Цифрови медии: Разлика между версии
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
(Не са показани 47 междинни версии от 14 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{експерт}} |
|||
⚫ | |||
{{без източници|12:50, 14 ноември 2016 (UTC)}} |
|||
'''Дигиталните медии''' /за разлика от [[аналоговите медии]]/ обикновено са [[електронни медии]], работещи с цифрови кодове. Днес, изчислителната техника, е базирана на [[двукомпонентна бройна система]]. В този случай цифровизацията се отнася до отделни цифри от „0” до „1” за представяне на произволни кодове. Компютрите /обикновено/ са машини, които произвеждат двойни цифрови данни, като информация и по този начин представят преобладаващия клас цифрови машини за обработка на информация. Дигитални медии / „формати за представяне на информация”, според [[Уикиречник: медии]]/, каквито са цифрово аудио, цифрово видео и др. могат да бъдат създадени, пренасочени и разпространени чрез цифрови машини за обработка на информация. Цифровите медии търпят голяма промяна в сравнение с аналоговите. |
|||
⚫ | |||
'''Цифровият носител''' (среща се още и като '''дигитална медия''') е [[Носител за съхранение на данни|носител]], на който информацията се съхранява в [[Цифров/аналогов|цифров]] вид, тоест колекция от цифрови записи. Например [[Графични файлови формати|файл със снимка]] на вашия компютър е цифров носител, но [[Фотографски филм|фотографският филм]] не е цифров носител. |
|||
Асоциацията за индустрия в цифровите медии във Флорида, Digital Media Alliance Florida, определя цифровите медии като „творческо сближаване на цифровите изкуства, наука, технология и бизнес за изразяване между хората, комуникация, социални взаимоотношения и образование”. |
|||
Предимство на този носител е във възможността за компактното съхранение, работа с [[софтуер|компютърен софтуер]] и лесно свързване към [[компютър]], без да е необходима [[Дискретизация (обработка на сигнали)|примерна]] карта и способността да [[Предаване (телекомуникации)|предава]] по [[интернет]] и домашна [[компютърна мрежа]]. Всъщност [[Уикипедия]] сама по себе си е цифрова медия на [[енциклопедия]], първоначално отпечатвана върху [[книги]], но този термин обикновено се отнася до три основни типа: |
|||
==Конвертиране на данни== |
|||
⚫ | |||
* Изображения – във формати GIF, JPEG, PNG, TIFF и други, които обикновено идват от цифров фотоапарат, скенер или софтуер за графично редактиране. |
|||
Преобразуването на [[аналоговия сигнал]] в [[цифрова]] информация, посредством преобразувател на този сигнал се нарича семплинг. Според теорията на информацията, [[семплинг]] представлява редуциране на информация. Повечето цифрови медии са базирани върху превода на аналогови данни в цифрови данни и обратното / виж [[дигитален запис]], [[дигитално видео]], [[телевизията]], сравнена с [[цифровата телевизия]]/. |
|||
* [[Музика]] – MP3 формат Ogg WAV ASF. |
|||
* [[Видео]] – Предлага се от AVI или MP4 или MPEG-2 видеокамери или VOD филми във формати DIVX XVID MKV и софтуер за заснемане на PVR телевизор или за редактиране на филми. Вижте повече във видеото. |
|||
Дигитални медии („формати за представяне на информация“), каквито са цифрово аудио, цифрово видео и др. могат да бъдат създадени, пренасочени и разпространени чрез цифрови машини за обработка на информация. Цифровите медии търпят голяма промяна в сравнение с аналоговите. |
|||
==Обработка на данни== |
|||
Основна статия: ''[[Цифрова обработка на сигнала]]'' |
|||
За разлика от аналоговите данни, цифровите, много по-лесно се подлагат на обработка и крайния резултат може да бъде възпроизведен за неограничено време без да се загуби качеството. Математическите операции могат да се прилагат към произволна цифрова информация независимо от тяхната интерпретация /можете да добавите „2” към данните, „65” и да представите като резултат на [[шестнадесетично число]] „43” или с буквата „С”/. Ето защо е възможно да се използва една и съща операция за [[свиване]] на информация върху текстовия, картинния или звуков файл. Основите на действията по цифрова информация са описани в [[цифрова обработка на сигнали]]. |
|||
== Примери == |
== Примери == |
||
Следващият списък от цифрови медии се основава по-скоро на техническите им характеристики. Други гледни точки могат да доведат до различно разпределение. |
Следващият списък от цифрови медии се основава по-скоро на техническите им характеристики. Други гледни точки могат да доведат до различно разпределение. |
||
*[[Мобилни телефони]] |
* [[Мобилни телефони]] |
||
*[[Компакт дискове]] |
* [[Компактдиск|Компакт дискове]] |
||
*[[Цифрово видео]] |
* [[Цифрово видео]] |
||
* [[Телевизор]]и |
|||
*[[Телевизори]] |
|||
*[[Е-книги]] |
* [[Е-книги]] |
||
*[[Интернет]] |
* [[Интернет]] |
||
*[[Видео игри]] |
* [[Видео игри]] |
||
*[[Е-търговия]] |
* [[Е-търговия]] |
||
*[[Игрови конзоли]] |
* [[Игрови конзоли]] |
||
*[[Компютри]] |
* [[Компютри]] |
||
*[[Интерактивна |
* [[Интерактивна медиа]] |
||
== Изкуство == |
== Изкуство == |
||
Основна |
{{Основна|Дигитално изкуство}} |
||
Дигитално изкуство е всяко едно [[изкуство]], при което, компютрите участват в производството или показването на произведенията. Такова изкуство може да бъде изображение, звук, анимация, [[видео]], [[CD-ROM]], [[DVD-ROM]], [[видеоигри]], [[уеб сайт]] |
Дигитално изкуство е всяко едно [[изкуство]], при което, компютрите участват в производството или показването на произведенията. Такова изкуство може да бъде изображение, звук, анимация, [[видео]], [[CD-ROM]], [[DVD-ROM]], [[видеоигри]], [[уеб сайт]]. Сега, много от традиционните дисциплини са въвели цифровите технологии и в резултат на това, границата между традиционните произведения и новите медийни произведения, създадени посредством компютри е размита. Например, един художник може да съчетава традиционната [[живопис]] с [[алгоритъм]] на изкуство и други цифрови технологии. Често самата среда е разглеждана като изкуство. Въпреки това, този вид изкуство започва да се среща в художествените музеи под формата на експонати. |
||
В миналото създателите на [[комикси]] като цяло предпочитали да скицират с молив преди да повторят рисунката с туш, използвайки химикалки и четки. Илюстраторите в списанията често работели с туш, акрил или маслени бои. Към днешна дата, голяма част от хората на изкуството създават дигитални произведения на изкуството. |
В миналото създателите на [[комикси]] като цяло предпочитали да скицират с молив преди да повторят рисунката с туш, използвайки химикалки и четки. Илюстраторите в списанията често работели с туш, акрил или маслени бои. Към днешна дата, голяма част от хората на изкуството създават дигитални произведения на изкуството. |
||
Художниците, занимаващи се с [[цифрово изкуство]], правят това, с което векове наред хората на изкуството са се занимавали, използвайки и приемайки културата за създаване |
Художниците, занимаващи се с [[цифрово изкуство]], правят това, с което векове наред хората на изкуството са се занимавали, използвайки и приемайки културата за създаване на художествените образи. Създадената по този начин култура се отразява, както върху изкуството, така и върху персоналния образ на художниците. Така нашата култура става все по-дигитализирана, художниците, занимаващи се с цифрово изкуство са начело в изследването и определянето на тази нова култура. Цифровите художници използват средство, което почти изцяло е нематериално, чиято информация описва цвета и яркостта на всеки отделен [[пиксел]] на екрана на компютъра. Като цяло чрез изображението, състоящо се от чиста светлина се осъществява обратната връзка, казваща на художника какво е направено и едновременно запаметено на хард диска интерфейси, съответстващи на широкото разнообразие от четки, обективи и други инструменти, които традиционните художници използват, за да оформят произведенията си. |
||
[[Цифровото изкуство]] е създадено и запаметено в нематериална форма в паметта на компютърните системи и може да бъде направено физически под формата на хартиена разпечатка или някакво друга отпечатана форма. В допълнение, цифровото изкуство може да бъде споделено и оценено директно върху екрана на компютъра в създадена галерия или едновременно във всяка точка на земното кълбо чрез достъп до Интернет мрежа. Бидейки нематериално, дигиталното изкуство има своите предимства и с изобретяването на висококачествени разпечатващи цифрови техники, които могат също да бъдат произвеждани и предлагани на пазара. |
[[Цифровото изкуство]] е създадено и запаметено в нематериална форма в паметта на компютърните системи и може да бъде направено физически под формата на хартиена разпечатка или някакво друга отпечатана форма. В допълнение, цифровото изкуство може да бъде споделено и оценено директно върху екрана на компютъра в създадена галерия или едновременно във всяка точка на земното кълбо чрез достъп до Интернет мрежа. Бидейки нематериално, дигиталното изкуство има своите предимства и с изобретяването на висококачествени разпечатващи цифрови техники, които могат също да бъдат произвеждани и предлагани на пазара. |
||
Ред 41: | Ред 40: | ||
Списъкът от цифрови художници продължава да расте: |
Списъкът от цифрови художници продължава да расте: |
||
{{columns-list|2| |
{{columns-list|2| |
||
* [[Дейвид Алварес]] |
|||
*[[David Álvarez]] |
|||
* [[Мигел Алварес Фернандес]] |
|||
*[[Miguel Álvarez-Fernández]] |
|||
* [[Уинстън Блейкъли]] |
|||
*[[Winston Blakely]] |
|||
* [[Крейг Болдман]] |
|||
*[[Craig Boldman]] |
|||
*[[ |
* [[Браян Боланд]] |
||
*[[ |
* [[Ърни Колан]] |
||
*[[ |
* [[Андрю Даб]] |
||
*[[ |
* [[Матю Форсайт]] |
||
*[[ |
* [[Лиу Дао]] |
||
*[[ |
* [[Дейв Маккийн]] |
||
*[[ |
* [[Шон Макманъс]] |
||
* [[Уенди Макмърдо]] |
|||
*[[Liu Dao]] |
|||
* [[Манфред Мор]] |
|||
*[[Jim McDermott (illustrator)|Jim McDermott]] |
|||
* [[Ариел Оливети]] |
|||
*[[Dave McKean]] |
|||
*[[ |
* [[Зина Сондърс]] |
||
*[[ |
* [[Антоан Смит]] |
||
*[[ |
* [[Бъркли Шау]] |
||
* [[Джим Стеранко]] |
|||
*[[Joseph Nechvatal]] |
|||
*[[ |
* [[Майкъл Уилън]] |
||
*[[ |
* [[Андрю Уилдъм]] |
||
*[[ |
* [[Йоко Оно]] |
||
*[[ |
* [[Лев Манович]] |
||
*[[ |
* [[Джуди Малоу]] |
||
* [[Бен Бенджамин]] |
|||
*[[Michael Whelan]] |
|||
*[[Andrew Wildman]] |
|||
*[[Nam June Paik]] |
|||
*[[Yoko Ono]] |
|||
*[[System D-128]] |
|||
*[[Lev Manovich]] |
|||
*[[Michael Mandiberg]] |
|||
*[[Judy Malloy]] |
|||
*[[Ben Benjamin]] |
|||
}} |
}} |
||
== |
== Вижте също == |
||
⚫ | |||
Няколко емблематични къщи, известни в сферата на дигиталното изкуство: |
|||
* [[Съдържание (медии)]] |
|||
* [[Publicis]] |
|||
* [[McCann Erickson]] |
|||
Компании,предлагащи обучение в областта на дигиталните медии: |
|||
* [[Digital Media Academy]] |
|||
* [[Giant Campus]] |
|||
* [[John Lennon Educational Tour Bus]] |
|||
* [[Sterling Ledet & Associates]] |
|||
== Виж още == |
|||
* [[От аналогов към цифров преобразувател]] |
|||
* [[Разпространение на съдържание]] |
|||
* [[Цифрови средства за управление]] |
* [[Цифрови средства за управление]] |
||
* [[Обработка на цифров сигнал]] |
* [[Цифров сигнал|Обработка на цифров сигнал]] |
||
* [[Медийна психология]] |
* [[Медийна психология]] |
||
* [[Електронно публикуване]] |
* [[Електронно публикуване]] |
||
Ред 95: | Ред 76: | ||
* [[Кибертекст]] |
* [[Кибертекст]] |
||
* [[Дигитални билбордове]] |
* [[Дигитални билбордове]] |
||
* [[:Категория: Обучение в информационните технологии]] |
|||
== Справки == |
|||
== Допълнителна информация == |
== Допълнителна информация == |
||
* Момчилова, Мария (2015), [http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp15/5.2/5.2-22.pdf Конвергенция на комуникационните платформи: кросмедия – трансмедия – омнимедия], ''Научна конференция на Русенски университет „Ангел Кънчев“'', Том 54, Серия 5.2, стр. 191 – 196. |
|||
⚫ | |||
* Тодоров, Александър Б. (2010), [http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp10/5.1/5.1-29.pdf Дигитална конвергенция: развитие и икономически проблеми], ''Научна конференция на Русенски университет „Ангел Кънчев“'', Том 49, Серия 5.1, стр. 183 – 187. |
|||
⚫ | |||
* |
* Coy, Wolfgang (2005): Analog/Digital. In: Warnke, Martin et al. (2005): Hyperkult II – Zur Ortsbestimmung analoguer und digitaler Medien (in German), Bielefeld: transcript Verlag, ISBN 3-89942-274-0 |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
*[http://www.mp3newswire.net/stories/7002/2007-winners.html "The Digital Media Winners of 2007"] |
* [http://www.mp3newswire.net/stories/7002/2007-winners.html "The Digital Media Winners of 2007"] – Annual [[MP3 Newswire]] award |
||
*[http://cultureandcommunication.org/tdm/s10/ "Topics in Digital Media Spring 2010"]-New York University |
* [http://cultureandcommunication.org/tdm/s10/ "Topics in Digital Media Spring 2010"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101123222642/http://cultureandcommunication.org/tdm/s10/ |date=2010-11-23 }}-New York University |
||
*[http://cultureandcommunication.org/f09/tdm/ "Topics In Digital Media Fall 2009"] - New York University |
* [http://cultureandcommunication.org/f09/tdm/ "Topics In Digital Media Fall 2009"]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} – New York University |
||
[[Category:Digital media|*]] |
|||
[[Category:Media technology]] |
|||
[[Category:Computer art| ]] |
|||
[[Category:Postmodern art|*Art]] |
|||
[[Category:Contemporary art]] |
|||
[[Категория:Цифрови медии| ]] |
|||
[[de:Digitales Medium]] |
|||
[[ko:디지털 미디어]] |
|||
[[he:מדיה דיגיטלית]] |
|||
[[ms:Media digital]] |
|||
[[no:Digitalisering av lyd og bilde]] |
|||
[[ru:Носитель информации]] |
|||
[[simple:Digital media]] |
|||
[[fi:Digitaalinen media]] |
Текуща версия към 01:09, 6 юни 2021
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 12:50, 14 ноември 2016 (UTC). |
Цифровият носител (среща се още и като дигитална медия) е носител, на който информацията се съхранява в цифров вид, тоест колекция от цифрови записи. Например файл със снимка на вашия компютър е цифров носител, но фотографският филм не е цифров носител.
Предимство на този носител е във възможността за компактното съхранение, работа с компютърен софтуер и лесно свързване към компютър, без да е необходима примерна карта и способността да предава по интернет и домашна компютърна мрежа. Всъщност Уикипедия сама по себе си е цифрова медия на енциклопедия, първоначално отпечатвана върху книги, но този термин обикновено се отнася до три основни типа:
- Изображения – във формати GIF, JPEG, PNG, TIFF и други, които обикновено идват от цифров фотоапарат, скенер или софтуер за графично редактиране.
- Музика – MP3 формат Ogg WAV ASF.
- Видео – Предлага се от AVI или MP4 или MPEG-2 видеокамери или VOD филми във формати DIVX XVID MKV и софтуер за заснемане на PVR телевизор или за редактиране на филми. Вижте повече във видеото.
Дигитални медии („формати за представяне на информация“), каквито са цифрово аудио, цифрово видео и др. могат да бъдат създадени, пренасочени и разпространени чрез цифрови машини за обработка на информация. Цифровите медии търпят голяма промяна в сравнение с аналоговите.
Примери
[редактиране | редактиране на кода]Следващият списък от цифрови медии се основава по-скоро на техническите им характеристики. Други гледни точки могат да доведат до различно разпределение.
- Мобилни телефони
- Компакт дискове
- Цифрово видео
- Телевизори
- Е-книги
- Интернет
- Видео игри
- Е-търговия
- Игрови конзоли
- Компютри
- Интерактивна медиа
Изкуство
[редактиране | редактиране на кода]Дигитално изкуство е всяко едно изкуство, при което, компютрите участват в производството или показването на произведенията. Такова изкуство може да бъде изображение, звук, анимация, видео, CD-ROM, DVD-ROM, видеоигри, уеб сайт. Сега, много от традиционните дисциплини са въвели цифровите технологии и в резултат на това, границата между традиционните произведения и новите медийни произведения, създадени посредством компютри е размита. Например, един художник може да съчетава традиционната живопис с алгоритъм на изкуство и други цифрови технологии. Често самата среда е разглеждана като изкуство. Въпреки това, този вид изкуство започва да се среща в художествените музеи под формата на експонати.
В миналото създателите на комикси като цяло предпочитали да скицират с молив преди да повторят рисунката с туш, използвайки химикалки и четки. Илюстраторите в списанията често работели с туш, акрил или маслени бои. Към днешна дата, голяма част от хората на изкуството създават дигитални произведения на изкуството.
Художниците, занимаващи се с цифрово изкуство, правят това, с което векове наред хората на изкуството са се занимавали, използвайки и приемайки културата за създаване на художествените образи. Създадената по този начин култура се отразява, както върху изкуството, така и върху персоналния образ на художниците. Така нашата култура става все по-дигитализирана, художниците, занимаващи се с цифрово изкуство са начело в изследването и определянето на тази нова култура. Цифровите художници използват средство, което почти изцяло е нематериално, чиято информация описва цвета и яркостта на всеки отделен пиксел на екрана на компютъра. Като цяло чрез изображението, състоящо се от чиста светлина се осъществява обратната връзка, казваща на художника какво е направено и едновременно запаметено на хард диска интерфейси, съответстващи на широкото разнообразие от четки, обективи и други инструменти, които традиционните художници използват, за да оформят произведенията си.
Цифровото изкуство е създадено и запаметено в нематериална форма в паметта на компютърните системи и може да бъде направено физически под формата на хартиена разпечатка или някакво друга отпечатана форма. В допълнение, цифровото изкуство може да бъде споделено и оценено директно върху екрана на компютъра в създадена галерия или едновременно във всяка точка на земното кълбо чрез достъп до Интернет мрежа. Бидейки нематериално, дигиталното изкуство има своите предимства и с изобретяването на висококачествени разпечатващи цифрови техники, които могат също да бъдат произвеждани и предлагани на пазара.
Списъкът от цифрови художници продължава да расте:
- Дейвид Алварес
- Мигел Алварес Фернандес
- Уинстън Блейкъли
- Крейг Болдман
- Браян Боланд
- Ърни Колан
- Андрю Даб
- Матю Форсайт
- Лиу Дао
- Дейв Маккийн
- Шон Макманъс
- Уенди Макмърдо
- Манфред Мор
- Ариел Оливети
- Зина Сондърс
- Антоан Смит
- Бъркли Шау
- Джим Стеранко
- Майкъл Уилън
- Андрю Уилдъм
- Йоко Оно
- Лев Манович
- Джуди Малоу
- Бен Бенджамин
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Аналогово-цифров преобразувател
- Съдържание (медии)
- Цифрови средства за управление
- Обработка на цифров сигнал
- Медийна психология
- Електронно публикуване
- Нови медии
- Кибертекст
- Дигитални билбордове
Допълнителна информация
[редактиране | редактиране на кода]- Момчилова, Мария (2015), Конвергенция на комуникационните платформи: кросмедия – трансмедия – омнимедия, Научна конференция на Русенски университет „Ангел Кънчев“, Том 54, Серия 5.2, стр. 191 – 196.
- Тодоров, Александър Б. (2010), Дигитална конвергенция: развитие и икономически проблеми, Научна конференция на Русенски университет „Ангел Кънчев“, Том 49, Серия 5.1, стр. 183 – 187.
- Coy, Wolfgang (2005): Analog/Digital. In: Warnke, Martin et al. (2005): Hyperkult II – Zur Ortsbestimmung analoguer und digitaler Medien (in German), Bielefeld: transcript Verlag, ISBN 3-89942-274-0
- Nelson, Ted (1990): Literary Machines, Sausalito: Mindful Press.
- Pflüger, Jörg (2005): Wo die Quantität in Qualität umschlägt. In: Warnke, Martin et al. (2005): Hyperkult II – Zur Ortsbestimmung analoguer und digitaler Medien (in German), Bielefeld: transcript Verlag, ISBN 3-89942-274-0
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "The Digital Media Winners of 2007" – Annual MP3 Newswire award
- "Topics in Digital Media Spring 2010" Архив на оригинала от 2010-11-23 в Wayback Machine.-New York University
- "Topics In Digital Media Fall 2009"[неработеща препратка] – New York University