Ивайла Вълкова
Облик
Ивайла Вълкова | |
българска журналистка | |
Родена |
1 февруари 1925 г.
|
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Семейство | |
Съпруг | Петър Увалиев |
Ивайла Вълкова е значимо име в българската журналистика.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на земеделския водач Георги Вълков, осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Сестра е на бившия външен министър Виктор Вълков.
Ивайла Вълкова работи повече от 25 години в органа на БЗНС – в. „Земеделско знаме“, където е била репортер и заместник главен редактор.
Главен редактор на в. „Софийски новини“ („Sofia News“), издание на Агенция „София прес“ на 6 езика.
Кореспондент на „София прес“ и на в. „Труд“ във Виена – Австрия.
Автор на книги, пътеписи и публицистични статии.
Съпруга на културолога Петър Увалиев.[1][2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Личният пример на родителите (1963)
- За подлостта и подлизурството (1964)
- С равни права (1965)
- За достойнството на жената (1966)
- Модерните майки (1969)
- Чилийска пролет. Пътепис (1973)
- Пътища към една пустиня. Очерци за български емигранти в Австрия, ГФР и Франция, в съавторство с Петър Станчев (1975)
- Господин Зомер, хер Винтер... (1982)
- Нашата Лили. Биографична книга за Лили Иванова, в съавторство с Марин Бончев (1975, 2009)
- Непреходният: Илия Бешков: Човек може да звучи и весело, и тъжно... (Спомен) 2001
- „Комедия на суетата“ – премиера след много години: Разговор с Елиас Канети (2003)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Петър Увалиев – Непубликувани писма на културолога до първата му съпруга Ивайла Вълкова, писани в периода от август 1947 г. до края на 1948 г., 2004
- Милена Бойчева – Мъжете в живота ми са роман: Журналистката Ивайла Вълкова на 80 години, 2005
- Кеворк Кеворкян – Ивайла Вълкова, 2006
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Писмата на Увалиев, Тема Нюз
- ↑ Людмила Първанова, Ивайла – страстта на Петър Увалиев, СтандАрт, 8 август 2005 г.
|