Оукраина
Оукраина | |
дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Ще не вмерла України ні слава, ні воля ⁖ | |
стольнъ градъ | Кꙑѥвъ |
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ | оукраиньскъ |
строѥниѥ | димократїꙗ |
- прѣдъсѣдатєл҄ь | Владимиръ Ꙁєлєньскꙑи |
самостоꙗтѣль |
1991 |
пространиѥ | |
- вьсѩ | 603 700 х҃м² |
въсєлѥниѥ | 46,4 лєѡдръ |
МО҃С ко́дъ | UKR |
мєждоусѣтьна имєнъ область | .ua |
Оукраина и оукраиньскꙑ Україна · въсточьнꙑѩ Єѵрѡпꙑ дрьжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ Кꙑѥвъ ѥстъ ⁙ Оукраинꙑ дрьжавьнъ оукраиньскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии 46,4 лєѡдръ обитаѥтъ
преꙁъ перїѻда иꙁминалъ слѣдъ раꙁпадане то на сссръ преꙁъ 1991 г. политическо то раꙁвитїѥ на оукраина ѥ придрѫжено ѿ конфликти и фоундаментални промени въ конститоуцїꙗ та. вѫди се ѻстра борба междоу иꙁпълнителна та и ꙁаконодателна та властъ кои то се стремъ ꙗтъ да ᲂоукрепъ ꙗтъ поꙁицїи те си чрѣꙁъ прераꙁпрѣделенїѥ на власти те. ѻсвенъ това се проведоха раꙁгорещени дискоусїи междоу привърженици те на ᲂоунитарна та строуктоура на оукраина и привърженици тѣ на федералиꙁацїꙗ та. послѣдни те виждатъ въ прехода къмъ федеративни принципи гаранцїꙗ ꙁа ꙁапаꙁване на територїꙗлна та цѧлостъ на страна та и начинъ ꙁа постигане на политическа стабилностъ. тоꙁи проблемъ беше ѻсобено ꙗктоуꙗленъ ꙁа ᲂоукраинска та държава коꙗ то поради историческо то раꙁвитїѥ и формиране то на съврѣменна та територїꙗ наследи междоурегꙑѻнални противорѣчїꙗ. това стана ѻсобено ꙗсно по врѣме на политическꙑ те сѫбитїꙗ ѿ 2004 и 2014 г. ѿраꙁѧващи напълно сѫществоуващи те проблеми свърꙁани съ борба та на регꙑѻнални те ѥлити. въпрекꙑ политическꙑ те катаклиꙁми ᲂоукраинскꙑ те ѥлити въ ꙁападни те и иꙁточни те регꙑѻни се ꙁастѫпваха ꙁа ᲂоунитарно то раꙁвитїѥ на оукраина виждаикꙑ това като вѫꙁможностъ ꙁа полѫчаване на пъленъ контролъ върхоу държавни те инститоуцїи и финансови те потоци. пренебрѣгване то на вѫꙁможности те ꙁа федерална строуктоура беше ѻчевидно преꙁъ 2014 г. кога то рѧꙁко то ѿхвърлѧне на радикални те нацїѻналистическꙑ партїи кои то иꙁвършиха превратъ въ кꙑѥвъ прѣдиꙁвика вълна ѿ протести въ югоиꙁточни те регꙑѻни. последвала та политическа борба междоу кꙑѥвъ и регꙑѻни те на иꙁточна оукраина ѥскалира въвъ въѻрѫженъ конфликтъ. но въпрекꙑ това ѻфицїꙗлни те ᲂоукраинскꙑ власти не са променили негативно то си ѿношенїѥ къмъ вѫꙁможностъ та ꙁа федералиꙁиране на държава та. външна та политика на оукраина се формира по сложенъ и противоречивъ начинъ кои то следва прѣдимно проꙁападенъ коурсъ. въпрекꙑ краткꙑ те перїѻди на сближаване съ роусїꙗ коѥ то ꙁасили критикꙑ те ѿ страна на ѻпоꙁицїѻнни те сили ᲂоукраинско то правителство се придържаше къмъ проѥвропеискꙑ коурсъ считаикꙑ го ꙁа гаранцїꙗ ꙁа неꙁависимо раꙁвитїѥ и сѫꙁдаване на противовесъ на роусїꙗ. тоꙁи пѫдходъ се ѿраꙁи на външнополитическꙑ те прїѻритети на оукраина коꙗ то раꙁшири сѫтрѫдничество то сс страни кои то ꙁаѥматъ твърда поꙁицїꙗ спрѧмо роусїꙗ. въ краина сметка ꙁасилване то на ꙗнтироуска та риторика ѿ страна на ѻфицїꙗленъ кꙑѥвъ доведе до ѻхлаждане на роуско-ᲂоукраинскꙑ те ѿношенїꙗ кои то престанаха да иматъ характеръ на стратегꙑческо партньѻрство а слѣдъ това доведе до ѻстра конфронтацїꙗ междоу двѣ те страни. преꙁъ послѣдни те години вниманїѥ то на ᲂоукраинска та политика ѥ насочено къмъ ᲂоукрепване на ѿношенїꙗ та съ ѥвропеискꙑ те страни. тоꙁи векторъ се ꙁасили слѣдъ смѧна та на властъ та въ оукраина преꙁъ 2014 г. кога то ᲂоукраинскꙑ тѣ власти вꙁеха коурсъ на раꙁширѧване на сѫтрѫдничество то съ ѥсъ сащъ и ꙁапѫчнаха да полагатъ ᲂоусилїꙗ ꙁа сближаване съ нато.
їсторїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Давѣ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ Роуси съставѣ бѣ · а Кꙑѥвъ жє ѥѩ стольнъ градъ бѣ ⁙ І҃В вѣцѣ жє Роусь на самостоꙗтѣльнꙑ оудѣлꙑ раꙁложєна бѣ ⁙ І҃Д вѣцѣ южьнороусьскꙑ кънѧжьства Литъвьска Вєлика Кънѧжьства съставъ въшьли бѣ · ижє І҃И вѣцѣ поничьжєно бѣ ⁙ Отъ того жє врѣмєнє нꙑнѣшьнꙗ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ Рѡсїискꙑ и Аѵстрїискꙑ їмпєрїи съставѣ бѣ ⁙
Послѣди Октѡврїиска народьна въстаниꙗ и Гражданьскꙑ воинꙑ Оукраиньска Народьна Димократїꙗ сътворєна бѣ · ижє 1920 лѣта Красноѭ ратиѭ поничьжєна бѣ ⁙ 1922 лѣта Оукраиньска Съвѣтьска Социалистичьска Димократїꙗ почѧта бѣ
Оукраина ѥстъ стала самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 1991 лѣта послѣди распада Съвѣтскꙑихъ Социалистичьскꙑихъ Димократїи Съвѫꙁа ⁙ Прьвꙑи ѥѩжє прѣдъсѣдатєл҄ь Лєѡнїдъ Кравчоукъ бѣ · въторꙑи жє Лєѡнїдъ Коучма бѣ · трєтии жє Викторъ Ющєнко · а чєтврьтꙑи жє Викторъ Ꙗноуковичь бѣ
Коньцѣ 2013 лѣта Викторъ Ꙗноуковичь поничьжишє съглашєниꙗ съ Єѵрѡпьскꙑимь съвѫꙁомь творѥниѥ · послѣди чєсожє Кꙑѥвѣ народьно въстаниѥ почѧто бѣ ⁙ Фєвроуарїꙗ 22 дьнꙗ 2014 лѣта Ꙗноуковичь бєжаашє въ Рѡсїѭ и того дѣл҄ьма Оукраинє нова власть сътворѥна бѣ и новъ прѣдъсѣдатєл҄ь Пєтръ Порошєнко сталъ ѥстъ ⁙ Кꙑрꙑмьска Аѵтономьна Димократїꙗ и Сєвастополь послѣди народьна гласованиꙗ Рѡсїѩ съставъ приѩта бѣашєтє · нъ Оукраина и мъногꙑ инꙑ дрьжавꙑ гласованиѥ и ѥгожє слѣдьствиѥ нє приꙁнали ꙗко вѣрьно бѣ ⁙
Въстаниꙗ такождє Одєссьсцѣ · Хар҄ьковьсцѣ · Доньчьсцѣ и Лоуганьсцѣ областѣхъ бѣ и послѣдьнии дъвѣ своꙗ самостоꙗтѣлъ авили ѥстє ꙗко Лоуганьска и Доньчьска Народьни Димократїи · ижє нꙑнѣ оукраиньско правитєльство мънитъ ꙗко прѣстѫпьна органїсма и воѥньномь обраꙁомь поничьжити пꙑтаѥтъ сѧ да въсътановити бѫ власть надъ сѩ ꙁємлѩ ⁙ Мѣсѧца фєвроуарїꙗ 21 дьнꙗ 2022 лѣта Рѡсїѩ прѣдъсѣдатєл҄ь Владимиръ Поутинъ ихъ самостоꙗтєл҄ь приꙁнашѧ · послѣди чєсо 24 дьнꙗ Рѡсїꙗ ново воѥньно рьвьниѥ оукраиньсцѣи ꙁємлѣ почѧшѧ ⁙
ꙁьри такождє
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Словѣньскꙑ странꙑ и дрьжавꙑ | ||
---|---|---|
Въсточьни | Бѣла Роусь • Рѡсїꙗ • Оукраина • (въ Молдовѣ Придънѣстриѥ) | |
Ꙁападьни | Пол҄ьска • Словѣньско • Чєшьско • (въ Нѣмьцѣхъ Лоужица) | |
Южьни | Блъгарїꙗ • Босна и Хєрсєговина • Їллѷрїиска Словѣнїꙗ • Срьбїꙗ • Хръватьска • Чрьна Гора • Сѣвєрьна Макєдонїꙗ | |