Слънчево затъмнение

Слънчево затъмнение – Франция, 1999 г.

Слънчево затъмнение e астрономично явление, при което Слънцето става изцяло или частично невидимо за земния наблюдател, скрито от диска на Луната. То се наблюдава, когато Луната е между Слънцето и Земята и трите небесни тела се намират на една линия.

Слънчевото затъмнение е явление, което се наблюдава при новолуние, най-малко два пъти в годината и най-много пет. Времетраенето на пълната фаза е обикновено между 2 и 3 минути, но може да достигне и до 7. Въпреки честата проява на този феномен, то остава сравнително рядко явление за дадено място от земната повърхност, като пълно слънчево затъмнение в определена точка на Земята се случва средно веднъж на 37 години.

Видове слънчево затъмнение

Тъй като Луната се движи по елипсовидна орбита около Земята, наблюдаваме четири вида слънчеви затъмнения:

• Пълно слънчево затъмнение се наблюдава, когато Луната е близо до Земята. При този вид затъмнения Слънцето е изцяло закрито от Луната, като видима остава само короната на Слънцето. Пълното слънчево затъмнение се наблюдава в много тясна ивица от земната повърхност.

Схема на слънчево затъмнение.

• Пръстеновидно слънчево затъмнение се наблюдава, когато Луната е далече от Земята. При този вид затъмнения ъгловият диаметър на Луната е по-малък от ъгловия диаметър на Слънцето и то се вижда като пръстен около Луната.
• Хибридно слънчево затъмнение: наблюдава се като пълно в някои точки на Земята и като пръстеновидно в други.
• Частично слънчево затъмнение се наблюдава, когато Слънцето, Луната и Земята не се намират точно на една права. В такъв случай Луната закрива само част от Слънцето. Този вид затъмнения е най-често наблюдаваният.

Слънчевото затъмнение – България, 1999 г.

Слънчеви затъмнения, наблюдавани от България

• 13 септември 1699 г. (пълно)
• 19 ноември 1816 г. (пълно)
• 9 октомври 1847 г. (пръстеновидно)
• 6 март 1867 г. (пръстеновидно)
• 22 декември 1870 г. (пълно)
• 15 февруари 1961 г. (пълно)
• 11 август 1999 г. (пълно)
• 3 октомври 2005 г. (частично)
• 29 март 2006 г. (частично)
• 1 август 2008 г. (частично)
• 4 януари 2011 г. (частично)
• 20 март 2015 г. (частично)
• 25 октомври 2022 г. (частично)
• 8 април 2024 г. (частично)

Бъдещи слънчеви затъмнения, видими от България

• 12 август 2026 г. (частично)
• 2 август 2027 г. (частично)
• 1 юни 2030 г. (пръстеновидно)
• 20 март 2034 г. (частично)
• 16 януари 2037 г. (частично)
• 5 януари 2038 г. (частично)
• 2 юли 2038 г. (частично)
• 21 юни 2039 г. (частично)
• 11 юни 2048 г. (частично)
• 3 септември 2081 г. (пълно)
• 1 април 2136 г. (пръстеновидно)
• 21 декември 2234 г. (пълно)
• 6 май 2236 г. (пълно)
• 15 март 2249 г. (пръстеновидно)

Вижте също

• Броеница на Бейли

Външни препратки

• Обяснение на явлението слънчево затъмнение на bgastronomy.com (български)
• Сайт на НАСА с информация за слънчевите затъмнения (английски)
• Актуална информация за видимостта на слънчеви затъмнения от България (български)
• Бъдещи слънчеви затъмнения видими от България (английски)
• Бъдещи слънчеви затъмнения видими от София (английски)
• Слънчеви затъмнения видими от София Архив на оригинала от 2019-03-28 в Wayback Machine. (английски)