Направо към съдържанието

Теодорих I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Теодорих.

Теодорих I
Theudoricus

Роден
около 485 г.
Починал
534 г. (49 г.)
Семейство
РодМеровинги
БащаХлодвиг I
Братя/сестриХлодомер
Хилдеберт I
Хлотар I
Клотилда Млада
СъпругаСуавегота
ДецаТеодеберт I
Теодорих I в Общомедия

Теодорих I (на немски: Theuderich I; на френски: Thierry * пр. 484; † 533) е от 511 до 533 г. крал на франките в източната част на царството, която по-късно се нарекла Австразия.

Той е най-възрастният син на краля на меровингите Хлодвиг I и конкубина от франките. Доведените му братя Хлодомер, Хлотар I и Хилдеберт I са от брака на баща му с Клотилда Бургундска.

След смъртта на баща му през 511 г. той получава почти една трета от Франция, източната част на царството Шампания, Оверн, части от Аквитания и дясната територия на Рейн. Столицата му вероятно е Реймс. Това разпределение отговаря на изискванията на Салическия закон.

През 531 г. с помощта на брат си Хлотар I той завладява царство Тюрингия.

През 531 г. Теодорих I сгодява син си Теодеберт I с Визигарда, дъщеря на лангобардския крал Вахо. През 532 г. потушава въстанието на Мундерих, който се стремял за кралска корона.

Женен е първо вероятно за Еостера от готски произход, дъщеря на краля на вестготите Аларих II. С нея има син Теодеберт I.

Втората му съпруга от 517 г. Суавегота е дъщеря на бургундския крал Зигизмунд (516 – 524). С нея има дъщеря Теодехилда.

Дъщеря му Теодехилда (Theudechildis, Theudechild; † 579 г.) е била омъжена за краля на варните Hermegisclus, а след неговата смърт за неговия син Radigis. Когато той се развежда с нея, тя се връща в родината си.

Теодорих I умира към края на 533 г. Негов наследник става синът му Теодеберт I (* 500, † 548).

  • Matthias Springer: Theuderich I. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Band 30, Berlin 2005, S. 459 – 463.
  • Eugen Ewig: Die Namengebung bei den ältesten Frankenkönigen und im merowingischen Königshaus. In: Francia. Forschungen zur westeuropäischen Geschichte. Band 18/1, 1991, ISBN 3-7995-7224-4, S. 21 – 69 (mit Stammtafel S. 48 und ausführlichen Angaben zur Prosopographie der Königsfamilie).
  • Ian Wood: The Merovingian Kingdoms. 450 – 751. Longman, London u. a. 1994, ISBN 0-582-49372-2.