Токио
- Едо пренасочва насам. За историческия период вижте Едо (период).
Токио 東京都 | |
Страна | Япония |
---|---|
Префектура | Токио |
Площ | 2194,05 km²[1] |
Надм. височина | 6 m |
Население | 14 264 798 души (2022 г.) |
Губернатор на Токио | Юрико Коике[2] |
Основаване | 6 септември 1868 г. |
Официален сайт | www.metro.tokyo.lg.jp |
Токио в Общомедия |
Токио (на японски: 東京, Tōkyō, [toːkjoː]) е столицата на Япония. Градът е една от 47-те префектури в страната и център на Голямо Токио, най-големият метрополен регион в света.[3] Токио е седалище на японското правителство и на Императорския дворец. Разположен е в региона Канто в югоизточната част на главния японски остров Хоншу и включва в административните си граници архипелазите Идзу и Бонински острови.[4]
Администрацията на Токио управлява 23 специални района, имащи административен статут на градове, които обхващат територията на града от 1943 година, както и 39 общини в западната част на префектурата и на архипелазите. Населението на специалните райони е над 8 милиона души, а общото население на префектурата надхвърля 13 милиона. Метрополният регион, надхвърлящ границите на префектурата, има население над 35 милиона души и най-голямата агломерация в света не само по население, но по своя брутен вътрешен продукт, надхвърлящ 1,479 трилиона долара (2008, по паритет на покупателната способност).[5] В Токио се намират седалищата на 51 от компаниите във Форчън Глобал 500, повече, отколкото във всеки друг град по света.[6]
Токио е определян като един от трите „командни центъра“ на световната икономика, наред с Ню Йорк и Лондон.[7] Класифициран е като алфа+ глобален град[8] и е поставян на четвърто място сред глобалните градове.[9] През 2012 година изследване на Мърсър и Икономист Интелиджънс Юнит определя Токио като най-скъпия за чужденци град в света.[10] Градът е домакин на Летните олимпийски игри през 1964 година и ще бъде домакин на Лятната олимпиада през 2020 година.[11][12]
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]Първоначалното наименование на Токио е Едо (江戸), което означава устие.[13] То е променено на Токио (東京 – буквално, „Източна столица“) през 1868 година, когато императорът пренася в града своята резиденция, съгласно традицията столичният град да съдържа в името си думата „столица“ (京).[13] В първите години след преименуването се използва и формата Токеи, изписвана по същия начин, както и Токио, но в наши дни тя вече не се употребява.[14][15]
Въпреки звуковата прилика, името на предишната японска столица Киото (京都) има друго значение – „Столичен град“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Столичният окръг Токио е разположен на северозапад от Токийския залив. На изток той граничи с префектурата Чиба, на запад – с префектурата Яманаши, на юг с префектурата Канагава и на север – с префектурата Сайтама. В състава му влизат и острови в Тихия океан, разположени на юг от остров Хоншу.
Столичният окръг Токио и прилежащите към него префектури Канагава, Сайтама и Чиба образуват т. нар. Голямо Токио, на чиято територия живеят 34 997 млн. души (според отчета на ООН WUP2003) – около 26% от населението на Япония.
Най-високата планина в Токио е Кумотори, която е висока 2017 m. Сред останалите планини най-високите са: Такасу (1737 m), Одаке (1266 m), и Митаке (929 m). Най-голямото езеро в Токио е езерото Окутама, намиращо се близо до префектурата Яманаши.
Окръг Токио се състои от 23 специални района (特別区 токубецу ку), 26 града (市 ши), 5 села (町 мачи) и 8 селски общини (村 мура).
Токио има много на брой отдалечени острови, един от които отстои е на 1850 km от централната част на града. Поради голямото разстояние от административния център на столичното правителство в Синджуку, островите се управляват от местна администрация.
Островите Изу са група вулканични острови и част от Националния парк „Фуджи-Хаконе-Изу“. Острови (по реда на близост до Токио) са Изу Ошима, Тошима, Нииджима, Шикинеджима, Кодзушима, Миякиджима, Микураджима, Хачиджоджима и Аогашима. Островите Изу са групирани в три подпрефектури. Изу Ошима и Хачиджоджима са градове. В останалите острови са шест села, като Нииджима и Шикинеджима оформят едно село.
Островите Огасавара включват, от север на юг: Чичи-джима, Нишиношима, Хаха-джима, Кита Иво Джима, Иво Джима и Минами Иво Джима. Огасавара администрира и два малки отдалечените острови: Минами Торишима, най-източната точка на Япония и най-отдалечения остров от центъра на Токио (на 1850 km), и Окино Торишима, най-южната точка на Япония. Последният остров е оспорван от Китай и е само необитаема скала. Веригата Иво и околните острови нямат постоянно население, но там има персонал на японските отбранителни сили. Местно население се среща само на Чичи-джима и Хаха-джима. Островите образуват подпрефектурата Огасавара.
Подпрефектура | Община | Вид |
---|---|---|
Хачиджьо | Хачиджьо | Град |
Аогашима | Село | |
Мияке | Мияке | Село |
Микураджима | Село | |
Ошима | Ошима | Град |
Тошима | Село | |
Нииджима | Село | |
Кодзушима | Село | |
Огасавара | Огасавара | Село |
Сеизмология
[редактиране | редактиране на кода]Токио преживява няколко силни земетресения – през 1703, 1782, 1812, 1855 и 1923 години. При земетресението от 1923 г., което е с магнитуд 8,3 бала загиват 140 000 души. По-слаби земетресения – с магнитуд 1 – 2 бала – се случват почти всяка седмица.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на Токио е влажен субтропичен, с мека зима и влажно горещо лято. Средната максимална температура през август е 30,8 °C, средната минимална температура през януари е 2,1 °C. Годишното количество на валежите е 1467 mm с по-влажно лято и по-суха зима. Снеговалежите са спорадични, но почти всяка година. В Токио също често има тайфуни, макар че малцина от тях са силни.
Токио (Отемачи, специален район Чийода,[16] 1981 – 2010) | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Средни максимални температури (°C) | 9,9 | 10,4 | 13,3 | 18,8 | 22,8 | 25,5 | 29,4 | 31,1 | 27,2 | 21,8 | 16,9 | 12,4 | 20,0 |
Средни температури (°C) | 6,1 | 6,5 | 9,4 | 14,6 | 18,9 | 22,1 | 25,8 | 27,4 | 23,8 | 18,5 | 13,3 | 8,7 | 16,3 |
Средни минимални температури (°C) | 2,5 | 2,9 | 5,6 | 10,7 | 15,4 | 19,1 | 23,0 | 24,5 | 21,1 | 15,4 | 9,9 | 5,1 | 13,0 |
Средни месечни валежи (mm) | 52,3 | 56,1 | 117,5 | 124,5 | 137,8 | 167,7 | 153,5 | 168,2 | 209,9 | 197,8 | 92,5 | 51,0 | 1528,8 |
Източник: Японска метеорологична агенция[17] Световна метеорологична организация (дъждовни дни)[18] |
История
[редактиране | редактиране на кода]Днешната японска столица възниква като малко рибарско селце на име Едо, разположено в провинция Мусаши.[19] В края на 12 век то става център на владенията на клана Едо, който изгражда първите укрепления около селището. През 1457 година Ота Докан, васал на клана Уесуги, отнема Едо от клана Едо и построява замъка Едо, поради което той е приеман традиционно за основател на Токио.
В края на 1590 година Токугава Иеясу избира Едо за своя резиденция и когато през 1603 година е установен шогунатът на Токугава градът се превръща във фактическа столица на Япония, въпреки че императорът остава в Киото.[20] По време на последвалия период Едо, градът се разраства до един от най-големите градове в света, като през 18 век населението му надхвърля 1 милион души.[21]
През 60-те години на 19 век Реставрацията Мейджи слага край на шогуната Токугава и през 1869 година император Мейджи премества императорския двор в замъка Едо. Така градът, преименуван на Токио, който по това време вече е политическо и културно средище на страната,[22] се превръща и в официална столица. През 1889 година е създадена общината Токио, която през 1943 година е преобразувана в днешната префектура.
Подобно на други големи японски градове, като Осака, централната част на Токио се развива през първите години на 20 век като около основните железопътни гари се образуват силно застроени квартали, свързани с предградията чрез разположени на повърхността железопътни линии. И до днес автомобилният транспорт играе значително по-малка роля, отколкото в големите американски градове, които са по-разпръснати и разчитат на пътната инфраструктура.
През първата половина на 20 век Токио претърпява две тежки катастрофи, но успешно се възстановява от тях. През 1923 година Голямото земетресение в Канто и последвалият пожар взимат 140 хиляди жертви, а стотици хиляди сгради са унищожени.[23] По време на Втората световна война бомбардировките на Токио през 1944 – 1945 година са почти толкова разрушителни, колкото двете атомни бомби в Хирошима и Нагасаки взети заедно – загиват между 75 и 200 хиляди души, а половината сгради в града са унищожени.[24]
След войната градът е напълно възстановен, а икономиката на страната започва стремително да се възражда, като през 1966 година става втората по големина в света. Новият облик на Токио е демонстриран пред света с провеждането в града на Летните олимпийски игри през 1964 година. През 70-те години се изграждат множество многоетажни сгради, като небостъргача Съншайн 60, както и новото международно летище Нарита.
По това време Токио е залят от вълна от работна сила от селските райони, което води до по-нататъшното развитие на града и нарастването на населението на неговия метрополен район до 11 милиона души. През 80-те години цените на недвижимите имоти бързо нарастват, а Токийското метро и пътническата железопътна мрежа стават едни от най-натоварените в света.[25] Общата рецесия, обхванала Япония през 90-те години, прекъсва бързото развитие на града и води до срив в цените на недвижимите имоти.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването от 2005 г., населението на 23-те токийски района със специален статут е 8 489 653 души, на префектура Токио е 12 576 601 души, а на агломерацията Голямо Токио, включваща още префектурите Чиба, Канагава и Сайтама – 34 478 903 души.
През деня населението се увеличава с около 2,5 млн. души, най-вече работници и ученици от близките райони.[26]
През 2005 г. най-многобройните групи от чужденци в Токио са китайци (123 661), корейци (106 697), филипинци (31 077), американци (18 848), британци (7696), бразилци (5300) и французи (3000).[27]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Токио е един от трите финансови центъра в света заедно с Ню Йорк и Лондон. Токио има най-голямата метрополисна икономика в света. Според проучване на PricewaterhouseCoopers градската територия на мегаполиса (население около 35,2 млн. души) има общо БВП от 1191 мрлд. през 2005 г., което го прави най-голямото БВП на градска агломерация.[28] 50 от компаниите в списъка Global 500 имат седалища в Токио.
Токио е международен финансов център,[29] в който се намират седалищата на някои от най-големите инвестиционни банки и застрахователни компании, освен това е център на транспортната, издателската и телевизионната индустрия. По време на централизацията на японската икономика през Втората световна война, много големи фирми преместват седалищата си от градове като Осака, в Токио за да са по-близо до правителството. Тази тенденция постепенно намалява с бързото нарастване на населението в града и заради скъпата цена на живота в Токио.
Градът е оценен като най-скъпият за живот според The Economist за 14 поредни години в края на 2006 г.[30]
Токийската фондова борса е най-голямата фондова борса в Япония и втора в света по пазарна капитализация и четвърта по оборот.
Токио притежава 8460 хектара обработваеми земи през 2003 г. според министерството на земеделието, горите и рибовъдството,[31] което поставя града на последно място сред префектурите. Обработваемите земи са съсредоточени в Западно Токио.
Туризмът в Токио също спомага за икономиката.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]В Токио се намира Националната парламентарна библиотека, най-голямата в страната и една от най-големите в Азия.
Градът има много музеи. В парка Уено са Токийския национален музей, най-големият музей на страната, специализиран в традиционно японско изкуство; Националният музей на западното изкуство и зоологическата градина Уено. Другите музеи включват Националният музей на науките и иновациите в Одайба, Музеят на Едо-Токио в Сумида, отделен от центъра на Токио от река Сумида, Незу арт в Аояма и Националната парламентарна библиотека, Националният архив и Националният музей на модерното изкуство, които са близо до Императорския дворец.
Токио има много театри за сценични изкуства. Те включват национални и частни театри за традиционните форми на японската драма (като например но и кабуки), както и за съвременна драма. Симфонични оркестри и други музикални организации изпълняват модерна и традиционна музика. Токио също така е домакин на съвременна японска и международна поп и рок музика на места, вариращи по размери от малки клубове до арени като Нипон Будокан.
В Токио се провеждат много различни фестивали. По-важните събития са Санджа в храма Асакуса и биеналето Канда. Всяка година, през последната събота на месец юли, се провежда фестивал на фойерверки над река Сумида, което привлича над един милион зрители.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Токио е домакин на Летните олимпийски игри през 1964 и 2020 г.[12]
В Токио има разнообразие от спортни съоръжения. Градът е домакин на два професионални бейзболни клуба, „Йомиури Джайънтс“, които играят на „Токио Доум“, и „Токио Суолоус“ на „Мейджи-Джингу стейдиъм“. Японската асоциация по сумо също е със седалище в Токио, като ежегодно в града се провеждат три официални турнира (през януари, май и септември). Футболните клубове в Токио са ФК „Токио“ и „Токио Верди“ – и двата играят на Аджиномото стейдиъм в Чофу.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Токио
- Кобо Абе (1924 – 1993), писател
- Инеджиро Асанума (1898 – 1960), политик
- Акира Ирийе (р. 1934), историк
- Ейко Кадоно (р. 1935), писателка
- Укио Катаяма (р. 1963), автомобилен състезател
- Кенджи Мидзогучи (1898 – 1956), режисьор
- Ичиро Мидзуки (р.1948), певец и актьор
- Тацуя Накадаи (р. 1932), актьор
- Ясуджиро Озу (1903 – 1963), режисьор
- Агури Сузуки (р. 1960), автомобилен състезател
- Айя Уето (р. 1985), актриса и певица
- Моритеру Уешиба (р. 1951), айкидист
- Лив Улман (р. 1938), норвежка актриса
- Хирохито (1901 – 1989), император
- Тацуо Хори (1904 – 1953), писател
- Починали в Токио
- Масутацу Ояма (1923 – 1994), каратист
- Кобо Абе (1924 – 1993), писател
- Кристиан Биркеланд, норвежки учен
- Масаки Кобаяши (1916 – 1996), режисьор
- Акио Морита (1921 – 1999), предприемач
- Ясуджиро Озу (1903 – 1963), режисьор
- Гичин Фунакоши (1868 – 1957), каратист
- Кинджи Фукасаку (1930 – 2003), режисьор
- Хирохито (1901 – 1989), император
- Сакае Цубои (1899 – 1967), писателка и поетеса
- Други личности, свързани с Токио
- Харуки Мураками (р. 1949), писател, живее в града от 1970-те
- Морихеи Уешиба (1883 – 1969), айкидист, живее в града през 1927 – 1942
Градски пейзаж
[редактиране | редактиране на кода]Архитектурата на Токио е оформена основно от историята на града. Два пъти в по-новата си история, Токио е оставен в руини: първо през 1923 г. след Голямото земетресение в Канто и втори път след бомбардировките над Токио по време на Втората световна война.[32] Поради това, сегашният градски пейзаж на Токио е с една от най-модерните и съвременни архитектури, докато старинните сгради са рядко срещани.[32]
В японската столица има множество паркове и градини.
Братски градове
[редактиране | редактиране на кода]Токио има единадесет побратимени града:[33]
Освен това Токио има споразумение за „партньорство“ с Лондон, Великобритания.[33]
Други
[редактиране | редактиране на кода]Освен агломерацията на столицата, към префектура Токио спадат още редица отдалечени острови в Тихия океан, включително и безлюдният о. Окинотори (沖ノ鳥島), който е най-южната точка на Япония (20°25'31" с.ш.).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 令和4年全国都道府県市区町村別面積調(1月1日時点) // с. 28. Архивиран от оригинала. Посетен на 23 март 2022 г.
- ↑ www.metro.tokyo.jp // Посетен на 16 октомври 2016 г.
- ↑ United Nations 2012.
- ↑ Nussbaum 2005, с. 479, 981 – 982.
- ↑ Pricewaterhouse Coopers 2009.
- ↑ CNN 2011.
- ↑ Sassen 2001.
- ↑ Lboro.ac.uk 2010.
- ↑ A.T. Kearney 2012.
- ↑ Mercer 2012.
- ↑ Olympic.org 2011.
- ↑ а б Агенция Спортал 2013.
- ↑ а б Room 1996, с. 360.
- ↑ Fiévé 2003, с. 253.
- ↑ Tokyo Metropolitan Archives 2004.
- ↑ JMA 2014.
- ↑ JMA 2013.
- ↑ World Meteorological Organisation 2013.
- ↑ Nussbaum 2005, с. 780, 981 – 982.
- ↑ Sorensen 2004, с. 16.
- ↑ McClain 1994, с. 13.
- ↑ Tokyo Metropolitan Government 2007.
- ↑ Encyclopædia Britannica 2012.
- ↑ Tipton 2002, с. 141.
- ↑ Japan Railway and Transport Review 2007.
- ↑ Tokyo Metropolitan Government 2008a.
- ↑ Bureau of General Affairs, Tokyo Metropolitan Government 2010.
- ↑ PriceWaterhouseCoopers 2008.
- ↑ The Economist 2008.
- ↑ Reuters 2006.
- ↑ Horticulture Statistics Team, Production Statistics Division, Statistics and Information Department, Ministry of Agriculture, Forestry and Fisheries 2003.
- ↑ а б Jinnai 1995, с. 1 – 3.
- ↑ а б Tokyo Metropolitan Government 2008b.
- Цитирани източници
- Токио ще бъде домакин на Олимпиадата през 2020 година // www.sportal.bg. Агенция Спортал, 2013. Посетен на 7 септември 2013.
- A.T. Kearney Global Cities Index, 2012 (PDF) // A.T. Kearney. Архивиран от оригинала на 2012-08-05. Посетен на 2 април 2012. (на английски)
- Tokyo Statistical Yearbook 2005, Population // Bureau of General Affairs, Tokyo Metropolitan Government, 2010. Посетен на 17 февруари 2010. (на английски)
- Global Fortune 500 by countries: Japan // CNN, 2011. Посетен на 22 юли 2011. (на английски)
- Tokyo-Yokohama earthquake of 1923 // britannica.com. Encyclopædia Britannica, 2012. Посетен на 20 ноември 2012. (на английски)
- Fiévé, Nicolas et al. Japanese Capitals in Historical Perspective: Place, Power and Memory in Kyoto, Edo and Tokyo. 2003. (на английски)
- Statistics on Cultivated Land Area // Horticulture Statistics Team, Production Statistics Division, Statistics and Information Department, Ministry of Agriculture, Forestry and Fisheries, 15 юли 2003. Архивиран от оригинала на 2008-06-24. Посетен на 3 ноември 2008. (на английски)
- Rail Transport in The World's Major Cities (PDF) // Japan Railway and Transport Review, 2007. Архивиран от оригинала на 2007-10-25. Посетен на 17 октомври 2007. (на английски)
- Jinnai, Hidenobu. Tokyo: A Spatial Anthropology. University of California Press, 1995. ISBN 0520071352. (на английски)
- 気象統計情報>過去の気象データ検索>都道府県の選択>地点の選択 // data.jma.go.jp. JMA, 2014. Посетен на 2 май 2014. (на японски)
- 気象庁 / 平年値(年・月ごとの値) // data.jma.go.jp. JMA, 2013. Посетен на 24 юни 2013. (на японски)
- GaWC – The World According to GaWC 2008 // Lboro.ac.uk, 13 април 2010. Архивиран от оригинала на 2016-08-11. Посетен на 29 октомври 2010. (на английски)
- McClain, James. Edo and Paris: Urban Life and the State in the Early Modern Era. Cornell University Press, 1994. ISBN 080148183X. p. 13. (на английски)
- Cost of Living survey 2012 // mercer.com. Mercer, 2012. Посетен на 1 ноември 2012. (на английски)
- Nussbaum, Louis-Frédéric et al. Japan encyclopedia. Cambridge, Harvard University Press, 2005. ISBN 978-0-674-01753-5. OCLC 58053128. (на английски)
- Six Applicant Cities for the 2020 Olympic Games // Olympic.org, 2011. Посетен на 4 декември 2011. (на английски)
- Table 1.2 – Top 30 urban agglomeration GDP rankings in 2005 and illustrative projections to 2020 (using UN definitions and population estimates), UK Economic Outlook, March 2007 (PDF) // PriceWaterhouseCoopers, 2008. p. 5. Архивиран от оригинала на 2007-06-10. Посетен на 3 ноември 2008. (на английски)
- Global city GDP rankings 2008 – 2025 // Pricewaterhouse Coopers, 2009. Архивиран от оригинала на 2013-05-31. Посетен на 27 ноември 2009. (на английски)
- Oslo is world's most expensive city: survey // Reuters, 31 януари 2006. Архивиран от оригинала на 2016-05-15. Посетен на 1 февруари 2007. (на английски)
- Room, Adrian. Placenames of the World. McFarland & Company, 1996. ISBN 0-7864-1814-1. (на английски)
- Sassen, Saskia. The Global City: New York, London, Tokyo. Princeton University Press, 2001. ISBN 0-691-07063-6. (на английски)
- Sorensen, Andre. The Making of Urban Japan: Cities and Planning from Edo to the Twenty First Century. RoutledgeCurzon, 2004. ISBN 0415354226. p. 16. (на английски)
- Financial Centres, All shapes and sizes // The Economist, 2008. Посетен на 3 ноември 2008. (на английски)
- Tipton, Elise K. Modern Japan: A Social and Political History. Routledge, 2002. ISBN 0-585-45322-5. (на английски)
- 明治東京異聞~トウケイかトウキョウか~東京の読み方 // soumu.metro.tokyo.jp. Tokyo Metropolitan Archives, 2004. Посетен на 13 септември 2008. (на японски)
- History of Tokyo // Tokyo Metropolitan Government, 2007. Архивиран от оригинала на 2007-10-12. Посетен на 17 октомври 2007. (на английски)
- Population of Tokyo // Tokyo Metropolitan Government, 2008a. Архивиран от оригинала на 2008-12-23. Посетен на 2 ноември 2008. (на английски)
- Sister Cities (States) of Tokyo // metro.tokyo.jp. Tokyo Metropolitan Government, 2008b. Архивиран от оригинала на 2010-02-05. Посетен на 2 ноември 2008. (на английски)
- World Urbanization Prospects: The 2009 Revision Population Database // United Nations, 2012. Архивиран от оригинала на 2013-10-31. Посетен на 6 март 2012. (на английски)
- World Weather Information Service – Tokyo // worldweather.wmo.int. World Meteorological Organisation, 2013. Архивиран от оригинала на 2010-06-20. Посетен на 24 юни 2013. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|