Шунята

Шу́нята (на санскрит: शून्यता, śūnyatā^IAST; пали: шуната; тиб. stong pa nyid, stong pa – пуст, намиращ се отвъд пределите на сетивното възприятие, непостижим, nyid – добавяне на значението за това, че всичко може да се случи; на монголски: хоосон чанар) – понятие във философията на будизма, означаващо отсъствието на собствена природа на нещата и явленията (или дхармите – още едно значение на понятието дхарма). Нещата и явленията съществуват единствено чрез своята обусловеност и взаимозависимост и са напълно лишени от каквато и да било отделна трайна собствена „природа“.

Описание

Шунята се счита за едно от най-трудните за разбиране понятия в будизма, неподдаващо се на просто описание и определение. Постигането на „пустота“ е важна цел в будистките медитации, специфични за различните школи на будизма. Неправилното разбиране на термина „пустота“ в небудистките преводи и коментарии е довело до възприемането на будизма като нихилизъм, солипсизъм, отказ от разумни доводи и от словесно разбиране, отказ от позитивни тезиси, представа за всеобща илюзорност и др. и поради това будизмът често е подлаган на критика. Будистките школи не приемат това и акцентират върху „взаимозависимото възникване“, причинността и обусловеността на явленията.

Основните дискусии за природата на пустотата са се развивали в началото в контекста на спора с небудистки школи за причинността и собствената природа или „висшето аз“ (санскрит атман). Това понятие не се приема в будизма и вместо него се среща термина аната – т.е. „не аз“ или липса на собствено „аз“. Нагарджуна поставя особено ударение върху учението за пустотата и неговата важност за осъществяването на природата на Буда. Представата за шунята развиват също така Арядева, Асанга, Васубандху, Дигнага, Дхармакирти, Будапалита, Бхававивека, Чандракирти и други философи на будизма. Шунята става едно от най-важните понятия на тибетския и далекоизточния будизъм, в частност на Чан.

Важен източник на учението за пустотата представлява Праджняпарамита Хридая Сутра, почитана и изучавана във всички школи на Махаяна и Ваджраяна, като служи като тяхна основа.

Определението на пустотата се дава в разгърнат вид като учение, предавано от бодхисатва Авалокитешвара на монаха Шарипутра. Първоначалното изложение представлява обща квинтесенция на учението на Буда: „бодхисатва Авалокитешвара, практикувайки дълбоко Праджняпарамита възприема мисълта за пустотата на петте скандхи и освобождението от всички страдания и нещастия“.

По-нататък идва подробно указание какво точно има предвид Авалокитешвара, наставлявайки Шарипутра, а също и по какъв начин това възприятие поражда спасение от страданията и нещастията при придобиване на Аннутара Самяк Самбодхи (най-висше пълно просветление, представляващо състояние на Буда^[1]).

Вижте също

Външни препратки

↑ Хамфриз 2002, с. 130 – 131.

Литература

Jeffrey Hopkins. Meditation on Emptiness. Wisdom Publication, Boston. ISBN 0-86171-110-6
Геше Джампа Тинлей. Ум и пустота Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine..
Торчинов Е. А. Введение в Буддологию ISBN 5-93597-019-8
Хамфриз, К. Дзэн-буддизм. Москва, ФАИР-ПРЕСС, 2002. ISBN 5-8183-0505-8. с. 320.
Cula-sunna Sutta Архив на оригинала от 2005-08-28 в Wayback Machine., Majjhima Nikaya 121, The Lesser Discourse on Emptiness, translated from the Pali by Thanissaro Bhikku
Короткая сутта о пустотности, Маджджхима Никая 121 Cūḷasuññata Sutta
Phena Sutta Архив на оригинала от 2004-12-14 в Wayback Machine., Samyutta Nikaya XXII.95, Foam, translated from the Pali by Thanissaro Bhikku
Digital Dictionary of Buddhism^{[неработеща препратка]} (log in with userID „guest“)
Advayavada Buddhism
Atman in Śūnyatā and the Śūnyatā of Atman An attempt to reconcile the alleged difference between Buddhism and Advaita Vedanta on the nature of the Self.
A View on Buddhism Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.

[Хамфриз2002130&#32;–&#32;131-1] Хамфриз 2002, с. 130 – 131.

[1]