Прония
Тази статия е за прония. За реката Проня вижте Проня.
Прония се нарича условна поземлена собственост или отстъпен от държавата приход във Византия срещу изпълнение на военна или по-рядко административна служба.[1] Появява се през втората половина на 11 век под формата на пожизнено дарение, правено от централната власт на особено отличили се лица (в това число и жени) във военно или друго отношение. Освен притежатели на земята, владетелите на пронии (прониари) са притежатели и на населението, живеещо на нея и събират данъците от пронията в своя полза. В самото начало прониарите нямат точно определени задължения, от 12 век са задължени да набират войска за империята.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дюлгеров, Никола. Западният модел на управление в Егея - франки и венцианци (XIII-XIV век), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2023, с. 22.
- Николов, Йордан. Колинка Исова. Средновековието. Справочник. Свят. София, 1994