231 г. пр.н.е.
| << | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
231 (двеста тридесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Гай Дуилий е назначен за диктатор, за да проведе изборите.[1] За консули са избрани Марк Помпоний Матон и Гай Папирий Мазон.
- Двамата консули са изпратени да ръководят военна кампания в Сардиния.[2]
- Обезпокоен от разширяването на картагенската власт и сфера на влияние в Иберия, Сенатът изпраща посланици при Хамилкар Барка, които да поискат обяснение за действията му. Хамилкар отговаря, че завоеванията му имат за цел натрупване на средства за обезщетението, което Картаген дължи на Рим след края на Първата пуническа война през 241 г. пр.н.е..[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]- Арат Сикионски е избран за осми път за стратег на Ахейския съюз.[3]
- Македонският цар Деметрий II е ангажиран на север в борба с дарданите.[3]
- Изправени пред етолийския ултиматум да се присъединят към Етолийския съюз, жителите на град Мидион в Акарнания се обръщат за помощ към Деметрий II, който не може да им помогне сам и наема за целта царя на ардиеите Агрон.[3]
- Агрон побеждава етолийците и вдига обсадата на Мидион.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 533
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 92
- ↑ а б в г „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 506