Преглед на кода на Комунизъм

{{комунизъм}}

'''Комунизмът''' ({{lang|la|на=от|commùnis}}, „общ“, „обществен“) е [[социално движение|социално]] и [[политическо движение]], поставящо си за цел създаването на [[Безкласово общество|безкласово]] [[общество]], основано на [[обществена собственост|общата собственост]] на [[Средства за производство|средствата за производство]], свободен достъп до предметите за потребление, премахване на [[Наемен труд|наемния труд]] и на държавата.<ref name="columbia">{{Cite web | url = http://www.encyclopedia.com/topic/communism.aspx | title = Communism | encyclopedia = Columbia Encyclopedia | year = 2008 | accessdate = 29 ноември 2009 | lang = en }}</ref> В частност комунизъм се нарича и обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от [[Тоталитаризъм|тоталитарните]] режими в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] и страните от неговата сфера.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 275 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>

Според [[Марксизъм|марксистката теория]] (философско-историческа система)<ref>{{cite web | last = Engels | first = Frederick | authorlink = Фридрих Енгелс | year = 2011 | origyear = 1880 | url = http://www.marxists.org/archive/marx/works/1880/soc-utop/index.htm | title = Socialism: Utopian and Scientific | work = marxists.org | publisher = marxists.org | accessdate = 3 юли 2011 | lang = en }}</ref> комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално богатство и даващо възможност за разпределение, основано на нуждите („от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“), и за обществени отношения, базирани на свободното сдружаване на индивидите, което предполага „отмирането на държавата“ като инструмент на политическата принуда.<ref>{{cite web | publisher = economictheories.org | year = 2009 | url = http://www.economictheories.org/2009/05/full-communism-ultimate-goal.html | title = Full Communism – The Ultimate Goal | work = economictheories.org | accessdate = 3 юли 2011 | lang = en }}</ref> Според съветския марксизъм [[Социализъм|социализмът]] е преходен етап между [[Капитализъм|капитализма]] и същинския комунизъм. [[Ленинизъм|Ленинизмът]] извежда на преден план концепцията за [[Партия-авангард|партията-авангард]]: централизирана организация от професионални революционери, която трябва да оглави комунистическата революция и да упражнява цялата политическа власт „в името на работниците“ по време на прехода от капитализъм към социализъм.<ref>{{cite book
 | last = Townson | first = D | year = 1994 | title = The New Penguin Dictionary of Modern History: 1789 – 1945 | url = https://archive.org/details/newpenguindictio0000town | location = London | pages = 462 – 464 | lang = en }}</ref>

Поддръжниците на [[Анархо-комунизъм|безвластническия комунизъм]] се противопоставят на идеята за [[диктатура на пролетариата]] и за авангардната роля на комунистическата партия и се обявяват за незабавно изоставяне на капитализма и преминаване към истинско комунистическо общество. Според тях организацията на комунистическо общество може да се осъществи единствено чрез доброволни споразумения и сътрудничество между свободни хора. За да бъдат възможни те, държавата със своята управляваща класа и репресивен апарат трябва да бъдат унищожени. Те нямат претенциите да прогнозират [[институция|институциите]] в комунистическото общество, оставяйки на неговите членове да намерят най-добрите форми за организация, подходящи за конкретните условия.

Редица държави в миналото и днес се наричат комунистически, въпреки че обществено-политическото и икономическото им устройство е далеч от теоретичния модел на комунизма. Така съвременната стопанска система във [[Виетнам]] включва принципите на [[дой мой]], в [[Китай]] – на „[[Социалистическа пазарна икономика|социалистическата пазарна икономика]]“, а класическият комунизъм в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] е определян от редица комунисти като [[държавен капитализъм]]. [[БКП|Комунистическата партия]] управлява [[България]] от средата на 40-те до началото на 90-те години на XX в. Според някои изследователи, комунистическите режими са довели до гибелта на около 90 милиона души.<ref name="Courtois1999Introduction"/>

== История ==
=== Преди индустриалната революция ===
Идеологията на комунизма черпи сили от общите нужди на хората, чувството за [[солидарност]] и практиките на [[взаимопомощ]] помежду им. Според [[Пьотър Кропоткин]] отношения и общества, основани на тези принципи, са присъствали в цялата писана история на човечеството и са съществен фактор в неговата еволюция.<ref name='mutualaid'>{{cite book |title= Взаимопомощта, фактор на еволюцията |publisher= Артиздат-5|url= http://books.google.bg/books/about/Взаимопомощта_фактор.html?id=6Y1yNAAACAAJ&redir_esc=y |accessdate=22 август 2012}}</ref> Общоприето е схващането, че преди създаването на държавите хората са живеели в безкласови общества. [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]] наричат това състояние „[[първобитен комунизъм]]“.<ref>{{cite book |title=A Dictionary of Sociology |last=Scott |first=John |coauthors=Marshall, Gordon |year=2007 |publisher=Oxford University Press |location=USA |isbn=978-0-19-860987-2}}</ref>

През всички етапи на по-късната човешка история са съществували отделни групи хора, които живеели по законите на комунизма – запазвайки общата собственост и братското разпределение на всичко, което имат. Днес наричаме подобни селища и организации [[комуна|комуни]]. Макар и не под формата на комуни, отношения на самоорганизирана взаимопомощ са се запазвали сред големи групи хора във всички познати общества до възшествието на националната държава.<ref name='mutualaid'/>

С [[ренесанс]]а се появяват книгите на Томас Мор ([[1478]] – [[1535]]) – „[[Утопия]]“ ([[1516]]) и на [[Томазо Кампанела]] ([[1568]] – [[1639]]) – „[[Градът на Слънцето]]“, където комунизмът вече не се нуждае от религиозна обвивка. [[Жан-Жак Русо]] обявява частната собственост за причина за социалното неравенство.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://gerbsenior.blog.bg/politika/2012/06/27/fransoa-volter-kym-jan-jak-ruso.973049 | заглавие = Франсоа Волтер към Жан Жак Русо... | достъп_дата = 29 август 2012 | език = }}</ref> [[Франсоа Бабьоф]] се обявява за „комунитарно общество“ под лозунга „Плодовете са на всички, земята – на никого“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anarchy.bg/?p=1342 | заглавие = Франсоа Ноел Бабьоф – Против правото на частна собственост | достъп_дата = 29 август 2012 | фамилно_име = Бабьоф | първо_име = Франсоа | дата = 21 ноември 1795 | издател = [[ФАБ]] | цитат = Когато народът се пробуди, способен да разбира събитията от своята собствена позиция, той трескаво ще осъзнае тази безценна истина: „Плодовете са на всички, земята – на никого“. Когато това се случи, народът ще иска да живее в това т. нар. „комунитарно общество“ – единственото справедливо и добро общество. | език =  | архив_дата = 2012-07-31 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120731162145/http://anarchy.bg/?p=1342 }}</ref>

През 17 век комунистически мисли се забелязват отново в Англия, където [[пуритан]]ската [[религиозна деноминация]], известна като „копачите“, се противопоставя на частната собственост върху земята.<ref name="diggers">{{cite web | url = http://www.rogerlovejoy.co.uk/philosophy/diggers/diggers3.htm | title = Diggers' Manifesto | accessdate = 19 юли 2011 | archiveurl = http://www.webcitation.org/60XT6NLIO | archivedate = 29 юли 2011 | deadurl = no | език = en | архив_дата = 2011-08-07 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110807191532/http://www.rogerlovejoy.co.uk/philosophy/diggers/diggers3.htm }}</ref> Според [[Едуард Бернщайн]] някои групи по време на [[Гражданска война в Англия|гражданската война в Англия]], и специално „копачите“, са практикували чист комунизъм, и че отношението на [[Оливър Кромуел]] към тези групи е било противоречиво и дори враждебно.<ref>{{икона|en}} Eduard Bernstein, (1895). ''Kommunistische und demokratisch-sozialistische Strömungen während der englischen Revolution'', J.H.W. Dietz, Stuttgart. {{OCLC|36367345}} Sources available at [http://www.marxists.org/reference/archive/bernstein/works/1895/cromwell/ Eduard Bernstein: Cromwell and Communism (1895)] at www.marxists.org.</ref> Комунарите (хората, които желаели да живеят в комуни) винаги са били кротки и миролюбиви. Те се стараели да поддържат добри отношения със съседите си и с властта. Управляващите обаче почти винаги се отнасяли враждебно към комуните.<ref>Сп. Българска наука, Франция (978 – 1328) Публикувано Вт., 09/13/2011</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://litclub.com/library/bg/botev/publ/plach.htm | заглавие = Смешен плач | достъп_дата = 29 август 2012 | фамилно_име = Ботев | първо_име = Христо | труд = Дума на българските емигранти бр. 2 | цитат = Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.| език = }}</ref>

=== Зараждане на организирани комунистически движения ===
През [[19 век]] се оформят различни групи от хора, които виждат в комунистическото устройство на обществото средство за решаване на социалните проблеми. Идеите им намират поддръжници главно сред [[пролетариат]]а. През [[1864]] в Лондон е основана „Международната асоциация на работниците“, известна още като [[Първи интернационал]] – сдружение предимно на [[синдикат|синдикални]] активисти от различни организации. Членовете на сдружението следват различни течения на социалистическата мисъл – [[Прудон|мютюалисти]], [[марксист]]и, [[Бакунин|колективисти]], [[Годуин|индивидуалисти]] и др. Докато влиянието на сдружението расте бързо,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/archive/steklov/history-first-international/ch07.htm | заглавие = Development of The International. The International and Strikes | достъп_дата = 30 август 2012 | фамилно_име = Stekloff | първо_име = G.M. | издател = marxists.org | език = en }}</ref> се оформя главното разделение между членовете му – участие в политическите борби или пряко действие срещу държавата и капитала. На конгреса в [[Хага]] през [[1872]] марксистите изключват [[Бакунин]] и през [[1876]], на конгрес във [[Филаделфия]], организацията официално се разпада. Сподвижниците на Бакунин, които са количествено повече, правят опити за възстановяването на интернационала, който през [[1922]] официално се учредява като [[Интернационал на анархистките федерации]] и съществува и до днес. Последователите на Маркс създават впоследствие [[Втори интернационал|Втори]], [[Трети интернационал|Трети]] и [[Четвърти интернационал|Четвърти]] интернационал.

==== Идеологически противоречия ====
Според комунистите единственият начин да се изгради комунистическо общество е да се отнемат [[Власт (обществено отношение)|властта]] и [[средства за производство|средствата за производство]] от ръцете на [[капиталист]]ите. Според марксистките партии пролетариатът трябвало да завземе властта и да осигури планомерното изграждане на комунизма.<ref name='manifest'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/004/000105/05/2705/04.htm | заглавие = Манифест на Комунистическата партия | първо_име = [[Карл Маркс]], [[Фридрих Енгелс]] | език = }}</ref> В рязко противоречие с това [[анархист]]ите смятат, че след разрушаването на старата система трябва централизираната [[държава|държавна власт]] да бъде заменена с [[пряка демокрация]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2010/08/12/ostaryal-li-e-bakunin-–-otgovor-na-otgovora.htm | заглавие = Остарял ли е Бакунин? – отговор на отговора | фамилно_име = Стефанов | първо_име = Иво | издател = [[Свободна мисъл]] | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bezlogo.com/2012/05/ideyata-za-pryaka-demokratsiya-ot-gledna-totchka-na-anarhizma.html | заглавие = Идеята за пряка демокрация от гледна точка на анархизма | език = }}</ref> а обществото да се състои от самоуправляващи се [[община|общини]], наричани комуни.<ref name=hadjiev>{{cite book |title= Основи на безвластието |last= Хаджиев |first= Георги |url= http://lib.a-bg.net/2009/05/georgi-hadjiev-osnovi-na-bezvlastieto.htm}}</ref> Така към края на XIX век се оформят двете основни течения в комунистическите движения: борба за завземането на институциите на властта и борба за разрушаването им.

=== Комунистически партии в борба за завземане на властта ===
Към началото на [[20 век]] в повечето [[Европа|европейски]] страни различни партии се борят да завземат властта под флага на учението на Маркс. В разгара на [[Първа световна война|Първата световна война]], през пролетта на [[1917]] лявото крило на [[Руска социалдемократическа работническа партия|Руската социалдемократическа работническа партия]] (РСДРП) формира [[Болшевизъм|болшевишката]] партия, която след [[Октомврийска революция|Oктомврийската революция]] за няколко години успява да укрепи властта си в [[Русия]]. Водачът на партията [[Владимир Ленин]] описва властта ѝ като „[[диктатура на пролетариата]]“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/archive/lenin/works/1919/mar/comintern.htm | заглавие = Теза и доклад за буржоазната демокрация и диктатурата на пролетариата | фамилно_име = Ленин | първо_име = Владимир | цитат = This ludicrous attempt to combine the Soviet system, i.e., proletarian dictatorship, with the National Assembly, i.e. bourgeois dictatorship, utterly exposes the paucity of thought of the yellow Socialists and Social-Democrats, their reactionary petty-bourgeois political outlook, and their cowardly concessions to the irresistible growing strength of the new, proletarian democracy. | език = en }}</ref> Партията превръща контролираните територии на бившата руска империя в нова държава [[СССР]]. Декларира в [[конституция]]та намерения за въвеждане на „публично комунистическо [[самоуправление]]“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.departments.bucknell.edu/russian/const/77cons01.html#preamble | цитат = The supreme goal af the Soviet state is the building of a classless communist society in which there will be public, communist self-government. | заглавие = 1977 Constitution of the USSR, Part I | издател = www.departments.bucknell.edu | достъп_дата = 30 март 2022}}</ref> и установява [[тоталитаризъм]].<ref>{{cite book |title= The Politics of Totalitarianism: The Communist Party of the Soviet Union from 1934 to the Present. |last=John A. |first= Armstrong |year=1961 |publisher=Random House |location= New York|url=http://www.jstor.org/discover/10.2307/41042075?uid=2129&uid=2&uid=70&uid=4&sid=21101565724751 }}</ref>

През [[1919]] е създаден [[Коминтерн|Комунистическият интернационал]], който „обединява нововъзникналите комунистически партии в различни страни“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/archive/lenin/works/1919/apr/15.htm | заглавие = Третият интернационал и мястото му в историята | фамилно_име = Ленин | първо_име = Владимир | издател = marxists.org | език = en }}</ref> Интернационалът (в ролята му на пропагандно оръжие) и [[Съветска империя|имперската]] политика на СССР разширяват постепенно броя на държавите, построени [[Съветизация|по съветски модел]]. През [[1949]] [[ККП|китайската комунистическа партия]] побеждава в гражданската война в най-многобройната държава в света – [[Китай]]. Към [[1980]] близо 1/3 от световното население живее в държави, управлявани от марксистки партии.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.philosophybasics.com/branch_communism.html | заглавие = Основите на философията / Комунизъм | език = en }}</ref> Въпреки общото идеологическо наследство, [[СССР]] има остри политически спорове с Китай, [[Югославия]], [[Румъния]] и други.

Марксистките партии в [[Западна Европа]] след Втората световна война остават на пътя на [[Парламентаризъм|парламентарната]] борба за власт.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/reference/archive/hoxha/works/euroco/env2-1.htm | заглавие = Еврокомунизмът е антикомунизъм | първо_име = [[Енвер Ходжа]] | език = en }}</ref> [[Испания]], [[Франция]] и особено [[Италия]] са известни със силните си комунистически движения и активни комунистически партии.

==== Комунистически държави ====
След продължителния период на [[Перестройка]], [[падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на комунистическите режими в Източна Европа]] става факт през есента на [[1989]] г. Самият Съветски съюз се разпада в края на [[1991]]. Според някои изследователи, комунизмът, замислен като наследник на капитализма с двете си фази – социализъм и висша степен на комунизъм, претърпява неуспех в реализирането на теорията и комплексната система за обществено-политическия модел.<ref>''Българска енциклопедия'', Българска академия на науките Българска енциклопедия, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2003, ISBN 954-8104-08-3; ISBN 954-528-313-0</ref>

Към март 2013 г. официално комунистически страни са Китай, Куба, Виетнам и Лаос, въпреки че комунистически партии участват в управляващи коалиции и на други страни.

Следните държавни образувания официално са считали себе си за комунистически:
* [[Беларус]], [[Грузия]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Литва]], [[Латвия]], [[Армения]]
** Литва-Беларус (1918 – 1919)
** [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] (1917 – 1991)
* [[Народна социалистическа република Албания|Албания]] (1945 – 1992)
* [[Народна република Ангола|Ангола]] (1975 – 1991)
* [[Афганистан]] (1978 – 1992)
* [[Народна република Бенин|Бенин]] (1975 – 1989)
* [[Народна република България|България]] (1944 – 1989)
* [[Естония]]:
** Естонска комуна (1918)
** Наисаар (1917 – 1918)
* [[Народно-демократична република Етиопия|Етиопия]] (1974 – 1991)
* [[Германия]]:
** [[Елзаска съветска република]] (1918)
** [[Баварска съветска република]] (1918 – 1919)
** [[Германска демократична република|ГДР]] (1949 – 1989)
* [[Гренада]] (1979 – 1983)
* [[Иран]]:
** Гилан (1920 – 1921)
** Кюрдистан (1945 – 1946)
** Махабад (1945 – 1946)
** Народен Азербайджан (1945 – 1946)
* [[Йемен]] (1969 – 1990)
* [[Народна република Конго|Република Конго]] (1960 – 1990)
* [[Народна република Кампучия|Камбоджа]] (1975 – 1989)
* [[Полша]] (1944 – 1989)
* [[Мианмар]] (1962 – 1989) – [[ПБСП|бирмански социализъм]], съчетаващ марксизъм и [[Будизъм#Основни традиции в будизма|тхеравада]]-будизъм.
* [[Монголия]] (1921 – 1991)
* [[Народна република Мозамбик|Мозамбик]] (1975 – 1990)
* [[Русия]]:
** [[Файл:Flag of the Tuvan People's Republic (1926-1930).svg|25px]] [[Тувинска народна република|Танну-Тува]] (1917 – 1944)
** [[Файл:Flag_Far_Eastern_Republic.svg|25px]] [[Далекоизточна република]] (1920 – 1922)
* [[Румъния]] (1948 – 1989)
* [[Словакия]] (1919)
* [[Демократична република Сомалия|Сомалия]] (1968 – 1976)
* [[Северна Корея]] (от септември [[2009]] ''[[чучхе]]'' официално не е комунистическа идеология<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.reuters.com/article/idUSSEO253213 | заглавие = North Korea drops communism, boosts „Dear Leader“ | автор = Jon Herskovitz и Christine Kim | дата = 28 септември 2009 | издател = Ройтерс | език = en }}</ref>)
* [[Узбекистан]]:
** [[Файл:Flag_of_the_Bukharan_People%27s_Soviet_Republic.svg|25px]] Бухара (1920 – 1924)
** [[Файл:Flag_of_Khiva_1920-1923.svg|25px]] [[Хорезъм]] (1920 – 1923)
** [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]: [[Файл:Flag of the Uzbek SSR.svg|25px]] Узбекска ССР (1917 – 1991)
* [[Украинска ССР]] (1921 – 1991)
* [[Унгария]]:
** Унгарска съветска република (1919)
** [[Файл:Flag_of_Hungary_1949-1956.svg|25px]] Унгарска народна република (1949 – 1989)
* [[Финландия]] (1918)
* [[Франция]] (1871)
* [[Чехословакия]] (1948 – 1989)
* [[Югославия]] (1946 – 1991)
* {{Китай}}
* {{Лаос}}
* {{Виетнам}}
* {{Куба}}

Китай, Виетнам и Лаос през последните две десетилетия се отличават с бързо развиваща се и почти [[пазарна икономика]], в противоречие с класическите марксистки доктрини. Подобни реформи се провеждат и в Куба.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/04/29/2290659_kuba_vuvejda_pazarni_reformi_za_golemite_durjavni/ | заглавие = Куба въвежда пазарни реформи за големите държавни корпорации | достъп_дата = 6 март 2015 | език = }}</ref>

==== Жертви на комунистическите режими ====
{{основна|Масови убийства при комунистическите режими}}

Комунистическите партии на власт са обвинявани в репресии срещу населението на собствените си и чужди държави. Според някои източници, приблизителната оценка на жертвите възлиза на между 85 и 100 милиона души.<ref name="Courtois1999Introduction">{{икона|en}}{{cite book |title= The Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression |last=Courtois |first= Stéphane|year= 1999|publisher= Harvard University Press|isbn=0-674-07608-7 |url= http://books.google.com/?id=H1jsgYCoRioC}}</ref>

=== Безвластнически комунистически движения ===
Анархистите участват активно в повечето революционни движения и успяват да наложат безвластнически уклон в редица процеси като [[Мексиканска революция|мексиканската революция]] от [[1910]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://flag.blackened.net/revolt/mexico/history/anarchism_1910.html | заглавие = Anarchist Influences on the Mexican Revolution | достъп_дата = 4 май 2013 | фамилно_име = Wehling | първо_име = Jason | език = en | архив_дата = 2012-06-11 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120611124148/http://flag.blackened.net/revolt/mexico/history/anarchism_1910.html }}</ref> [[Унгарско въстание (1956)|унгарското въстание]] от [[1956]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.afed.org.uk/org/issue67/hungarian_revolution_1956.html | заглавие = 1956: The Hungarian revolution | достъп_дата = 4 май 2013 | дата = 21 октомври 2006 | издател = ORGANISE! | език = en | архив_дата = 2013-05-14 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130514031051/http://www.afed.org.uk/org/issue67/hungarian_revolution_1956.html }}</ref> Но само на отделни места те разполагат с достатъчно влияние, за да организират обществото според безвластническите принципи.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2011/12/27/kratka-istoriya-na-anarhizma-2.htm | заглавие = Кратка история на анархизма | достъп_дата = 2 април 2013 | фамилно_име = Енкел | първо_име = Мариана | издател = [[Свободна мисъл]] | цитат = Историята на анархизма пронизва границите и революциите на ХХ век...| език = }}</ref>

По време на [[Френско-пруска война|френско-пруската война]] в редица места във Франция, с дейното участие на членове на интернационала, се обявяват „[[комуна|комуни]]“, от които най-известна е [[Парижка комуна|Парижката комуна]]. Комуната заменя държавните органи с органи на самоуправлението и застава в открита борба с правителството на Франция, което е принудено да я унищожи.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2008/03/30/parijkata-komuna.htm | заглавие = Парижката комуна | достъп_дата = 26 март 1923 | издател = [[Свободна мисъл]] | език = }}</ref>

По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 г. в района между [[Малко Търново]] и [[Василико]] се образува т.нар. [[Странджанска комуна]]. Функционирането и организацията ѝ се обуславят от [[анархизъм|анархистичните]] възгледи на част от ръководството на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] и особено на [[Михаил Герджиков]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/history/IlindPreobr.html#komuna | заглавие = „Странджанската комуна“ – първа безвластническа комуна в България | достъп_дата = 16 ноември 2010 | език = }}</ref>

В периода [[1917]] – [[1921]] на територията на [[Руска империя|Руската империя]] овладяването на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] от партията на [[болшевик]]ите, потиска зараждащите се идеи за безвластнически комунизъм,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2005/10/08/ruskata-bezvlastnicheska-revolyuciya.htm | заглавие = Руската безвластническа революция | достъп_дата = 2 април 2013 | фамилно_име = Аршинов | първо_име = Пьотр | издател = [[Свободна мисъл]] | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2008/04/01/„patyat-na-mahno“-na-gracki.htm | заглавие = „Пътят на Махно“ на гръцки | достъп_дата = 2 април 2013 | фамилно_име = Пападакис | първо_име = Зисис | издател = [[Свободна мисъл]] | цитат = Десетилетия наред тези събития бяха представяни като дело единствено на Руската комунистическа партия, на болшевиките, които успяха да наложат своя монопол върху цялата руска революция и да намалят значението на всички други сили, които са взели участие в Руската революция. Огромна роля в гражданската война всъщност са изиграли анархистите като цяло и махновците в частност. | език = }}</ref> но на определени места те вземат превес. През [[1918]] – [[1921]] в земите на днешна [[Украйна]] под защитата на „Революционната въстаническа армия на Украйна“, ръководена от [[Нестор Махно]], съществува [[Свободната територия]], населена от около 7 милиона души,<ref>{{cite book |title= Demanding the Impossible |url= https://archive.org/details/demandingimpossi00mars_633 |last=Marshall |first=Peter |year=2010 |publisher=PM Press |isbn=978-1-60486-064-1 |pages= [https://archive.org/details/demandingimpossi00mars_633/page/n489 473]}}</ref> организирана на принципа на „свободните [[Съвети (СССР)|съвети]]“.<ref>{{cite book |title= Nestor Makhno: Anarchy's Cossack |last= Alexandre |first=Skirda |year=2004 |publisher=AK Press |isbn=978-1902593685|pages=86 }}</ref> Друг известен пример за безвластническо комунистическо общество е организацията на живота в [[Кронщат]] до завземането му от съветската власт.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2013/03/28/kronstat-1921-parij-1871.htm | заглавие = Кронщат 1921, Париж 1871 | достъп_дата = 12 април 2013 | първо_име = Шаркан | издател = [[Свободна мисъл]] | цитат = Всяка инициатива на Комисиите минава през прякото одобрение на екипажи на кораби, артилерийски разчети, колективи на ремонтни цехове. А кой ръководи останалите житейски дейности на обитателите на крепостта? Никой. И всички. На общи събрания по местоживеене.| език = }}</ref>

По време на [[Гражданска война в Испания|гражданската война в Испания]] анархистите, организирани в [[CNT]] организират голяма част от обществения живот, предимно в провинциите [[Арагон]] и [[Кастилия]], според принципите на безвластническия комунизъм.<ref>{{cite book |title= Събитието на века (Анархистическа Испания ’36-’39) |last= Левал |first=Гастон |publisher= [[ФАБ]]|url=http://lib.a-bg.net/2009/05/gaston-leval-sabitieto-na-veka-anarhisticheska-ispaniya-36-39.htm}}</ref><ref>{{икона|en}}{{cite book |title= The Anarchist Collectives: Workers' Self-Management in the Spanish Revolution. In The Spanish Revolution, the Luger P08 was used as a weapon of choice by the Spanish. |last= Dolgoff |first= s.|year=1974 |isbn= 978-0-914156-03-1}}</ref>

От [[1994]] в [[Мексико]] организираните в [[Сапатистка армия за национално освобождение]] местни жители практикуват безвластнически комунизъм.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://zapatistabg.blogspot.com/2012/07/2002-cspcl-33-rue-vignoles-75020-paris.html | заглавие = Училища на надеждата | достъп_дата = 5 май 2013 | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2010/05/05/sapatizmat-–-revolyucionna-avtonomiya.htm | заглавие = Сапатизмът – революционна автономия | достъп_дата = 5 май 2013 | издател = [[Свободна мисъл]] | език = }}</ref>

Пример за съществуващи комуни в днешни дни са някои от израелските градски [[кибуц]]и.<ref>{{cite book |title= A Living Revolution: Anarchism in the Kibbutz Movement |last= Horrox|first= James|year= 2009|isbn= 1904859925|pages= 250}}</ref> Първият кибуц на територията на днешен [[Израел]] е основан през [[1910]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gemsinisrael.com/e_article000065677.htm | заглавие = Първият кибуц | автор = Degania Alef | език = en | достъп_дата = 2011-01-11 | архив_дата = 2010-05-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100502090810/http://www.gemsinisrael.com/e_article000065677.htm }}</ref> В наши дни в страната функционират около 270 кибуца с общо население в тях към 100 000 души,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.haaretz.co.il/hasite/spages/1174712.html |заглавие=Репортаж в Хаарец, от 17.6.2010 |достъп_дата=2011-01-11 |архив_дата=2010-06-21 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20100621052655/http://www.haaretz.co.il/hasite/spages/1174712.html }}</ref> но в голямото си мнозинство те са преобразувани в предприятия от традиционен тип и не функционират като [[трудова кооперация|трудови кооперации]], както при своето възникване.<ref>{{cite web | last = Ashkenazi | first = Eli | year = 2010 | url = http://www.haaretz.com/print-edition/news/after-100-years-the-kibbutz-movement-has-completely-changed-1.260940 | title = After 100 years, the kibbutz movement has completely changed | publisher = Haaretz.com | accessdate = 11 януари 2010 | ref = harv| lang = en }}</ref> В наши дни те обхващат около 1,3 % от населението на държавата<ref name=cbs92011>{{cite web | url = http://www.ynet.co.il/articles/0,7340,L-4066153,00.html | title = 63 to Israel: Population of Israel | publisher = Ynet! | date = 8 май | year = 2011 | accessdate = 8 май 2011 | lang = en }}</ref> и до голяма степен разчитат за съществуването си на помощи от правителството.<ref>{{cite web | last = Mort | first = Jo-Ann | year = 2010 | url = http://www.forward.com/articles/127235/ | title = The Kibbutz at 100 | work = forward.com | publisher = Forward Association | accessdate = 3 юли 2011 | lang = en |archive-url = http://web.archive.org/web/20110623235517/http://forward.com/articles/127235/ |archive-date = 2011-06-23}}</ref>

=== Извън организираното комунистическо движение ===
Общества с комунистически характер са създавани и без участието на организираните работнически движения от [[19 век]]. В историята на [[християнство]]то са познати редица опити за изграждане на комунистически общности, обикновено намиращи почва сред ересите, неподкрепени от властта.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anarchy.bg/?p=112 | заглавие = Кратка история на анархизма в България | достъп_дата = 5 май 2013 | език =  | архив_дата = 2016-01-28 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160128183612/http://anarchy.bg/?p=112 }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://rodinabg.com/readarticle.php?id=911 | заглавие = Религиозният комунизъм в Русия | достъп_дата = 5 май 2013 | език = }}</ref> [[Въстание]]то на [[Тайпин]] в Китай през XIX век установява общество с типично комунистически черти.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://economistsview.typepad.com/economistsview/2009/02/marx-and-the-taipings.html | заглавие = Marx and the Taipings | достъп_дата = 5 май 2013 | фамилно_име = Йорданов | първо_име = Йордан | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://theanarchistlibrary.org/library/andrew-flood-towards-an-anarchist-history-of-the-chinese-revolution | заглавие = Towards an anarchist history of the Chinese revolution | достъп_дата = 5 май 2013 | фамилно_име = Flood | първо_име = Andrew | език = en }}</ref> [[Кибуц]]ите в Израел са добре познат пример за организирани комунални общини под държавна опека.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2012/04/24/kibucite-–-edna-provalena-ideya.htm | заглавие = Кибуците – една провалена идея | достъп_дата = 5 май 2013 | издател = [[Свободна мисъл]] | език = }}</ref>

== Идеология ==
Представите за [[безкласово общество]] на различните комунистически учения се различават значително.<ref name='kropot1'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.fourmilab.ch/etexts/www/kropotkin/ancom/ | заглавие = Анархисткият комунизъм: Неговите основи и принципи | достъп_дата = 14 май 2013 | фамилно_име = Кропоткин | първо_име = Пьотр | език = en }}</ref> Общо е мнението обаче, че първобитните общества са живели в условия на [[примитивен комунизъм]]<ref name='mutualaid'/><ref name='Family-PrivateProperty-And-State'/> и че комунистическото общество е единственото устойчиво бъдеще пред човечеството.<ref name='kropot1'/><ref name='robotron'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/robotron.html | заглавие = Роботронната революция и края на държавата | достъп_дата = 15 май 2013 | фамилно_име = Константинов | първо_име = Георги | цитат = Така Анархокомунизмът – много по-близък до мечтите и стремежите на човешкия род и до естествената среда за неговата ускорена (и освободена) еволюция – става реализуем, необходим и неминуем, именно поради създадените от Р.Р. възможности| език = }}</ref>

Състоянието на примитивен комунизъм според [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] е обусловено от производствените отношения, а разделянето на обществото на [[класа|класи]] – от [[разделение на труда|разделението на труда]].<ref name='Family-PrivateProperty-And-State'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/archive/marx/works/1884/origin-family/ch09.htm | заглавие = Произход на семейството, частната собственост и държавата | достъп_дата = 5 май 2013 | фамилно_име = Енгелс | първо_име = Фридрих | дата = 1884 | цитат = The gentile constitution was finished. It had been shattered by the division of labor and its result, the cleavage of society into classes. It was replaced by the state.| език = en }}</ref> С излизането на [[пролетариат]]а на обществената сцена, Енгелс описва комунизма като „учението за условията за освобождение на пролетариата“<ref name='Principles-Of-Communism'>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/archive/marx/works/1847/11/prin-com.htm | заглавие = Принципите на комунизма | достъп_дата = 8 май 2013 | фамилно_име = Енгелс | първо_име = Фридрих | дата = 1847 | език = en }}</ref>

Самоопределящите се като комунисти се придържат към различни възгледи, обособени в няколко основни групи. [[Идеология]]та на повечето комунистически течения произтича от възгледите на германския философ от 19 век [[Карл Маркс]], но има и немарксистки комунистически групи като [[Анархокомунизъм|анархокомунизма]] и [[Християнски комунизъм|християнския комунизъм]]. Най-широко разпространение намира [[Ленинизъм|ленинизмът]] – интерпретация на марксизма, превърнала се с няколкото си разновидности в една от водещите идеологии на 20 век и оказала силно влияние върху световната история през този период.<ref name="columbia"/>

=== Марксистки течения ===
[[Файл:Karl_Marx.jpg|мини|[[Карл Маркс]]]]

{{основна|Марксизъм}}

Под наименованието марксизъм е известно учението на Маркс и Енгелс и многобройните им идеологически наследници. Последователите на [[Карл Маркс|Маркс]] наричат своето учение ''[[научен комунизъм]]'', за разлика от идеологията на комунарите, която наричат ''утопичен комунизъм'', тъй като я смятат за неосъществима.

==== Основи на марксизма ====
[[Файл:Communist-manifesto.png|мини|Заглавната страница на „[[Манифест на комунистическата партия]]“, един от основополагащите документи на марксизма, публикуван в [[Лондон]] през 1848 година]]

Първи за комунизъм говори [[Етиен Кабе]].<ref name="communisme">{{икона|fr}}{{cite web|url=http://raforum.info/mot.php3?id_mot=844|title=CABET, Etienne (1788 – 1856) Fondateur du communisme en France|publisher=Recherches sur l’anarchisme|accessdate=27 февруари 2007|архив_дата=2008-06-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080629032913/http://raforum.info/mot.php3?id_mot=844}}</ref> За „Съюза на справедливите“ на [[Вилхелм Вайтлинг]] Маркс и Енгелс пишат през [[1848]] [[Комунистически манифест|„Манифест на комунистическата партия“]], организацията сменя името си на „Съюз на комунистите“ и просъществува до [[1850]]. Както и другите представители на социалистическото движение в средата на 19 век, [[Карл Маркс]] и неговия близък съмишленик [[Фридрих Енгелс]] се стремят към премахване на [[Капитализъм|капитализма]], който смятат за отговорен за експлоатацията на работниците.

Енгелс разглежда подробно произхода на частната собственост в „[[Произход на семейството, частната собственост и държавата]]“. Той, според Енгелс, „довел до възникването на робовладелския строй и на разделението на хората в обществото на бедни и богати, господари и подчинени“. В чисто стопанско отношение характерната за първобитния комунизъм общност на благата била заменена с размяната на стоки (търговията) като начин за тяхното придобиване и разпределение. Развитието на търговията породило необходимостта от някаква универсална стока, която да се разменя срещу всички останали. Така се появили парите като всеобщ еквивалент. Постепенно те станали основното средство за разпределение на материалните блага и поради това в по-нататъшното развитие на обществото тяхното притежание станало основно условие за власт, благополучие и престиж.

Според марксистите основна характеристика на човешкия живот в класовото общество е [[Теория на Маркс за отчуждението|отчуждението]], а комунизмът би представлявал пълна реализация на човешката свобода.<ref name = "mclean">{{cite | фамилия-част = Whitefield | име-част = Stephen | заглавие-част = Communism | фамилия = McLean | име = Iain (ed.) | съавтори = Alistair McMillan | заглавие = The Concise Oxford Dictionary of Politics | издател = Oxford University Press | дата = 2003 | isbn = 978-0192852885 | език = en }}</ref> Според концепцията на Маркс свободата е свързана с три основни елемента – агент (трудовият народ), пречка (класовото деление, икономическото неравенство, [[Лъжливо съзнание|лъжливото съзнание]]) и цел (задоволяването на човешките нужди чрез удовлетворителен труд и справедлив дял от произведеното).<ref>{{cite book | last = Ball | first = Terence | coauthors = Richard Dagger | year = 2006 | title = Political Ideologies and the Democratic Ideal | publisher = Pearson Education | pages = 118 | isbn = 9780321269867 | lang = en }}</ref> Маркс и Енгелс вярват, че комунизмът би дал възможност на хората да правят това, което искат, но също така би ги поставил в такива условия и в такива взаимоотношения, че да не искат да експлоатират или да имат нужда от това. Докато при [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], оказал силно влияние върху марксизма, историческото развитие към това етично общество се дължи на идеите, в марксизма то следва от материални причини – развитието на средствата за производство.<ref name = "mclean"/>

Според марксистката теория [[Класова борба|класовата борба]] и революцията трябва да доведат до победа на [[пролетариат]]а и установяване на комунистическо общество, в което [[частна собственост|частната собственост]] върху средствата за производство е премахната и те принадлежат на обществото като цяло.<ref name="MarxEngels2005">{{cite book | first = Karl | last = Marx | coauthors = Friedrich Engels, Philip Gasper | title = The Communist manifesto: a road map to history's most important political document | url = http://books.google.com/books?id=KP639MoNBMMC&pg=PA60 | accessdate = 12 април 2011 | date = 1 октомври | year = 2005 | publisher = Haymarket Books | isbn = 9781931859257 | pages = 60 – 63 | lang = en }}</ref> Самият Карл Маркс не пише подробно за живота при комунизма, давайки само най-общите черти на комунистическото общество. Един от малкото негови текстове, разглеждащи по-подробно този въпрос е „[[Немска идеология]]“ от 1845 година:

: ''В комунистическото общество, където никой няма запазена сфера на дейност, а всеки може да се усъвършенства в каквато област желае, обществото регулира общото производство и така става възможно да правя едно нещо днес, а друго – утре, да ловувам сутринта, да ловя риба следобед, да се грижа за кравите вечер, да критикувам след вечеря, просто каквото ми хрумне, без някога да ставам ловец, рибар, кравар или критик.''<ref>{{cite book | last = Marx | first = Karl | title = The German Ideology | publisher = Marx-Engels Institute | location = Moscow | isbn = 978-1-57392-258-6 | url = http://www.marxists.org/archive/marx/works/1845/german-ideology/ch01a.htm | lang = en }}</ref>

В края на 19 век понятията „социализъм“ и „комунизъм“ често се използват като взаимнозаменяеми, но Маркс и Енгелс смятат, че комунизмът няма да възникне направо от капитализма, а ще премине през един първи етап, в който повечето производително имущество ще бъде обща собственост, но някои от класовите различия ще се запазват. Този първи етап ще еволюира до по-висшия етап, в който ще изчезнат класовите различия, а държавата вече ще бъде ненужна. Руският марксист [[Владимир Ленин]] започва да нарича първия етап „социализъм“, а втория – „комунизъм“.<ref>{{cite web | last = Lenin | first = Vladimir | year = 2011 | origyear = 1917 | url = http://www.marxists.org/archive/lenin/works/1917/staterev/ch05.htm#s3 | title = The State and Revolution | work = marxists.org | publisher = marxists.org | accessdate = 3 юли 2011 | lang = en }}</ref><ref name="Steele 1992 44-45">{{икона|en}}{{cite book |last= Steele |first= David |title= From Marx to Mises: Post-Capitalist Society and the Challenge of Economic Calculation |publisher= Open Court Publishing Company |year= 1992|isbn= 978-0875484495|pages = 44 – 45|quote=By 1888, the term ‘socialism’ was in general use among Marxists, who had dropped ‘communism’, now considered an old fashioned term meaning the same as ‘socialism’...At the turn of the century, Marxists called themselves socialists...The definition of socialism and communism as successive stages was introduced into Marxist theory by Lenin in 1917...the new distinction was helpful to Lenin in defending his party against the traditional Marxist criticism that Russia was too backward for a socialist revolution}}</ref>

Исторически в марксистката идеология се оформят различни течения, обикновено според политическата ориентация на носителите си.

==== Ленинизъм и сталинизъм ====
{{основна|Ленинизъм|Сталинизъм|Маоизъм}}
В процеса на овластяване на [[болшевик|болшевишката партия]] в [[СССР]] Ленин видоизменя марксистката идеология, като:
* отдава по-голяма роля на субективния фактор по отношение на прехода от капитализъм към комунизъм;<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://libelli.ru/works/1-1.htm | заглавие = Что такое „друзья народа“ и как они воюют против социал-демократов? | достъп_дата = 4 декември 2013 | фамилно_име = Ленин | първо_име = Владимир | дата = [[1894]] | цитат = Равным образом и идея исторической необходимости ничуть не подрывает роли личности в истории: история вся слагается именно из действий личностей, представляющих из себя несомненно деятелей.| език = ru }}</ref>
* допуска възможността за преход към социализъм в отделно взета страна;<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = www.marxists.org/russkij/lenin/1915/08/10a.htm | заглавие = О лозунге Соединенные Штаты Европы | достъп_дата = 4 декември 2014 | фамилно_име = Ленин | първо_име = Владимир | издател = marxists.org | цитат = Отсюда следует, что возможна победа социализма первоначально в немногих или даже в одной, отдельно взятой, капиталистической стране.| език = ru }}</ref>
* отрича необходимостта преходът да започне в най-развитите капиталистически страни;<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gumer.info/bogoslov_Buks/Philos/frol/08.php | заглавие = Введение в философию | фамилно_име = Фролов | цитат = Социалистическая революция, утверждал Ленин, не обязательно должна произойти в наиболее развитых капиталистических странах, как считали Маркс и Энгельс. В условиях неравномерности капиталистического развития цепь империалистических государств может прорваться в „наиболее слабом звене“, слабом из-за переплетения в нем различных противоречий. Таким слабым звеном Ленин видел Россию в 1917 году.| език = ru }}</ref>
* признава ролята на бедното селячество като революционна класа;<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/russkij/lenin/works/9-8.htm | заглавие = Пролетариат и крестьянство | достъп_дата = 5 декември 2013 | фамилно_име = Ленин | дата = 23 март 1905 | език = ru }}</ref>
* определя империализма като висш и последен стадий на капитализма.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.esperanto.mv.ru/Marksismo/Lenin_Imperialism/imp.html | заглавие = Империализм, как высшая стадия капитализма | достъп_дата = 5 декември 2013 | фамилно_име = Ленин | първо_име = Владимир | език = ru }}</ref>
Според [[Йосиф Сталин]], наследил властта на Ленин, с въвеждането на [[Диктатура на пролетариата|диктатурата на пролетариата]] класовите противоречия не намаляват, а точно обратно: увеличават се, тъй като бившата [[буржоазия]] все по-агресивно се бори за възстановяване на [[Капитализъм|капитализма]], но вече не в рамките на антикомунистически партии, а под формата на фракции вътре в комунистическата партия.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lib.ru/MEMUARY/STALIN/stalin_cite.txt | заглавие = И.В.Сталин. Цитаты | достъп_дата = 4 декември 2013 | фамилно_име = Кувшинов | цитат = ...враги бывают разные. Есть классовые враги, которые не мирятся с Советской властью и добиваются ее свержения во что бы то ни стало. Есть и такие классовые враги, которые мирятся, так или иначе, с Советской властью. Есть враги, которые стараются подготовить условия для свержения диктатуры пролетариата. Это – меньшевики, эсеры, кадеты и прочие. Но есть и такие враги, которые сотрудничают с Советской властью и борются против тех, которые стоят на точке зрения свержения Советской власти, надеясь на то, что диктатура будет помаленьку ослабевать, перерождаться и пойдет потом навстречу интересам новой буржуазии. („VII расширенный пленум ИККИ“ т.9 стр.70.)| език = ru }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://septemvri23.com/Dimitrov_za_Stalin.htm | заглавие = Сталин и международният пролетариат | достъп_дата = 4 декември 2013 | фамилно_име = Димитров | първо_име = Георги | дата = 2 декември 1939 г. | цитат = Предателството в политиката обикновено е започвало с ревизия в теорията. Така беше с опортюнистите от Втория интернационал. Така беше с меншевиките. Така беше с троцкистите, бухаринците, зиновиевците и с другите врагове на партията и на работническата класа. Борбата за чистота на революционната теория, непримиримостта към нейното опошляване и извращаване е неотделима от болшевизма. | език =  | архив_дата = 2016-03-05 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20160305020624/http://septemvri23.com/Dimitrov_za_Stalin.htm }}</ref>
След смъртта на Сталин в СССР е обявена [[десталинизация]] и идеологически наследник на сталинизма е партийната линия, поддържана от [[ККП]] в [[Китай]]. [[Мао Дзъдун|Мао]] осъжда десталинизацията, и я нарича [[ревизионизъм]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/history/international/comintern/sino-soviet-split/cpc/proposal.htm | заглавие = A Proposal Concerning the General Line of the International Communist Movement | достъп_дата = 5 декември 2013 | фамилно_име = Дзъдун | първо_име = Мао | дата = 30 март 1963 | цитат = If anybody does not pursue the correct Marxist-Leninist line and policies, does not defend the unity of the socialist camp but on the contrary creates tension and splits within it, or even follows the policies of the Yugoslav revisionists, tries to liquidate the socialist camp or helps capitalist countries to attack fraternal socialist countries, then he is betraying the interests of the entire international proletariat and the people of the world.| език = en }}</ref> Със стремежа към идеологическа чистота е оправдана [[Културна революция|културната революция]] в страната.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/history/international/comintern/sino-soviet-split/cpc/proposal.htm | заглавие = A Proposal Concerning the General Line of the International Communist Movement | достъп_дата = 5 декември 2013 | издател = ЦК на ККП | цитат = Those representatives of the bourgeoisie who have sneaked into the party, the government, the army, and various cultural circles are a bunch of counter-revolutionary revisionists. Once conditions are ripe, they will seize political power and turn the dictatorship of the proletariat into a dictatorship of the bourgeoisie. Some of them we have already seen thorough, others we have not. Some are still trusted by us and are being trained as our successors, persons like Khrushchev, for example, who are still nestling beside us. Party committees at all levels must pay full attention to this matter. | език = en }}</ref>

Ленинизмът остава официалната идеология в СССР до [[перестройка]]та в края на 80-те години на [[20 век|XX век]].

==== Троцкизъм ====
{{основна|Троцкизъм}}
Троцкизмът е идеологическо течение в марксизма, основано от [[Лев Троцки]] след изгонването му от СССР. Троцкистите се обявяват за защитници на [[ленинизъм|ленинизма]], но противници на [[сталинизъм|сталинизма]]. Основното си противоречие със сталинистите, троцкистите виждат в защитата на теорията за т.нар. „[[перманентна революция]]“, според която революцията в СССР е само началото на един революционен процес, който трябва да обхване целият капиталистически свят.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.septemvri23.com/Stalin_VOSR_taktika.htm | заглавие = Октомврийската революция и тактиката на руските комунисти | цитат = Противоречията, в които изпада работническото правителство в една изостанала страна с огромно мнозинство селско население, ще могат да намерят своето разрешение само в международен мащаб, върху арената на световната пролетарска революция | достъп_дата = 2013-12-05 | архив_дата = 2012-08-19 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120819235141/http://www.septemvri23.com/Stalin_VOSR_taktika.htm }}</ref> Троцкистката идеология оказва влияние върху редица значителни партии за времето си, разграничаващи се от съветската политика. Примери са [[РПМО]] по време на [[Гражданската война в Испания]] или венецуелския социалист [[Уго Чавес]] в началото на 21 век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/6246219.stm | заглавие = Chavez accelerates on path to socialism | език = en }}</ref>

==== Движения, критични към идеологията на СССР ====
{{основна|Титовизъм}}
След Втората световна война ръководената от [[Йосип Броз Тито|Тито]] [[Югославска комунистическа партия|югославска компартия]] отхвърля критикуващата я [[резолюция|Резолюция на Информбюро]] от страна на [[сталинист]]ите в „неправилна политическа линия, която представлява отклонение от марксизма-ленинизма“. Провежда собствена вътрешна политика, отличаваща се с елементи на [[работническо самоуправление]]<ref>{{икона|en}} Marilyn Rueschemeyer. ''Women in the Politics of Postcommunist Eastern Europe''. M.E. Sharpe, 1998. (pg. 200)</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/archive/tito/1950/06/26.htm | заглавие = Workers Manage Factories in Yugoslavia | достъп_дата = 6 декември 2013 | фамилно_име = Тито | първо_име = Йосип | език = en }}</ref> и външна политика на [[Движение на необвързаните държави|необвързаност]]. Различията с политиките на СССР защитава с твърдението, че всяка страна трябва да търси свой път за постигане на крайните комунистически цели.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/archive/tito/1959/04/19.htm | заглавие = Historical Development in the World Will Move Towards the Strengthening of Socialism | достъп_дата = 6 декември 2013 | фамилно_име = Тито | първо_име = Йосип | цитат = We, Yugoslav Communists, do not believe that in the future the international situation must inevitably develop along lines whereby countries must align themselves to this or that camp; we consider that it will develop along lines leading to a weakening of the blocs and expansion in all countries of the forces which will carry historical development forward to add strength to socialism on a world scale.| език = en }}</ref>

{{основна|Пражка пролет}}
[[Унгарско въстание (1956)|Въстанието]] в Унгария през 1956 г. отхвърля съществуващия обществен строй, организира [[работнически съвети]] и издига искания „демократични по същност и социалистически по характер“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=196&aid=4957 | заглавие = Какво искаше Унгарската революция от 1956 | достъп_дата = 5 декември 2013 | фамилно_име = Хаджиев | първо_име = Радко | издател = сп. ТЕМА | език = }}</ref> През 1968 в [[Чехословакия]] комунистическата партия издига доктрината за „социализъм с човешко лице“. Тя включва премахване на медийната цензура и икономически промени в посока към „пазарен социализъм“, базиран на [[работническо самоуправление]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/1968-g---krahat-na-nadezhdata-za-sotsializam-s-choveshko-litse-news142712.html | заглавие = 1968 г. – крахът на надеждата за социализъм с човешко лице }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://libcom.org/files/solidarity-London-55.pdf | заглавие = Czechoslovakia 1968: What socialism? What human face? | фамилно_име = Cerny | първо_име = Petr | език = en }}</ref> В края на 80-те, на въпроса каква е разликата между идеите на [[перестройка]]та и на „пражката пролет“, [[Михаил Горбачов]] отговаря „19 години.“<ref>{{икона|en}}{{cite book|last=Sebetsyen|first=Victor|title=Revolution 1989: The Fall of the Soviet Empire|url=https://archive.org/details/revolution1989fa00sebe|publisher=[[Pantheon Books]]|location=New York City|year=2009|isbn=0-375-42532-2}}</ref>

{{основна|Еврокомунизъм}}
Болшинството марксистки партии никога не са се свенили от сътрудничество с буржоазната власт. Ярък пример за това е подкрепата им за националните правителста в подготовката им за [[Първата световна война]], широко критикувана от болшевиките.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.wsws.org/en/articles/2005/09/le5-all.html | заглавие = World War I: The breakdown of capitalism | достъп_дата = 6 декември 2013 | фамилно_име = Beams | първо_име = Nick | дата = 21 септември 2005 | език = en }}</ref> Когато [[Период на застой|икономическата криза в СССР]] става видна в началото на 70-те,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2011/11/15/neskonchaemiyat-„miren“-prehod.htm | заглавие = Нескончаемият „мирен“ преход | достъп_дата = 6 декември 2013 | фамилно_име = Константинов | първо_име = Георги | дата = 15 ноември 2011 | издател = [[Свободна мисъл]] | цитат = През 1975 г. Хелмут Зоненфелд, тогавашен зам.-държавен секретар на САЩ за източната им политика, в свой секретен доклад пред дипломатическия елит на първата свръхсила, заявява в резюме: „Империята на Москва преживява най-голямата революционна криза от началото на съществуванието си. Първата колония, в която ще се разрази социалната експлозия, е Полша. Но тъй като кризата в социалистическия лагер е всеобща, вероятно тя ще обхване като верижна реакция и останалите сателити, след което и метрополията (СССР)...“| език = }}</ref> комунистическите партии в Западна Европа се отричат от наследството на болшевизма, класовата борба, революцията и диктатурата на пролетариата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/reference/archive/hoxha/works/euroco/env2-1.htm | заглавие = Eurocommunism is anti – communism | фамилно_име = Ходжа | първо_име = Енвер | дата = 6 декември 2013 | език = en }}</ref> и издигат доктрината на еврокомунизма. Според негови защитници, еврокомунизмът свързва себе си с либералната критика на съветските политики и с актуални обществени борби като феминисткото движение и борбата за запазване на природата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/reference/subject/philosophy/works/it/eurocommunism.htm#azcarate | заглавие = What is Eurocommunism? | достъп_дата = 6 декември 2013 | фамилно_име = Azcárate | първо_име = Manuel | труд = 1978 | език = en }}</ref> Според негови критици, еврокомунизмът е „днешното име на разпада на съветската империя“.<ref>{{cite book |title= „Еврокомунизъм“ (Барутни (по)мисли) |last= Константинов |first= Георги |year= 2004|publisher= Шрапнел|location= София |pages= 87|url= http://lib.a-bg.net/2009/05/georgi-konstantinov-barutni-pomisli.htm}}</ref>

=== Безвластнически комунизъм ===
{{основна|Анархо-комунизъм}}
С понятието анархо-комунизъм се обозначава комунистическо общество (или общественото движение за създаването му), в което не присъстват централизиращи институции. Според анархокомунистите насилническата същност и функция на [[държава]]та противоречи на комунистическите принципи, а формата на обществото, установено в СССР и неговите сателити, те наричат [[държавен капитализъм]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bulgaria.indymedia.org/article/37728 | заглавие = Социология на „Социализма“ | фамилно_име = Костантинов | първо_име = Георги | език =  | достъп_дата = 2013-12-09 | архив_дата = 2013-12-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131212000613/http://bulgaria.indymedia.org/article/37728 }}</ref> Като средство за организация на обществото на мястото на държавния апарат и капиталистическата икономика те предлагат хоризонтални мрежи от доброволни сдружения.<ref name=hadjiev/><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://libcom.org/thought/anarchist-communism-an-introduction | заглавие = Anarchist communism – an introduction | достъп_дата = 11 декември 2013 | език = en }}</ref>

==== Философски основи ====
[[Файл:Peter Kropotkin circa 1900.jpg|мини|[[Пьотър Кропоткин]], един от теоретиците на анархокомунизма]]
„Първият мислител, който систематично обосновата анархисткият светоглед“, [[Уилям Годуин]], обосновава физически и морално [[социално равенство|равенството]] между хората и го използва като изходна точка на разсъжденията си.<ref name=godwin-mineva>{{cite book |title= Класици на анархизма / Уилям Годуин |last=Минева |first=Емилия |year=2005 |publisher=Кванти |location=София |isbn=9549174719 |pages=60 – 106 }}</ref> Друга неоспорима ценност за анархистите е [[свобода]]та на личността. За разлика от много други философски школи, наследили [[Просвещението]], анархистите разглеждат равенството и свободата като неотделими и взаимопораждащи се.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/reference/archive/bakunin/works/various/reasons-of-state.htm | заглавие = Federalism, Socialism, Anti-Theologism | фамилно_име = Бакунин | първо_име = Михаил | цитат = We are convinced that liberty without socialism is privilege, injustice; and that socialism without liberty is slavery and brutality.| език = en }}</ref> Свободата не е противопоставена на [[сигурност]]та, напротив, тя е необходимо условие, за наличието ѝ.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2011/03/12/svoboda-ili-sigurnost.htm | заглавие = Свобода или сигурност | достъп_дата = 19 декември 2013 | фамилно_име = Шаркан | издател = Свободна мисъл | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2011/09/15/policiyata-–-mit-za-red-i-sigurnost.htm | заглавие = Полицията – мит за ред и сигурност | достъп_дата = 19 декември 2013 | фамилно_име = Арапов | първо_име = Васил | дата = 15 септември 2011 | издател = Свободна мисъл | език = }}</ref> [[Справедливост]]та е друга централна тема, която вълнува Годуин и [[Прудон]]. За тях тя е пряко следствие от равенството между хората и здравия разум, а не от законите на властта. Държавното [[право]] е само фалшива претенция за въздаване на справедливост.<ref name=godwin-mineva/><ref name=proudhon-mineva>{{cite book |title= Класици на анархизма / Пиер Жозеф Прудон |last=Минева |first=Емилия |year=2005 |publisher=Кванти |location=София |isbn=9549174719 |pages=195 – 266 }}</ref>

На тази основа анархистите отричат властта като противоестествена и вредна за човешкото общество.<ref name=bakhunin-brothership>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2010/04/02/programa-i-organizaciya-na-internacionalnoto-bratstvo-ili-na-revolyucionniya-alians.htm | заглавие = Програма и организация на Интернационалното братство | фамилно_име = Бакунин | първо_име = Михаил | издател = [[Свободна мисъл]] | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://libcom.org/library/marxism-freedom-state-mikhail-bakunin-3 | заглавие = The State and Marxism | фамилно_име = Бакунин | първо_име = Михаил | труд = Marxism, freedom and the state | език = en }}</ref> [[държава|Държавното управление]] описват като неестествено, принудително и „зло“.<ref name=godwin-mineva/> В противовес на йерархичните организации, поддържани с насилие, те защитават взаимопомощта като основен организационен принцип на човешкия вид<ref name="mutualaid" /> и федерализма – като структурна форма за организиране.<ref name="hadjiev" /> [[Собственост]]та, като продукт на властта, също е отричана като „невъзможна“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://marxists.org/reference/subject/economics/proudhon/property/index.htm | заглавие = What is Property? | достъп_дата = 26 февруари 2014 | фамилно_име = Прудон | първо_име = Пиер-Жозеф | дата = 1840 | език = en }}</ref>

Анархо-комунистите от края на 19 век вече са твърди [[материализъм|материалисти]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/reference/archive/bakunin/works/godstate/index.htm | заглавие = God and the State | достъп_дата = 11 декември 2013 | фамилно_име = Бакунин | първо_име = Михаил | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lib.a-bg.net/2009/05/edin-proekt-za-socialna-revolyuciya-vavedenie-v-anarhizma.htm | заглавие = Декларация на принципите и целите на ФАБ | достъп_дата = 26 февруари 2014 | език = }}</ref> но не споделят примирението пред историческия [[детерминизъм]], присъщо на марксистите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marxists.org/reference/archive/bakunin/works/1872/karl-marx.htm | заглавие = Critique of Economic Determinism and Historical Materialism | достъп_дата = 11 декември 2013 | фамилно_име = Бакунин | първо_име = Михаил | език = en }}</ref>

Корените на човешката природа, според анархистите, лежат в животинските [[инстинкт]]и, но човешкото поведение, каквото го познаваме, е обусловено много повече културно, отколкото генетично.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://theanarchistlibrary.org/library/peter-gelderloos-anarchy-works#toc14 | заглавие = Anarchy works | достъп_дата = 26 декември 2014 | фамилно_име = Гердерлоос | първо_име = Питър | дата = 2010 | цитат = When we see how differently other cultures have characterized human nature, we can recognize human nature as a cultural value, an idealized and normative mythology that justifies the way a society is organized.| език = en }}</ref> Човешко общество в различните епохи не е пряко следствие от човешката природа, а плод на комплекс от фактори, много от които нямащи никакво отношение към човечеството. Съвременното общество е само една от формите, в която могат да бъдат организирани хората, при това не задължително най-добрата.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.socialanarchism.org/mod/magazine/display/128/ | заглавие = Anarchism and the Question of Human Nature | достъп_дата = 26 декември 2014 | фамилно_име = Martin | първо_име = Thomas | дата = 28 юни 2006 | цитат = Pinker is no doubt correct that we will never achieve utopia, and the reasons he lists are quite valid. However, we need not accept his conclusion that the only alternative is a free-market economy under an authoritarian government. Each of his points can be reconciled with anarchism and a free society.| език = en }}</ref>

==== Критика на статуквото ====
{{раздел-мъниче}}
Някои автори виждат в анархизма преди всичко „убеждението, че институциите, които ограничават развитието на човечеството, са нелегитимни, ако не могат да обосноват своята необходимост“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://offnews.bg/news/Свят-_12/Ноам-Чомски-Какво-е-да-си-американски-анархист_271949.html | заглавие = Какво е да си американски анархист | достъп_дата = 25 март 2014 | фамилно_име = Чомски | първо_име = Ноам | издател = Offnews.bg | език = }}</ref> „И най-рационалната и дълбока наука не може да предвиди формите на бъдещия обществен живот. Тя може само да определи отрицателните условия, които логично следват от строгата критика на съществуващото общество.“, затова критиката към статуквото заема значителна част от анархистката мисъл.

==== Критика на държавния комунизъм ====
{{раздел-мъниче}}

==== Програма ====
Първото съзнателно подобие на анархо-комунистическо движение Кропоткин вижда в „анархистите“ от [[Великата френска революция]].<ref name=velikata-frenska-kropotkin>{{cite book |title= Великата френска революция (1789 – 1793 г.) |last= Кропоткин |first= Пьотр|year=1930 |publisher=Печатница „Бр. Миладинови“ |location= София|lang= }}</ref> От 70-те години на [[19 век]], с разрастването на анархисткото движение в световен мащаб, крайната цел на анахистическите федерации се описва с думата „комунизъм“,<ref name=dryndow>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anarchy.bg/?p=187 | заглавие = Анархизъм и анархосиндикализъм | достъп_дата = 28 февруари 2014 | фамилно_име = Дръндов | първо_име = Иван | издател = ФАБ | език =  | архив_дата = 2014-03-04 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20140304155628/http://anarchy.bg/?p=187 }}</ref> значителна роля в налагането на това понятие играе италианската секция на Първия интернационал.<ref>{{cite book |title= Italian Anarchism, 1864 – 1892 |last= Pernicone|first=Nunzio |publisher=AK Press |isbn=9781904859970 |lang=en }}</ref> Впоследствие комунизмът става доминиращата икономическа теория сред анархистите, с изключение на анархистите-индивидуалисти.<ref name=wayne-price>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://theanarchistlibrary.org/library/Wayne_Price__What_is_Anarchist_Communism_.html | заглавие = Що е анархо-комунизъм? | достъп_дата = 25 март 2014 | фамилно_име = Price | първо_име = Wayne | дата = 2008 | издател = www.anarkismo.net | език = en }}</ref>

Последователното формулиране на безвластническата философия не води непременно до революционни движения.<ref name=godwin-mineva/> Но още Прудон е изключително ангажиран с мисълта за широки обществени промени. Самият той Прудон участва във френската политика, дори се кандидатира за [[президент]] по време на [[Втората Република (1848-1852) (Франция)|Втората република]].<ref name=proudhon-mineva/>

[[Михаил Бакунин]] е този, който „превръща антидържавната пропаганда на Прудон в бунтовническа теория на революцията и утопичен проект за навлизане в ''царството на свободата''.“ Той се включва в множество опити за [[революция]] в Европа и проповядва незабавно разрушаване на държавата и нейните „посестрими“ – религията и собствеността.<ref name='bakunin-minewa'>{{cite book |title= Класици на анархизма / Михаил Бакунин |last=Минева |first=Емилия |year=2005 |publisher=Кванти |location=София |isbn=9549174719 |pages=267 – 324 }}</ref> Бакунин и неговите приятели твърдо вярват в спонтанния народен бунт и творческата сила на разрушението. Според тях без „широко и страстно разрушение, спасително и плодотворно разрушение“ не може да има революция. Същевременно те осъзнават необходимостта от здрава революционна организация и неотклонно преследват тази цел.<ref name=bakhunin-brothership/><ref name=bakhunin-state-and-anarchy>{{cite book |title=Държавност и анархия |last=Бакунин |first=Михаил |year=2011 |publisher=[[Изток-Запад]] |location=София |isbn=9789543218875 |url=http://iztok-zapad.eu/books/book/688 |accessdate=6 март 2014 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140306142702/http://iztok-zapad.eu/books/book/688 |date=2014-03-06 }}</ref>

Още Бакунин заявява ясно, че „никой не може да се стреми към разрушение, без да има даже някаква далечна идея за новия строй, който ще се появи след това“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2007/06/01/mihail-bakunin-za-revolyuciyata.htm | заглавие = Михаил Бакунин за революцията | достъп_дата = 26 март 2014 | фамилно_име = Бакунин | първо_име = Михаил | издател = [[Свободна мисъл]] | език = }}</ref> Някои теоретици като [[Пьотър Кропоткин]] обръщат сериозно внимание на въпроса за „деня след революцията“. Според него почти всички дотогавашни опити за установяване на комунистически общества са били поставени на религиозна основа, а не съобразени с човешката природа и в това се коренят причините за неустойчивостта им.<ref name=communism-anarchy-kropotkin>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://theanarchistlibrary.org/library/Petr_Kropotkin__Communism_and_Anarchy.html | заглавие = Комунизъм и анархия | достъп_дата = 25 март 2013 | фамилно_име = Кропоткин | първо_име = Пьотр | дата = 1901 | език = en }}</ref> На тази основа той твърди, че никой друг комунизъм, освен анархистическия, не би бил възможен.<ref name=communism-anarchy-kropotkin/> При все това, за разликата от защитниците на капитализма и държавния комунизъм, анархистите не бързат да обявят анархо-комунизма за „края на историята“.

Анархо-комунистите отричат [[пазар]]а като средство за разпределение на богатствата (всъщност те не признават съществуването на [[свободен пазар]]<ref name=tellalow-structure/>) и предлагат на негово място планиране на производството и разпределението, според възможностите и нуждите на обществото. За разлика от теорията и практиката на марксизма, те защитават „икономическата демокрация“ и нецентрализирани планиращи институции включващи всички производители и потребители.<ref name=communism-anarchy-kropotkin/><ref name=tellalow-structure>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2010/12/06/strukturata-na-anarhokomunisticheskoto-obstestvo.htm | заглавие = Структурата на анархокомунистическото общество | достъп_дата = 25 март 2014 | фамилно_име = Теллалов | първо_име = Николай | дата = декември 2010 | издател = [[Свободна мисъл]] | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://libcom.org/library/municipalization-murray-bookchin | заглавие = Municipalization: Community Ownership of the Economy | достъп_дата = 25 март 2013 | фамилно_име = Букчин | първо_име = Мъри | дата = 2 февруари 2986 | издател = Green Perspectives | език = en }}</ref><ref>{{cite book |title= Анархия – мать порядка. Нестор Махно как зеркало Российской революции. |last= Шубин |first=Александър |year=2005 |publisher= Яуза|location=Москва |isbn=9785699108985 |url= http://www.rulit.net/books/anarhiya-mat-poryadka-read-264728-1.html|accessdate=26 март 2014|lang=ru }}</ref> Сдружаването между различните групи хора трябва да става на [[Конфедерация|конфедеративен принцип]] чрез доброволни споразумения между свободни общини.<ref name=tellalow-structure/>

За разлика от марксистите, които разглеждат [[Социализъм|социализма]] е преходен обществен строй към [[комунизма]], анархистите защитават [[революция]]та като единствен възможен път. Невъзможно е да съществува общество, което да интегрира едновременно капиталистически и комунистически икономически принципи.<ref name=wayne-price/> Революцията трябва необратимо да разруши съществуващите институции на държавата и капитализма, за да създаде място за новите комунистически институции.<ref name=bakhunin-state-and-anarchy/> За осъществяването ѝ анархистите са създавали революционни организации.<ref name=bakhunin-brothership/><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sm.a-bg.net/2009/10/04/eriko-malatesta-edna-programa-na-socialnata-revolyuciya-prieta-na-kongresa-na-fai-v-bolonya-prez-yuli-1920-g.htm | заглавие = Една програма на социалната революция | достъп_дата = 25 март 2014 | фамилно_име = Малатеста | първо_име = Ерико | дата = юли 1920 | издател = [[Свободна мисъл]] | цитат = Понеже държавата е тази, която създава законите и ограничава народните свободи, а ние нямаме още необходимата сила, за да я ликвидираме, трябва да се стремим към създаване на „контравласт“. На организация на народа, с която той да я ограничава и принуждава да употребява властта си колкото може по-малко, за да разшири полето на своите свободи.| език = }}</ref>

==== Течения ====
В началото на 20 век, с разрастването на работническото движение, идеята за осъществяването на революционния преход към комунистическо общество обособява чрез генерална стачка обособява движението на [[анархо-синдикализъм|синдикалистите]].<ref name=dryndow/>

Съвременните анархо-комунистически течения като намират разликите помежду си не само в програмата (като феминистки и пацифистки течения), но и в окончателния вид на комунистическото общество (например примитивизма или християнския комунизъм ([[Толстоизъм]])).

=== Религиозен комунизъм ===
{{Вижте също|Лев Толстой}}
Комунистически практики са широко прилагани сред последователите на различни религиозни учения. Например сред ранните [[християнство|християни]] в [[Йерусалим]] е съществувала практиката да споделят поравно и справедливо пари и труд помежду си.<ref>{{икона|en}}Hinson, E. Glenn. ''The early church: origins to the dawn of the Middle Ages'', (1996) pp. 42 – 3</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/deyan.htm#4 | заглавие = Деяния на светите апостоли гл. 4 | достъп_дата = 16 март 2015 | цитат = 32. А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. 33.... 34. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото| език = }}</ref> Първите [[християнска община|християнски общини]] са били комуни. Особен принос в развитието на раннохристиянските комуни имат християнските църкви, създадени на Балканския и Италийския полуострови, както и в Мала Азия и Палестина.<ref>в. „[[Свободна мисъл]]“, ноември 2007 „Философията на Толстой“, д. ф. н. Борис Чендов</ref> В началото на новата ера [[есеи]]те по бреговете на Мъртво море също живеят в комуни.<ref>[[Йосиф Флавий]], „[[История на юдейската война]]“ и „[[Юдейски древности]]“</ref> През [[5 век]] движението на [[Маздак]] в днешен [[Иран]] е описвано като „комунистическо“ заради оспорването на огромните привилегии на [[аристокрация]]та и [[духовенство]]то, критиките към институцията на [[частна собственост|частната собственост]] и стремежа към егалитарно общество.<ref>{{икона|en}} ''The Cambridge History of Iran'' Volume 3, [https://web.archive.org/web/20080611075040/http://www.derafsh-kaviyani.com/english/mazdak.html The Seleucid, Parthian and Sasanian Period], под редакцията на [[Ehsan Yarshater]], части 1 и 2, стр. 1019, [[Cambridge University Press]] (1983)</ref>

По-късно различни християнски [[ерес]]и, като тази на [[богомили]]те, основават ежедневния си бит на основите на комунистическите схващания. Земята се обработвала общо, общо се отглеждали и децата до определена възраст. Общ бил и дългът за защита на комуната.<ref>Антон Глогов [[Богомилското учение]] Хелиопол ISBN 954-578-190-4</ref> [[Таборити]]те в [[Бохемия]] прокламират обща собственост и отказ от данъци.<ref>{{икона|en}} {{cite book|last1=Levinson|first1=David|last2=Christensen|first2=Karen|title=Encyclopedia of Community: From the Village to the Virtual World Vol 2|date=2003|publisher=Sage|page=23o|url=https://books.google.com.ng/books?id=t1geOjQ6R0MC&dq=taborite&source=gbs_navlinks_s|accessdate=13 ноември 2016}}</ref> Вследствие на Просвещението се достига до появата на редица учения, обосноваващи въдворяването на нов обществен ред, носещ все повече от белезите на комунизма. Комунистическите идеи в християнството достигат до [[Китай]] в [[19 век]] и оказват влияние върху [[въстание]]то на [[тайпин]]ите.<ref>{{cite book |title= Китайската цивилизация |last= Жерне |first= Жак |publisher= Кама |isbn= 9549890546 }}</ref>

Комунистическите практики и предписания в религиите служат за оправдание на модерни държави като Венецуела при Чавес.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.economist.com/node/8522131 | заглавие = With Marx, Lenin and Jesus Christ | достъп_дата = 1 април 2015 | дата = 11 януари 2007 | издател = The Economist | цитат = „Christ was an authentic communist, anti-imperialist and enemy of the oligarchy“, he said.| език = en }}</ref>

== Философска основа на комунизма ==
=== [[Диалектически материализъм]] ===
[[Диалектически материализъм|Диалектическият материализъм]] е научен философски мироглед, една от съставните части на марксисткото учение, негова философска основа. С възникването на диалектическия материализъм завърши историческият процес на обособяване на философията в отделна [[наука]], имаща свой специфичен предмет на изследване. Неин предмет са най-общите [[закон]]и на развитие на природата, обществото и мисленето, онези общи начала и основи на обективния свят и неговото отражение в човешкото съзнание, които дават правилен научен подход към явленията и процесите, [[Методология|метод]] за обяснение, [[познание]] и практическо преобразуване на действителността.<ref>„Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985, стр. 144;-стр.145;</ref>

==== Онтология ====
Учение за най-общите закони на развитието на битието.<ref>„Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985,-стр.443;</ref>

==== Гносеология ====
Теорията на познанието или гносеологията изучава взаимоотношението между субекта и обекта в процеса на познавателната дейност, отношението на знанието към действителността, възможността за познание на света от човека, критериите за истинност и достоверност на знанието.<ref>„Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985,-стр.608;-стр.609;</ref>

==== Обществознание ====
Исторически материализъм или обществознание – съставна част на марксистко-ленинската философия, философска наука за обществото, изследваща общосоциологическите закони на историческото развитие, наука, която изследва общите закони и формите на тяхната реализация в дейността на хората. Теоретическа и методологическа база на социологията и други обществени науки.<ref>„Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985,-стр.244;</ref>

== Комунизмът в България ==
[[Файл:Тодор Бухтев, Комунист.jpg|мини|[[Разград]] – паметна плоча на комунистическия деец Тодор Бухтев]]

Първата документирана комунистическа структура в България е просъществувалата по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] „[[Странджанска комуна]]“.

Марксисткото разбиране за комунизма навлиза в България чрез кръга около [[Димитър Благоев]]. Негов изразител е [[БРСДП]] и впоследствие [[БКП]].

В периода [[1944]] – 1948 [[БКП|Българската комунистическа партия]] завзема властта в България и установява [[тоталитарен режим в България|тоталитарен режим]]. Комунизмът под формата на [[марксизъм-ленинизъм]] е прокламиран като [[държавна идеология]], налагана масово, чрез сломяване на съпротивата на [[Опозиция (политика)|опозиционните сили]], чрез насилствена промяна на формата на собственост и създаването на нов политически елит, чиято цел е оставането на власт с всички средства.<ref>{{cite book | last = Знеполски | first = Ивайло | authorlink = Ивайло Знеполски | year = 2008 | title = Българският комунизъм – социокултурни черти и властова траектория | publisher = Сиела, Институт за изследване на близкото минало | location = София | isbn = 9789542802365 | lang = }}</ref> Официално комунистическата партия управлява държавата до [[1990]] г. Държавата е обявена официално за [[Народна република България|социалистическа народна република]],<ref name="konstituciq1971">Член първи на [http://bg.wikisource.org/wiki/Конституция_на_Народна_република_България_%281971%29 Конституцията на НРБ от 1971] съдържа:
# Народна република България e '''социалистическа''' държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.
# '''Ръководната сила''' в обществото и държавата е '''Българската комунистическа партия'''.
</ref> която върви по пътя към комунизма. В политически план управлението на НРБ често е наричано комунистическо, поради ръководната роля на комунистическата партия.<ref name="konstituciq1971"/> Официално тази ръководна роля приключва на [[3 април]] [[1990]].

== Вижте също ==
* [[Анархизъм]]
* [[Антикомунизъм]]
* [[Другар]]
* [[Еврокомунизъм]]
* [[Ленинизъм]]
* [[Маоизъм]]
* [[Марксизъм]]
* [[Нацизъм]]
* [[Социализъм]]
* [[Сталинизъм]]
* [[Троцкизъм]]
* [[Толстоизъм]]
* [[Тоталитаризъм]]

== Външни препратки ==
* [http://www.red.cas.bg/ Българският комунизъм – критически изследвания] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070615170035/http://www.red.cas.bg/ |date=2007-06-15 }}
* [http://piron.phls.uni-sofia.bg/broj2-2009/item/92-debatite-za-komunizma-w-bylgaria-w-tyrsene-na-metodologichesko-osmisliane?tmpl=component&print=1 Петя Кабакчиева „Дебатите за комунизма в България – в търсене на методологическо осмисляне“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}
* {{икона|en}} [http://www.broadleft.org/ Обширен списък с леви партии по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190701231625/https://www.broadleft.org/ |date=2019-07-01 }}
* {{икона|en}} [http://dwardmac.pitzer.edu/anarchist_archives/index.html Анархистки архиви]. Включва работите на анархо-комунисти.
* {{икона|en}} [http://www.libcom.org/library Либертарианска комунистическа партия]
* {{икона|en}} [http://www.marxists.org Марксистки интернет архив]
* {{икона|en}} [http://www.marxist.net Marxist.net]
* {{икона|en}} [http://www.communistleague.org Комунистическата лига] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201210174618/http://www.communistleague.org/ |date=2020-12-10 }}
* [http://www.epochtimes-bg.com/communist_atrocities/communist_atrocities_world_3.htm Фотоархив на комунистическите зверства, част III, Европа] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090525072608/http://www.epochtimes-bg.com/communist_atrocities/communist_atrocities_world_3.htm |date=2009-05-25 }}
* {{икона|ru}} [http://biblio-comintern.narod.ru/ Библиография. Содержание журналов „Коммунистический Интернационал“ и некоторые другие символы Коминтерна (III Интернационала)]

== Бележки ==
<references />
<references />

[[Категория:Комунизъм| ]]