Тибетска империя
| Тибетска империя བོད་ཆེན་པོ | |
| 618 – 842 | |
 Знаме | |
 Тибетската империя в разцвета си ок. 790 г. | |
| Столица | Лхаса |
|---|---|
| Неофициален език | тибетски езици |
| Религия | тибетски будизъм, бон |
| Форма на управление | Монархия |
| Император | |
| 618 – 650 | Сонгцен Гампо (първи) |
| 838 – 842 | Лангдарма (последен) |
| Площ | |
| Общо (800 г.) | 4 600 000 km2 |
| |
| Днес част от |  Китай Индия Непал Бутан Пакистан |
| Тибетска империя в Общомедия | |
Тибетската империя (на тибетски: བོད་ཆེན་པོ) съществува от 7 до 9 век, когато Тибет е обединен под формата на голяма и мощна империя, която управлява значително по-голяма площ от Тибетското плато, достигайки части от Източна, Централна и Южна Азия.
Основана е от император Сонгцен Гампо и впоследствие е управлявана от множество императори. В началото тя постепенно се разраства, обхващайки разнообразни форми на релефа. По времето на император Ралпачен в началото на 9 век, империята контролира територии, разпростиращи се от Таримския басейн до Хималаите и Бенгал и от Памир до днешните китайски провинции Гансу и Юнан. Империята приема будизма от съседните страни и развива будистка цивилизация с богата книжовност.[1]
Разнообразният терен на империята с насечен релеф и трудностите на транспорта по него, заедно с новите идеи, навлезли в империята в резултат от разширяването ѝ, създават напрежение и силови блокове, които често се намират в съперничество с императора в центъра на страната. Така, в началото на 840-те години империята потъва в гражданска война и накрая се разпада. След това регионът е залят от въстания срещу останките от бившата империя и се появяват нови местни вождове.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Christopher I. Beckwith. Tibetan Empire // The Encyclopedia of Empire. John Wiley & Sons, 2016. DOI:10.1002/9781118455074.
- ↑ Schaik, Sam van. Galambos, Imre. Manuscripts and Travellers: The Sino-Tibetan Documents of a Tenth-Century Buddhist Pilgrim (2011) Walter de Gruyter ISBN 978-3-11-022565-5