Ислям в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 19:17, 20 февруари 2024

Мюсюлманското население на България включва главно турци, българи (помаци) и цигани и живее най-вече в Североизточна България и Родопите. Известна част от мюсюлманите в България са български граждани-имигранти от арабските страни, Афганистан и Иран.

Брой и географско разпределение

Според преброяването от 2021 г. общият брой на самоопределилите се като мюсюлмани в страната е 638 708 души, или около 10,8% от посочилите вероизповедание, като същевременно само турското малцинство е 508 378 души.^[1]

Повечето български мюсюлмани са сунити, тъй като сунизмът е формата на ислям, официално поддържана от Османската империя, управлявала страната в продължение на пет века. Представени са и шиитски общности, като къзълбаши и бекташи. В България шиитите често са наричани "алиани" (алевити) и наброяват около 50 хиляди души. Те живеят най-вече в районите на Разград, Търговище и Тутракан. Според Мидхат паша те са главно потомци на българи, приели исляма.^[2]

Към 1987 г. мюсюлманите в България имат 1267 джамии и 533 ходжи. Мюсюлманската йерархия е оглавявана от главен мюфтия и осем регионални мюфтии, заемащи поста за петгодишен срок. Най-голямата джамия в страната е Томбул джамия в Шумен, построена през 1744.

Държавна политика към мюсюлманите

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Баня баши джамия, построена през 1576 от османския архитект Синан, е единствената функционираща джамия в София, столицата на България

След Освобождението и въвеждането на военна повинност за всички български граждани, службата на мюсюлмани в армията става причина за известни напрежения. Заповед от 1880 година създава определени изключения за мюсюлманите военнослужещи – от униформите им са премахнати кръстовете, разрешено им е да не свалят шапка по време на общи молитви, определени са места за религиозните им дейности. Същата заповед регламентира назначаването на военни имами.^[3]

Българските мюсюлмани се превръщат в обект на преследване в последните години на режима на Тодор Живков. Комунистическото правителство обявява традиционните мюсюлмански вярвания за противоречащи не само на комунизма, но и българското национално самосъзнание. В рамките на т.нар. Възродителен процес мюсюлманите трябвало да се откажат, уж „доброволно“ от традиционните си имена, а в действителност това бе извършено чрез принуда. През 1989, следствие на грубо насилие от страна на органи на комунистическото правителство, няколкостотин хиляди души са принудени да напуснат домовете си и да заминат за Турция.

След падането на комунистическия режим българските мюсюлмани, както и изповядващите други религии, се ползват от конституционно гарантирана религиозна свобода. В много градове и села са построени нови джамии, а на някои места се провеждат курсове по изучаване на Корана.

Отношение на християните в България към исляма

Вследствие на факта, че българските земи в продължение на около пет века са включени в Османската империя – една теократична ислямска държава – в края на 19 век отношението на българите християни към исляма може да се определи като отрицателно. Стереотипи за негативно отношение към ислямската религия намират отражение в класическата българска художествена литература, като „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников^[4] или „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов ^[5], както и в български пословици и поговорки:

Потурчила се Мара да не носи свински цървули, а тя обула кучешки.^[6]

Дългото съвместно съжителство между християни и мюсюлмани изгражда и положителни образи на представителите на исляма – например образът на мъдрия стар кадия (съдия), който криво седи, право съди.

Уважението към мюсюлманите може да се види в произведенията на българските литературни класици като Йордан Йовков и героят му Сали Яшар от „Песента на колелетата“ [1]

Бележки

↑ Преброяване 2021 - етнос и вероизповедание
↑ Мидхат паша, „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“, статия във френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, год VII, януари – юли 1878 год, стр.1152.
↑ Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 137.
↑ Добри Войников. Криворазбраната цивилизация. Публикация в slovo.bg
↑ Захарий Стоянов. Записки по българските въстания. Публикация в slovo.bg
↑ П.Р.Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи.

Вижте също

Допълнителна литература

Eminov, Ali. Turkish and other Muslim Minorities in Bulgaria. London, Hurst, [1997]. ISBN 185-0653-19-4. (на английски)
Norris, Harry. Islam in the Balkans. Columbia, University of South Carolina Press, [1993]. ISBN 087-2499-77-4. (на английски)
Schwittay, Franziska; Henzelmann, Martin. Überlegungen zu Erinnerungsorten der Pomaken in Bulgarien. In: BULGARICA 3. München, AVM, [2020], 13 – 41. ISBN 978-3-95477-109-7.

Външни препратки

Литература относно Исляма и мюсюлманите на Балканския полуостров и в югоизточна Европа Архив на оригинала от 2011-02-02 в Wayback Machine.

[1] Преброяване 2021 - етнос и вероизповедание

[2] Мидхат паша, „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“, статия във френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, год VII, януари – юли 1878 год, стр.1152.

[цачевски-3] Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 137.

[4] Добри Войников. Криворазбраната цивилизация. Публикация в slovo.bg

[5] Захарий Стоянов. Записки по българските въстания. Публикация в slovo.bg

[6] П.Р.Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Българи}}
-'''Мюсюлманското население на България''' включва главно [[Турци в България|турци]], [[помаци|българи (помаци)]] и [[Цигани в България|цигани]] и живее най-вече в Североизточна [[България]] и [[Родопи]]те. Известна част от мюсюлманите в България са [[Араби в България|български граждани-имигранти от арабските страни]].
+'''Мюсюлманското население на България''' включва главно [[Турци в България|турци]], [[помаци|българи (помаци)]] и [[Цигани в България|цигани]] и живее най-вече в Североизточна [[България]] и [[Родопи]]те. Известна част от мюсюлманите в България са [[Араби в България|български граждани-имигранти от арабските страни]], [[Афганистан]] и [[Иран]].
 == Брой и географско разпределение ==
 [[Файл:Distribution of Muslims in Bulgaria per Province.svg|250п|ляво|мини|Карта на мюсюлманите в България към 2011 година по области като дял от изповядващите някакаква религия, но не като дял от цялото население.]]
-Според преброяването от 2011 г. общият брой на самоопределилите се като [[ислям|мюсюлмани]] в страната е 651 341
+Според преброяването от 2021 г. общият брой на самоопределилите се като [[ислям|мюсюлмани]] в страната е 638 708 души, или около 10,8% от посочилите вероизповедание, като същевременно само турското малцинство е 508 378 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Census2021_ethnos.pdf|заглавие=Преброяване 2021 - етнос и вероизповедание}}</ref>
+Повечето български мюсюлмани са [[сунизъм|сунити]], тъй като сунизмът е формата на ислям, официално поддържана от [[Османска империя|Османската империя]], управлявала страната в продължение на пет века. Представени са и [[шиизъм|шиитски]] общности, като [[къзълбаши]] и [[бекташи]]. В България шиитите често са наричани "[[Алевити|алиани]]" (алевити) и наброяват около 50 хиляди души. Те живеят най-вече в районите на [[Разград]], [[Търговище]] и [[Тутракан]]. Според [[Мидхат паша]] те са главно потомци на [[българи]], приели исляма.<ref>Мидхат паша, „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“, статия във френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, год VII, януари – юли 1878 год, стр.1152.</ref>
-души или около 13,5% от посочилите вероизповедание<ref>[http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R10.aspx censusresults.nsi.bg]</ref> като същевременно само турското малцинство е 612 541 души.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://censusresults.nsi.bg/Reports/2/2/R9.aspx | заглавие = Население по етническа група и майчин език | достъп_дата = 5 октомври 2011 | труд = Преброяване 2011 окончателни резултати | издател = [[Национален статистически институт]]}}</ref>
-Повечето български мюсюлмани са [[сунизъм|сунити]], тъй като сунизмът е формата на ислям, официално поддържана от [[Османска империя|Османската империя]], управлявала страната в продължение на пет века. Представени са и [[шиизъм|шиитски]] секти, като [[къзълбаши]] и [[бекташи]]. Шиитите живеят най-вече в районите на [[Разград]], [[Търговище]] и [[Тутракан]]. Според [[Мидхат паша]] те са главно потомци на [[българи]], приели исляма.<ref>Мидхат паша, „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“, статия във френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, год VII, януари – юли 1878 год, стр.1152.</ref>
 Към [[1987]] г. мюсюлманите в България имат 1267 [[джамия|джамии]] и 533 [[ходжа|ходжи]]. Мюсюлманската йерархия е оглавявана от главен [[мюфтия]] и осем регионални мюфтии, заемащи поста за петгодишен срок. Най-голямата джамия в страната е [[Томбул джамия]] в [[Шумен]], построена през [[1744]].
@@ Ред 18: / Ред 16: @@
 [[Файл:Banya-basi-camii.jpg|мини|200px|[[Баня баши джамия]], построена през [[1576]] от османския архитект [[Синан]], е единствената функционираща джамия в [[София]], столицата на България]]
-След [[Освобождение на България|Освобождението]] и въвеждането на [[военна повинност]] за всички български граждани, службата на мюсюлмани в армията става причина за известни напрежения. Заповед от 1880 година създава определени изключения за мюсюлманите военнослужещи - от униформите им са премахнати [[кръст]]овете, разрешено им е да не свалят шапка по време на общи молитви, определени са места за религиозните им дейности. Същата заповед регламентира назначаването на военни [[имам]]и.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 137}}</ref>
+След [[Освобождение на България|Освобождението]] и въвеждането на [[военна повинност]] за всички български граждани, службата на мюсюлмани в армията става причина за известни напрежения. Заповед от 1880 година създава определени изключения за мюсюлманите военнослужещи – от униформите им са премахнати [[кръст]]овете, разрешено им е да не свалят шапка по време на общи молитви, определени са места за религиозните им дейности. Същата заповед регламентира назначаването на военни [[имам]]и.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 137}}</ref>
-Българските мюсюлмани се превръщат в обект на преследване в последните години на режима на [[Тодор Живков]]. [[комунизъм|Комунистическото]] правителство обявява традиционните мюсюлмански вярвания за противоречащи не само на комунизма, но и българското национално самосъзнание. В рамките на т.нар. ''[[Възродителен процес]]'' мюсюлманите трябваше да се откажат, уж „доброволно“ от традиционните си имена, а в действителност това бе извършено чрез принуда. През [[1989]], следствие на грубо насилие от страна на органи на комунистическото правителство, няколкостотин хиляди души са принудени да напуснат домовете си и да заминат за [[Турция]].
+Българските мюсюлмани се превръщат в обект на преследване в последните години на режима на [[Тодор Живков]]. [[комунизъм|Комунистическото]] правителство обявява традиционните мюсюлмански вярвания за противоречащи не само на комунизма, но и българското национално самосъзнание. В рамките на т.нар. ''[[Възродителен процес]]'' мюсюлманите трябвало да се откажат, уж „доброволно“ от традиционните си имена, а в действителност това бе извършено чрез принуда. През [[1989]], следствие на грубо насилие от страна на органи на комунистическото правителство, няколкостотин хиляди души са принудени да напуснат домовете си и да заминат за [[Турция]].
 След падането на комунистическия режим българските мюсюлмани, както и изповядващите други религии, се ползват от конституционно гарантирана религиозна свобода. В много градове и села са построени нови джамии, а на някои места се провеждат курсове по изучаване на [[Коран]]а.
@@ Ред 29: / Ред 27: @@
 * Потурчила се Мара да не носи свински цървули, а тя обула кучешки.<ref>П.Р.Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи.</ref>
-Дългото съвместно съжителство между християни и мюсюлмани изгражда и положителни образи на представителите на исляма - например образът на мъдрият стар кадия (съдия), който криво седи, право съди.
+Дългото съвместно съжителство между християни и мюсюлмани изгражда и положителни образи на представителите на исляма – например образът на мъдрия стар кадия (съдия), който криво седи, право съди.
-Уважението към мюсюлманите може да се види в произведенията на българските литературни класици като [[Йордан Йовков]] и героят му Сали Яшар от "Песента на колелетата" [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=95&WorkID=2285&Level=2]
+Уважението към мюсюлманите може да се види в произведенията на българските литературни класици като [[Йордан Йовков]] и героят му Сали Яшар от „Песента на колелетата“ [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=95&WorkID=2285&Level=2]
 == Бележки ==
 <references/>
-== Вижте още ==
+== Вижте също ==
 * [[Ислям]]
 * [[Турци в България]]
@@ Ред 51: / Ред 50: @@
  | publisher = Hurst
  | location = London
+ | език = en
- | language = английски
  | isbn = 185-0653-19-4
 }}
@@ Ред 58: / Ред 57: @@
  | first = Harry
  | title = Islam in the Balkans
+ | url = https://archive.org/details/islaminbalkansre00norr
  | origyear = 1993
  | publisher = University of South Carolina Press
  | location = Columbia
+ | език = en
- | language = английски
  | isbn = 087-2499-77-4
 }}
+* Schwittay, Franziska; Henzelmann, Martin. Überlegungen zu Erinnerungsorten der Pomaken in Bulgarien. In: BULGARICA 3. München, AVM, [2020], 13 – 41. ISBN 978-3-95477-109-7.
 == Външни препратки ==
-* [http://pomak.webs.com/ Литература относно Исляма и мюсюлманите на Балканския полуостров и в югоизточна Европа]
+* [http://pomak.webs.com/ Литература относно Исляма и мюсюлманите на Балканския полуостров и в югоизточна Европа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110202073839/http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html |date=2011-02-02 }}
 {{Религии в България}}
 {{Население на България}}