глоба
Облик
глоба (български)
ед.ч. | гло·ба | |
---|---|---|
членувано | гло·ба·та | |
мн.ч. | гло·би | |
членувано | гло·би·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Наказание за нарушение, заплащано с парични средства или в натура, според наредбите и законите в една дьржава.
Етимология
старобълг. глоба (ХІІІ в.). Сравни д.-луж. głoba „стойност“, лит. glėbti, glėbiu, globti „обхващам“, латв. glebt, glabt „пазя“, ст.фриз. kleppa „прегръщам“, ср.н.нем. klave „ярем за крави“. Свързана със сглобявам.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
санкция