Направо към съдържанието

Чайна Мобайл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чайна Мобайл
中国移动通信集团有限公司
Основаване1997 г.
СедалищеКитай
Годишни приходи741,48 млрд. ¥ (2018 г.)[1]
Чиста печалба114,28 млрд. (2017 г.)[2]
Уебсайтwww.10086.cn
Чайна Мобайл в Общомедия

 

China Mobile е търговското наименование на компанията China Mobile Limited (на китайски: 中国移动通信, пинин: Zhōngguó Yídòng Yǒu Xiàn Gōngsī) и неговия краен основен акционер, China Mobile Communications Group Co., Ltd. (на китайски: 中国移动通信集团有限公司, пинин: Zhōngguó Yídòng Tōngxìn Jítuán Gōngsī). Известна по-рано като China Mobile Communications Corporation, „CMCC“, тя е китайска държавна[3] компания, която предоставя мобилни гласови и мултимедийни услуги чрез своята национална мобилна телекомуникационна мрежа в континентален Китай и Хонконг.

China Mobile е регистрирана на борсата в Хонконг. Това е най-големият мобилен мрежов оператор в света по общ брой на абонатите.[4]

Към 31 октомври 2020 China Mobile има обща пазарна капитализация в размер на 965 млрд. хонконгски долара – най-голямата компания от категорията червени чипове.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Компанията е пряко контролирана от правителството на Китайската народна република[3]. Освен това тя е също и публична компания, листвана на борсите в Ню Йорк и Хонг Конг. От самото си създаване за граждански и военни цели, China Mobile доминира при китайските мобилни услуги. Според Министерството на отбраната на САЩ компанията е свързана с китайската армия.[6] От 2010 г. насам China Mobile контролира по-голямата част от вътрешния пазар на мобилни услуги със 70% пазарен дял. [7] Другите компании, China Unicom и China Telecom, имат съответно 20% и 10% пазарен дял.[7]

China Mobile се отделя от телекома China Telecommunications Corporation през 1999 г., но последната продължава да предоставя мобилни услуги.[7] Компанията вероятно се радва на значителни протекции от страна на китайското правителство, но правителството често се намесва и в бизнеса. Правителственият контрол се осъществява чрез предполагаемата държавна холдингова компания China Mobile Communications Group Co., Ltd., която притежава 100% от собствеността на China Mobile (HK) Group Limited,[8], която пък от своя страна притежава над 70% от China Mobile – останалата част се контролира от публични инвеститори. Създадената през 2000 г.[8] CMCC към 2019 г. е текущата компания-майка на China Mobile.

Покритие в отдалечените райони

[редактиране | редактиране на кода]
Wang Jianzhou, председател и главен изпълнителен директор по време на пленарната сесия на Market Insight: Frontier Markets в Тиендзин, Китай, 28 септември 2008 г.[9]
Дисплей на китайски мобилни телефони, 2010 г.

За разлика от конкурентите си, China Mobile исторически държи по-голям дял от пазара в отдалечените райони. Към 2006 г. нейната мрежа осигурява покритие на 97% от китайското население и оттогава компанията се радва на постоянен поток от нови клиенти от селските райони. Там компанията предлага специализирани услуги, включително селскостопанска информационна услуга, която улеснява различни дейности като продажба и покупка на селскостопански продукти, достъп до пазарни цени за продукция и култури, банкови преводи, банкови тегления и плащания и др.

Дейност в чужбина

[редактиране | редактиране на кода]

Компанията се разклонява през 2007 г. с покупката на Paktel в Пакистан, пускайки там година по-късно марката Zong.

През 2013 г. China Mobile опитва разширяване в Мианмар, като изразява интерес към наддаването за един от двата предлагани лиценза в партньорство с Vodafone, но този план в крайна сметка се проваля.

Вътрешни придобивания

[редактиране | редактиране на кода]

През май 2008 г. компанията поглъща China Tietong, фиксирана телекомуникационна компания[10] и по това време третият по големина широколентов интернет доставчик в Китай,[11] добавяйки интернет услуги към основния си бизнес на мобилни услуги.

Мрежа

[редактиране | редактиране на кода]

China Mobile управлява GSM мрежа, която обхваща всички 31 провинции, автономни райони и пряко администрирани общини в континентален Китай, това включва също и Хонконг. GPRS се използва за предаване на данни.

3G

Компанията контролира 70% от китайския мобилен пазар с търговската марка „G3“, но далеч по-малък е процентът на 3G услугите.[7] От 2012 г. нейните близо 60 милиона 3G абонати представляват приблизително 9% от общата база абонати, което е увеличение в сравнение с 3% през 2010 г.[7]

3G мрежата, която все още е в процес на изграждане през 2010 г., използва стандарта UMTS, за разработването на който помага и China Mobile. От 2010 насам 3G услугата е достъпна във всички 4 пряко контролирани общини и повечето от 283-те града на ниво градска префектура в Китай. [12]

4G

От 2010 г. China Mobile дебютира с малки 4G демонстрационни мрежи, използвайки вариант на 3GPP стандарта и има планове за по-големи демонстрационни мрежи в бъдеще. Такива мрежи са в експлоатация към май 2012.[13]

Докато предишните модели iPhone не могат да използват мрежата на China Mobile поради разлика в чипсета, в средата на 2012 г. започват преговори с Apple за продажби на iPhone 5 и продажбите са факт от януари 2014 г.[14]

Еверест

През 2003 г. и след това през 2007 г. China Mobile предоставя мобилни услуги на връх Еверест.

Покритие на островите Спратли

През май 2011 г. China Mobile обявява, че мрежата ѝ вече включва спорните острови Спратли.

Сделка с Nokia

[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2014 г. Nokia и China Mobile подписват рамково споразумение на стойност 970 млн. щ.д. за доставки между 2014 и 2015 г.[15]

Делистване от американските фондови пазари

[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2020 г. президентът Доналд Тръмп издава изпълнителна заповед, забраняваща на всяка американска компания или физическо лице да притежава акции в компании, които Министерството на отбраната на Съединените щати посочва като имащи връзки с Народноосвободителната армия, която включва и China Mobile. [16] [17] [18] На 31 декември 2020 г. Нюйоркската фондова борса обявява, че ще спре търговията с China Mobile, China Telecom и China Unicom от 7 до 11 януари 2021 г. и ще започне процеса на делистване на компанията, което ще доведе до спад на стойността на акциите ѝ.[19] На 4 януари решението за премахване внезапно е отменено; два дни по-късно NYSE заяви, че премахването от листването ще продължи. [20]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ finance.sina.com.cn
  2. ↑ www.sec.gov
  3. ↑ а б Strait deals The Economist, 7 May 2009
  4. ↑ The Largest Mobile Network Operators In The World // WorldAtlas. Посетен на 2021-10-16. (на английски)
  5. ↑ List of Red Chip Companies // Hong Kong Exchanges and Clearing. Посетен на 14 November 2020.
  6. ↑ Allen-Ebrahimian, Bethany. Defense Department produces list of Chinese military-linked companies // Axios. June 24, 2020. Архивиран от оригинала на 25 June 2020. Посетен на June 24, 2020.
  7. ↑ а б в г д China Mobile Still Dominates, but Faces Competition in 3G. morningstar.com, 22 October 2010
  8. ↑ а б CMCC Profile CMCC Official Site (Archive.org cache)
  9. ↑ Copyright Световен икономически форум
  10. ↑ Telecoms in China The Economist, 29 May 2008
  11. ↑ China Mobile to take over China Tietong Telecom[неработеща препратка]
  12. ↑ China Mobile Limited: Annual Report 2010 // {{{conference}}}. China Mobile Ltd. Архив на оригинала от 2011-05-22 в Wayback Machine.
  13. ↑ Lee, Chyen Yee. China Mobile in talks with Apple for iPhone // reuters.com. Thompson Reuters, 16 May 2012. Архивиран от оригинала на 19 May 2012. Посетен на 20 May 2012.
  14. ↑ Anthony Ha. Apple Announces Deal To Bring iPhones To China Mobile Starting On Jan. 17 // TechCrunch. AOL. Посетен на 6 August 2015.
  15. ↑ 10 October 2014.
  16. ↑ Chen, Shawna. Trump bans Americans from investing in 31 companies with links to Chinese military // Axios. November 12, 2020. Посетен на November 12, 2020.
  17. ↑ Pamuk, Humeyra. Trump bans U.S. investments in firms linked to Chinese military // Reuters. 2020-11-12. Посетен на 2020-11-12.
  18. ↑ Swanson, Ana. Trump Bars Investment in Chinese Firms With Military Ties // The New York Times. 2020-11-12. Посетен на 2020-11-13.
  19. ↑ Mozur, Paul. New York to Delist Chinese Telecom Firms in Symbolic Shift // The New York Times. 2021-01-01. Посетен на 2021-01-01.
  20. ↑ Leo Sun. 4 Lessons From China Mobile's Delisting Debacle // Nasdaq. Посетен на 13 January 2021.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата China Mobile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чайна_Мобайл&oldid=11997551“.