бездомник
Облик
бездомник (български)
ед.ч. | без·дом·ник | |
---|---|---|
непълен член | без·дом·ни·ка | |
пълен член | без·дом·ни·кът | |
мн.ч. | без·дом·ни·ци | |
членувано | без·дом·ни·ци·те | |
бройна форма | без·дом·ни·ка | |
звателна форма | без·дом·ни·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Човек без дом, индивид по една или друга причина загубил дома си.
Етимология
Фразеологични изрази
Сашко e бездомник и търси жилище под наем.
Превод
|
|