Направо към съдържанието

Цифрови медии: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка; козметични промени
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
 
(Не са показани 14 междинни версии от 6 потребители)
Ред 2: Ред 2:
{{без източници|12:50, 14 ноември 2016 (UTC)}}
{{без източници|12:50, 14 ноември 2016 (UTC)}}
[[Файл:AV-Medias001.JPG|мини|Аудиовизуална медия]]
[[Файл:AV-Medias001.JPG|мини|Аудиовизуална медия]]
'''Дигиталните медии''' (за разлика от [[аналоговите медии]]) обикновено са [[електронни медии]], работещи с цифрови сигнали. Съвременната изчислителна техника е базирана на [[двоична бройна система]]. В този случай цифровизацията използва цифрите „0“ и „1“ за представяне на произволни числа. Компютрите са машини, които произвеждат двоични данни като информация и по този начин представят преобладаващия клас цифрови машини за обработка на информация. Дигитални медии („формати за представяне на информация“), каквито са цифрово аудио, цифрово видео и др. могат да бъдат създадени, пренасочени и разпространени чрез цифрови машини за обработка на информация. Цифровите медии търпят голяма промяна в сравнение с аналоговите.


'''Цифровият носител''' (среща се още и като '''дигитална медия''') е [[Носител за съхранение на данни|носител]], на който информацията се съхранява в [[Цифров/аналогов|цифров]] вид, тоест колекция от цифрови записи. Например [[Графични файлови формати|файл със снимка]] на вашия компютър е цифров носител, но [[Фотографски филм|фотографският филм]] не е цифров носител.
Асоциацията за индустрия в цифровите медии във Флорида, Digital Media Alliance Florida, определя цифровите медии като „творческо сближаване на цифровите изкуства, наука, технология и бизнес за изразяване между хората, комуникация, социални взаимоотношения и образование“.


Предимство на този носител е във възможността за компактното съхранение, работа с [[софтуер|компютърен софтуер]] и лесно свързване към [[компютър]], без да е необходима [[Дискретизация (обработка на сигнали)|примерна]] карта и способността да [[Предаване (телекомуникации)|предава]] по [[интернет]] и домашна [[компютърна мрежа]]. Всъщност [[Уикипедия]] сама по себе си е цифрова медия на [[енциклопедия]], първоначално отпечатвана върху [[книги]], но този термин обикновено се отнася до три основни типа:
== Конвертиране на сигнали ==
{{Основна|Цифрово-аналогов преобразувател}}


* Изображения – във формати GIF, JPEG, PNG, TIFF и други, които обикновено идват от цифров фотоапарат, скенер или софтуер за графично редактиране.
Преобразуването на [[Аналогов сигнал|аналоговия сигнал]] в [[цифрова]] информация, посредством преобразувател на този сигнал се нарича семплинг. Според теорията на информацията, [[семплинг]] представлява редуциране на информация. Повечето цифрови медии са базирани върху превода на аналогови данни в цифрови данни и обратното (виж [[дигитален запис]], [[дигитално видео]], [[телевизия]]та, сравнена с [[цифровата телевизия]]).
* [[Музика]] – MP3 формат Ogg WAV ASF.
* [[Видео]] – Предлага се от AVI или MP4 или MPEG-2 видеокамери или VOD филми във формати DIVX XVID MKV и софтуер за заснемане на PVR телевизор или за редактиране на филми. Вижте повече във видеото.


Дигитални медии („формати за представяне на информация“), каквито са цифрово аудио, цифрово видео и др. могат да бъдат създадени, пренасочени и разпространени чрез цифрови машини за обработка на информация. Цифровите медии търпят голяма промяна в сравнение с аналоговите.
== Обработка на данни ==
{{Основна|Обработка на сигнали}}

За разлика от аналоговите данни, цифровите се подлагат на обработка много по-лесно и крайният резултат може да бъде възпроизвеждан неограничено без да се загуби качеството. Математическите операции могат да се прилагат към произволна цифрова информация независимо от тяхната интерпретация (можете да добавите „2“ към данните, „65“ и да представите като резултат на [[шестнадесетично число]] „43“ или с буквата „С“). Ето защо е възможно да се използва една и съща операция за [[свиване]] на информация върху текстовия, картинния или звуков файл. Основите на действията по цифрова информация са описани в [[Цифров сигнал|цифрова обработка на сигнали]].


== Примери ==
== Примери ==
Ред 43: Ред 40:
Списъкът от цифрови художници продължава да расте:
Списъкът от цифрови художници продължава да расте:
{{columns-list|2|
{{columns-list|2|
*[[Дейвид Алварес]]
* [[Дейвид Алварес]]
*[[Мигел Алварес Фернандес]]
* [[Мигел Алварес Фернандес]]
*[[Уинстън Блейкъли]]
* [[Уинстън Блейкъли]]
*[[Крейг Болдман]]
* [[Крейг Болдман]]
*[[Браян Боланд]]
* [[Браян Боланд]]
*[[Ърни Колан]]
* [[Ърни Колан]]
*[[Андрю Даб]]
* [[Андрю Даб]]
*[[Матю Форсайт]]
* [[Матю Форсайт]]
*[[Лиу Дао]]
* [[Лиу Дао]]
*[[Дейв Маккийн]]
* [[Дейв Маккийн]]
*[[Шон Макманъс]]
* [[Шон Макманъс]]
*[[Уенди Макмърдо]]
* [[Уенди Макмърдо]]
*[[Манфред Мор]]
* [[Манфред Мор]]
*[[Ариел Оливети]]
* [[Ариел Оливети]]
*[[Зина Сондърс]]
* [[Зина Сондърс]]
*[[Антоан Смит]]
* [[Антоан Смит]]
*[[Бъркли Шау]]
* [[Бъркли Шау]]
*[[Джим Стеранко]]
* [[Джим Стеранко]]
*[[Майкъл Уилън]]
* [[Майкъл Уилън]]
*[[Андрю Уилдъм]]
* [[Андрю Уилдъм]]
*[[Йоко Оно]]
* [[Йоко Оно]]
*[[Лев Манович]]
* [[Лев Манович]]
*[[Джуди Малоу]]
* [[Джуди Малоу]]
*[[Бен Бенджамин]]
* [[Бен Бенджамин]]
}}
}}


Ред 81: Ред 78:


== Допълнителна информация ==
== Допълнителна информация ==
* Момчилова, Мария (2015), Конвергенция на комуникационните платформи: кросмедия – трансмедия – омнимедия, ''Научна конференция на Русенски университет "Ангел Кънчев"'', Том 54, Серия 5.2, стр. 191-196, http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp15/5.2/5.2-22.pdf.
* Момчилова, Мария (2015), [http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp15/5.2/5.2-22.pdf Конвергенция на комуникационните платформи: кросмедия – трансмедия – омнимедия], ''Научна конференция на Русенски университет „Ангел Кънчев“'', Том 54, Серия 5.2, стр. 191 – 196.
* Тодоров, Александър Б. (2010), Дигитална конвергенция: развитие и икономически проблеми, ''Научна конференция на Русенски университет "Ангел Кънчев"'', Том 49, Серия 5.1, стр. 183-187, http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp10/5.1/5.1-29.pdf.
* Тодоров, Александър Б. (2010), [http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp10/5.1/5.1-29.pdf Дигитална конвергенция: развитие и икономически проблеми], ''Научна конференция на Русенски университет „Ангел Кънчев“'', Том 49, Серия 5.1, стр. 183 – 187.
* Coy, Wolfgang (2005): Analog/Digital. In: Warnke, Martin et al. (2005): Hyperkult II – Zur Ortsbestimmung analoguer und digitaler Medien (in German), Bielefeld: transcript Verlag, ISBN 3-89942-274-0
* Coy, Wolfgang (2005): Analog/Digital. In: Warnke, Martin et al. (2005): Hyperkult II – Zur Ortsbestimmung analoguer und digitaler Medien (in German), Bielefeld: transcript Verlag, ISBN 3-89942-274-0
* Nelson, Ted (1990): ''Literary Machines'', Sausalito: Mindful Press.
* Nelson, Ted (1990): ''Literary Machines'', Sausalito: Mindful Press.
Ред 89: Ред 86:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.mp3newswire.net/stories/7002/2007-winners.html "The Digital Media Winners of 2007"] – Annual [[MP3 Newswire]] award
* [http://www.mp3newswire.net/stories/7002/2007-winners.html "The Digital Media Winners of 2007"] – Annual [[MP3 Newswire]] award
* [http://cultureandcommunication.org/tdm/s10/ "Topics in Digital Media Spring 2010"]-New York University
* [http://cultureandcommunication.org/tdm/s10/ "Topics in Digital Media Spring 2010"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101123222642/http://cultureandcommunication.org/tdm/s10/ |date=2010-11-23 }}-New York University
* [http://cultureandcommunication.org/f09/tdm/ "Topics In Digital Media Fall 2009"] – New York University
* [http://cultureandcommunication.org/f09/tdm/ "Topics In Digital Media Fall 2009"]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – New York University


[[Категория:Цифрови медии| ]]
[[Категория:Цифрови медии| ]]

Текуща версия към 01:09, 6 юни 2021

Аудиовизуална медия

Цифровият носител (среща се още и като дигитална медия) е носител, на който информацията се съхранява в цифров вид, тоест колекция от цифрови записи. Например файл със снимка на вашия компютър е цифров носител, но фотографският филм не е цифров носител.

Предимство на този носител е във възможността за компактното съхранение, работа с компютърен софтуер и лесно свързване към компютър, без да е необходима примерна карта и способността да предава по интернет и домашна компютърна мрежа. Всъщност Уикипедия сама по себе си е цифрова медия на енциклопедия, първоначално отпечатвана върху книги, но този термин обикновено се отнася до три основни типа:

  • Изображения – във формати GIF, JPEG, PNG, TIFF и други, които обикновено идват от цифров фотоапарат, скенер или софтуер за графично редактиране.
  • Музика – MP3 формат Ogg WAV ASF.
  • Видео – Предлага се от AVI или MP4 или MPEG-2 видеокамери или VOD филми във формати DIVX XVID MKV и софтуер за заснемане на PVR телевизор или за редактиране на филми. Вижте повече във видеото.

Дигитални медии („формати за представяне на информация“), каквито са цифрово аудио, цифрово видео и др. могат да бъдат създадени, пренасочени и разпространени чрез цифрови машини за обработка на информация. Цифровите медии търпят голяма промяна в сравнение с аналоговите.

Следващият списък от цифрови медии се основава по-скоро на техническите им характеристики. Други гледни точки могат да доведат до различно разпределение.

Дигитално изкуство е всяко едно изкуство, при което, компютрите участват в производството или показването на произведенията. Такова изкуство може да бъде изображение, звук, анимация, видео, CD-ROM, DVD-ROM, видеоигри, уеб сайт. Сега, много от традиционните дисциплини са въвели цифровите технологии и в резултат на това, границата между традиционните произведения и новите медийни произведения, създадени посредством компютри е размита. Например, един художник може да съчетава традиционната живопис с алгоритъм на изкуство и други цифрови технологии. Често самата среда е разглеждана като изкуство. Въпреки това, този вид изкуство започва да се среща в художествените музеи под формата на експонати.

В миналото създателите на комикси като цяло предпочитали да скицират с молив преди да повторят рисунката с туш, използвайки химикалки и четки. Илюстраторите в списанията често работели с туш, акрил или маслени бои. Към днешна дата, голяма част от хората на изкуството създават дигитални произведения на изкуството.

Художниците, занимаващи се с цифрово изкуство, правят това, с което векове наред хората на изкуството са се занимавали, използвайки и приемайки културата за създаване на художествените образи. Създадената по този начин култура се отразява, както върху изкуството, така и върху персоналния образ на художниците. Така нашата култура става все по-дигитализирана, художниците, занимаващи се с цифрово изкуство са начело в изследването и определянето на тази нова култура. Цифровите художници използват средство, което почти изцяло е нематериално, чиято информация описва цвета и яркостта на всеки отделен пиксел на екрана на компютъра. Като цяло чрез изображението, състоящо се от чиста светлина се осъществява обратната връзка, казваща на художника какво е направено и едновременно запаметено на хард диска интерфейси, съответстващи на широкото разнообразие от четки, обективи и други инструменти, които традиционните художници използват, за да оформят произведенията си.

Цифровото изкуство е създадено и запаметено в нематериална форма в паметта на компютърните системи и може да бъде направено физически под формата на хартиена разпечатка или някакво друга отпечатана форма. В допълнение, цифровото изкуство може да бъде споделено и оценено директно върху екрана на компютъра в създадена галерия или едновременно във всяка точка на земното кълбо чрез достъп до Интернет мрежа. Бидейки нематериално, дигиталното изкуство има своите предимства и с изобретяването на висококачествени разпечатващи цифрови техники, които могат също да бъдат произвеждани и предлагани на пазара.

Списъкът от цифрови художници продължава да расте:

Допълнителна информация

[редактиране | редактиране на кода]