Фудзиен

Фудзиен 福建省 / Fújiàn Shěng
провинция на Китай
Местоположение на Фудзиен на картата на Китай
Страна	Китай
Секретар на ККП	Ло Джангон
Център	Фуджоу
Площ	121 400 km²
Население	35 110 000 души (2004) 289 души/km²
Националности (2000)	китайци – 98% ше – 1%
Префектури	9
Окръзи	85
Общини	1107
Губернатор	Хуан Сяодзин
БВП (2020)	4 390 390 000 000 ¥
ISO 3166-2	CN-35
Официален сайт	www.fujian.gov.cn
Фудзиен в Общомедия

Фудзиен (на мандарин:福建省; пинин: Fújiàn) e провинция в Източен Китай. Административен център и най-голям град в провинцията е град Фуджоу.

География

Провинцията се намира на югоизточното крайбрежие на Китай, граничи с Джъдзян на север, Дзянси на запад и Гуандун (Кантон) на юг, Тайван се намира срещу провинцията. Характеризира се с голямо текучество на хора, много емигранти. Основните малцинствени групи населяващи провинцията са хуей, мяо и манджу.

Провинцията е най-хълмистата от крайбрежните, описвана е като: „Осем части планини, една част вода и една част обработваеми земи“ (八山一水一分田). Северозападната част е най-висока, спуска се на югозапад. По крайбрежието е разположена серия от дълги и тесни равнини, има много добри естествени пристанища, по-известни са островите Пинтан, Дун Шан, Мейджоу и пристанищата Сиамън, Дзинмън и др. Планината У И бележи границата с Дзянси, най-високата точка на провинцията е връх Хуанган в планината У И. Реките са къси и имат самостоятелен излаз към морето. Реката Миндзян и нейните притоци преминават през северната и централната част на Фудзиен. Други големи реки са Дзиндзян и Дзиулун.

Административно деление

Град Сиамън: намира се в югоизточната част на провинцията, остров, население 2,64 млн. души, площ 1565 km², има статут на град на централно подчинение. Пристанището е много удобно широко и дълбоко. Името идва от крепостта построена през 14 в., за да защитава града по море. Важен транспортен и търговски център, градът привлича туристи с ботаническата си градина, будисткия храм Нанпутуо. Сиамън е обявен за най-чистия град в Китай.

Градът е домакин на Китайския национален панаир за инвестиции и търговия, който привлича чуждестранни инвеститори. На по-малко от 1 km югозападно се намира остров Gulangyu (гърмящи вълни) с площ от 2 km². Известен е с градината Шуджуан, описана в романа „Huan Long Men“. База на националния герой Джън Чън Дун, провел 8 сражения с холандците. Построен е мавзолей в негова чест в близост до платформата, откъдето генералът е ръководил сраженията. В югозападната част, до Сямънския университет, се намира манастирът Нанпутуо в подножието на „5-те стареца“. Там има още музей, библиотека и др.

Град Цюенджоу: център на древна култура и търговия, основан през 6 в., градът бил посещаван от десетки чуждестранни търговци. По време на Минската династия търговията била забранена и градът западнал, но дългите традиции в тази област позволили бързото му възстановяване. Има множество сгради в мюсюлмански стил – поради търговията с арабските страни. Градът е известен с храма Кайюен, построен 686 г., целият комплекс покрива площ от 19 акра и е най-големият будистки храм в провинцията. Много династии са оставили своя отпечатък (в архитектурно отношение). Главната зала е с височина от 20 m, площ от 1400 m², има 34 фигури на Буда, на върха на общо 84-те колони има 24 летящи музиканти. Пред храма има 2 каменни кули, най-високите каменни кули в Китай. Архитектурата на храма и орнаментите му са уникални и привличат много туристи.

История

Скорошни археологически разкопки откриват множество инструменти и вещи от епохата на неолита. За китайците тази територия е известна още като Минюе (Min – варвар и Юе – царска фамилия). Минюе е царство, докато императорът на династията Цин анулира статута му. При настъпването на гражданската война между Сян Ю и Лиу Бан царят на Минюе, Уджу, изпраща войските си да се бият рамо до рамо с войските на Лиу Бан и тази му подкрепа бива заплатена след победата на Лиу Бан (дин. Хан). През 202 г. пр. Хр. Лиу Бан възстановява статута на Минюе като васално, но независимо царство, построена е столицата Фуджоу. След смъртта на цар Уджу започват почти непрестанни нападения към съседните територии – ето защо императорът решава да се отърве от заплахата, като изпрати големи войски от четири посоки към Минюе. Така е сложен краят на първото царство във Фудзиен.

Първата вълна от имигранти от високата класа е през 4 век сл. Хр., когато дин. Западен Дзин се разпада, а Северен Дзин е разкъсан от гражданска война и нападения на номадски племена. Поради изолацията си от съседните територии Фудзиен изостава в икономическото си развитие, населението също е по-малко в сравнение с други провинции в Китай. По време на Северна и Южна династии са положени много усилия Фудзиен да бъде населен с ханци (китайци). След разпадането на дин. Тан, Китай е в криза дълго време, в този период пристига втора вълна от имигранти начело с генерал Уанг, който установява кралство Мин със столица Фуджоу, но скоро след смъртта на генерал Уанг кралството отново е разрушено. По време на дин. Мин провинцията страда от нападения на пирати в пристанищата. През 1689 г. дин. Цин официално присъединява Тайван към Фудзиен, това довело до вълна от емигранти в Тайван.

В началото на 20 век поради географското си положение и липсата на жп транспорт Фудзиен е бил най-отделената (уединена) провинция в Китай. Първата магистрала до провинцията е завършена 1950 г., свързваща гр. Сиамън с останалата част от континента. Въпреки отдалечеността си, провинцията има дълбоки традиции в областта на образованието. Друго преимущество на бавното икономическо развитие е екологичната среда, провинцията е с най-висок процент на горска растителност, което от своя страна предпазва почвата от ерозия.

Икономика

Земеделие

Фудзиен има слабо развито земеделие, обработваемите земи са разположени по крайбрежните земи на изток. Сред отглежданите култури са: ориз, рапица, соя, сладки картофи, пшеница, фъстъци, тютюн, голям производител на захарна тръстика. В района на планината У И се отглежда прословутият чай „Улун“, който е отделна категория чай – нито зелен, нито черен. Морската храна също е основен продукт във Фудзиен.

Полезни изкопаеми

Някои от полезни изкопаемите са: въглища, желязо, волфрам, мед, молибден, цинк, олово и др.

Разпространени занаятчийски продукти са резби по камък, лакови изделия, порцеланови изделия и др.