КПВТ: Разлика между версии

КПВТ
	КПВТ
	Външен вид на картечницата, поставена във въртящата се кула на БТР-80 (страничен изглед)
Страна
Тип	Голямокалибрена танкова тежка картечница; пристрелочна картечница; зенитна картечница
История на производство и служба
Изобретател	Владимиров, Семён Владимирович
Създаване	1944 г.
Производител	Завод Дегтярьов в Ковров;
На въоръжение	1960 г. – понастоящем
На служба при	виж списък на операторите
Конфликти	виж списък на конфликтите
Варианти	виж списък на модификациите
Габаритни характеристики
Маса	52,2 kg; (тяло на картечницата)
Дължина	2000 mm
Дължина на цевта	1346 mm
Работни характеристики
Действие	механизъм с къс ход на ствола и; ротационен затвор;; със електроспусък
Пълнител	Патронна лента
Боеприпаси	14,5 × 114 mm
Мерни прибори	ВК-4, ВК-4М, ПП-61А, ПУ
Скорострелност	550 – 600;
Начална скорост	976 – 1005 m/s
Ефективна стрелба	2000 m; (1500 по въздушни цели)
	КПВТ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 16:09, 12 октомври 2024

Голямокалибрена картечница Владимиров, танкова (на руски: Крупнокалиберный пулемёт Владимирова танковый) (КПВТ, Индекс ГРАУ – 56-П-562Т) е модифициран вариант на едноименната пехотна картечница за поставяне като въоръжение на бронетехника. Може да се използва както за стрелба по наземни или надводни цели, така и за поразяване на нисколетящите средства за въздушно нападение (самолети и вертолети) на противника.^[4] Явява се достатъчно мощно средство за огнева поддръжка на пехотата и танковете във всякакви условия на бойната обстановка,^[5] предназначена е за борба с лекобронирани цели (бронеавтомобили, бронетранспортьори, бойни машини на пехотата, противотанкова артилерия)^[1] а също за стрелба по струпванията на пехота и техника.^[6] В условията на липса у противника на укрепена линия на отбрана или отделни опорни пунктове с железобетонни фортификационни съоръжения, а също и тежка бронетехника, може самостоятелно да решава широк спектър от огневи задачи (в връзка с което, картечницата състои на въоръжение не само в армията и сухопътните компоненти на флотове, но и във вътрешните войски, граничките войски, подразделенията със специално предназначение и за бързо реагиране на милицията и полицията, и други предвидени и непредвидени от закона въоръжени формирования). За увеличаване на бойната ефективност на единиците бронетехника, като самостоятелна огнева единица, КПВТ се поставя във въртяща се кула заедно с картечницата ПКТ, която се използва за поражение на небронирана техника и живата сила на противника извън укритията. Автоматиката на картечницата реализира принципа използване на енергията на отката при къс ход на ствола.^[7]

КПВТ осигурява ефективно поражение на групови и въздушни цели на разстояние до 2000 метра,^[1] но опитни оператори могат да водят достатъчно ефективен огън по цели и на по-отдалечено разстояние, в зависимост от нивото на тяхното индивидуално майсторство, степента на износване на ствола и качеството на използваните боеприпаси.

Разработка

В средата на 1960-те г. ръководството на виетнамските партизани, водещи война против контингента на САЩ, се обръща към ръководството на СССР с молбата да им осигури, заедно с другите образци въоръжение и военна техника, лека зенитна установка, позволяваща да се води ефективна борба против американската авиация от засада във вечнозелените виетнамски джунгли. Интернационалната молба е изпълнена от съветската страна като приоритетна, а страничен продукт от изпълнението на молбата на виетнамските другари става разработката на танков вариант на голямокалибрената картечница.^[8]

Устройство

Голямокалибрената картечница КПВТ се състои от следните основни части и механизми:^[9]

ствол;
цевна кутия;
затвор;
възвратно-бойна пружина;
капак на цевната кутия;
приемник;

спусков механизъм;
подложка;
електроспусък;
механизъм за пневматично презареждане.

В комплекта на картечницата влизат:^[9]

патронни кутии с лентите;

прицелите;
принадлежностите за почистване, разглобяване и сглобяване;
тръбичка за студена пристрелка;
приспособленията за стрелба с холостни патрони;
приспособления за снаряжение на лентите с патрони.

Въртяща се кула

Възела за закрепване на картечницата на кулите върху колесна бронетехника в различен ракурс.

Място на оператора

Работното място на картечаря (оператора) вътре в бойното отделение на БТР-80 в различен ракурс

Тактико-технически характеристики

Основни сведения

Способ за мерене – с помощта на въртящ и подемен механизми и фиксация чрез спирачки^[10]
Прицелни приспособления – перископичен прицел ПП-61А за наблюдаване на местността и насочване на картечниците към целта,^[11] оптически прицел ПУ за стрелба по наземни цели^[12] и зенитен колиматорен прицел ВК-4 и ВК-4М с подсветка на сектора на обзор през тъмната част от денонощието^[13]
Използван тип боеприпаси – патрони с бронебойно-запалителни куршуми (Б-32 и БС-41), бронебойно-запалително-трасиращи (БЗТ и БСТ) и запалителни (ЗП и МДЗ) куршуми^[14]
Вид на стрелбата – къси (2 – 5 изстрела) и дълги откоси (до 20 изстрела), и непрекъсната стрелба (до 150 изстрела)^[14]

по наземни и надводни цели – огън по точка, с разсейване по фронта и с разсейване по дълбочина^[5]

по въздушни цели – съпровождане, по трасето, заградителна стрелба^[5]

по пикиращи, кабриращи и зависнали въздушни цели – съпровождащ огън с непрекъснат откос^[15]

по въздушни цели, маневриращи на звукови и свръхзвукови скорости – заградителен огън с дълги откоси^[16]

Техническа скорострелност – 550 – 600 изстрела в минута^[14]
Бойна скорострелност – 70 – 80 изстрела в минута^[14]
Тип подаване на боеприпасите – лентово от патронна кутия^[14]

Охлаждане на ствола – въздушно^[14]
Прегряване на ствола – след 150 изстрела^[14]
Работно напрежение на системата на електроспусъка – 26 В^[3]
Допустими колебания в напрежението на системата на електроспусъка – 22 – 30 В^[3]

Масо-габаритни характеристики

Тегло на картечницата – 52,2 кг^[9]
Тегло на патронната кутия със снаряжена с 50 патрона лента – 12,3 кг^[9]

Стрелкови характеристики

Ефективна далечина на стрелбата

по бронирани обекти и жива сила зад леки укрития – до 1000 м^[1]

по струпвания на жива сила и транспорт – до 2000 м^[1]

по въздушни цели – до 2000 м^[1]

Прицелна далечина на стрелбата

с оптичен прицел – до 2000 м^[1]

Досегаемост по височина – до 1500 м^[1]
Ъгъл на възвишение – −5°…+85°^[17]
Ъгъл на въртене – 360°^[18]

Външна балистика

Влияние на напречния вятър за изменение на далечината на полет на куршума – не изисква извършването на поправки^[19]
Влияние на температурата на въздуха върху балистичните качества на куршума – изисква поправки за далечини над 1000 м^[19]

Модификации

КПВТ-1

В конструкцията са внесени редица доработки, в частност, добавена е възможност да се превключва направлението на подаване на лентата от дясно наляво, което става с преместване на детайлите на подаващия механизъм и облекчава монтажа на картечницата на различни образци бронетехника.

Пехотни варианти

Тъй като пехотният вариант на голямокалибрената картечница Владимиров на колесен лафет е снет от въоръжение и е заменен с други образци стрелково въоръжение, а КПВТ остава и продължава да остава на въоръжение в армиите и сухопътните компоненти на флотовете на много страни от постсъветското пространство, а също и на чужди държави, където са продавани масово или където е произвеждана бронетехника съветски образец, посредством обратно инженерно-техническо преоборудоване със силите на военнослужещите КПВТ е преправян в пехотен вариант на лафет или на триноге за усилване на системата на огъня на подразделенията от тактическите звена в отбрана.

Носители

Тук е представен списък на образци бронетехника (включая опитните образци и проектите), позволяващ поставянето на КПВТ:

Автомобили с повишена проходимост и бронеавтомобили

Бойни разузнавателни машини

Бронемашини

Бронетранспортьори

Самоходни артилерийски установки

Танкове

Бронирани и артилерийски катери

Бронирани катери проект 191М
Артилерийски катери проект 1204 първа серия

За поставянето на картечницата могат да бъдат преоборудвани фабрично-заводски или самоделно куполите и на други единици бронетехника.

Ъгъла на възвишение на картечницата по вертикала ѝ позволява свободно да води огън по въздушни цели	При движение по наводнени, заблатени или силно замърсени участъци от местността ствола на картечницата и възела за закрепването ѝ към кулата се покриват със специален брезентов кожух за защита от замърсяване	В параден строй и на марш, в съответствие с изискванията на техниките за безопасност и нормите на воинския етикет, ствола на картечницата е насочен нагоре	Снаряжена патронна лента за картечницата

Оператори

Следующие государства эксплуатировали КПВТ в разное время:

Следните непризнати и частично признати държави и държавни образувания, а също националноосвободителни движения и други въоръжени формирования експлоатират КПВТ по различно време:

Въоръжени сили на Абхазия
Всевелика донска войска (военизирана обществена организация)
Въоръжени сили на Донецката народна република
Армия на Югизтока → Народна милиция на Луганската Народна Република
Въоръжени сили на Нагорно-Карабахската Република
Въоръжени сили на Приднестровската Молдавска Република
Руска православна армия (военизирана обществена организация)
Обединена таджикска опозиция
Талибан
Въоръжени сили на Южна Осетия

Лицензионно и нелицензионно производство на картечницата има в следните страни:

Корейска Народно-Демократична Република – производство в предприятия от отбранително-промишления комплекс на КНДР
Китайска Народна Република – производство на контрафактното копие под названието Тип 56 в заводите на Китайската северно промишлена корпорация
Социалистическа република Румъния – производство на точно лицензионно копие под названието KPVT в Куджирския механичен завод

Бойна употреба

Видеозапис на използването на КПВТ в бойна обстановка

Списък на въоръжените конфликти, в хода на които са използвани КПВТ и нейните модификации:

Индо-пакистански конфликт (1965— понастоящем)
Арабско-израелски конфликт (1965— понастоящем)
Гражданската война и чуждестранната интервенция в Йемен (1965 – 1970)
Гражданската война и чуждестранната интервенция в Ангола (1975 – 2002)
Гражданската война и чуждестранната интервенция в Мозамбик (1976 – 1992)
Етиопо-сомалийска война (1977 – 1978)
Гражданската война и чуждестранната интервенция в Сомалия (1988— понастоящем)
Войната в Афганистан (1979 – 1989)
Локални конфликти в следсъветския период (1989 – 1991)
Локални войни в постсъветското пространство (1991— понастоящем)

Износване

Според увеличаването на износването на детайлите и възлите на картечницата се учестяват броя на проблемите, прехапванията, незахващането на патрони и отказите на електроспусъка, и други задръжки при стрелба, което отчасти се компенсира от нивото на огневата подготовка на оператора и се отстранява чрез замяна на детайлите, непригодни за последваща експлоатация с нови, със съблюдаване на изискванията по обслужване и грижа за оръжието, което съществено удължава срока на експлоатация на оръжието във войските.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з НСД 1984, с. 3.
↑ НСД 1984, с. 7.
↑ ^а ^б ^в НСД 1984, с. 64.
↑ ^а ^б НСД 1984, с. 185.
↑ ^а ^б ^в НСД 1984, с. 165.
↑ НСД 1984, с. 184.
↑ НСД 1984, с. 5 – 7.
↑ Шунков, Боевое и служебное оружие России.
↑ ^а ^б ^в ^г НСД 1984, с. 5.
↑ НСД 1984, с. 8.
↑ НСД 1984, с. 102.
↑ НСД 1984, с. 108.
↑ НСД 1984, с. 106.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж НСД 1984, с. 4.
↑ НСД 1984, с. 206 – 208.
↑ НСД 1984, с. 208.
↑ НСД 1984, с. 96.
↑ НСД 1984, с. 82.
↑ ^а ^б НСД 1984, с. 188.

Литература

Публицистична

Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России: в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-03-9.
Федосеев С. Пулемёты зовут „Владимиров“. Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра. 2 – 7 с.
Широкорад А. Б. Тайны русской артиллерии. 477 с. ISBN 5-8153-0172-8.

Статистическа

The Military Balance 1990 – 1991 (англ.) / International Institute for Strategic Studies. – L.: Elsevier Science & Technology Books, 1990. – 245 p. – ISBN 0-08-040376-X, ISSN 0459 – 7222.

Техническа

Руководство службы: 14,5-мм танковый пулемёт КПВТ. – М.: Воениздат, 1957. – 107 с.
Руководство по ремонту: 14,5-мм пулемёты Владимирова КПВ, КПВТ и КПВТ-1. – М.: Воениздат, 1983. – 143 с.
Наставление по стрелковому делу: 14,5-мм крупнокалиберный пулемёт Владимирова (КПВТ). – М.: Воениздат, 1984. – 223 с.

Външни препратки

Полное описание КПВТ ((ru))
14,5 мм Танковый пулемёт КПВТ Руководство службы ((ru))
КПВТ на сайте производителя ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно КПВТ

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „КПВТ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[НСД19843-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з НСД 1984, с. 3.

[НСД19847-2] НСД 1984, с. 7.

[НСД198464-3] а ^б ^в НСД 1984, с. 64.

[НСД1984185-4] а ^б НСД 1984, с. 185.

[НСД1984165-5] а ^б ^в НСД 1984, с. 165.

[НСД1984184-6] НСД 1984, с. 184.

[НСД19845&#32;–&#32;7-7] НСД 1984, с. 5 – 7.

[8] Шунков, Боевое и служебное оружие России.

[НСД19845-9] а ^б ^в ^г НСД 1984, с. 5.

[НСД19848-10] НСД 1984, с. 8.

[НСД1984102-11] НСД 1984, с. 102.

[НСД1984108-12] НСД 1984, с. 108.

[НСД1984106-13] НСД 1984, с. 106.

[НСД19844-14] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж НСД 1984, с. 4.

[НСД1984206&#32;–&#32;208-15] НСД 1984, с. 206 – 208.

[НСД1984208-16] НСД 1984, с. 208.

[НСД198496-17] НСД 1984, с. 96.

[НСД198482-18] НСД 1984, с. 82.

[НСД1984188-19] а ^б НСД 1984, с. 188.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]