Аѵстрїꙗ
|
Аѵстрїꙗ Димократїꙗ | |
| дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Land der Berge, Land am Strome ⁖ | |
 | |
| стольнъ градъ | Винъ |
| дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ | нѣмьчьскъ |
| строѥниѥ | съвѫꙁьна прѣдъсѣдатєл҄ьска димократїꙗ |
| - прѣдъсѣдатєл҄ь | Хаиньцъ Фишєръ |
| самостоꙗтѣль |
1955 |
| въходъ Є҃С съставъ | Їаноуарїꙗ 1 дьнь · 1995 лѣто |
| пространиѥ | |
| - вьсѩ | 83 872 х҃м² |
| - водꙑ (%) | 1.7 |
| въсєлѥниѥ | 8 206 524 |
| мєждоусѣтьна имєнъ область | .at |
| мєждоусѣтии мѣсто | [1] |
Аѵстрі́ꙗ и нѣмьчьскꙑ Österreich · єпїсимьно имѧ Аѵстрі́ꙗ Димократі́ꙗ и нѣмьчьскꙑ Republik Österreich · съвѫꙁьна дрьжава Срѣдьнѩ Єѵрѡпꙑ ѥстъ ⁙ Аѵстрїѩ стольнъ градъ Винъ ѥстъ ⁙ Людии обитаѥтъ 8,2 лєѡдръ ⁙ Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ нѣмьчьскъ ѥстъ
єтѷмологїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Дрьжавꙑ имѧ дрєвл҄ьнꙗ нѣмьчьска словєсє ⁖ Ostarreich ⁖ отъ 996 лѣта[1] нꙑнѣшьн҄ь обраꙁъ ѥстъ и тъ словѣньскꙑ ⁖ Въсточьна Дрьжава ⁖ ѥстъ ⁙ Слово ⁖ Аѵстрїꙗ ⁖ жє грьцєлатиньскъ имєнє обраꙁъ ѥстъ сѫщии жє отъ В҃І вѣка и въ мъногꙑ ѩꙁꙑци поѩтъ ѥстъ
їсторїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]А҃ вѣцѣ бѫдѫщиѩ Аѵстрїꙗ ꙁємлѩ Римьскꙑ Їмпєрїѩ чѧстиѭ стали бѣ ꙗко напрьва Норикъ и послѣди жє и Паннонїꙗ єпархїи ⁙ Отъ Ꙁ҃ вѣка си ꙁємлѩ баварьскꙑ · словѣньскꙑ и аварьскꙑ[2] плємєна прѣидошє и въ кєлтьскъ плємєнъ мѣсто наибол҄иѭ въсєлѥниꙗ чѧстиѭ стали бѣ ⁙ 803 лѣта Карлъ Вєликꙑи Аварьскъ краи сътвори ижє 976 лѣта Въсточьномь краѥмь нарєчє сѧ[2]
1156 лѣта Аѵстрїꙗ отъдѣлѥна отъ Баварїѩ бѣ въ самостоꙗтѣльно воѥводьство Свѧщєньнꙑ Римьскꙑ Їмпєрїѩ съставѣ ⁙ Д҃І вѣцѣ Аѵстрїꙗ подъ власть Хаѱбоуржьскꙑ сємиѩ прѣидє ижє послѣди кралѥвьско и їмпєратѡрьско достоиньства поѩашє ⁙ 1527 лѣта Аѵстрїѩ съставъ хръватьскꙑ и чєшьскꙑ ꙁємлѩ въшьли сѫтъ
1529 лѣта тѷрци Османьскꙑ аѵтократѡрїѩ Винъ градъ остѫпи нъ сѥ нападєниѥ побѣждєно бѣ · послѣди жє тъкъмо 1683 лѣта иста побѣда надъ тѷрци авлѥна бѣ
1687 лѣта Аѵстрїѩ съставъ ѫгрьска ꙁємлꙗ и Сємиградиѥ въшьла ѥстє · а 1772 лѣта такождє и Галищина Аѵстрїѩ чѧстиѭ стала бѣ ⁙ Мєждоу 1713 и 1792 нꙑнѣщьнѥ Бєлгїѥ подъ властиѭ Хаѱбоуржьскꙑ сємиѩ бѣ ꙗко Аѵстрїискꙑ Нидєрландꙑ нъ послѣди воинꙑ съ Франкїѥѭ с҄и ꙁємлѩ отъѩтꙑ бѣ
1804 лѣта Аѵстрїиска Їмпєрїꙗ оглашєна бѣ и 1806 лѣта Свѧщєньна Римьска Їмпєрїꙗ поничьжєна бѣ ⁙ Ѳ҃І вѣка тєщєнии ѫгри и словѣнє въстаниꙗ творишѧ и иꙁ ихъжє наибол҄ьшє 1848 лѣта ави сѧ · того дѣл҄ьма Аѵстроѫгрьска Дрьжава оглашєна бѣ 1867 лѣта ижє иꙁ Аѵстрїискꙑ Їмпєрїѩ и Ѫгрьска Кралѥвьства ꙗко главьна чѧсти съставлѥна бѣ ⁙ Словѣньсци народи жє аѵтономїѩ отъ того нє поѩашѧ и Аѵстроѫгрьскоу правитєльствоу провлимꙑ чинити продлъжили бѣашѧ
1914 лѣта Прьва свѣтьна воина почѧта бѣ отъ брани мєждоу Аѵстроѫгрьскоѭ Дрьжавоѭ и Срьбїѥѭ и сꙗ воина къ Аѵстроѫгрьскꙑ Дрьжавꙑ раꙁложєниѭ привѣдє 1918 лѣта ѥгъда Карл А҃ їмпєратѡрьско и кральско достоиньстива отърицаашє ⁙ Самостоꙗтѣльнꙑ дрьжавꙑ Аѵстрїиска Димократїꙗ · Чєшьскословѣньско · Ѫгрьска Народьна Димократїꙗ и Пол҄ьска сътворѥнꙑ бѣ и такождє нѣции ꙁємлѩ съставъ Роумꙑнїѩ · Югославїѩ и Їталїѩ въшьли сѫтъ ⁙ Прьва Аѵстрїиска Димократїꙗ начѧлоу ⁖ Нѣмьчьска Аѵстрїиска Димократїꙗ ⁖ и нѣмьчьскꙑ Republik Deutschösterreich · ꙁьвана и того дѣлꙗ съ Нѣмьчьскоѭ Їмпєрїѥѭ съѥдинити сѧ жєлаашє · нъ Сєнжєрмєньскъ мирьнъ вѣтъ тъ ꙁапрѣтилъ
1938 лѣта Аѵстрїѩ ꙁємлꙗ ꙁаѩта Нѣмьци бѣ ижє ꙁъвано съвѫꙁомь бѣ и нѣмьчьскꙑ Anschluss · нъ нꙑнѣ ꙗко ꙁълѣ дєиство мънитъ сѧ и того дѣл҄ьма послѣди Въторꙑ свѣтьнꙑ воинꙑ аѵстрїиска самостоꙗтѣль опакъ сътворѥна бѣ подъ наставлѥниѥмь СС҃ДС · А҃ѤД · Вєликꙑ Британїѩ и Франкїѩ ⁙ Такождє отъ того врѣмєнє Аѵстрїꙗ дрьжава ижє въ воѥньнъ съвѫꙁъ съставъ нє въходитъ стала ѥстъ
Съ 1995 лѣта Аѵстрїꙗ въшла въ съставъ Єѵрѡпьска съвѫꙁа бѣ
гєѡграфїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]
Дрьжавꙑ обьщє пространиѥ 83 872 х҃м² ѥстъ
Аѵстрїꙗ горьна страна ѥстъ и того дѣлꙗ Въсточьнꙑ Алпьскꙑ горꙑ ѥѩжє наибол҄иѭ чѧсть авлꙗѭтъ[3] ⁙ Наивꙑсьша гора Гросклокнєръ ѥстъ съ вꙑсиѭ 3798 м҃ · на ѥижє лєдьникъ Пастєрцє лєжитъ ижє Єѵрѡпѣ ѥдинъ иꙁ наивєликъ ѥстъ
Бол҄ьши рѣка Доунавъ ѥстъ · болѥ ѥꙁєро Ноиꙁидлєръ ѥстъ
Аѵстрїꙗ границѧ съ Свицєроѭ · Лихтєнщаиномь · Нѣмьци · Чєшьскомь · Словѣньскомь · Ѫгри · Їллѷрїискоѭ Словѣнїѥѭ и Италїѥѭ иматъ
властиѥ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]
Аѵстрїꙗ на 9 съвѫꙁьнъ ꙁємлѩ и нѣмьчьскꙑ Bundesländer · дѣлѥна ѥстъ[4] ⁙ Ꙁємлѩ жє на окрѫꙃи (bezirk) и оуставьнꙑ гради (Statutarstadt) дѣлѥнꙑ сѫтъ · а окрѫꙃи жє иꙁ обьщинъ (gemeinde) и градъ (stadt) съставлѥнꙑ сѫтъ
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
въсєлѥниѥ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]2014 лѣта Аѵстрїи 8.504.850 людии обитали сѫтъ[5] ⁙ Наибол҄ии градъ Винъ ѥстъ съ 1.8 лєѡдръ людии · послѣди жє сѫтъ гради Граць (265,778) и Линць (191,501) и Ꙁалцбоургъ (145,871) и Инсброукъ (122,458)
кладѧꙃи
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]- ↑ Heinz Dieter POHL. Ostarrîchi 996 - 1996 // UNIVERSITÄT KLAGENFURT
- ↑ 2,0 2,1 Johnson, Lonnie (1989). Introducing Austria: a short history. Riverside, Calif.: Ariadne Press. ISBN 0-929497-03-1.
- ↑ Alps // Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Online.
- ↑ Austria // The World Factbook. Central Intelligence Agency.
- ↑ Presse // Statistik Austria
