Попоец
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Поповец.
Попоец или книжовно Поповец (на македонска литературна норма: Попоец; на албански: Popoeci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
| Попоец Попоец | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Попоец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 882 m |
| Население | 34 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Попоец в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Горна Копачка, в източното подножие на планината Стогово.
История
редактиранеВ XIX век Попоец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1860 година, а за църквата „Света Богородица Пречиста“ в местността Старо село не се знае кога е градена.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Поповец (Popovetz) е посочено като село с 48 домакинства със 185 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Попоец живеят 410 българи-християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Попоец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Попоец има 400 българи екзархисти.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Поповец:[6]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 56 | 16 | 32 | 0 | 32 | 99 | 116 | 215 |
При избухването на Балканската война 23 души от Поповец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Поповец като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 34 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
редактиране- Родени в Попоец
Виктор Дойчинов Стефанов, български революционер от ВМОРО, действал в Копачка с Янаки Янев и Арсо Мицков[10]- Гюрчин (Гюро) Секулов Соколов (1880 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров,[11] македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, награден с орден „За храброст“ IV степен[12]
Мирко Милески (1923 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ- Митан Блажев, български революционер от ВМОРО[13]
- Петре Китанов Аврамов, български революционер от ВМОРО, действал срещу сръбските и гръцките чети в Мариово[13]
Бележки
редактиране- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 877 – 882.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 620.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.