Kalkadoon (Kalkatungu), Indigenous Australian tribe living in the Mount Isa region of Queensland. In 1884 they were massacred at "Battle Mountain", in a fight against police. The first Europeans to visit the area were explorers Burke and Wills who crossed the Cloncurry River in 1861.
Edward Palmer settled on the edge of their country in 1864, and tried to learn their language. Ernest Henry arrived in 1866, discovering copper and founding the Great Australia Mine. He was able to get Kalkadoon people to work for him at the Argyle Mine and at Mount Oxide.
Burketown was a town established on the Gulf of Carpentaria, with friction growing after many white settlers came south from there into the region.
Many settlers were killed, and a native police contingent ambushed by the Kalkadoon.
In January 1883 the Cloncurry Native Police force was attacked as they camped in the McKinlay Range. The officer in charge of the police force and three other troopers were killed, while one survivor had to walk twenty miles to alert the authorities, with a spear still in him.
Излъган останах, но не спрях.
От земята станах и видях.
Колко хора ги боли
Колко викат помогни
Аз съм тука няма звезди
Изгрев идва нощта се скри
Живот,загадка неяобятна наука
Ти ще ме викаш я се спри
Обърнах гръб ,казах край желание имам
то се знай една мечта,цел една тя да стане истина
Колко ще се боря още,колко ще се моля нощем
Колко време с ръце студени
Ще изтривам сълзи солени.
Човека мечти да носи някой бързо ги разваля,
Някой му ги разкъсва и всичко така остава
Нищожна е картината, аз отвътре плача
Лицето на факира виждам и на пред крача
Приятеля ми е враг, а врагът от днес приятел
Дали докога аз от тея глупости ще патя
Май всичко е лъжа,боже дано да греша
Ръцете си от яд вдигам,дано да вида изгрева
Дума става за моита неразбрана тъмна страна
Всеки носи я в себе си и дава свобода
Остави я да заспи, нека доброто разпъне
За сух не се мисли щом кораба потъне
Всеки ден главата ти изгражда нов план
Всеки ден бягаш от собствения си капан
Осъзнаваш ,че си лош, от болка късаш си душата
Направи поне едно добро и раздаи го по земята.
Колко хора ще трябва да изпатят
Колко хора ще заминат без да се обадят
и колко лъжи мен ще ме съборят
и колко грешки мои ще трябва да се повторят
и колко пъти ще се моля за да се получи
и колко пъти ще се скитам кат бездомно куче
колко пъти че се питаме едни и същи въпроси
колко време тая тъга в мене ще се носи. (x2)
Напред хоризонта е пълен с силуети
А мойте белези трупат се I II III \/
Човекът се реши, ще трябва някак си да се бута
Отначало за слава после за валута
Смей се плачи, както искаш го разбирай
Но с жълти стотинки пред магазина не се спирай , 00
Ти деца,жена ще имаш това го запомни,
Ей тогава ще те видя какво ще правиш без пари
Светът се върти а ти се правиш на велик
Времето лети, а ти изпускаш и този миг
Брато ще ме извиняваш, но аз не мога така
Заради твойте грешки аз не имам вина
Искам да бъде точно както едно време
Не всеки които срещне да гледа да вземе,
да смуче да бяга, това не е играта,
Добре тогава ти решаваш блъскай си главата.
Колко хора ще трябва да изпатят?
Колко хора ще заминат без да се обадят?
и колко лъжи мен ще ме съборят
и колко грешки мои пак ще трябва да се повторят
и колко пъти ще се моля за да се получи
и колко пъти ще се скитам кат бездомно куче
колко пъти че се питаме едни и същи въпроси