Гранат
Гранатите са група минерали, различаващи се по състав, но имащи аналогична химична формула и еднакъв облик на кристалите си.[1][2] Прозрачните бистри и наситено оцветени гранати са търсени скъпоценни камъни. Името произлиза от латинската дума granatus, с която се означавали семената на гранатовото дърво. Цветовете на гранатите могат да бъдат: пурпурночервен – алмандин, безцветен или жълто-зелен – гросулар, кафяв или черен – нарича се меланит, зелен – уваровит, червен – пироп, андрадит. Разновидност на андрадита е демантоидът, който е на второ място сред най-скъпите и редки видове гранат. А най-скъпият и рядък гранат на света е така нареченият син гранат. Той е подобен на александрита, защото променя цвета си в зависимост от осветлението, но в други цветове: на дневна светлина става лазурносин, а на изкуствена светлина през нощта – чистолилав
| Гранат | |
 Рядък син гранат на дневна светлина (горе вляво) и нощна светлина (долу вдясно) | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | X3Y2(SiO4)3 |
| Характеристики | |
| Цвят | почти всички цветове, сини много редки |
| Кристална система | изометрична |
| Твърдост по Моос | 6,5 – 7,5 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Гранат в Общомедия | |
Минерали от групата на гранатите
редактиране- Пироп – силикат на магнезия и алуминия, ярко до кърваво червен (бохемски рубин) и розов, желязосъдържащ (родолит)
- Алмандин – силикат на желязото и алуминия, най-разпространеният гранат, виолетово- и малиново-червен
- Спесартин – силикат на мангана и алуминия, медножълт и жълто-оранжев
- Гросулар – силикат на калция и алуминия, меднооранжев, желязосъдържащ (хесонит), червеникавокафяв (румянцевит), розов (розолит, ландерит, или ксалостоцит), зелен до тревистозелен (цаизит), ванадийсъдържащ и смарагдовозелен (цаворит), безцветен и прозрачен (левкогранат) и нефритовозелен и съдържащ хидроксилна група (хидрогросулар или африкански жад)
- Андрадит – силикат на калция и желязото, тревистозелен (демантоид), светлоозелен (желетит), златистожълт (топазолит), червено-кафяв (алохроит), кехлибарено-кафяв и черен, титаносъдържащ (меланит и шормолит)
- Уваровит – силикат на калция и хрома, ярко тревистозелен.
История
редактиранеЮвелирните украшения с гранати били разпространени още по времето на скитите. Векове наред се считало, че гранатът носи щастие в любовта и приятелството и предпазва собствениците си от враговете им. Благодарение на наситенокървавия цвят на пиропа и алмандина се появила легенда, че гранатите нормализират кръвното налягане и подпомагат кръвообращението. Астролозите го препоръчват на родените под знака на Овен и Лъв.
-
Гранат -
Гросулар -
Гранат от кол. на Георги Златарски – Национален природонаучен музей
Бележки
редактиранеЛитература
редактиране- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет 19 (1). 1923. с. 144 – 150. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 261-268.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 468 – 473.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 195-196.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 39-42.
Външни препратки
редактиране- Нешева, Лариса. Експозиция „Минерали на България“ // Национален музей „Земята и хората“. Посетен на 25 април 2024.
- гранат-малая // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.