Sturer Emil
| Sturer Emil | |
_chassis.JPG) Модел на Sturer Emil | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Националност |  Нацистка Германия |
| Тип | прототип на унищожител на танкове |
| История на производство и служба | |
| Произвеждан | 1942 - 1943 |
| Брой произведени | 2 |
| На въоръжение | 1942 - 1943 |
| На въоръжение при | Нацистка Германия |
| Конфликти | Втора световна война |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 35 t |
| Дължина | 9,7 m |
| Ширина | 3,16 m |
| Височина | 2,7 m |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 15 – 50 mm |
| Основно въоръжение | Рейнметал 128 mm PaK 40 L/61 |
| Допълнително въоръжение | 7.92 мм картечница MG-34 |
| Технически данни | |
| Силова установка | Майбах L116 300 hp |
| Макс. скорост | 25 k km/h (по шосе) |
| Екипаж | 5 |
| Sturer Emil в Общомедия | |
Sturer Emil (12,8 cm Selbstfahrlafette auf VK3001(H) „Sturer Emil“) е прототип на германски унищожител на танкове от времето на Втората световна война. Шасито на танка е базирано на прототипа на Хеншел – VK3001, а въоръжението е 128 mm K L/61 танково оръдие на Рейнметал.
Конструирани са два прототипа (наименовани Макс и Мориц), които служат на Източния фронт – изпратени са за войскови изпитания в 3-та рота на 521-ви тежък изтребително-противотанков дивизион (3/schwere Panzerjager Abteilung 521), действащ в състава на група армии „Юг“. Използвани са за бойни действия в Донските степи, а после и в обсадата на Сталинград. Единият е унищожен, а другият е пленен в Сталинград през 1943 г. с 22 белега за успешни попадения, отбелязани на дулото. Плененият танк е изложен в музея на танкове Кубинка.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Sturer Emil.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
