Направо към съдържанието

Ренесанс: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикет: Отменени
Етикет: Отменени
Ред 11: Ред 11:


=
=

== Наука ==
[[Файл:Hans Holbein d. J. 065.jpg|мини|180px|ляво|Портрет на Томас Мор от [[Ханс Холбайн Младия|Холбайн]], 1527 г.]]
Развитието на знанията през 14 – 16 век съществено повлиява на представата на хората за света и мястото на човека в него. [[Великите географски открития]], [[хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] на [[Николай Коперник]] променят представата за размерите на [[Земята]] и нейното място във [[Вселена]]та, а работите на [[Парацелз]] и [[Андреас Везалий]], в които за първи път след Античността за направени опити за изучаване на строежа на човешкото тяло и процесите, протичащи в него, полагат началото на научната медицина и анатомията.

Големи промени настъпват и в обществените науки. В творбите на [[Жан Боден]] и [[Николо Макиавели]] историческите и политически процеси за първи път се разглеждат като резултат от взаимодействието на различни групи от хора и техните интереси. Предприети са опити за откриване на „идеалното“ обществено устройство, като „Утопия“ на [[Томас Мор]] и „Градът на Слънцето“ на [[Томазо Кампанела]]. Благодарение на интереса към Античността са възстановени,<ref>[http://www.google.com/search?hl=en&safe=off&tbo=1&tbs=bks%3A1&q=%22Lost+texts+of+the+classics%22&aq=f&aqi=&aql=&oq=]</ref> проверени и отпечатани много антични текстове. Почти всички хуманисти, така или иначе, се занимават с изучаването на класически [[Латински език|латински]] и [[древногръцки език]].

Като цяло преобладаващата пантеистична мистика в тази епоха на Ренесанса създава неблагоприятен идеологически фон за развитието на научното познание.

Окончателното оформяне на научния метод и последвалата [[научна революция]] през 17 век, са свързани с движението на [[Реформация]]та.<ref>[http://univertv.ru/video/psihologiya/istoriya_i_metodologiya_psihologii/istoriya_i_metodologiya_nauki/lekciya_7_nauchnoe_znanie_v_epohu_vozrozhdeniya_chast_1/ Лекция 7. Научное знание в эпоху Возрождения. Часть 1]</ref>


== Философия ==
== Философия ==

Версия от 10:22, 20 март 2023

Тази статия е за културното движение. За рок групата вижте Ренесанс (група).
Ренесанс
Култура
Страни

Ренесансът (от френски: Renaissance, „възраждане“), наричан също Възраждане, е културно движение, продължило приблизително от 14 век до 17 век. То възниква във Флоренция в края на Средновековието, а през следващите столетия се разпростира в Западна, Централна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието „Ренесанс“ се използва и за историческия период.

Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива в живописта и постепенното реформиране на образователната система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.

Според преобладаващото мнение сред изследователите Ренесансът започва във Флоренция през 14 век.[1] Съществуват различни хипотези за предпоставките, довели до това събитие, като повечето от тях го свързват с обществените и граждански условия в града, с политическото му устройство, с меценатската дейност на влиятелната фамилия Медичи,[2] или с имиграцията на византийски учени след Падането на Константинопол.[3][4][5]

Историографията, свързана с Ренесанса, е обширна и сложна, като сред историците се води и спор за целесъобразността на използването на самото понятие Ренесанс.[6] Някои изследователи поставят под въпрос възгледа за Ренесанса като за период на културен напредък, разглеждайки го като време на песимизъм и носталгия по класическата Античност,[7] докато други акцентират върху приемствеността между Средновековие и Ренесанс.[8] Някои направо призовават за спиране на използването на понятието, като проява на презентизъм, използване на историята за възхваляване на съвременните ценности.[9]

=

Философия

 Основна статия: Ренесансова философия

През 15 век (от 1459 г.) във Флоренция се възражда Платоновата академия в Кареджи.

„Атинската школа“ – най-известната фреска на Рафаело (1509 – 10 г.)

Философи от епохата на Ренесанса

Изкуства

Литература

 Основна статия: Ренесансова литература
„Раждането на Венера“

Промените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на промените в стопанския отрасъл. Творчеството през Ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество.

Ренесансът в литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо, Лудовико Ариосто и Торквато Тасо. Западноевропейската литература се развива под влияние на Италианския ренесанс и на научните открития, и достига апогей в творчеството на Лопе де Вега, Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Франсоа Рабле.

За родоначалник на епохата на Ренесанса в литературата е прието да се счита италианския поет Данте Алигиери (1265—-1321), разкриващ същността на хората от това време в произведението си „Комедия“, което впоследствие е наречено „Божествена комедия“.

Любовните сонети на Франческо Петрарка (1304 – 1374) откриват дълбините на вътрешния мир на човека, богатството на емоционалния му живот. През 14 – 16 век италианската литература преживява разцвет – лириката на Петрарка, новелите на Джовани Бокачо (1313 – 1375), политическите трактати на Николо Макиавели (1469 – 1527), поемите на Лудовико Ариосто (1474 – 1533) и Торквато Тасо (1544 – 1595) я издигат в числото на „класическите“ (наред с древногръцката и древноримската) литератури за другите страни.

Литературата на Ренесанса се крепи на две традиции: народната поезия и „книжната“ антична литература, затова често рационалното начало в нея се съчетава с поетичната фантастика, а комичните жанрове получават голяма популярност. Това се проявява най-вече в големите литературни паметници на епохата: „Декамерон“ на Бокачо, „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес или „Гаргантюа и Пантагрюел“ на Франсоа Рабле.

С епохата на Ренесанса е свързана появата на национални литератури – за разлика от литературата през средните векове, създавана предимно на латински. Широко разпространение получават театъра и драмата. Най-известните драматурзи на това време са Уилям Шекспир (1564 – 1616, Англия) и Лопе де Вега (1562 – 1635, Испания).

Сценография

Дълбок прелом е извършен през Ренесанса и в театъра, музиката и сродните изкуства.

Архитектура

 Основна статия: Ренесансова архитектура
Замъкът Готезау в Карлсруе – сграда от периода на Ренесанса

Ренесансът в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на 16 век, преминавайки през Проторенесанса (началото на Ренесанса в архитектурата през 13 – 14 век) с обособяването на Сиенската школа, Джото и др. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и др. постройки от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Това е период за силно развитие на градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.

Известни архитекти

Зад пределите на Италия италианското влияние се наслоява върху местните средновековни традиции, пораждайки национални ренесансови стилове. За Иберийския ренесанс е характерно съхранението на готическото и мавританското наследство (виж платереско и мануелино). Във Франция епохата на Ренесанса оставя паметници във вид на причудливо декорираните замъци по Лоара с готически наклонени покриви; за еталон на френския ренесанс се счита Шамборският замък на Франциск I. В Елизабетинска Англия архитектът Робърт Смитсън проектира рационално-праволинейни жилищни сгради с огромни прозорци, заливащи интериора със светлина (Лонглит, Хардуик хол).

Музика

 Основна статия: Ренесансова музика

В епохата на Ренесанса професионалната музика губи характера си на чисто църковно изкуство и изпитва влиянието на народната музика, прониква ново, хуманистично отношение към света. Високо ниво достига изкуството на вокалната и вокално-инструменталната полифония в творчеството на представителите на Арс нова („Ново изкуство“), в Италия и Франция – през 14 век, в по-новите полифонични школи: английската – 15 век, нидерландската – 15 – 16 век, римската, венецианската, немската, полската, чешката и др. – 16 век.

Лоренцо Коста – Концерт с Лютня – един от най-популярните музикални инструменти от епохата на Ренесанса

Появяват се различни жанрове на светското музикално изкуство – фротола и виланела в Италия, вилянсико в Испания, балада в Англия, мадригалът, възникнал в Италия (Лука Маренцио, Якоб Аркаделт, Джезуалдо да Веноза) и получил повсеместно разпространение, френската многогласна песен (Клеман Жанекен, Клод Лежьон). Светските хуманистични стремежи проникват и в култовата музика – при франко-фламандските майстори (Жоскен де Пре, Орландо ди Ласо), в изкуството на композиторите от венецианската школа (Андреа Габриели и Дж. Габриели).

В периода на Контрареформацията се разглежда въпроса за избягването на многогласието в религиозния култ и само реформата на главата на римската школа Джовани Пиерлуиджи де Палестрина съхранява полифонията за католическата църква – в „очистен“, „прояснен“ вид. Заедно с това в изкуството на Палестрина намират отражение и някои ценни завоевания на светската музика от епохата на Ренесанса.

В Италия разцъфтява изкуството на изготвяне на лъкови инструменти, притежаващи богати изразителни възможности. Сблъсъкът на различни естетични възгледи се проявява в „борбата“ между два типа лъкови инструменти – виолата в аристократичните среди и цигулката – инструмент с народен произход. Епохата на Ренесанса завършва с появата на нови музикални жанрове – соловите песни, кантата, оратория и опера, способстващи за постепенното утвърждаване на хомофонния стил. Създава се първата опера („Дафне“) – по текст на Отавио Ринучини и композитори – Качини и Пери – 1598 г.

Представители

Сред ярките представители на Ренесанса са:

Ренесансови школи


Историография на Ренесанса

Терминът е за първи път използван ретроспективно от италианския художник и критик Джорджо Вазари (1511 – 1574) в неговата книга Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти, публикувана през 1550 г. В нея Вазари прави опит да дефинира това което той нарича „прекратяване на варварството и недодялаността на готическото изкуство“: изкуствата са в упадък след рухването на Римската империя и едва с тосканските художници като Чимабуе и особено Джото (1267 – 1337) започва отново ход напред и възраждане на италианското изкуство, основно дължащ се на преоткриването на изкуството на Античността.

Все пак думата Ренесанс придобива популярност едва през 19 век, когато френската дума Renaissance бива разпространена като описание на културното движение, започнало в късния 13 век. Специфично Ренесансът е за първи път дефиниран от френския историк Жул Мишле (1798 – 1874) в неговата История на Франция, публикувана през 1855 г. За Мишле Ренесансът е по-скоро развитие в науката отколкото в изкуството и културата, и това е период, който се простира от Колумб до Коперник и Галилео Галилей, т.е. от края на 15 век до средата на 17 век. Мишле прави разлика между това, което той нарича „странните и плашещи“ Средни векове и демократичните ценности, които той като републиканец предвижда като характерни за Ренесанса. Като френски националист Мишле разбира Ренесанса предимно като френско движение.

Швейцарският историк Якоб Буркхард (1818 – 1897) в своята книга Културата на италианския Ренесанс, напротив – дефинира Ренесанса като периода между Джото и Микеланджело в Италия, т.е. между 14 век и средата на 16 век. Той вижда в Ренесанса проявата на модерния дух на индивидуализма, който е бил задушен през средните векове. Неговата книга е била доста популярна и е влиятелна и за днешното разбиране на Италианския ренесанс. При все това Буркхард е бил обвиняван, за това че е създал една вигеанска линеарна перспектива по отношение на Ренесанса, виждайки в него основите на модерния свят.

В последно време историците изпитват все по-малко желание да дефинират Ренесанса като историческа епоха и дори като кохерентно културно движение. Например Рандолф Старн казва:

„ Повече от период с определено начало и край, и консистентно съдържание помежду двете Ренесансът може (и обикновено е виждан) като движение от практики и идеи, към които специфични групи и отъждествявани личности откликват по различен начин в различни времена и на различни места. В този смисъл това е мрежа от разнообразни, понякога срещащи се в определени точки, понякога конфликтни култури, но не и единна, времево-ограничена култура. “

Библиография

  • Якоб Буркхарт, Култура и изкуство на Ренесанса в Италия. Превод от немски език Харитина Костова-Добрева. София: Наука и изкуство, 1987, 804 стр.
  • Питър Бърк, Ренесансът. Превод от английски език Данчо Господинов. София: Кралица Маб, 1996, 136 стр.
  • Симеон Хаджикосев, Западноевропейска литература – ч.1 (бел.ред. Средновековие и Ренесанс в литературата). София: Сиела, 2000.
  • Джери Бротън, Ренесансът. Превод от английски език Владимир Ганев. София: Захарий Стоянов, 2007, 240 стр.
  • Х. У. Джансън, Антъни Джансън, История на изкуството – том 3. Ренесанс. София: Елементи, 2014, 270 стр.

Източници

  1. ↑ Burke, P., The European Renaissance: Centre and Peripheries (Blackwell, Oxford 1998)
  2. ↑ Strathern, Paul The Medici: Godfathers of the Renaissance (2003)
  3. ↑ Encyclopedia Britannica, Renaissance, 2008, O.Ed.
  4. ↑ Har, Michael H. History of Libraries in the Western World, Scarecrow Press Incorporate, 1999, ISBN 0-8108-3724-2
  5. ↑ Norwich, John Julius, A Short History of Byzantium, 1997, Knopf, ISBN 0-679-45088-2
  6. ↑ Brotton, J., The Renaissance: A Very Short Introduction, OUP, 2006.
  7. ↑ Huizanga, Johan, The Waning of the Middle Ages (1919)
  8. ↑ Starn, Randolph. "Renaissance Redux" The American Historical Review Vol.103 No.1 p.124 (Subscription required for JSTOR link)
  9. ↑ The Idea of the Renaissance Архив на оригинала от 2011-04-06 в Wayback Machine., Richard Hooker, Washington State University Website (Посетен на 2 май)

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ренесанс&oldid=11727665“.