоари са заменени с павета.

В полицейското управление служителите получават елегантни униформи, напомнящи на тези, носени от британските бобита. Традиционната заоблена шапка, синя през зимата и бяла през лятото, редовно се почиства и окачва да съхне на стълбове пред полицейския участък.

Компания, разположена в Монреал, снабдява града с чиста вода и е построена общинска електроцентрала с уникална модерна система, първа по рода си в Канада, която, макар и дискретно сгушена в дъното на долината, използва енергията от изгарянето на отпадъци за своята експлоатация.

Арх. Робърт Финдли

Общественият транспорт улеснява пътуването от Монреал до Уестмаунт и в града, достигайки до всички райони с трамвай. Благодарение на трамваите магазините и офисите се умножават в двете основни търговски зони, разположени в двата края на града. Повечето магазини се управляваха от семейства и често се предават от баща на син.

През 20 век Уестмаунт става богато предградие на Монреал и малък град, осеян с много зелени площи. Архитектът Робърт Финдли, живеещ там в началото на 20 век, проектира много общински сгради в града, включително библиотеката, кметството на Уестмаунт и няколко други обществени сгради.

През 20 век Уестмаунт е дом на някои от най-богатите семейства в Монреал, включително Бронфман и Молсън. Това превеъща града в символична мишена на терористичните атентати на Фронта за освобождение на Квебек през 60-те години на 20 век, кулминиращи в Октомврийската криза от 1970 г.

Сливане с Монреал

През 2001 г., докато се опитва да предотвратят обединяването на Уестмаунт с град Монреал, кметът на Уестмаунт Питър Трент и градският съвет заявяват, че градът е определена англоговоряща институция и не трябва да се слива с франкофонския Монреал. В отговор на това противопоставяне министърът по общинските въпроси Луиз Харел казва, че съпротивата на Уестмаунт „мирише на колониализъм“ и че опозицията е „етнически проект“, изявления, за които тя би отказала да се извини. Когато е помолен за коментар, премиерът на Квебек Бърнард Ландри казва, че министърът има пълната му подкрепа и че опозицията е нещо повече от настроение против Квебек. Няколко федерални публични фигури критикуват изявлението на Ландри.

На 1 януари 2002 г., като част от общинската реорганизация на Монреал от 2002–2006 г., Уестмаунт е обединен с град Монреал и става негов квартал. Въпреки това, след смяна на правителството и референдума през 2004 г. той е възстановен като независим град на 1 януари 2006 г. Сега е едно от петнадесетте независими предградия на остров Монреал и единственото, което граничи директно с центъра на града. Въпреки това той остава част от градската агломерация на Монреал и по-голямата част от неговите общински данъци отиват в Съвета на агломерациите, който наблюдава дейностите, общи за всички общини на остров Монреал (напр. полиция, противопожарна защита, обществен транспорт) и след разделянето.

География

Градът е приблизително 4 km² (1,5 sq mi) и заема площ земя на южната стена на Уестмаунт Съмит – западния връх на планината Маунт Роял. Градът, по-голямата част от който е на стръмен терен, се простира от върха до края на тясното плато в подножието на планината.

Градски пейзаж

По-голямата част от града е жилищна. Домовете нарастват по размер и стойност към върха на планината, като най-големите и най-скъпите са на или близо до Съмит Съркъл.

Забележителностите включват пл. „Алексис Нион“ (Place Alexis Nihon) и комплексът Уестмаунт Скуеър (Westmount Square), който е проектиран от Лудвиг Мис ван дер Рое и е финансиран до голяма степен от жителя на Уестмаунт Самюел Бронфман – основателят на алкохолната империя Сийграм.

Има няколко малки търговски района на ул. Шербрук от западната граница на града до кръстовището на улицата и бул. Виктория (квартал Victoria Village), на ул. Сейнт Катрин (Saint Catherine Street) срещу пл. „Алексис Нион“ (Place Alexis Nihon), на бул. Грийн (Green Avenue) и на бул. Дьо Масньов (De Maisonneuve Boulevard) близо до метростанция Atwater.

Паркове

В града има няколко парка, включително Кинг Джордж Парк (известен също като Мъри Хил) и Уестмаунт Парк. Горска зона се намира на възвишението Уестмаунт Съмит в рамките на Съмит Съркъл.

Уестмаунт Парк

Разположен е между улица Шербрук и бул. Дьо Масньов на север и на юг, и бул. Мелвил и бул. Лансдаун на изток и назапад. Има площ от около 106 кв. м. и е вторият по големина в Уестмаунт.

Проектът за озеленяване е предприет през 1912 г. от MJ Manning и включва големи игрални полета от източната и южната страна, както и Уестмаунт Арена и прилежащия плувен басейн в югозападния ъгъл. Централната зона включва обширна детска площадка, пешеходни пътеки, езера и детски басейни, и тенис кортове. Обществената библиотека на Уестмаунт, построена през 1897 г., Виктория Хол и голяма оранжерия са разположени от северната страна.

Управление

Кметството на Уестмаунт

Откакто възвръща статута си на град, Уестмаунт се управлява от Градски съвет, съставен от кмет и осем „областни“ съветници. Настоящият кмет на Уестмаунт е Кристина Смит, избрана за временен кмет на специално заседание на съвета на 24 април 2017 г. след пенсионирането на дългогодишния кмет Питър Трент. По-късно Смит печели изборите на 5 ноември 2017 г., за да остане кмет. Тя запазва позицията си през 2021 г., като е аплодирана. В допълнение към местния градски съвет Уестмаунт е представляван от своя кмет в Агломерационния съвет на Монреал (съвета на региона Монреал).

В цял Квебек Уестмаунт е известен като преобладаващо либерална среда, както на федерално, така и на провинциално ниво.

Спорт

Уестмаунт е бил дом на Монреал Арена – третата арена в историята, построена специално за хокей. Това е била домашната арена за Монреал Уондърърс, един от великите отбори от ранната хокейна ера, както и за легендарния Монреал Канейдиънс. Арената изгаря през 1918 г., което кара Уондърърс да се разпадне.

През 2010 г. кметът Питър Трент разкрива проект за 38 милиона долара за разрушаване на старата арена и създаване на две нови пързалки, по-голям плувен басейн, обновени тенис кортове и допълнителен акър зелено пространство. През есента на 2013 г. отваря врати новият център за отдих Уестмаунт. Той е дом на Уестмаунт Уингс, Ласал/Уестмаунт Кобрас и е дом на Уестмаунт Придейтърс, които вече не са активни.

Уестмаунт е дом на Уестмаунт Линкс Лакрос Клуб (Westmount Lynx Lacrosse Club), който има отбори по лакрос за момчета и момичета на възраст 8–16 години.

Той също е дом на най-стария действащ ръгби клуб в Северна Америка – Уестмаунт Ръгби Клъб.

Образование

Градът е дом на два колежа: обществения англоезичен „Даусън“ (Dawson College) и частния англоезичен „Марианополис“ (Marianopolis College).

Учебната комисия на Монреал (CSDM) управлява френскоезичните училища в Уестмаунт. Англоезичните държавни училища в Уестмаунт се управляват от Английския монреалски училищен борд (EMSB). Те включват Гимназия „Уестмаунт“ (Westmount High School), нейното сестринско Основно училище „Уестмаунт Парк“ (Westmount Park School) и Основно училище „Рослин“ (Roslyn Elementary School), което е важно за въвеждането на първата френска програма за потапяне на остров Монреал през 1968 г.

Уестмаунт също е дом на няколко частни училища, включително смесеното училището „Сейнт Джордж“ (St. George's School of Montreal), както и училищата „Мис Едгарс енд Мис Крампс“ (Miss Edgar's and Miss Cramp's School), „Стади“ (The Study) и френскоезичното Вила „Сент Марселин“ (Villa Sainte-Marcelline) за момичета и „Селуин Хаус“ (Selwyn House School) за момчета.

Известни личности

Родени в Уестмаунт

• Ленард Коен (р. 1934), поет и музикант
• Южени Бушар (р. 1994), тенисистка
• Сам Робъртс (р. 1974), музикант и автор на песни

В момента градът е дом на много забележителни жители на Монреал, включително федералния депутат и бивш астронавт Марк Гарно. Вицепрезидентката на Съединените щати Камала Харис е прекарала част от младостта си в района и е посещавала Гимназия „Уестмаунт“.

Уестмаунт в литературата

Уестмаунт е сцена за редица романи:

• Earth and High Heaven на Гуеталин Греъм за Втората световна война, разказва историята на романтика между богато английско момиче от Уестмаунт и еврейски адвокат от Северно Онтарио.
• The Crime on Cote des Neiges – детективски роман на Дейвид Монтроуз от 1950 г., преведен на френски като Meurtre à Westmount.
• Kicking Tomorrow на Даниел Ричлър – роман за тийнейджър, израснал в семейство от Уестмаунт през 1970-те години, като се споменава как учениците в гимназията Уестмаунт са били „известни в града с постижението да бъдат постоянно замеряни с камъни“.
• Действието в романа на Клеър Ротман „Сянката на Лир“ (Lear's Shadow) се развива по време на лятна постановка на открито по пиесата на Шекспир в Уестмаунт Парк. Едуард О. Филипс написва поредица от мистериозни романи с участието на англоезичен адвокат от Уестмаунт, повечето от които се развиват в Уестмаунт.

Външни препратки

• Официален уебсайт

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Westmount, Quebec в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​