Преглед на кода на Кюлевча

{{друго значение|селото в България|селото в Украйна|Кулевча}}
{{повече източници}}
{{Селище в България
| картинка = Kulevcha.jpg
| картинка-описание = Изглед към скалите на Мадарското плато
| надм-височина = 236
| сев-ширина = 43.250
| изт-дължина = 27.117
| екатте = 41109
| пощ-код = 9972
| тел-код = 05313
| площ = 55,023
}}

'''Кюлѐвча''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Каспичан]], [[област Шумен]].

== География ==
Село Кюлевча се намира на около 3 км югоизточно от село [[Мадара]]. Разположено е на скат в подножието на скали, които са част от Провадийското [[плато]]. На същия скален масив се намира една от най-големите забележителности на България – [[Мадарският конник|Мадарски конник]].

Подлагани с хилядолетия на [[ерозията|ерозия]], варовиковите скали са придобили причудливи форми, които създават невероятно впечатление.

== История ==
=== Древност и античност ===
В землището на селото, състоящо се от над 25 хиляди [[декар]]а обработваема земя, още толкова [[ливада|ливади]] и 10 хиляди декара общинска гора, има няколко антични и средновековни селища от различни периоди. Под скалния венец над селото, в посока север е имало живот още през [[неолит]]а, за което свидетелстват обилните [[артефакт]]и. Обичайно те се намират в пещерите под платото или около няколкото извора. По сведения на [[иманяр]]и, са разкопавани и [[гърци|гръко]]-[[траки]]йски селища, останали далеч от вниманието на [[археология|археолозите]]. В посока изток от сегашното село Кюлевча, на площ от около десетина декара е съществувало [[римляни|римско]] селище, населявано до българското средновековие. То се намира на леко наклонена поляна над [[българско възрождение|възрожденската]] чешма Качица. Над него през 70-те години на 20 век е намерена богата находка от гръцки [[тетрадрахма|тетрадрахми]]. В сегашния център на селото, при строежа на [[читалище]]то са открити и проучени няколко тракийски погребения. През 90-те години на 20 век на петдесет метра от тях също беше открито тракийско погребение чрез трупоизгаряне в типичен [[долмен]]. Шуменските археолози попаднаха, след сигнал, на тракийски некропол от малки плоски могили с погребения чрез трупоизгаряне, ограбени в близък период, в местността Витите локви. Иманяри съобщават, че са фиксирали селища и пътни станции от различни периоди в югоизточна посока към съседните села Марково, Друмево и Овчарово.През 70-те години на 20-ти век Ст.н.с.Живка Въжарова проучва масово погребение на 5 километра от селото в местността Кермедин,което датира от епохата на княз Борис 1.Сред находките е уникален за нашите земи защитен железен"чорап".Те се съхраняват в РИМ Шумен и НАИМ.

=== Ранно и развито средновековие ===
Средновековното съществуване на селото е подкрепено от обилната запазена все още [[топонимия]] – прохода ''Тамбарасца'' или ''Тамбараците'', с вероятен произход Дъмбараците, запазил ясно остатък от голямата носовка, прохода ''Рат дол'', ''Мечкова чешма'', както и от конкретни названия на местности – ''Керемидова поляна'' и ''Кермедин'', под които има руини на селища. Над селото още в древността са изсечени стъпала в скалите, които извеждат над скалния венец. Пътеката се казва ''Куланска'' и се свързва с предание, че там е съществувала отбранителна кула или някакво съоръжение, което днес не съществува. Местно предание запазено до наши дни разказва, че в близост до селото [[кан Крум]] е разбил войските на василевса [[Никифор I|Никифор]]. Селяните показват една отдалечена на около 3 километра нива, обрамчена от двете страни със стръмни и блатисти в миналото долове, която се нарича ''Гръцка сеч''. Тя е разположена във визуалното най-пряко пространство свързващо платото със старопланинските [[проход]]и. На около три километра по посока Плиска, зад платото, в гориста местност в почти забравен проход е местността Рат дол /от старобългарското ''рат – войска, сражение''/. В близост е и запазен фрагмент от неизползван вече път, наречен ''Камен път''. През 70-те години на 20-тия век Ст.н.с. Живка Въжарова от НАИМ разкопава и проучва средновековен масов гроб, датиран от нея от времето на княз Борис.

=== Късно средновековие ===
За първи път името на селището се среща в османски регистър за [[Соколар|доганджиите]] в [[Румелия (област)|Румелия]] от 1484 г.<ref>„Турски извори за българската история“ – София: Българската Академия на Науките, 1964. – Т. I</ref> като Кюлефче, което се водило към [[вилает]] [[Мадара]], [[нахия]] Карнобат. Освен това наименованието на селището се среща в късносредновековни ръкописи и като ''Кулефча'' или ''Кулевча''. На един от двата [[ктиторски|ктитор]] надписа на местната църква, изградена през 1857 година, името на селището е ''Кулефче''. Според историка от началото на ХХ век [[Васил Миков]] името на селото се получава след турцизиране на по-ранния средновековен топоним ''Кулевец''.<ref>[[Васил Миков|Василъ Миковъ]], Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 103</ref> В запазените [[джелепкешански регистри]] от [[1573]] година фигурира някой си Калю папас – тоест поп. Калю е едно от типичните имена в селото, наред с Вълчо, Въко, Величко, Ради, Куни, Тони, Колчу /от Никола или Николчо/, Калушка, Дечка, Доча, Дочко, Малуш, Конда, Братко, Радуш.

За неправилна и архаична се счита тезата, че названието на селището произлиза от тюркски корен – „''кюл''“"-пепелище, защото името съществува от [[средновековие]]то.

=== Освобождението ===
Според руските военни карти от [[1828]] година, когато селото е в центъра на обсадните бойни действия на руската армия срещу непревземаемата [[Шуменска крепост]], Кюлевча е картографирана като две села – Черковна и Кулевча. Първата е в долната част на селото, а втората под скалите. По време на тази война, през 1829, в околността се водят [[Битка при Кюлевча|активни бойни действия]] и руският главнокомандващ генерал Иван [[Дибич-Забалкански]] квартирува в селото. Допреди 15 години жителите показваха една от къщите, в която според преданието е живял военачалникът. Постройката обаче има всички белези на по-късен градеж. При оттеглянето на руските войски по-голямата част от селяните емигрират в пределите на [[Руска империя|Руската империя]] и основават село Кулевча, прекръстено при [[Йосиф Сталин|Сталин]] на [[Кольосное]], но възстановено с историческото си име от [[Украйна|украинския]] [[Върховна рада|парламент]] през [[1996]] година. Днес Кулевча,Одеска област,район Сарата, наброява около 6 хиляди [[етнос|етнически]] българи, запазили бегъл спомен от прародината си. Делегации от двете села си гостуват постоянно.

Според спомени на съвременници на опожаряването, запазени в Регионалния исторически [[музей]] то е заличено от земята и събралите се шепа българи отново го въздигат, като отначало живеели в [[землянка|землянки]], построени от кал и дървета от една близка [[кория]]. По-възрастни селяни и до днес показват, в коя част от дворовете им са се намирали къщите от този период, отоплявани с [[кирпич]]ени, зидани печки. Част от жителите се завръшат по-късно и селото постепенно се въздига, благодарение на поминъка си и специалните преференции от султана. Кюлевча е имало статут на доганджийско и войниганско село. Войниганството е особено задължение към султанската войска, която дава правото на самоуправление. Законите на империята са прилагани от субаша – войводата на войниганите, който е резидирал в Жеравна и веднъж в годината е идвал да съди. За дела против държавата е идвал кадията. Доганджийският статут е свързан с ежегодното доставяне на ловни соколи на султанския двор.

Селото е било сравнително етнически еднородно. Според изследователите най-вероятно малцината [[мюсюлманин|мюсюлмани]] са всъщност помюсюлманчени местни българи. Местни предания все още показват следи от османски набези /като легендата за ''Пенюв гроб'' или огромното количество песенен фолклор, свързан с потурчвания и опожарявание/. През [[1877]] година в селото има 190 български къщи, а през [[1891]] година вече са 240, а мохамеданските са 17. Селяните твърдят, че турците окончателно се изселват от селото след завръщането на войниците от [[първа световна война|първата световна война]]. Неколцина луди глави взривяват със снаряд [[джамия]]та в центъра на селото и на следващия ден турците се изселват. Тя е била окончателно срината през 20-те години. Остатъци от мраморни фризове все още се виждат в някои от съседните дворове. На мястото ѝ по-късно е вдигнато сегашното училище. В къща, намираща се в близост до училището съществува мраморна чешма в стил османски [[барок]], с плитки релефи, бронзови чучури и църкала, опасана с корита от четирите страни, водата от която се е отичала в каменен басейн. Според преданието тя е била на турски [[бей]].

== Население ==
Историографите изрично подчертават, че селата в района на Сърта – [[Каспичан]], [[Калугерица (квартал на Каспичан)|Калугерица]], Кюлевча, Марково са древни, с българско [[хърцои|хърцойско население]]. Говорът е хърцойски със запазени все още езикови особености от старобългарския език – малка и голяма носовки и големия и малкия ер – пънт, бънчва, сльзъ, сьлба, конь, понца, жеби, чеши, ятовата гласна – плянца, слявай /вместо слизай/. Запазени са и много рефлекси на старобългарските падежи – „Бяу на пътю“ – „Бях на пътя“, „Върджи коню“ – „Вържи коня“. По-възрастното население все още говори диалектно напевно и с много архаични и неизползвани лексеми.

Облеклото на местното население е чернодрешно, но има спомени, че някога са били белодрешковци. Кюлевча спада към така наречената еднопрестилчена област, т.е. жените носят само една предна престилка. В миналото са се забраждали отдолу под лицето – младите с бели кърпи, по-възрастните с черни или тъмнокафяви кърпи. Мъжете са носели ниски калпаци. Според описанието на [[Феликс Каниц]], пребивавал в селото в средата на 19 век, мъжете все още бръснели главите си и са носели навръх главата „чоб“ – плитка от коса. Дори и свещеникът е спазвал традицията.

Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6J3JCZR3s | заглавие = „Справка за населението на село Кюлевча, община Каспичан, област Шумен, НСИ“| достъп_дата = 7 януари 2017 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 7 януари 2017 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small>

{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване
| 1934 = 2168
| 1946 = 2070
| 1956 = 1771
| 1965 = 1537
| 1975 = 1153
| 1985 = 790
| 1992 = 671
| 2001 = 595
| 2011 = 347
| 2021 = 334
}}

=== Етнически състав ===
==== Преброяване на населението през 2011 г. ====
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 7 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto; margin-right:auto; text-align:right;"
|- style="background:#ececec; vertical-align:top;"
| || Численост || Дял (в %)
|- style="background:#dcdcdc; vertical-align:top;"
| style="text-align:center;"| Общо || 347 || 100.00
|-
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 341 || 98.27
|-
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || ? || ?
|-
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || ? || ?
|-
|align="left"|Други || – || –
|-
|align="left"|Не се самоопределят || ? || ?
|-
|align="left"|Неотговорили || 4 || 1.15
|}

== Природни и културни забележителности ==
=== Флора и фауна ===
Цялата територия под венеца от скали над селото е защитена територия, в която се срещат балкански и европейски ендемити от флората и фауната. Често могат да се наблюдава [[пепелянка]] в различни вариации – от сиво-пепеляво оцветяване до охраво оранжево. Могат да се наблюдават няколко вида [[смок]], сред които  изключително редкият леопардов смок с яркооранжево оцветяване под корема, като някои от тях надвишават 2 метра. Тук през 80-те години е видяна смятаната за изчезнала ''котешка змия'', с характерни зеленикави петна по кожата.

В края на венеца скали гнезди единична двойка от вида [[бял лешояд]], остатък от сравнително голяма популация до 30-те години на 20-ия век, когато според местно предание са отстрелвани за развлечение от италиански и френски работници, ангажирани със строежа на жп линията Шумен-Варна. До средата на 20 век скалите са давали убежище и на няколко вида орли.

Днес в защитената зона могат да се наблюдават скални лястовици, орли, ястреби, скални гарвани, скални гълъби, керкенези, ветрушки, ястреби, сови, много рядко кеклик.

От растенията особено характерни са дребната скална перуника, видрицата, жълтият равнец, няколко вида салеп, изключително рядката петниста анемония, наричана от местното население суномуно, няколко вида папрат – мъжка, орлова и изтравниче.Под скалния венец се срещат няколко вида орхидеи

=== Местна култура ===
Преди опожаряването на селото през 1828 година в селото е съществувала църква при ''Матракювата чешма''. В близък двор по-късно са намерени венчилките от нея. На петдесетина метра до чешмата в местността „Сараето“ са най-старите гробища на селището. Остатък от тях е голям каменен кръст, най-вероятно от 14 – 16 век, каквито се срещат и в [[Косово]] и Калугерица. В новите гробища на селото има запазен над 2 метров анонимен кръст – най-вероятно оброчен. В оградите на съседни дворове са преизползвани десетина надгробия с характерни изображения на занаята на починалите, най-често анонимни. Паметниците са в по-голямата си част еднотипни, направени от един и същ вид мек варовик, обработван в местните „оджаци“. Етнографът [[Христо Вакарелски]] също споменава селото с името Кулевец, като най-известното по българските земи, в което живеят каменоделци. Последният истински майстор каменоделец почина през 2002 година. Занаятът днес е окончателно забравен, както и познанията на майсторите за спецификата на местните камъни и находища – „оджаци“, едни от които стават за корита на чешми, други за паметници, трети за [[хромел]]и. Интересно е, че родовете са имали семейни „канари“, от които са добивали камък за нуждите си.

От местен камък е изработена и сегашната църква през октомври 1857 година. Неин патрон е пророк Илия.Тя е най-забележителният паметник на възрожденската архитектура в околността и най-ранната от всички православни храмове по Сърта. Според кюлевчанска легенда в строежа със средства и труд са участвали и местни мюсюлмани. В двора ѝ са погребани ктиторите и първите свещеници. Къщата на един от тях, макар и в руини е запазена и до днес. Тя е и единствената действаща в околността. Храмовият ѝ празник е на Илинден – 20 юли, но местното население продължава да празнува събора си на 2 август по стар стил.

Особено характерна в етнографско отношение е местната кухня, различаваща се коренно от градската. Преобладава използването на варива – булгур, боб, бакла, както и на каши, на основата на брашно, пръжки и орехи. Готвенето е тясно свързано с празничния православен цикъл и включва много зеленчуци и сушени плодове, които и днес се използват широко от населението. Традиционно е в края на събора да се поднася така наречената „сиктир манджа“, която представлява яхния от картофи, булгур и сушени плодове.

Сред възрастните хора все още е жив споменът за традиционните обичаи и обреди от православния цикъл в езическия им вариант. Според спомените на една от най-възрастните жени в селото – Велинка Тонева, на свети [[Харалампий Магнезийски|Харалампий]], закрилникът от чумата според народното поверие, в центъра на селото, пред каменен стълб на кръстопът, възрастните жени са колели черна кокошка. Връзката с езическите обреди към Хеката е очевидна. На свети Власий са правели хлебчета и са ги слагали в ярмата на добитъка. Традиционна била кушията на Тодоровден, а на Гергьовден освещаването и коленето на агне, както и правенето на гергьовски люлки.

На Гергьовден, по спомени на най-възрастните жени, хорото се е извивало на една поляна под скалите на около два километра по посока Мадара. В близост на съседна поляна има запазен соларен кръг от побити в кръг двуметрови камъни, които най-вероятно са български девташлари. Запазената и до днес легенда гласи, че змеят, който живеел в съседната пещера, която показват и днес, си харесал мома от хорото, грабнал я и я зазидал в пещерата. Характерната растителност над навеса, според преданието е косата ѝ, а потичащата точно в нощта срещу Гергьовден вода в две изкуствени вдлъбнатини в скалата са сълзите ѝ. Плитката пещера се нарича Чашките. Жените разказват, че още по тъмно на Гергьовден са отивали да си наливат от водата, която имала лечебни свойства и слепи проглеждали. Песенният фолклор за Гергьовден наброява повече от 50 уникални песни, които все още се помнят. Известната песен в македонски вариант „Назад, назад, моме Калино ...“, в странджанския вариант „Назад, назад, либе Маринко“, тук се пее по друга мелодия като „Назад, назад, любе Маринко“. Интересно е, че е пренесен и в бесарабските села и днес все още я пеят потомците на преселниците.

== Редовни събития ==
Общоселският събор и празникът на църквата се провеждат ежегодно на [[2 август]] – [[Илинден]] по [[Юлиански календар|стар стил]].

В селото се организират ежегодно Фестивал на бирата, Празник на плодородието и Фестивал на младото вино и пресния суджук.
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->

== Други ==
При посещението си в [[Мадара]] през [[1936]] г. цар [[Борис III]] получава в дарение от кюлевчани 30-ина декара земя, за да си направи дворец. Спомен от него е иглолистно дърво, което и сега се извисява в базата на филиала на Археологическия институт и музей при [[БАН]]. С подарената му от кюлевчани земя Борис III основава сегашния [[резерват „Мадарски конник“]], който по-късно се разпростира на значително по-голяма площ.

== Източници ==
<references/>

== Външни препратки ==
* [http://kyulevcha.website.bg/4570 Официален сайт на село Кюлевча] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150110111516/http://kyulevcha.website.bg/4570 |date=2015-01-10 }}
* [http://caves.4at.info/index.php?region=8 Сайт за пещерите в България] с данни за две пещери до село Кюлевча.
* [http://vbox7.com/play:2532a79d Клип с интересни места в района на село Кюлевча]
* [http://www.youtube.com/watch?v=w2lyMWisBu4 Kyulevcha in Youtube]
* [http://lake.kyulevcha-village.com/ Язовир Кюлевча / Lake Kyulevcha] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160426155154/http://lake.kyulevcha-village.com/ |date=2016-04-26 }}

{{Населени места в Община Каспичан}}
{{Портал|География|България}}

[[Категория:Села в област Шумен]]
[[Категория:Населени места в община Каспичан]]