Уикипедия

Сараево

Столица на Босна и Херцеговина
Вижте пояснителната страница за други значения на Сараево.

Сараево (на босненски и на хърватски: Sarajevo; на сръбски: Сарајево) е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната. Населението му е около 400 хиляди души, а през 1991 там са живели 429 672 души. Основан е през 1461, когато територията му е подвластна на Османската империя. В Сараево на 28 юни 1914 г. е убит ерцхерцог Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война. Там се провеждат и зимните олимпийски игри през 1984. Градът е обсаден по време на войните през 90-те години на XX век. През града тече река Миляцка.

Сараево
Sarajevo
— град —
Знаме
      
Герб
43.8564° с. ш. 18.4131° и. д.
Сараево
Страна Босна и Херцеговина
ЕнтитетФедерация Босна и Херцеговина
РегионСараевски
Площ141,5 km²
Надм. височина527 m[1]
Население275 524 души (2013)
1947 души/km²
КметБенджамина Карич
Основаване1462 г.
Пощенски код71000
Телефонен код033
Официален сайтwww.sarajevo.ba
Сараево в Общомедия

История

редактиране

В началото на XV век на кръстопътя на римските пътища, където са живели хора още от каменната ера, възниква град Сараево. Градът е основан по времето на нашествието на османците на Балканите. Смята се, че основателят на Сараево е Ицхак бей Ицхакович. Той построява първата джамия, мост и няколко други обществени османски сгради.

Интензивното развитие на занаятчийството и търговията бързо превръщат Сараево от малко село в богат и добре развит град. Още през XVI век Сараево е един от най-богатите градове в Румелия. Тук османската власт построява много масивни сгради и други съоръжения, които днес представляват отлични образци на османската архитектура от това време. Именно по това време Гази Хюсрев бей отваря и медресе – училище при джамия, което обаче няма нищо общо с университетските университети.

Още от времето на своето създаване Сараево е космополитен град. В града се заселват изгонените шпаньолски евреи, които построяват своя синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали. Подобно на малко градове в Европа, Сараево побира в себе си всички четири световни религии, култури и цивилизации. Вековното съжителство на тези различни религии и култури довежда до сътворяването на една нова култура и цивилизация, която е издържала на всички исторически превратности.

С установяването на австро-унгарската власт над Босна и Херцеговина дотогавашният предимно ориенталски град Сараево в края на XIX век влиза в Западна Европа.

Това е време на бързи промени, на навлизането на западноевропейските култура, икономика и обичаи. В Сараево се изграждат модерни фабрики, отварят се училища по западноевропейски образец, градът се обогатява със западноевропейска култура и архитектура, открива се Земалския музей, една от най-големите културни институции на Балканите.

След Първата световна война, която започва именно от Сараево след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, градът е обхванат от стагнация и изостава в развитието си.

След Втората световна война в Сараево се развиват промишлеността, икономиката, културата и много други обществени институции, които превръщат града в най-голям град на Босна и Херцеговина. В този период се основават и Сараевският университет, операта, много от музеите и галериите, научните институти и други. Населението на града достига над 400 хил. жители. Сараево става град домакин на XIV зимни олимпийски игри, които се провеждат с голям успех през 1984 година.

Обществените и политическите промени на Балканите след 1991 година довеждат до кръвопролитна гражданска война, която води до създаване на независима и суверенна държава Босна и Херцеговина, чиято столица е съвременният град Сараево.

Население

редактиране
Година Население
1660 80 000
1851 21 102
1885 26 377
1895 37 713
1910 51 919
1921 66 317
1931 78 173
1953 135 657
1961 213 092
1971 359 448
1981 379 608
1991 454 319
2013 393 985
2019 419 957

[2]

Градове партньори

редактиране

Сараево е партньор с: [3]

Град Страна Знаме
Тирана Албания  
Тлемсен Алжир  
Баку Азербейджан  
Загреб Хърватия  
Тиендзин Китай  
Фридрихсхафен Германия  
Магдебург Германия  
Волфсбург Германия  
Дейтън САЩ  
Сер Шевалие Франция  
Ковънтри Великобритания  
Ферара Италия  
Неапол Италия  
Прато Италия  
Венеция Италия  
Калгари Канада  
Кувейт Кувейт  
Триполи Либия  
Инсбрук Австрия  
Стокхолм Швеция  
Барселона Испания  
Анкара Турция  
Бурса Турция  
Истанбул Турция  
Будапеща Унгария  

Известни личности

редактиране
Родени в Сараево
Починали в Сараево

Галерия

редактиране
  •  
    Латинският мост, една от забележителностите на града
  •  
    Султанската джамия
  •  
    Сараевската синагога
  •  
    Ландшафтът на Сараево
  •  
    Националният театър
  •  
    Националният музей
  •  
    Президентството на Босна и Херцеговина

Бележки

редактиране
  1. ↑ it-ch.topographic-map.com
  2. ↑ [[1]]
  3. ↑ Fraternity cities on Sarajevo Official Web Site Архив на оригинала от 2008-12-01 в Wayback Machine.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38

Топографски карти

редактиране

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сараево&oldid=12059314“.