Тъжа

Тъжа
	Тъжа
	; Стара къща в Тъжа
	Тъжа Тъжа
Общи данни
Население	1302 души (15 март 2024 г.); 18,5 души/km²
Землище	70,207 km²
Надм. височина	554 m
Пощ. код	6160
Тел. код	04367
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	73540
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община; – кмет	Павел баня; Иса Бесоолу ; (ДПС; 2019)
Кметство; – кмет	Тъжа; Стефан Чернев; (независим)
	Тъжа в Общомедия

Тази статия е за селото. За хижата вижте Тъжа (хижа).

Тъжа е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора. До 1950 година името на селото е Голямо село.^[2]

География

В селото има гара по жп линията Карлово-Тулово, част от Подбалканската жп линия София-Карлово-Сливен-Бургас.

История

При избухването на Балканската война двама души от селото - от семейства на преселници от Западна Тракия - са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

През 40-те години на XX век в селото има влиятелна комунистическа група и то е сред опорните точки на местния Партизански отряд „Марко Чернев“, като 22 души или половината от състава му са родом от Тъжа.^[4]

Забележителности

Парк „Аязмото“. Представлява обособена зона за отдих, намираща се северно на около 2 км. от село Тъжа в подножието на м. Светица. Има останки от манастир и крепост от времето на Второто Българско царство, когато русалийския проход е бил връзката между Северна и Южна България. Има 6 – 7 извора, но единият е лековит и се намира в близост до стар манастир. Край целебния извор е изграден параклис. Малкият храм е посветен на Света Богородица, която се явила на местен жител. Той открил лековитата вода сред изобилието извори и направил чешма.
Комплекс „Бащино огнище“. Построен през 80-те години комплексът в с.Тъжа обединява местното население в желанието им да запазят културните си ценности и традиции. В галерията има постоянна картинна изложба с произведения, дарени от местни творци. В комплекса се провеждат множество културни събития – срещи, представяния на книги, културни мероприятия и др. Комплексът в с. Тъжа е със запазен автентичен старинен вид.

Редовни събития

Традиционният за района кукерски карнавал „Старчешка булка“ се провежда всяка година в деня на църковния празник Месни заговезни. Представя се обичая „открадване на булката“, която се превръща в главно действащо лице на кукерския празник.

Обичаят „Старчешка булка“ се изпълнява предимно от местни жители, самодейци на местното читалища, но в него могат да се включат и гости на празника. Всички участници са облечени в носии, като само кукерите в специални костюми. Те са специфични за всеки тъжански род. Основното е да са плашещи, за да прогонват злите духове. Маската представлява обработена овча кожа, на която предната част е зашита с късчета плат (виждат им се само очите). Надолу са облечени с бяла риза с къс ръкав и черен панталон. Върху ризата са слага отново овча кожа, направена като елек, а по краката – обработена козя кожа. Обути са с цървули. На кръста с колан са захванати тежки, големи и малки лопки, които всеки е наследил от дядо си, а той от своя дядо. Всички тези лопки са изработени преди много години от жители на селото, предимно за този празник.

Обичаят“Старчешка булка“ представлява традиционна българска сватба, на която булката винаги е маскиран мъж. Кукерите, наричани „старци“ правят няколко обиколки с цел прогонване на злите духове, и след това се събират в кръг, подскачайки. Младоженците, сватовете и гостите на сватбата се извеждат чрез кръшна ръченица под съпровода на два тъпана и гайда. След ръченицата всички се хващат на „булчинското хоро“, но тогава „Старците“ – кукерите „открадват“ булката. Всички започват да се вайкат, но сватовете започват „преговори“ със „старците“ и откупуват булката. Сватбата продължава, като този път кукерите също се хващат на хорото, като им се целува ръка, в знак на благодарност. Веселието продължава през целия ден, като на центъра се извива традиционното хора, на което се хващат всички гости, участници

Други

Хижа „Тъжа“ се намира над град Априлци и на 25 километра от село Тъжа.

Личности родени в с.Тъжа

Иван Несторов (актьор)

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 258.

Външни препратки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.

[везенков-4] Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 258.

[1]

[2]

[3]

[4]