Преглед на кода на Йохан Кеплер

{{към пояснение|Йохан Кеплер}}
{{Личност
| име-оригинал     = Johannes Kepler
| категория        = астроном
| описание         = германски астроном и математик
| портрет          = JKepler.jpg
| портрет-описание = Портрет от 1620 година
| роден-място      = [[Вайл дер Щат]], [[Свещена Римска империя]]
| починал-място    = [[Регенсбург]], [[Бавария]]
| вложки           = {{Личност/Учен
| категория        = астроном
| област           = [[Астрономия]], [[математика]], [[натурфилософия]]
| образование      = [[Тюбингенски университет]]
| работил-в        = [[Линцски университет]]
| известен-с       = [[Закони на Кеплер]]<br>[[Хипотеза на Кеплер]]
}} |име=Йохан Кеплер}}

'''Йохан Кеплер''' ({{lang|de|Johannes Kepler}}) е [[германски]] [[математик]], [[астроном]] и [[астролог]]. Той е ключова фигура в [[Научна революция|научната революция]] с изведените от него [[Закони на Кеплер|закони за движението на планетите]], изложени в книгите „[[Нова астрономия]]“ (''„Astronomia nova“''), „[[Световна хармония]]“ (''„Harmonices mundi“'') и „[[Съкратено изложение на астрономията на Коперник]]“ (''„Epitome astronomiae Copernicanae“''). Научните му трудове стават основа на теорията на [[Исак Нютон]] за [[Закон за всеобщото привличане|всемирното привличане]].

В своята кариера Кеплер е учител по математика в [[Грац]], където сътрудничи на [[Ханс Улрих фон Егенберг]], след това е асистент на астронома [[Тихо Брахе]] и накрая става придворен математик на император [[Рудолф II]] и наследниците му [[Матиас (Свещена Римска империя)|Матиас]] и [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]]. Освен това преподава математика в университета в [[Линц]] и е съветник на военачалника [[Албрехт фон Валенщайн]]. Има значителен принос в [[оптика]]та, където създава подобрен вариант на [[Рефракторен телескоп|рефракторния телескоп]].

Кеплер живее във време, в което още няма ясна граница между астрономия и астрология, но са отчетливо разграничени астрономията като клон на математиката, и [[физика]]та като дял на [[натурфилософия]]та. В книгите си Кеплер използва и богословски аргументи — израз на вярата, че [[Бог]] е създал света по план, който може да бъде разкрит от човешкия [[разум]].{{hrf|Barker|2001|112 – 113}} Кеплер описва новата астрономия като „небесна физика“,{{hrf|Kepler|1993|26 – 27}} като допълнение към към трудовете на Аристотел „[[Метафизика (Аристотел)|Метафизика]]“{{hrf|Kepler|1993|48}} и „[[За небето]]“. Кеплер първи разглежда астрономията като част от една универсална [[математическа физика]].{{hrf|Stephenson|1987|1 – 2}}

== Биография ==
=== Произход и години на учение ===
Йохан Кеплер е роден на [[27 декември]] [[1571]] г., деня на свети [[Йоан Богослов]], в свободния имперски град [[Вайл дер Щат]], днес в германската провинция [[Баден-Вюртемберг]]. Дядо му Зебалд Кеплер е бил кмет на града, но по време на раждането на Йохан общественото положение на семейството е западнало. Бащата Хайнрих Кеплер се прехранва като наемен войник и изоставя семейството си, когато Йохан е петгодишен. Предполага се, че умира в [[Нидерландия]] по време на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]]. Майката Катарина Гулденман е дъщеря на ханджия. Тя е лечителка и билкарка и по-късно е съдена като [[вещица]]. Роден преждевременно, Йохан е слабо и болнаво дете, но впечатлява посетителите на хана на дядо си със забележителните си математически способности.{{hrf|Caspar|1993|29 – 36}}{{hrf|Connor|2004|23 – 46}}

Още в детска възраст Йохан Кеплер проявява интерес към астрономията, която по-късно играе централна роля в живота му. Когато е на шест години, той наблюдава [[Голяма комета (1577)|Голямата комета]] от 1577 г., като специално е заведен от майка си на високо място, за да я гледа.{{hrf|Koestler|1959|234}} Деветгодишен, той става свидетел на друго астрономическо явление — [[лунно затъмнение|лунното затъмнение]] през 1580 г., за което пише, че [[Луна]]та „изглеждала доста червена“.{{hrf|Koestler|1959|234}} Прекарано заболяване от [[едра шарка]] го оставя с влошено зрение и осакатени ръце, което през целия му живот е пречка за извършване на астрономически наблюдения.{{hrf|Caspar|1993|36 – 38}}{{hrf|Connor|2004|25 – 27}}

През 1589 г., след като преминава през начално училище, латинско училище, начална и висша [[семинария]] в държавната протестантска образователна система на [[Вюртемберг]], Йохан Кеплер постъпва в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]] като студент по [[теология]].{{hrf|Connor|2004|58}}{{hrf|Barker|2001|96}} В университета той става известен като отличен математик и умел астролог, изготвяйки [[хороскоп]]и за своите състуденти. Под ръководството на професора по математика Михаел Местлин{{hrf|Barker|2001|96}} той се запознава както с астрономическата система на [[Клавдий Птолемей]], така и с тази на [[Николай Коперник]]. Станал привърженик на Коперник, той защитава в студентски диспути [[Хелиоцентрична система|хелиоцентризма]] от теоретична и богословска гледна точка, като твърди, че [[Слънце]]то е основният източник на движеща сила във [[Вселена]]та.{{hrf|Westman|2001|227 – 236}} Въпреки желанието си да стане свещеник, в края на обучението си Кеплер получава препоръки да бъде назначен за учител по математика и астрономия в протестантското училище в [[Грац]] и през април 1594 г. приема назначението.{{hrf|Caspar|1993|38 – 52}}{{hrf|Connor|2004|49 – 69}}

=== В Грац и пристигане в Прага ===
==== „Тайната на космографията“ ====
[[Файл:Kepler-solar-system-1.png|мини|Кеплеровият модел на [[Слънчева система|Слънчевата система]] от Платонови тела в „Тайната на космографията“]]

Първият значим астрономически труд на Йохан Кеплер е „[[Тайната на космографията]]“ (''„Mysterium cosmographicum“'', 1596), първата публикувана защита на системата на Коперник. Той твърди, че на 19 юли 1595 г., докато преподава в Грац за периодичното [[съединение (астрономия)|съединение]] на [[Сатурн (планета)|Сатурн]] и [[Юпитер (планета)|Юпитер]] в [[зодиак]]а, получил прозрение — осъзнал, че [[правилен многоъгълник|правилните многоъгълници]] имат вписана и описана [[окръжност]] с определено съотношение на [[радиус]]ите, което, според него, може да е геометричната основа на [[Вселена]]та. След като не успява да открие уникално разположение на многоъгълниците, което да съответства на известните астрономически наблюдения (дори с добавяне в системата на допълнителни планети), Кеплер започва да експериментира с правилните [[многостен]]и. Открива, че за всяко от петте [[Платоново тяло|Платонови тела]] могат да се дефинират вписана и описана [[сфера]], след което сферите се влагат една в друга, образувайки шест пласта, съответстващи на шестте известни по това време планети – [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя]], [[Марс (планета)|Марс]], Юпитер и Сатурн. Подреждайки телата по определен начин ([[октаедър]], [[икосаедър]], [[додекаедър]], [[тетраедър]], [[куб]]), Кеплер установява, че радиусите на сферите могат да се изберат така, че да съответстват на относителните размери на [[орбита|орбитите]] на планетите. Този модел е очевидна математическа спекулация: няма физична основа и не може да обясни наличието на други, по-късно открити планети.

Кеплер извежда формула, свързваща размера на орбитата на всяка от планетите с дължината на нейния [[орбитален период]] – от вътрешните към външните планети коефициентът на нарастване на орбиталния период е удвоената разлика в радиуса на орбитите. По-късно обаче самият той отхвърля тази формула, тъй като тя се оказва неточна.{{hrf|Caspar|1993|60 – 65}}{{hrf|Barker|2001|}}

[[Файл:Kepler-solar-system-2.png|мини|ляво|Разрез с вътрешността на модела]]

Както отбелязва в самото заглавие на книгата, Кеплер смята, че е разкрил геометричния план на Бог за Вселената. До голяма степен ентусиазмът му към Коперниковата система произтича от богословските му убеждения за връзката между материя и дух – за Кеплер Вселена е образ на Бога: Слънцето съответства на [[Бог Отец|Отца]], звездната сфера – на [[Иисус Христос|Сина]], а междинното пространство – на [[Свети Дух|Светия Дух]]. Първоначалният ръкопис на „Тайната на космографията“ съдържа обширна глава, примиряваща хелиоцентризма с откъси от [[Библия]]та, които, изглежда, поддържат геоцентризма.{{hrf|Barker|2001|99 – 103, 112 – 113}}

С подкрепата на своя учител Михаел Местлин, Кеплер получава разрешение от ръководството на Тюбингенския университет да публикува ръкописа, като премахва коментарите на Библията и добавя опростено, по-разбираемо описание на системата на Коперник и на новите си идеи. „Тайната на космографията“ е издадена в края на 1596 г., като Кеплер получава своите копия и започва да ги изпраща на известни астрономи и потенциални спонсори в началото на 1597 г. Книгата, макар и не масово четена, утвърждава репутацията му като компетентен астроном. Прочувствените посвещения на влиятелни меценати и на хора с влияние върху положението му в Грац изиграват важна роля за по-нататъшната му кариера.{{hrf|Caspar|1993|65 – 71}}

Макар някои подробности да се променят с по-късните му изследвания, Кеплер никога не се отказва от многостенно-сферичната космология на „Тайната на космографията“. Следващите му основни астрономически трудове в известен смисъл са само нейно доразвиване, насочено към по-точно измерване чрез изчисления на ексцентритетите на планетните орбити. През 1621 г. Кеплер публикува разширено второ издание на „Тайната на космографията“, описвайки подробно в бележки под линия поправките и подобренията, до които е достигнал 25 години след първото публикуване.{{hrf|Field|1988|73ff}}

„Тайната на космографията“ може да се разглежда като важна първа стъпка в модернизирането на теорията, предложена от Коперник. Коперник, макар да приема хелиоцентризма, се опитва да го обоснове с похвати от теорията на Птолемей, като [[Епицикъл|епициклите]], и продължава да използва за отправна точка центъра на [[Земна орбита|земната орбита]], а не центъра на Слънцето. В „Тайната на космографията“ Кеплер скъсва окончателно с теорията на Птолемей, поради което тази книга се оценява днес като „първа стъпка в прочистването на Коперниковата система от остатъците на Птолемеевата теория“.{{hrf|Dreyer|1953|331, 371 – 379}}

==== Други изследвания в Грац ====
[[Файл:House of Johannes Kepler.JPG|мини|Къщата на Йохан Кеплер и Барбара Мюлер в Гьосендорф край Грац]]

В края на 1595 г. Кеплер се запознава с Барбара Мюлер, 23-годишна вдовица с малка дъщеря. Кепллер предлага брак на Барбара Мюлер. Тя е наследница на имотите на двамата си покойни съпрузи и дъщеря на заможен мелничар, който се противопоставя на брака: макар че Кеплер е наследил от дядо си благородническа титла, той е относително беден. Бракът е сключен едва след публикуването на „Тайната на космографията“ и със съдействието на видни [[Протестантство|протестанти]]. Двамата се женят на 27 април 1597 г. Първите им две деца умират рано, а след това се раждат дъщеря им Сузана (р. 1602 г.) и двама синове — Фридрих (р. 1604) и Лудвиг (р. 1607).{{hrf|Caspar|1993|71 – 77}}{{hrf|Caspar|1993|71 – 77}}{{hrf|Connor|2004|89 – 100, 114 – 116}}

След публикуването на „Тайната на космографията“ и с подкрепата на училищните инспектори в Грац, Йохан Кеплер предприема амбициозна програма за разширяване и задълбочаване на своя труд. Той планира четири допълнителни книги – една за неподвижните обекти във Вселената (Слънцето и неподвижните [[Звезда|звезди]]), една за планетите и техните движения, една за физичната природа на планетите и образуването на географските обекти (съсредоточена най-вече върху [[Земя]]та) и една за въздействието на небесните тела върху Земята (включваща [[атмосферна оптика]], [[метеорология]] и [[астрология]]).{{hrf|Caspar|1993|85 – 86}}

Йохан Кеплер се допитва до множество астрономи, на които изпраща копия от „Тайната на космографията“. Сред тях е [[Николаус Раймерс]], придворен математик на император [[Рудолф II]] и яростен съперник на [[Тихо Брахе]]. Раймерс не му отговаря пряко, публикува ласкателното писмо на Кеплер, за да демонстрира своето преимущество пред Брахе и неговата [[гео-хелиоцентрична система]]. Тихо Брахе започва кореспонденция с Кеплер, подлагайки на критика неговата система, включително използването на неточни числени данни, взети от Коперник. В писмата помежду си двамата обсъждат широк кръг астрономически проблеми, като лунните явления и богословското тълкуване на Коперниковата система. Лишен от значително по-точните данни от обсерваторията на Тихо Брахе, Кеплер трудно успява да отговори на много от забележките.{{hrf|Caspar|1993|86 – 89}}

По това време Йохан Кеплер насочва вниманието си към „хармонията“ — [[Нумерология|нумерологичните]] връзки между [[музика]]та, математиката и физически свят и техните астрологични следствия. Приемайки, че Земята притежава [[душа]] (свойство, което по-късно ще използва за обяснение на това, как Слънцето предизвиква движението на планетите), Кеплер създава спекулативна система, свързваща астрологичните аспекти и астрономическите разстояния с метеорологичното време и други земни явления.{{hrf|Caspar|1993|89 – 100}}

Към 1599 г. обаче Кеплер отново започва да усеща, че работата му е ограничена от неточността на наличните данни. По същото време засилващите се религиозни напрежения поставят под заплаха работата му в Грац. През декември същата година Тихо Брахе му изпраща покана да го посети в [[Прага]]. На 1 януари 1600 г., преди да е получил поканата, Кеплер заминава, надявайки се, че с покровителството на Тихо Брахе ще разреши както философските, така и финансовите си проблеми.{{hrf|Caspar|1993|89 – 100}}

==== Тихо Брахе и император Рудолф II ====
На 4 февруари 1600 г. Кеплер се среща с Тихо Брахе и неговите асистенти [[Франс Тенгнагел]] и [[Христен Сьоренсен Лонгомонтан]] в [[Бенатки над Изероу]] край Прага, където се строи новата обсерватория на Брахе. През следващите два месеца Кеплер остава там като гост, разучавайки някои от наблюденията на Брахе над Марс. Брахе обикновено пази строго данните си, но е впечатлен от теоретичните идеи на Кеплер и скоро му предоставя по-голям достъп до тях. Кеплер възнамерява да изпробва своята теория от „Тайната на космографията“, като използва данните за Марс, но по негова преценка тази задача би му отнела около две години, а не получава разрешение да препише данните за собствени нужди. Със съдействието на [[Ян Йесениус]] той се опитва да договори с Тихо Брахе формално назначение на работа, но не постига успех и след разгорещен спор Кеплер заминава за Прага на 6 април. Не след дълго двамата се сдобряват, в крайна сметка се договарят за заплата и жилище и през юни Кеплер се връща в Грац, за да прибере семейството си.{{hrf|Caspar|1993|100 – 108}}

След пристигането си в Грац, Кеплер установява, че политически и религиозни трудности няма да му позволят да се върне веднага при Тихо Брахе. С надеждата да продължи астрономическите си изследвания Кеплер се опитва да търси назначение като математик при австрийския [[ерцхерцог]] [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд II]]. С тази цел той пише съчинение, посветено на ерцхерцога, в което излага теория за движението на Луната. Теорията се основава на понятието за физична сила, а съчинението носи заглавие „В Земята има сила, която движи Луната“ (''„In Terra inest virtus, quae Lunam ciet“'').{{hrf|Caspar|1993|110}} Макар да не му донася желаното назначение, съчинението описва нов метод за измерване на [[Лунно затъмнение|лунните затъмнения]], който Кеплер прилага на 10 юли в Грац. Тези наблюдения стават основа на изследванията на Кеплер по оптика, които той по-късно събира в книгата „[[Оптически дял на астрономията]]“ (''„Astronomiae Pars Optica“'').{{hrf|Caspar|1993|108 – 111}}

На 2 август 1600 г., след като отказва да приеме [[католицизма]], Кеплер със семейството си е прогонен от Грац и няколко месеца по-късно пристига в Прага. През по-голямата част от 1601 година той е издържан от Тихо Брахе, който му възлага да анализира наблюдения на планетите и да напише трактат срещу вече починалия му съперник Николаус Раймерс. През септември Брахе му намира място като сътрудник в новия си проект, който предлага на император [[Рудолф II]] — [[Рудолфови таблици|Рудолфовите таблици]], които трябва да заменят дотогавашните астрономически таблици на [[Еразъм Райнхолд]]. Два дни след неочакваната смърт на Тихо Брахе на 24 октомври 1601 г., Кеплер е назначен за негов наследник като придворен математик със задачата да довърши неговата работа. Следващите 11 години като придворен математик ще бъдат най-продуктивните в живота на Кеплер.{{hrf|Caspar|1993|111 – 122}} След смъртта на Тихо Брахе, Кеплер получава и архива с неговите наблюдения, което му дава възможност да ги използва в своите изследвания.

=== Императорски математик ===
==== „Оптически дял на астрономията“ ====
Основно задължение на Кеплер като придворен математик е да дава астрологични съвети на императора. Макар че гледа скептично на опитите на астролозите да предвиждат точно [[бъдеще]]то или да предусещат конкретни събития, той съставя добре приети подробни хороскопи за свои приятели, роднини и клиенти още от времето си като студент в [[Тюбинген]]. В допълнение към хороскопите за съюзници и чужди владетели императорът се допитва до Кеплер и по време на политически кризи. Рудолф се интересува активно от дейността на своите придворни учени, сред които и мнозина [[Алхимия|алхимици]], и е наясно с работата на Кеплер в областта на астрономията.{{hrf|Caspar|1993|149 – 153}}

Официално единствените приемливи религиозни доктрини в Прага са католицизмът и [[Каликстинци|утраквизмът]], но положението на Кеплер в императорския двор му дава възможност да практикува своята [[Лутеранство|лутеранска вяра]]. Номинално императорът предоставя на семейството му изобилен доход, но заради постоянните затруднения на хазната Кеплер трябва да полага постоянни усилия, за да получи достатъчно пари, с които да покрива разходите си. Донякъде заради тези финансови трудности семейният му живот с Барбара е напрегнат — изпълнен с кавги. От друга страна, дворцовият живот му дава достъп до известни учени, като [[Вакер фон Вакенфелс]], [[Йост Бюрги]] и [[Давид Фабрициус]], а астрономическата му дейност напредва бързо.{{hrf|Caspar|1993|146 – 148, 159 – 177}}

[[Файл:Kepler.png|мини|Йохан Кеплер]]

Продължавайки постепенно да анализира наблюденията на Марс, извършени от Тихо Брахе – вече достъпни за него в пълен обем, Кеплер започва да съставя т.нар. Рудолфови таблици. Заема се също с изучаване на законите на оптиката, споменати в неговото съчинение за движението на Луната. При лунните и [[Слънчево затъмнение|слънчевите затъмнения]] по това време се наблюдават необясними явления като неочакваните размери на сенките, червения цвят на пълното лунно затъмнение и необичайната светлина, окръжаваща пълното слънчево затъмнение. Свързаните въпроси за атмосферната [[рефракция]] засягат всички астрономически наблюдения.

През по-голямата част от 1603 година Кеплер спира останалата си работа, за да се концентрира върху оптическата теория. В резултат на това на 1 януари 1604 г. представя пред императора ръкописа, публикуван като „Оптически дял на астрономията“ (''„Astronomiae Pars Optica“''). В книгата Кеплер описва [[Закон за обратните квадрати|закона за обратните квадрати]], описващ интензивността на светлината, [[отражение]]то от плоски и криви огледала и принципите на [[стенопеичен фотоапарат|стенопеичния фотоапарат]], както и астрономичните следствия на оптични явления, като [[паралакс]]а и видимите размери на [[Небесни тела|небесните тела]]. Той разширява изследванията на оптиката към човешкото око, като в [[невронаука]]та се смята за първия учен, осъзнал, че образите се проектират върху [[ретина]]та обърнати. Разрешаването на този проблем не е от особено значение за Кеплер, който не го разглежда като свързан с оптиката, но все пак той предполага, че впоследствие образът се коригира „в дълбините на мозъка“ вследствие на „дейността на душата“.{{hrf|Finger|2001|74}} Днес „Оптически дял на астрономията“ се смята за основа на съвременната оптика (макар че [[закон за отражението|законът за отражението]] не е включен в книгата).{{hrf|Caspar|1993|142 – 146}}

По отношение на появата на [[проективна геометрия|проективната геометрия]] Кеплер въвежда идеята за постоянното изменение на математическите обекти. Според него ако фокусът на [[конично сечение]] се движи по права, свързваща фокусите, геометричните фигури ще се изменят и дегенерират една в друга. По този начин [[елипса]]та става [[парабола]], когато фокусът ѝ се придвижи в безкрайността, а когато двата фокуса на елипса се слеят един с друг се образува [[окръжност]]. Когато фокусите на [[хипербола]] се слеят, тя се превръща в двойка прави. Също така той смята, че ако [[права линия]] се удължи до безкрайност, тя би срещнала себе си в [[безкрайна точка]], получавайки по този начин свойствата на голяма окръжност.{{hrf|Kline|1972|299}} Тази идея е използвана по-късно от учени като [[Блез Паскал]], [[Готфрид Лайбниц]], [[Гаспар Монж]] и [[Жан-Виктор Понселе]] и става известна като [[закон за непрекъснатостта]].

==== ''Astronomia nova'' ====
{{раздел-мъниче}}

==== Други изследвания в Прага ====
{{раздел-мъниче}}

==== Напускане на Прага ====
{{раздел-мъниче}}

=== Последни години ===
{{раздел-мъниче}}

През 1612 г. се премества в [[Линц]], където преподава математика в [[Linzer Landhaus]], предшественика на [[Линцски университет|Линцския университет]]. През 1626 г. се мести в [[Улм]].
[[Файл:Linzer Landhaus Glockenring.jpg|мини|Замъкът в Линц, където е преподавал Кеплер]]
През 1628 г. след военните успехи на армията на Фердинанд под командването на генерал Валенщайн Кеплер става официален съветник на Валенщайн. На тази длъжност се занимава главно с [[астрология]] и [[хороскоп]]и. Последната си година прекарва в пътувания от Прага до Линц и от Улм до [[Регенсбург]]. Умира на [[15 ноември]] [[1630]] г. в Регенсбург и е погребан в тамошната църква. Гробът му не е запазен.

Целият живот на Кеплер е труден – крехко здраве, семейни несполуки, тежко материално положение, религиозни преследвания. Всичко това пречи на научната му работа, но въпреки това той твори с размах.

== Научни приноси ==
Няколко години Кеплер изучава многобройните данни от астрономичните наблюдения на Тихо Брахе и доказва, че действителното преместване на планетите около Слънцето става не по окръжности, а по [[елипса|елипси]] (в единия от [[фокус (геометрия)|фокусите]] на които се намира Слънцето), и формулира точните закони на тези премествания. Първите си два закона за движението на планетите публикува в трактата „Нова астрономия“ (1609), а третият – в трактата „Хармонията на света“ (1619). Кеплер е горещ привърженик на Коперниковото учение и със своите работи спомага за неговото утвърждаване и развитие.

[[Файл:Kepler Optica.jpg|мини|Страница от книгата на Йохан Кеплер ''Ad Vitellionem Paralipomena, quibus Astronomiae Pars Optica'' (1604) показваща структурата на окото]]

В трактата си „Съкращение на Коперниковата астрономия“ той показва, че първите два негови закона, открити за [[Марс (планета)|Марс]], са валидни за всички планети и за Луната, а третият – за известните тогава четири [[спътници на Юпитер]]. [[Ватиканът]] включва това произведение в списъка на забранените книги. Кеплер счита също така, че Слънцето е една от многобройните звезди и че другите звезди, пръснати в пространството, са обкръжени от планети. По неговите „[[Рудолфови таблици]]“ (1627) доста точно могат да се пресмятат положенията на планетите във всеки момент от времето.

Кеплер има голям принос и в [[оптика]]та. През 1611 г. публикува книгата „Диоптрика“, която е първото научно изложение на оптиката. Тук той описва [[пречупване на светлината|пречупването на светлината]] и обяснява получаването на образите с помощта на геометрично построение. През 1604 г. формулира закона за обратно пропорционалната зависимост на осветеността от квадрата на разстоянието до светлинния източник.

Кеплер е известен и като конструктор на [[телескоп]] – т. нар. „далекогледна тръба на Кеплер“, която се състои от две двойноизпъкнали лещи. У него намираме и идеята за [[гравитация]]та. Нютоновата теория за гравитацията се основава на [[Закони на Кеплер|Кеплеровите закони]] за движението на планетите.

Наред с трудовете си по астрономия Кеплер публикува и редица други интересни работи. По-специално той описва метод за определяне обемите на телата, който съдържа първите елементи на [[интегрално смятане|интегралното смятане]]. Освен това много подробно изследва [[симетрия]]та на снежинките. Пионерските му работи в областта на симетрията по-късно намират приложение в [[кристалография]]та и [[теория на кодирането|теорията на кодирането]].

=== Научни съчинения на Кеплер ===
[[Файл:Epitome astronomiae copernicanae.tif|мини|''Epitome astronomiae copernicanae'', 1618]]
* Mysterium cosmographicum (Тайната на космографията), 1596.
* Astronomiae Pars Optica (Оптически дял на астрономията), 1604.
* De Stella nova in pede Serpentarii (Относно новата звезда до крака на Змиеносеца), 1604.
* [[Astronomia nova]] (Новата астрономия), 1609.
* Tertius Interveniens, 1610.
* Dissertatio cum Nuncio Sidereo (Разговори с пратеника на звездите), 1610.
* Dioptrice (Диоптрика), 1611.
* De nive sexangula (За шестоъгълната снежинка), 1611.
* De vero Anno, quo aeternus Dei Filius humanam naturam in Utero benedictae Virginis Mariae assumpsit, 1613.
* Eclogae Chronicae (1615, към Dissertatio cum Nuncio Sidereo).
* Nova stereometria doliorum vinariorum (Нова стереометрия на винените бъчви), 1615.
* Epitome astronomiae Copernicanae (Съкращение на Коперниковата астрономия) (публикувана на три части в периода 1618 – 1621).
* [[Harmonices Mundi]] (Хармонията на световете), 1619.
* Mysterium cosmographicum (Свещената загадка на Космоса), 2-ро изд., 1621.
* Tabulae Rudolphinae (Рудолфови таблици), 1627.
* Somnium (Сънищата), 1634.

== Любопитно ==
* [[Йохан Кеплер (АТК)|Вторият космически кораб]] от серията [[АТК]] на [[Европейска космическа агенция|Европейската космическа агенция]] е наречен на негово име.

== Посмъртно признание ==
<gallery>
Fuerst-Anselm-Allee Denkmal für Johannes Kepler Regensburg-3.jpg
Kepler Statue Linz.jpg
Fuerst-Anselm-Allee Denkmal für Johannes Kepler Regensburg-4.jpg
Brahe and Kepler statue, Prague - red-nosed.jpg
</gallery>

== Бележки ==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Общомедия|Johannes Kepler}}
{{сродни проекти Уикицитат|Йохан Кеплер}}
{{сродни проекти край}}
<references />

; Цитирани източници
{{дребно|
* {{cite | фамилия-част   = Barker | име-част = Peter | съавтори-част = Bernard R. Goldstein | заглавие-част = Theological Foundations of Kepler's Astronomy | фамилия = Brooke | име = John Hedley | съавтори = Margaret J. Osler, Jitse M. van der Meer (ed.) | заглавие = Science in Theistic Contexts: Cognitive Dimensions | url = http://press.uchicago.edu/ucp/books/book/distributed/O/bo3636453.html | място = Chicago | издател = University of Chicago Press | дата = 2001 | isbn = 9780226075655 | език = en | страница = 88 – 113}}{{dead link|date=27 ноември 2022}}
* {{cite book | last      = Caspar | first = Max | year = 1993 | title = Kepler | url      = https://archive.org/details/kepler00casp | publisher = Dover | location = New York | isbn = 0-486-67605-6 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Connor | first = James A | year = 2004 | title = Kepler's Witch: An Astronomer's Discovery of Cosmic Order Amid Religious War, Political Intrigue, and the Heresy Trial of His Mother | url      = https://archive.org/details/keplerswitchastr00conn | publisher = HarperSanFrancisco | isbn = 0-06-052255-0 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Dreyer | first = J.L.E | year = 1953 | title = A History of Astronomy from Thales to Kepler | publisher = Dover Publications | lang = en }}
* {{cite book | last      = Field | first = J. V | year = 1988 | title = Kepler's geometrical cosmology | publisher = Chicago University Press | location = Chicago | isbn = 0-226-24823-2 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Finger | first = Stanley Finger | year = 2001 | title = Origins of Neuroscience: A History of Explorations Into Brain Function | url      = https://archive.org/details/originsofneurosc0000fing | publisher = Oxford University Press | isbn = 9780195146943 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Kepler | first = Johannes | year = 1993 | title = New Astronomy | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 0-521-30131-9 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Kline | first = Morris | year = 1972 | title = Mathematical Thought from Ancient to Modern Times | url      = https://archive.org/details/mathematicalthou0000unse | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | lang = en }}
* {{cite book | last      = Koestler | first = Arthur | year = 1959 | title = The Sleepwalkers: A History of Man's Changing Vision of the Universe | isbn = 0-14-019246-8 | lang = en }}
* {{cite book | last      = Stephenson | first = Bruce | year = 1987 | title = Kepler's physical astronomy | publisher = Springer | location = New York | isbn = 0-387-96541-6 | lang = en }}
* {{cite journal | last   = Westman | first = Robert S | year = 2001 | title = Kepler's Early Physico-Astrological Problematic | journal = Journal for the History of Astronomy | volume = 32 | pages = 227 – 236 | lang = en }}
}}

== Външни препратки ==
* {{gutenberg author |id=Johannes+Kepler |name=Йохан Кеплер}}
* {{икона|en}} Daniel A. Di Liscia, [http://plato.stanford.edu/entries/kepler/ Johannes Kepler], Stanford Encyclopedia of Philosophy
* {{икона|en}} J. V. Field, [http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Biographies/Kepler.html Johannes Kepler]{{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191022205905/http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Biographies/Kepler.html |date=2019-10-22 }}, Университет на Сейнт Андрюс

{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Кеплер, Йохан}}
[[Категория:Германски астрономи]]
[[Категория:Германски математици]]
[[Категория:Германски астролози]]
[[Категория:Математици (геометрия)]]
[[Категория:Възпитаници на Тюбингенския университет]]
[[Категория:Родени в Баден-Вюртемберг]]
[[Категория:Починали в Регенсбург]]