Бра̀нислав Ну̀шич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić; на арумънски: Alchiviadi al Nusha) е виден сръбски писател и комедиограф.

Бранислав Нушич
Бранислав Нушић
сръбски писател
Бранислав Нушич, 1894 г.
Бранислав Нушич, 1894 г.
Роден
Алкивиад ал Нуша
Починал
19 януари 1938 г. (73 г.)
ПогребанБелград, Сърбия
Националност Сърбия
Учил вЮридически факултет на Белградския университет
Белградски университет
Работилдипломат, писател, журналист
Литература
ПсевдонимБен Акиба
Период1886 –
Жанроверазказ, фейлетон, драма, роман
Известни творби„Автобиография“
Семейство
БащаДжордже Нуша
МайкаЛюбица
СъпругаДаринка Джорджевич
ДецаМаргита Предич-Нушич
Подпис
Уебсайт
Бранислав Нушич в Общомедия
Паметник на Нушич в Белград

Биография

редактиране

Роден е на 20 октомври (8 октомври стар стил) 1864 година в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад ал Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич.

 
Бранислав Нушич, втори от ляво, Драгутин Кушакович, пръв и генерал Илия Гойкович на битолската гара, 1912 г.
 
Групова снимка от пребиваването на Бранислав Нушич в България, 1935 година

Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. През 1885 година, на 21 години, участва в Сръбско-българската война.

През 1889 година започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва 10 години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля[1] и Прищина. През 1893 година се жени за Даринка в Лисолайския манастир „Свети Архангел Михаил“.

През 1912 година е окръжен управител в Битоля и се проявява като ревностен проводник на сръбската пропаганда в района. След убийството на българския учител в Прилеп Атанас Лютвиев от сръбски офицери на 5 декември 1912 година, прави всичко възможно да прикрие престъплението.[2]

По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 година е избран за академик на Сръбската академия на науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 година в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.

Творчество

редактиране
  • „Странички от Пожаревацкия затвор“ (1889)
  • „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“ (1886) и др.

Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на XIX век. Автор е на комедиите:

  • „Обикновен човек“ (1900)
  • „Свят“ (1904)
  • „Околосветско пътешествие“ (1910)
  • „Автобиография“ (1924)
  • „Госпожа министершата“ (1931)
  • „Мистър Долар“ (1932)
  • „Опечалена фамилия“ (1934)
  • „Д-р“ (1936)
  • „Покойник“ (1937)

Нушич е автор и на драмите:

  • „Така трябваше да стане“ (1900)
  • „Семберийският княз“ (1900)
  • „Бездна“ (1902)
  • „Хаджи Лоя“ (1908) и др.

Автор на учебник по реторика:

  • „Реторика“ (1934 г.).

Особено популярна е неговата книга „Автобиография“.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за