лаҳза

Ўзбекча (уз)

Морфологик ва синтактик хусусиятлари

лаҳ-за

Этимологияси

а. لَحْظَة – кўз очиб юмгунчалик вақт, он, сония

Маъновий хусусиятлари

Маъноси

Кўз очиб юмгунча ўтади-ган вақт; он. ◆ Лаҳза ичида. Лаҳза ўтмасдан. Бир лаҳзада. н ◆ Кўз очиб юмгунча ўтган дам — қиммат, Бир лаҳза мазмуни бир бутун баҳор. Ғ. Ғулом . ◆ Йўлчи ишдан бирлаҳза бўлсин тўхтамади. Ойбек, „Танланган асарлар“ .

Антонимлари

ЛАҲЗА. Ўзбек тилининг изоҳли луғати (2022) маълумотларидан фойдаланилган; қ.Адабиётлар рўйхати.

Таржималари

Русча _ру

лаҳза
миг, мгновение, момент; ◆ бир ~да в миг, в один миг; мигом; в одно мгновение, мгновенно; ◆ у бир ~да ғойиб бўлди он мгновенно исчез; ◆ залда ўлтирганлар бир ~ жим қолишди люди, сидевшие в зале, умолкли на одно мгновение; ◆ бир ~ ҳам (с глаголом в отрицательной форме) ни на один миг; ◆ Йўлчи ишдан бир ~ бўлсин тўхтамади (Ойбек, «Ќутлуѓ ќон») Юльчи ни на миг не отрывался от работы.

Туркча (тр)

Ҳол

лаҳза

дам