Направо към съдържанието

Осояд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 11679058 на 95.65.25.230 (б.)
Етикет: Връщане
 
(Не са показани 16 междинни версии от 9 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Taxobox
{{Taxobox
| image = Honeybuzzard.JPG
| status_bg = VU
| status_bg_ref = <ref>{{Червена книга| title = {{PAGENAME}} | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Peapivor.html | downloaded = 10 март 2012}}</ref>
| status = LC
| status_system = IUCN3.1
| status_bg = VU
| status_bg_ref = <ref>{{Червена книга| title = {{PAGENAME}} | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Peapivor.html | downloaded = 10 март 2012}}</ref>
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
| phylum = Chordata
| phylum-bg = [[Хордови]]
| classis = Aves
| classis-bg = [[Птици]]
| ordo = Accipiteriformes
| ordo-bg = Ястребови
| familia = Accipitridae
| familia-bg = [[Ястребови]]
| genus = Pernis
| genus-bg = [[Осояди]]
| species = '''P. apivorus'''
| species-bg = '''Осояд'''
| binomial_authority = [[Карл Линей|Linnaeus]], 1758
| binomial = Pernis apivorus
| range_map = Pernis apivorus distr.png
| range_map_caption =<big>{{legend|orange|Гнездене}}{{legend|blue|Зимуване}}</big>
}}
}}


'''Осоядът''' (ж.р. - ''осоядка'') (''Pernis apivorus'') е [[птица]] от семейство [[Ястребови]] (Accipitridae).
'''Осоядът''' (ж.р. ''осоядка'') (''Pernis apivorus'') е [[птица]] от семейство [[Ястребови]] (Accipitridae).


==Физически характеристики==
== Физически характеристики ==
[[Картинка:Pernis apivorus i080515 w ad 080519.jpg|мини|ляво| Глава на възрастен женски осояд]]
[[Файл:Pernis apivorus i080515 w ad 080519.jpg|мини|ляво|Глава на възрастен женски осояд]]


* Размери - 50-58 см.
* Размери 50 – 60 см.
* Размах на крилете – 118 – 144 см.
* Дължина - 130-150 см.
* Тегло - 600-1000 г.
* Тегло 800 – 1050 г.
* Цвят на очите – жълт при зрелите и кафяв при младите птици.
Опашката му е по-дълга, отколкото на [[Мишелови|Мишелов]]а. Има сива глава при мъжкия и черни ивици по опашката. Има [[полов диморфизъм]], като женската е с по-светла окраска.


Зрелите птици имат почти еднакво оцветена горна част на тялото в кафяво. Долната част е различно оцветена. Най-често е белезникава основа с груби среднокафяви до бежаво оцветени кръстосани лентички. Вътрешната част на опашката е оцветена в белезникаво-сиво. Мъжките осояди имат синьо-сива глава с гълъбовидна форма. Женските имат глава, най-често оцветена в горната си част в кафяво.
==Разпространение и местообитание==

== Разпространение и местообитание ==
През лятото се среща в почти цяла [[Европа]], с изключение на най-южните и най-северните части. Предпочита планински и високи области.
През лятото се среща в почти цяла [[Европа]], с изключение на най-южните и най-северните части. Предпочита планински и високи области.


Много ярко изявена [[прелет]]на [[птица]], зимата прекарва в дъждовните екваториални гори на [[Африка]] или в областите с повече дървета в [[савана]]та.
Много ярко изявена [[прелет]]на [[птица]], зимата прекарва в дъждовните екваториални гори на [[Африка]] или в областите с повече дървета в [[савана]]та.


==Хранене==
== Хранене ==
Осоядът е високо специализирана насекомоядна [[птица]]. Лятото се храни предимно с [[ларва|ларвите]] на [[оси]]. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на [[оси]]те, което често е под земята и ги изравя, като понякога целия се скрива под земята. Ноктите на краката му не са толкова извити, колкото на другите [[грабливи птици]] и поради това са по-подходящи за копане. [[Оси]]те не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им. Лицевите му части са покрити от специални твърди перца. Включително се приближава и до големи гнезда на [[стършел]]и, където обикновено изяжда само ларвите, но понякога и възрастните [[насекоми]] с [[жило]]то включително. Връща се по няколко пъти в едно и също гнездо ако е достатъчно голямо докато не го унищожи напълно. В гората наличието на изпразнени гнезда на [[оси]] не означава непременно, че в близост има осояд, причината може да е и друго [[животно]], като [[язовец]]а например, което също обича да яде ларви на [[оси]]. Освен с [[оси]]те,осоядът се храни и с други [[насекоми]], като [[скакалци]] и [[гъсеница|гъсеници]], които улавя с човка. Често търси храна по земята. В години на недостиг на [[оси]] се храни също и с [[жаби]], [[змии]], млади [[птици]] и [[мишки]].
Осоядът е високо специализирана насекомоядна [[птица]]. Лятото се храни предимно с [[ларва|ларвите]] на [[оси]]. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на [[оси]]те, което често е под земята и ги изравя, като понякога целия се скрива под земята. Ноктите на краката му не са толкова извити, колкото на другите [[грабливи птици]] и поради това са по-подходящи за копане. [[Оси]]те не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им. Лицевите му части са покрити от специални твърди перца. Птицата се приближава и до големи гнезда на [[стършел]]и, където обикновено изяжда само ларвите, но понякога и възрастните [[насекоми]] заедно с [[жило]]то. Връща се по няколко пъти в едно и също гнездо, ако е достатъчно голямо, докато не го унищожи напълно. В гората наличието на изпразнени гнезда на [[оси]] не означава непременно, че в близост има осояд, причината може да е и друго [[животно]], като [[язовец]]а например, което също обича да яде ларви на [[оси]]. Освен с [[оси]]те, осоядът се храни и с други [[насекоми]], като [[скакалци]] и [[гъсеница|гъсеници]], които улавя с човка. Често търси храна по земята. В години на недостиг на [[оси]] се храни също и с [[жаби]], [[змии]], млади [[птици]] и [[мишки]].


==Размножаване==
== Размножаване ==
[[Картинка:Trzmielojad Pernis apivorus.jpg|thumb|Осояд]]
[[Файл:Trzmielojad Pernis apivorus.jpg|мини|Осояд]]
[[Картинка:Bondrée apivore MHNT.jpg|thumb|Яйце на ''Pernis apivorus'']]
[[Файл:Pernis apivorus MHNT.jpg|мини|Яйце на ''Pernis apivorus'']]
Често използва стари гнезда на сходни по размери [[птици]], които надстроява. Ако започне сам строежа гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Обикновено гнездото е на голяма височина. Едно гнездо се използва последователно няколко години, като ежегодно се надгражда и покрива допълнително със свежи зелени клонки. Отдава предпочитание на иглолистните гори.
Често използва стари гнезда на сходни по размери [[птици]], които надстроява. Ако започне сам строежа, гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Обикновено гнездото е на голяма височина. Едно гнездо се използва последователно няколко години, като ежегодно се надгражда и покрива допълнително със свежи зелени клонки. Отдава предпочитание на иглолистните гори.


Снасят обикновено 2, рядко 3 яйца, които започват да мътят края на май, началото на юни. Мътенето трае 30-33 дни. Малките се излюпват в началото на юли и са покрити с гъст бял с лек жълтеникав оттенък пух. Хранят се с ларви на [[оси]], които родителите им донасят в гнездото заедно с цялата пита. С течение на времето гнездото се пълни с празни, разчопкани и изсъхнали пити. Също така малките изхвърлят екскрементите си на ръба на гнездото, а не извън него, както правят това малките на повечето грабливи птици и поради тази причина родителите родителите периодично (дори няколко пъти на ден) покриват бордовете на гнездото със свежи зелени клонки. Малките излитат от гнездото на около 40-45 дневна възраст, но биват хранени от родителите си още няколко седмици, като родителите носят пити с ларви на [[оси]] в гнездото и семейството се събира отново там. В дъждовни лета с малко [[оси]], малките трудно се изхранват и могат включително и да не оцелеят.
Снасят обикновено 2, рядко 3 яйца, които започват да мътят края на май, началото на юни. Мътенето трае 33 – 35 дни. Малките се излюпват в началото на юли и са покрити с гъст бял с лек жълтеникав оттенък пух. Хранят се с ларви на [[оси]], които родителите им донасят в гнездото заедно с цялата пита. С течение на времето гнездото се пълни с празни, разчопкани и изсъхнали пити. Също така малките изхвърлят екскрементите си на ръба на гнездото, а не извън него, както правят малките на повечето грабливи птици и поради тази причина родителите периодично (дори няколко пъти на ден) покриват бордовете на гнездото със свежи зелени клонки. Малките излитат от гнездото на около 40 – 45 дневна възраст, но биват хранени от родителите си още няколко седмици, като родителите носят пити с ларви на оси в гнездото и семейството се събира отново там. В дъждовни лета с малко оси, малките трудно се изхранват и могат и да не оцелеят.


== Природозащитен статут ==
== Природозащитен статут ==
* [[Червен списък на световнозастрашените видове]] ([[IUCN]] Red List) - '''Незастрашен''' (Least Concern '''LC''')<ref>BirdLife International 2004. [http://www.iucnredlist.org/search/details.php/49312/all ''Pernis apivorus'']. В: IUCN 2007. [http://www.iucnredlist.org/ ''2007 IUCN Red List of Threatened Species'']. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.</ref>
* [[Червен списък на световнозастрашените видове]] ([[IUCN]] Red List) – '''Незастрашен''' (Least Concern '''LC''')<ref>BirdLife International 2004. [http://www.iucnredlist.org/search/details.php/49312/all ''Pernis apivorus'']. В: IUCN 2007. [http://www.iucnredlist.org/ ''2007 IUCN Red List of Threatened Species'']. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.</ref>
* Директива за птиците на [[ЕС]] – Приложение 1<ref>''Наръчник за Натура 2000 в България''. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 54</ref>
* Директива за птиците на [[ЕС]] – Приложение 1<ref>''Наръчник за Натура 2000 в България''. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 54</ref>



Текуща версия към 19:04, 9 февруари 2023

Осояд
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Осояди (Pernis)
вид:Осояд (P. apivorus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Осояд в Общомедия
[ редактиране ]

Осоядът (ж.р. – осоядка) (Pernis apivorus) е птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
Глава на възрастен женски осояд
  • Размери – 50 – 60 см.
  • Размах на крилете – 118 – 144 см.
  • Тегло – 800 – 1050 г.
  • Цвят на очите – жълт при зрелите и кафяв при младите птици.

Зрелите птици имат почти еднакво оцветена горна част на тялото в кафяво. Долната част е различно оцветена. Най-често е белезникава основа с груби среднокафяви до бежаво оцветени кръстосани лентички. Вътрешната част на опашката е оцветена в белезникаво-сиво. Мъжките осояди имат синьо-сива глава с гълъбовидна форма. Женските имат глава, най-често оцветена в горната си част в кафяво.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

През лятото се среща в почти цяла Европа, с изключение на най-южните и най-северните части. Предпочита планински и високи области.

Много ярко изявена прелетна птица, зимата прекарва в дъждовните екваториални гори на Африка или в областите с повече дървета в саваната.

Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. Лятото се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя, като понякога целия се скрива под земята. Ноктите на краката му не са толкова извити, колкото на другите грабливи птици и поради това са по-подходящи за копане. Осите не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им. Лицевите му части са покрити от специални твърди перца. Птицата се приближава и до големи гнезда на стършели, където обикновено изяжда само ларвите, но понякога и възрастните насекоми заедно с жилото. Връща се по няколко пъти в едно и също гнездо, ако е достатъчно голямо, докато не го унищожи напълно. В гората наличието на изпразнени гнезда на оси не означава непременно, че в близост има осояд, причината може да е и друго животно, като язовеца например, което също обича да яде ларви на оси. Освен с осите, осоядът се храни и с други насекоми, като скакалци и гъсеници, които улавя с човка. Често търси храна по земята. В години на недостиг на оси се храни също и с жаби, змии, млади птици и мишки.

Осояд
Яйце на Pernis apivorus

Често използва стари гнезда на сходни по размери птици, които надстроява. Ако започне сам строежа, гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Обикновено гнездото е на голяма височина. Едно гнездо се използва последователно няколко години, като ежегодно се надгражда и покрива допълнително със свежи зелени клонки. Отдава предпочитание на иглолистните гори.

Снасят обикновено 2, рядко 3 яйца, които започват да мътят края на май, началото на юни. Мътенето трае 33 – 35 дни. Малките се излюпват в началото на юли и са покрити с гъст бял с лек жълтеникав оттенък пух. Хранят се с ларви на оси, които родителите им донасят в гнездото заедно с цялата пита. С течение на времето гнездото се пълни с празни, разчопкани и изсъхнали пити. Също така малките изхвърлят екскрементите си на ръба на гнездото, а не извън него, както правят малките на повечето грабливи птици и поради тази причина родителите периодично (дори няколко пъти на ден) покриват бордовете на гнездото със свежи зелени клонки. Малките излитат от гнездото на около 40 – 45 дневна възраст, но биват хранени от родителите си още няколко седмици, като родителите носят пити с ларви на оси в гнездото и семейството се събира отново там. В дъждовни лета с малко оси, малките трудно се изхранват и могат и да не оцелеят.

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България осоядът е защитен от закона вид.

  1. Pernis apivorus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Осояд. Посетен на 10 март 2012
  3. BirdLife International 2004. Pernis apivorus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.
  4. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 54