Направо към съдържанието

Хеноподий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хеноподий
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Карамфилоцветни (Caryophyllales)
семейство:Щирови (Amaranthaceae)
триб:Atripliceae
род:Хеноподий (Chenopodium)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Хеноподий в Общомедия
[ редактиране ]
Dysphania ambrosioides

Хеноподият (Chenopodium) е род тревисти растения, произхождащи от Централна и Южна Америка и южно Мексико. Това са едногодишни или многогодишни растения с кратък живот, достигащи 1,2 метра на височина, неправилно разклонени, с продълговати копиевидни листа, дълги до 12 cm. Цветовете са малки, зелени на цвят, растящи в разклонена метла на върха на стъблото.

Както в родните си места, те се отглеждат в топли умерени до субтропически райони в Европа и САЩ (Мисури Ню Ингланд Източните щати),[1] понякога превръщайки се в инвазивен плевел.

Употреба в кухнята

[редактиране | редактиране на кода]

Хеноподият се използва като листен зеленчук и подправка заради острия си вкус. В сурово състояние той има смолист, лекарствен вкус, малко като лакрицовия вкус на анасона, резенето или дори тароса, но по-силен. Миризмата му е силна, но е трудно да се опише – често я сравняват с цитрус, петрол, чубрица, мента или маджун за прозорци.

Въпреки че традиционно се използва с черен боб за вкус и заради газогонните си свойства, той се използва в традиционната мексиканска кухня за допълнително подправяне. Чудесно се комбинира с кесадили, супи, моле де оля, тамалес де кезо и рахас (от сирене и чушки), чилакилес, яйца и картофи и енчиладас. Той наистина е многостранна листна подправка, след като един път бъде харесан.

Приложения в медицината

[редактиране | редактиране на кода]

Хеноподият се използва като листен зеленчук и подправка заради острия си вкус и предполагаемата си способност да предпазва от образуване на газове, причинено от ядене на зрял боб, но също и при аменорея.[2], дисменорея, малария, хорея, хистерия, като експекторант (отхрачващо средство), катар и астма[3]

От хеноподия се получава етерично масло. Той действа против антихелминтично, т.е. убива глистите и в миналото е бил включено във фармакопеята на САЩ. Цитиран е и като антиспазмик и абортифациент (предизвикващ аборт) – първите противозачатъчни лекарства са били открити при изследвания на хеноподия.

Етеричното масло на хеноподия съдържа аскаридол (до 70%), лимонен, p-цимен и по-малки количества от многобройни други монотерпени и техни производни (α-пинен, мирцен, терпинен, тимол, камфор и транс-изокарвеол). Аскаридолът (1,4-пероксидо-p-мент-2-ен) е твърде необичайна съставка в подправките. Друго растение, дължащо до голяма степен характера си на този монотерпенов пероксид е болдото. Аскаридолът е токсичен и има остър, не особено приятен вкус. В чист вид той е взривно вещество, чувствително към удар.

  1. ((en)) A Modern Herbal by Mrs. M. Grieve, FRHS. pg. 854
  2. ((en)) The Green Pharmacy by James A. Duke, Ph.D. pgs. 51 – 53
  3. ((en)) M. Grieve. pgs. 855 – 856