Направо към съдържанието

Потребител:Instrumentarium/Японски нашествия в Корея (1592–1598)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войната Имджин
Японски нашествия в Корея
Информация
Период23 май, 1592. – 16 декември, 1598.(6 години, 6 месеца, 3 седмици и 2 дена) (Грегориански календар);
1592. (20. г. от ерата Уанли, 1. г. от ерата Бунроку), 13-тия ден на 4-тия месец – 1598. (26. г. от ерата Уанли, 3.г. от ерата Кейчоо), 19-тия ден на 11-тия месец (Лунен календар)
МястоКорейския полуостров
РезултатПобеда на Чосон и Мин;
[1] --Отстъпление на японските сили от Корейския полуостров поради патова ситуация [2]
Страни в конфликта
Корея при Чосон
Династия Мин (Китай)
Япония
Командири и лидери
Чосон

Политически лидери

Крал Сонджо
Принц Гуанхе
Рю Сон-рьон
Юн Ду-су

Военни предводители
Гуон Юл
Йи Сун-син 
Йи Окги 
Уон Гюн 
Син Рип 
Гим Си-мин 
Сон Сан-хьон 
Го Гьон-мьон 
Гим Чон-ил 
Джо Хон 
Йи Ил
Гуак Дже-у
Джон Ги-рьон
Гим Док-ньон
Юджон
Хюджон
Джон Мун-бу
Гим Чун-сон


Мин

Политически лидери
Император Уанли
Дзао Дзигао
Уан Сиджуе

Надзиратели, Генерал, Полеви предводители
Чен Лин
Сон Йинчан
Ма Гуей (pr.)
Ян Хао
Ли Шидзън
Ли Русон
У Уейдзон
Дън Зилун 

Чиан Шидзън и др.
Режимът на Тойотоми

Политически лидери
Император Го-Йоозеи
Тойотоми Хидейоши
Тойотоми Хидецугу

Военни предводители
Маеда Тошиие

Укита Хидеие

Ишида Мицунари

Катоо Кийомаса

Кониши Юкинага

Кобаякауа Хидетоши
Кобаякауа Такакаге
Кобаякауа Хидекане
Моори Терумото


Моори Хидемото
Моори Йошимаса
Уесуги Кагекацу
Набешима Наошиге
Хосокауа Тадаоки
Катоо Йошиаки
Шимазу Йошихиро
Шимазу Тойохиса
Шимазу Тадацуне
Хачисука Иемаса
Оотомо Йошимуне
Тачибана Мунешиге
Цукуши Хирокадо
Анкокуджи Екеи
Икома Чикамаса
Икома Казумаса
Курода Нагамаса
Фукушима Масанори
Соо Йошитоши
Курушима Мичифуса 
Чоосокабе Моточика
Тоодоо Такатора
Арима Харунобу
Акизуки Таненага
Итоо Сукетака
Куки Йошитака
Уакисака Ясухару
Оомура Йошиаки


Оотани Йошицугу
Хасегауа Хидеказу
Гамоо Уджисато
Оояно Танемото 
Асано Нагамаса
Асано Йошинага
Сили
Корея:

84,500+[3] - 192,000 (вкл. моряци и бунтовници) [4]
300 кораба (200 потопени в началото на войната) [5]

Китай:
1. инвазия (1592.–93.) 48,000[6][7][8]

2. инвазия (1597.–98.) 50,000 войници (вкл. морски подкрепления)[9][10]

Общо: 100,000 Китай[11][12]

192,000 Корея[4]
Япония:

1. инвазия (1592.)
158,800[13] (вкл. работници и моряци)[4]
700 транспортни кораба[14]
300 военни кораба[15]

2. инвазия (1597.–98.)
141,900[16]
1,000 кораба (някои оборудвани с артилерийски оръдия)[17]

Общо: ~300,000[13][16]
Жертви и загуби
Корея: 1,000,000+ цивилни и военни жертви[4] (вкл. 260,000+ войници убити или ранени)
50,000–60,000 пленници[18]

157 кораба[19]

Китай: ~20,000 убити[19][18]
Япония: 100,000+ войници убити[4][20] 450 кораба[2]

  Японските нашествия в Корея, по-известни като войната Имджин, представляват две отделни, но взаимосвързани нашествия: първоначално нашествие през 1592 г. (на корейски: 임진왜란; с ханджа: 壬辰倭亂), кратко примирие през 1596 г. и второ нашествие през 1597 г. (на корейски: 정유재란; с ханджа: 丁酉再亂 ). Конфликтът завършва през 1598 г. с изтеглянето на японските сили [6] от Корейския полуостров след военна безизходица [7] в южните провинции на Корея. [8]

Нашествията били предприети от Тойотоми Хидейоши, който възнамерявал завладее Корейския полуостров и Същински Китай, които били управлявани съответно от династиите Чосон и Мин . Япония бързо успяла да окупира големи части от Корейския полуостров, но приносът на подкрепленията от Мин [9] [10] [11], както и прекъсването на японските снабдителни флоти по западното и южното крайбрежие от флота на Чосон, [12] [13] [14] [15] [16] принудили японските сили да се изтеглят от Пхенян и северните провинции. След това, тъй като Справедливите армии (цивилни милиции на Чосон) [17] повели партизанска война срещу окупационните японски сили, а логистични затруднения, възпрепятствали и двете страни, нито една от силите не успяла да проведе успешна офанзива или да спечели допълнителна територия, което довело до военна безизходица. Първата фаза на нашествието завършила през 1596 г. и била последвана от неуспешни мирни преговори между Япония и Мин.

През 1597 г. Япония подновила офанзивата си, като нахлула в Корея за втори път. Моделът на второто нашествие до голяма степен отразявал този на първото. Японците имали първоначални успехи по суша, превземайки няколко града и крепости, само за да бъдат спрени и принудени да се оттеглят в южните крайбрежни райони на полуострова. Въпреки това, преследващите сили на Мин и Чосон не успели да изместят японците от тези позиции, [18] [19] [20] където и двете фракции отново се оказали заключени в продължила десет месеца патова ситуация.

Поради смъртта на Тойотоми Хидейоши през 1598 г., ограничения напредък по суша и продължаващото прекъсване на снабдяването с провизии от флота на Чосон, на японските сили в Корея било наредено да се изтеглят обратно в Япония от новия управляващ Съвет на петимата старейшини. Последвали окончателни мирни преговори между страните, които продължили няколко години и в крайна сметка довели до нормализиране на отношенията. [21] Японските нашествия в Корея били най-големите дотогава морски нашествия в историята, като японците ангажирали над 300 000 души в кампаниите. Размерът и мащабът на нашествията нямало да бъдат достигнати до десанта в Нормандия през 1944 г.

На корейски първото нашествие (1592–1593) се нарича „Японския смут (倭亂);"уае ран") от Имджин", където 1592 е имджинска година в шестдесетгодишния цикъл . Второто нашествие (1597–1598) се нарича „Втората война на Джон-ю“ (丁酉). Общо нашествията се назовават „имджинската война“.

На китайски войните се наричат „Корейската кампания на Уанли“, по името на управляващия китайски император, или „Войната Ренчен за защита на нацията“ (壬辰衛國戰爭). "Имджин" е корейският прочит на китайската фраза "ренчен" (壬辰); "Джон-ю" е корейското четене на "динйоу" (丁酉).

На японски войната се нарича "Бунроку но еки" (文禄の役). "Бунроку" се отнася до името на японската ера, обхващаща периода от 1592 до 1596 г. Второто нашествие (1597–1598) се нарича „ Кеичоо но еки “ (慶長の役). През периода Едо (17.–19. век) войната била наричана още „Кара ири“ (唐入り „влизане в Китай“ или по-точно „влизане в Тан“, династията, чието име е синоним на Китай). Крайната цел на Япония било нахлуването в Китай на династията Мин. Въпреки това, понеже по време на войната се оказало, че конфликтът до голяма степен щял да бъде ограничен до Корейския полуостров, Тойотоми Хидейоши скоро щял да промени първоначалните си цели.

През 1592 г., с армия от приблизително 158 000 войници, Тойотоми Хидейоши предприел това, което в крайна сметка щяло да бъде първото от двете нахлувания в Корея, с намерението да завладее Корея на Чосон и евентуално Китай на Мин. Първоначално японските сили постигнали огромен успех по суша, като превзели Хансон, столицата на Корея, и Пхенян и окупирали големи части от Корейския полуостров за три месеца. Японските сили, добре обучени, уверени и опитни след многобройните битки и конфликти от периода Сенгоку, обикновено побеждавали в повечето сухоземни битки. Този сухопътен успех, обаче, бил ограничаван от военноморските кампании на корейския флот, който щял да продължи да напада японските снабдителни флоти в крайбрежните си води, възпрепятствайки японския напредък, тъй като линиите за снабдяване били прекъснати по крайбрежието на Западна Корея и японските военноморски подкрепления бивали отблъснати.[22] [23] Тези тенденции, с някои изключения и от двете страни, останали верни през по-голямата част от конфликта.

Под управлението на император Уанли, Китай на Мин бързо разтълкувал японските нашествия като предизвикателство и заплаха за китайската имперска васална система. [24] Интересът на Мин също бил да запазят войната ограничена до Корейския полуостров и извън собствената си територия. [25] Те влезли в конфликта, като изпратили подкрепления да атакуват от север. В последвалите сражения по-голямата част от армията на Чосон била съсредоточена върху защитата на северните провинции срещу японските офанзиви, като същевременно подкрепяла кампаниите на китайските войски за отвоюване на територия, окупирана от японците. Следователно, комбинацията от тези водени от Мин сухопътни кампании и провежданата от Чосон морска война в крайна сметка принудила японската армия да се оттегли на юг от Пхенян, където японците продължили да окупират Хансон и южните региони с изключение на югозападната провинция Чъла.[9] [10] [11] Преследващите армии на Мин и Чосон се опитали да напреднат още на юг, но били спрени от японската армия в битката при Бьокджегуан.[26] [27] Впоследствие японските армии предприели контраатака в опит да окупират отново северните провинции, но били отблъснати от отбраняващата се армия на Чосон в крепостта Хенджу. Освен това, ръководените от Чосон цивилни армии активно водели партизанска война срещу японските сили на юг, което отслабвало властта на японците в градовете, които окупирали.[17] След това, тъй като трудности със снабдяването възпрепятствали и двете страни, нито японците, нито обединените сили на Мин и Чосон успявали да извършат успешна офанзива или да спечелят допълнителна територия, което довело до военна безизходица в районите между Хансон и Кесън. Войната продължавала по този начин в продължение на пет години и била последвана от кратка пауза между 1596 и 1597 г., по време на която Япония и Китай участвали в неуспешни мирни преговори. [28]

През 1597 Япония подновила своята офанзива, нападайки Корея за втори път. Моделът на второто нашествие в голяма степен отразяал този на първото. Японците първоначално имали успех по суша, но приносът на китайските сили, както и прекъсването на японското снабдяване от флота на Чосон, довели до отстъплението на нашествениците към крайбрежните региони на полуострова. Преследващите сили на Мин и Чосон, обаче, не успели да изкарат японците от крепостите и укрепените им позиции в южната крайбрежна зона[18], където двете фракции навлезли в десетмесечна патова ситуация.

Поради смъртта на Тойотоми Хидейоши през септември 1598, ограничения напредък по суша и продължаващото прекъсване на снабдяването по западните и южните брегове от флота на Чосон, на оставащите японски войски в Корея било наредено да се оттеглят в страната си от новоустановения Съвет на петимата старейшини. Последвали финални мирни преговори между враждуващите страни, които в крайна сметка довели до успокояване на отношенията.

Япония и Корея преди войната

[редактиране | редактиране на кода]

През 1392, генерал Йи Сонгье извършил успешен преврат, завземайки властта над Корея от У от Корьо. Последователите на Сонгье го принудили да поеме короната като Теджо от Чосон, като по този начин той основал нова династия. Търсейки легитимност с оглед на липсата на кралска кръв, новият режим получил признание от Китай и влязъл в китайската имперска васална система в рамките на Небесния мандат. В тази система, Китай приемал ролята на "голям брат", а Корея поддържала най-високата позиция измежду васалните държави,[29][30] които също включвали страни като Рюкюйското кралство, Лан Сан, Дай Виет и Кралство Айодхя,[31][32] в замяна на това да приема подчинената васална роля на "малък брат".[33]

През 1402, на японския шогун Ашикага Йошимицу (въпреки че не бил император на Япония) била дадена титлата "крал на Япония" от китайския император, а чрез тази титла шогунът също бил приел позиция в имперската васална система към 1404. Тези взаимоотношения приключили през 1408, когато Япония, за разлика от Корея, решила да спре да признава китайската регионална хегемония и да прекрати всякакви по-нататъшни васални пратеничества.[34]</nowiki> </ref> Членството във васалната система било задължително изискване за какъвто и да е икономически обмен с Китай. Отказвайки се от него, Япония преустановила търговските си отношения с Китай.[35]

Хиляда години по-рано, китайските династии Суей и Тан имали сложни политически и търговски отношения с Трите корейски кралства. Китай на Мин, от друга страна, имал близки търговски и дипломатически връзки с Корея на Чосон, която останала интегрирана в имперската васална система, но освен това получавала почетни подаръци от и търгувала с Япония.[36][37][38]

Китай на Мин и Корея на Чосон имали много общо. И двете се появили през 14. век след края на династия Юен, следвали конфуцианските обществени идеали и били изправени пред еднакви заплахи (джурченски грабители и пирати уокоу). И двете се отличавали с вътрешни противоборства, което щяло да влияе на решенията преди и по време на войната. Заради близките икономически връзки и общите врагове, Чосон и Мин поддържали приятелски и съюзни отношения.

Подготвителните действия на Хидейоши

[редактиране | редактиране на кода]

Към последното десетилетие на 16. век, Тойотоми Хидейоши, най-значимият даймьо, бил вече обединил цяла Япония и започнал кратък период на мир. Тъй като той завзел властта при липса на легитимен кандидат от кръвта на Минамото, която била необходима, за да бъде обявен някой за шогун, той се осланял на военната сила в стремежа си да се узакони и да намали зависимостта си от императорската династия.[39] Освен това се предполага, че Хидейоши планирал нахлуване в Китай, за да осъществи мечтите на убития вече Ода Нобунага, негов бивш господар,[40] и да намали възможната заплаха от масови безредици или бунт, представлявана от огромния брой безработни самураи и войници в обединена Япония.[41] Също е възможно Хидейоши да си е поставил по-реалистичната цел да покори малките съседни държави (Рюкюйскит острови, Тайван и Корея) и да се отнася към по-големите или по-далечни държави като към търговски партньори, тъй като чрез инвазията си в Корея, даймьото е целял да развива законна отчетна търговия с Китай.[39]

Нуждата на Хидейоши от военна доминация като основа на управлението му, което нямало шогунска легитимация, може да е било, на международно равнище, в крайна сметка превърнато в ред, който поставял съседките на Япония под Страната на изгряващото слънце. Хидейоши не си присвоил титлата шогун, тъй като му липсвала принадлежност към рода Минамото, но тъй като била доста честа практика в Япония през 16. век изследователите на родословия да "открият" бележития произход на някого, Хидейоши вероятно е планирал да създаде нова позиция за себе си, която да замени тази на шогуна. Феодалът бил също изкушен да започне външен конфликт, за да предотврати вътрешни размирици, като така той щял да държи японците обединени срещу общ враг и да попречи на даймьо да си изграждат амбиции против неговото управление. Ако войната се водела далеч от японска територия, това щяло да предотврати вътрешно разрушение, както и държавната инфраструктура щяла да се запази.[42] Подобни съображения не биха влезли в противоречие с факта, че Хидейоши нито бил шогун, нито имал връзка с императорската династия.

Стивън Търнбул изтъква също личната амбиция и мегаломанията на Хидейоши като възможни причини за нашествието. Хидейоши бил завладял Япония в поредица от войни и сега искал да се заеме с по-големи цели, като се има предвид, че той открито говорел за желанието си да "проправи пътя си с меч" през Корея и да нахлуе в Китай, както и във Филипините и Индия. Освен това, за хиляди години Китай бил интелектуалния, икономическия, военния и политическия център на Източна Азия и традиционно държавите от региона били признавали китайските императори за свои сюзерени и плащали васален данък, за да могат да търгуват с Китай. Обикновено Япония се била съпротивлявала на подобни действия, но шогунът Ашикага Йошимицу бил признал императора на Китай за свой господар, за да получи достъп до огромния китайски пазар.[43] Правото на Япония да плаща трибут, и с това, правото ѝ да търгува с Китай, било отнето през 1540-те от двора на Мин в отговор на набези от китайско-японски пирати, известни като <i id="mwATM">уакоо</i>.[43]

Възнамерявайки да нападне Китай, Хидейоши де факто присвоявал на Япония ролята, традиционно играна от Китай, като центъра на регионалния международен ред. В родината си той печелел подкрепа като човек от сравнително скромно потекло, който дължал позицията си на своята военна мощ. Още нещо, през 1540-те и 1550-те, уакоо били извършили поредица от самурайски набези към Корея, някои от които били толкова големи, че да бъдат определяни като "мини-нашествия". Хидейоши погрешно считал враговете си за слаби.

Хидейоши бил планирал възможна война с Корея много преди да завърши обединението на Япония. Той бил извършил приготовления на множество фронтове. Още през 1578, Хидейоши, тогава воюващ за Ода Нобунага срещуМоори Терумото за контрол на Чуугоку, осведомил Терумото за плана на Нобунага да нахлуе в Китай. През 1585, Хидейоши съобщил на португалския йезуитски отец Гаспар Коельо за желанието си да завладее цяла Източна Азия. Хидейоши помолил Коельо да изпрати съобщение на своя господар, крал Филип II Испански, който също бил крал Филип I Португалски, в което да го помоли да предостави флота си на Япония (Китай на Мин, Испания и Португалия били главните военноморски сили за времето си). Обаче Филип отказал, предпочитайки да не разгневява Китай. Разгромът на базирания в Одауара клан Хооджоо през 1590[44] най-накрая довел до второто обединение на Япония и Хидейоши започнал подготовка за следващата война.

Започвайки през март 1591 г., феодалите от Кюушуу и техните работници построили замъка Нагоя в Нагоя, Сага (съвременно Карацу, Сага, да не се бърка със съвременния град Нагоя в префектура Аичи), като център за мобилизация на атакуващите сили. През 1592 г. Хидейоши изпратил писмо до Филипините, изисквайки васален данък от испанския управител на колонията и твърдейки, че Япония вече била получила такъв от Корея (което било недоразумение) и Рюкю.

Що се отнася до военната подготовка, строежът на цели 2,000 може да е бил започнат още през 1586 г.. За да прецени силата на корейската армия, Хидейоши изпратил инвазионна сила от 26 кораба към южния бряг на държавата през 1587 г.. На дипломатическия фронт, Хидейоши бил започнал да установява приятелски отношения с Китай много преди да завърши обединението на Япония. Той също помагал в охраната на търговските пътища срещу пиратите уокоу.[45]

Дипломатически отношения между Япония и Корея

[редактиране | редактиране на кода]

През 1587 г. Хидейоши изпратил своя първи пратеник, Ютани Ясухиро,[46][47] до Корея, което станало по времето на крал Сонджо,[48] за да възстанови дипломатическите отношения между двете държави (прекъснати след набега на уокоу през 1555 г.).[49] Хидейоши се надявал да използва това като основа, за да убеди корейския двор да се присъедини към Япония във война срещу Китай. Ясухиро, със своя войнски произход и презрението си към корейските чиновници и техните обичаи, не получил обещание за бъдещи пратеничества от Корея.

Около месец май 1589 г., второто пратеничество на Хидейоши, състояща се от Соо Йошитоши (или Йошитомо, 柳川調信), Янагауа Шигенобу[50] и будисткия монах Генсо (玄蘇), достигнало Корея и получило обещание за изпращане на корейски делегати до Япония в замяна на група корейски бунтовници, които се били установили в Япония.

През 1587 г. Хидейоши бил наредил на доведения баща на Йошитоши и даймьо на остров Цушима, Соо Йошишиге,[46] да предаде на династия Чосон ултиматум да се подчини на Япония и да се включи в завладяването на Китай, или да влезе в открита война със страната. Въпреки това, тъй като Цушима бил единствената връзка с Корея за всички японски кораби и имал разрешение от страната да търгува с цели 50 от нейните кораби, фамилията Соо имала интерес от това да предотврати конфликт с Корея и забавила преговорите с близо две години. Дори когато Хидейоши подновил заповедта си, Соо Йошитоши свел посещението на корейския двор до кампания за подобряване на отношенията между двете държави. Към края на пратеническата мисия, Йошитоши дал на крал Сонджо два отстреляни пауна и фитилни оръжия—първите напреднали огнестрелни оръжия, достигнали Корея. Рю Сон-рьон, високопоставен учен-чиновник, предложил армията да въведе аркебуза (фитилно оръжие) в производство и употреба, но корейският двор не успял да оцени достойнствата му. Тази липса на интерес и подценяването на силата на аркебуза в голяма степен допринесло за корейските провали в началото на войната.

През април 1590 г., корейските посланици, включително Хуан Йън-гил и Ким Саунг-ил, се отправили към Киото, където те чакали два месеца, докато Хидейоши довършвал своята кампания срещу клана Хооджоо. Когато той се завърнал, те разменили церемониалнио подаръци и корейците предали на японския феодал писмото на крал Сеонджо към него.[51] Хидейоши погрешно разбрал, че корейците били дошли, за да платят васален данък на Япония. По тази причина, посланиците не получили формалното отношение, което подхождало на делегати. Накрая те помолили Хидейоши да напише отговор до корейския крал, за което те чакали 20 дена при пристанището на Сакаи. Писмото, пренаписано по желание на посланиците под претекст, че било твърде нелюбезно, подканвало Корея да обяви подчинение на Япония и да се присъедини във война срещу Китай.

Когато посланиците се завърнали, дворът на Чосон започнал сериозни дискусии относно японската подкана, а Хуан Йън-гил предоставил противоречащи си преценки за японската военна сила и намерения. Делегатите все пак настояли, че войната била неизбежна. Ким Саунг-ил твърдял, че писмото на Хидейоши не било нищо друго, освен блъф. Освен това, дворът, знаейки само, че Япония била под напрежение и множество кланови армии се биели помежду си, значително подценили обединената сила и способности на много японски армии по това време. Някои, включително крал Сеонджо, твърдели, че китайците трябвало да бъдат осведомени за отношенията с Япония, тъй като в противен случай Мин щели да се усъмнят във верността на корейците, но дворът в крайна сметка решил да почака, докато правилното решение било окончателно определено.

В крайна сметка, дипломатическите преговори на Хидейоши с Корея не довели до желания резултат. Дворът на Чосон се отнасял с Япония като към държава, по низша от Корея, и се виждал за по-велик от японския поради привилегированата си позиция в китайската васална система. Той погрешно преценил, че нашествията, с които Хидейоши заплашвал, нямало да са нищо повече от честите пиратски набези на уокоу. Корейците предали на Шигенобу[50] и Генсо, третото пратеничество на Хидейоши, писмото на крал Сеонджо, в което той укорявал японския феодал, задето той предизвиквал китайската васална система. Хидейоши отговорил с още едно писмо, но тъй като то не било предадено лично от дипломат, както се очаквало, дворът го игнорирал. След този отказ на второто си искане, Хидейоши щял да насочи армиите си срещу Корея през 1592 г.

Военни възможности

[редактиране | редактиране на кода]
Даймьото Кониши Юкинага, командвал японското Първо подразделение
Даймьото Катоо Кийомаса,ръководил Второто подразделение
Знамето и бойният щандарт на Катоо Кийомаса (1562–1611 г.)

Ядрото на японската армия били самураите, военната каста на Япония, доминирала японското общество. Японското общество било разделено на четири касти: самураи, селяни, занаятчии и търговци, в този ред. Самураите притежавали по-голямата част от земята в Япония, единствено те имали правото да носят мечове, да екзеккутират на място всеки обикновен човек, който не проявявал достатъчна почтителност, и да притежават коне, и да ги използват в битка.[52] Стандартното самурайско оръжие към 1592 г. било яри, копие за пробождане, често с кръстосано острие, което позволявало на самурая да издърпа своя противник от коня.[52] Ако самураят искал да посече врага си, вместо да го прободе, използвал оодачито, изключително дълъг меч с огромна дръжка или нагинатата, дълго дръжково оръжие с много остър и закривен край.[52] Най-известна от всички самурайски оръжия била катаната, меч, описан от британския военен историк Стивън Търнбул като "...най-изкусно създаденото оръжие с острие в историята на войната".[52] Самураите никога не носили щитове, а използвали катаната, за да отклоняват удари.[52] Към 1592 г., самурайската броня била ламеларна, направена от съшити железни или кожени пластини и включваща здрава пластина, предпазваща самураите от куршуми.[52] Самураите използвали методите на психологическата война, като си слагали желязна маска с мустак от конска грива и със "зловеща усмивка", прикачена от външната страна.

Всичко на всичко, 158,800 войници, работници и транспортна войска (от които една четвърт разполагали с огнестрелни оръжия) били подготвени за нашествието, като близо една трета били въоръжени воини (самураи, техните придружители и наборници ашигару), докато другите две трети изпълнявали помощни функции (лекари, свещеници, секретари, лодкари и работници). Следната таблица онагледява силите на Готоо Сумихару, който управлявал Фукуе (с производителност, равна на 140,000 коку) на архипелаг Готоо. Семейните записки показват, че той ръководил сила с численост 705 души, с 27 коня, 220 от които били бойци, докато 485 изпълнявали помощни функции. Разпределението на бойната част било, както следва:

  • Генерал: 1 и неговият кон
  • Комисари: 5 с 5 коня
  • Вестители: 3 с 3 коня
  • Надзиратели: 2 с 2 коня
  • Самураи ездачи: 11 с 11 коня
  • Самураи пехотинци: 40
  • Придружители на самураите: 38
  • Наборници ашигару: 120

Друг даймьо, разпределението на чиято армия е запазено в писмен вид, е Шимазу Йошихиро:[53]

  • 600 самураи
  • 300 знаменосци
  • 1,500 ашигару с аркебузи
  • 1,500 ашигару с лъкове
  • 300 ашигару с копия
  • 6,400 работници и лодкари

Мнозинството от японските войници, изпратени в Корея, били ашигару (лека пехота), които обикновено били селяни наборници, въоръжени с копия, танегашима (японски аркебузи) или юми (лъкове). За разлика от самураите с техните скъпи брони, ашигару носели евтини железни брони около гръдния си кош.[54] Ашигару, които били въоръжени с аркебузи, били обучени да се бият в европейски стил, стреляйки и създавайки огнен залп, след това клякайки, за да презаредят оръжията си, докато мъжете зад тях стреляли, и цикълът се повтарял отново и отново.[54]

Командирът на японското Първо подразделение и главнокомандващ на нашествениците бил Кониши Юкинага, даймьо на Уто от провинция Хиго в Кюшу, избран за главатар на нахлуващата войска повече заради дипломатическите, отколкото военните си умения, понеже Тойотоми Хидейоши не очаквал корейците да се съпротивляват. Кониши бил приел католицизма през 1583 г. и бил познат на испанците и португалците като Дом Агостиньо. Катоо Кийомаса, който предвождал Второто подразделение, бил известен в Япония като Тораносуке ("младия тигър") и в Корея като "генералът-дявол" поради своята свирепост.[55] Катоо бил измежду "Седемте копия на Шизугатаке", група от седем самураи, които се били прославили в Битката при Шизугатаке през 1583 г., където самураите се били сблъскали лице в лице и където Катоо бил демонстрирал уменията си с копие с кръстосано острие, посичайки много мъже, чиито отрязани и осолени глави били след това били окачени на прът от зелен бамбук и носени от един придружител на Катоо в битка.[55] Катоо бил отдаден последовател на будизма Ничирен, вид будизъм, силно свързан с войнствеността и ултранационализма в Япония, и отношенията му с католика Кониши били изключително неприятелски, дотолкова, че двамата мъже почти никога не се срещнали по време на нашествието в Корея. Бойният щандарт на Катоо бил бял вимпел, на който била изписана фраза, която уж била написана от самия Ничирен, а именно: Namu Myōhō Renge Kyō ("Приветствам лотуса на божествения закон").[56] Командир на флота бил Уакисака Ясухару, също измежду "Седемте копия на Шизугатаке", който бил дарен с титлата даймьо на остров Ауаджи във Вътрешното японско море през 1585 г., където той научил много за мореплаването, понеже островът бил близо до водовъртежи, така опасни за моряците.[56] Тойотоми Хидейоши никога не напуснал Япония, оставайки близо до Киото, обаче, идеята да завладее Китай го била обсебила и по време на войната той отказвал да признае поражението си, отнасяйки се към войната като към въпрос на воля и вярвайки, че само ако самураите му се били достатъчно настървено, той щял да завладее Китай. Търнбул пише: "Следователно, в тактически план, Хидейоши не може да бъде считан за част от командирите, но тъй като неговата воля поддържала войната до смъртта му, политическото му влияние не бива да се подценява".

Армията на династия Мин била най-голямата в Азия, достигайки общо 845,000 войници. Обаче през 1592 г. имперската армия била заета с войни срещу монголите и с потушаването на въстание на северозапад. Китайската армия била способна на организационни подвизи, като например да прехвърли 400 артилерийски оръдия през 480 km негостоприемен терен, за да осигури огнева мощ срещу монголите.[54]

Ядрото на тази сила била пехотата, разделена на 5 поделения: войници, въоръжени с огнестрелни оръжия, мечове, стрелци с барутни стрели, стрелци с обикновени лъкове и копиеносци, подпомогнати от конници и артилерия. Основните оръжия на китайската пехота били арбалетът и аркебузът, докато кавалерията се състояла предимно от конни стрелци.[54] Пехотинците носели конични железни шлемове и брони, направени от кожа или желязо.

Според Търнбул: "Китайската полева артилерия и обсадните оръдия били най-добрите в региона". Артилерийските оръдия били направени от лято желязо и били разделени на няколко вида, като най-важни били "великото генералско оръдие" и т.нар. фуоланг джи (佛朗支), като вторите представлявали оръдия, зареждани от задната част на цевта.[57]

Един от китайските командири бил Ли Русон, мъж, който традиционно бил пренебрегван в японските разкази. По оценка на Търнбул, той обаче бил "един от най-бележитите генерали при династия Мин". Въпреки че Ли бил победен в Битката при Пьокджейек, поражението му било временно. Той бил способен стратег, който успял да прогони японците от Корея, а японските описания се фокусирали върху поражението му в гореспоменатата битка, за да отклонят вниманието от неговите постижения.[58]

Друг командир на флот бил Чен Лин, родом от Гуандун, който се оказал от изключително значение за разгромяването на Япония и защитата на Корея. След като помогнал за победата във войната, Чен бил обявен за герой в Китай и Корея. Впоследствие той основал клана Гуандун Джин в Корея и днес наследниците му са разпръснати в Китай и Корея. На него бил присъден прякорът Майстора от Гуандун за военните и военноморските му постижения.[59]

Пехотна броня и железен шлем от времето на династия Чосон

Офицерите във флота и армията на Чосон произхождали изключително и само от аристокрацията, но за разлика от военизираните японски благородници, обучавани за бойци още от младостта си, за аристокрацията при Чосон науката била по-ценна, а войната била пренебрегвана като нещо недостойно за конфуциански аристократ-учен. Качеството на корейското ръководство силно варирало, като някои офицери били способни, а други-мъже, които не били отделили достатъчно време за изучаване на войната и предпочитащи да стрелят с лък, да упражняват калиграфските си умения и да четат конфуциански класики. Корейските пехотинци носели китайски шапки и шлемове, но не и броня.[60] Стандартният корейски меч бил т.нар. хуандо, закривено оръжие, често носено от войниците на Чосон в мирно време, което било по-късо, но по-леко от японския си събрат. Характерно оръжие за Корея било млатото, прът, дълъг 1,5 m (4,9 ft), боядисан в червено, на който била окачена верига, прикрепена за по-къса пръчка с железни бодли.[60] Много от пехотинците при Чосон били стрелци с лък, а един японски източник от 1592 г. отбелязва, че корейците били по-добри воини от японците само като стрелци с лък, защото техните лъкове имали обсег от 450 m (1 480 ft) срещу 300 m (980 ft) за японските.[60]

След края на хаотичния период, последвал упадъка на династия Юен, Чосон се съсредоточили главно върху справянето с грабежите на джурчените и японските пирати на север. По времето на крал Джонджун, през 1400 г., частните армии били разпуснати, а при крал Седжо през 1457 г. била създадена войска, наречена Пет стражи. Това продължило до войната Имджин. В ранните етапи на конфликта Чосон разполагала с наборна лека кавалерия, професионална армия и елитна кавалерийска организация. Тя се специализирала в борбата с номадски набези. Но след като корейската армия била лесно разгромена в началото на войната, правителството счело системата на Петте стражи за ограничаваща и я заменило със системата на Петте военни лагера.[61]

Леката пехота използвала нагръдници, наречени "омсимгап" (엄심갑; 掩心甲), направени от кожа и плат, както и люспести брони.[62]

Пънбесу (팽배수; 彭排手), тежка пехота, умела в ръкопашен бой, залегнала в основата на ранната пехота на Чосон. Носела ризници и била въоръжена с кръгъл щит и меч. На номадските набези отвръщала, биейки се с щитове и мечове в планините, а на равнинен терен изграждали стена от щитове, отблъсквайки конни атаки.[63][64]

Елитните бойци и офицери били синове на благородници и се наричали "гапса" (갑사; 甲士). За да положат изпита, те трябвало да притежават определено богатство. Вместо да бъдат третирани като бюрократи и да получават държавна заплата, те трябвало за своя сметка да издържат войниците, конете и разходите за храна на слугите. По тази причина корейското правителство, което трябвало да облекчи бюджета, се опитало да увеличи броя на гапса. Той стигнал 14 хиляди до 1475 г., но армията на държавна издръжка, която трябвало да стои на определена численост, не била поддържана, поради което правителството получавало грешни данни за броя на войниците.[65] Гапса носели тежка броня, разпространена в Манджурия и Монголия по онова време. На корейски тя се наричала "дуджон-гап" (두정갑; 頭釘甲).

Офицерите във флота и армията на Чосон произхождали изключително и само от аристокрацията, но за разлика от военизираните японски благородници, обучавани за бойци още от младостта си, за аристокрацията при Чосон науката била по-ценна, а войната била пренебрегвана като нещо недостойно за конфуциански аристократ-учен. Качеството на корейското ръководство силно варирало, като някои офицери били способни, а други-мъже, които не били отделили достатъчно време за изучаване на войната и предпочитащи да стрелят с лък, да упражняват калиграфските си умения и да четат конфуциански класики. Корейските пехотинци носели китайски шапки и шлемове, но не и броня.[60] Стандартният корейски меч бил т.нар. хуандо, закривено оръжие, често носено от войниците на Чосон в мирно време, което било по-късо, но по-леко от японския си събрат. Характерно оръжие за Корея било млатото, прът, дълъг 1,5 m (4,9 ft), боядисан в червено, на който била окачена верига, прикрепена за по-къса пръчка с железни бодли.[60] Много от пехотинците при Чосон били стрелци с лък, а един японски източник от 1592 г. отбелязва, че корейците били по-добри воини от японците само като стрелци с лък, защото техните лъкове имали обсег от 450 m (1 480 ft) срещу 300 m (980 ft) за японските.[60]

Търнбул пише, че спасението за Корея бил нейният флот. Стандартният корейски кораб бил паногсaн, боен кораб, който не бил твърде различен от стандартните си японски събратя, освен по това, че можел да носи тежка артилерия, за разлика от японските бойни кораби.[66] Известните "кораби костенурки", тежко бронирани и способни да опустошават японските кораби, били малка част от корейските съдове.[66] И корейските, и японските източници подробно описват тези "кораби костенурки", но понеже нито един екземпляр не е оцелял, историците и досега не са постигнали консенсус как те са изглеждали, въпреки че повечето вече са съгласни, че формата им наистина наподобявала костенурка.[66] Адмирал Йи Сун-син, който отначало бил командир на левия флот[68] на провинция Цола, в крайна сметка станал главнокомандващ на корейския флот и е описан от Търнбул като "най-великия герой на Корея" и "един от изключителните военноморски командири за цялата световна история".

Военни възможности

[редактиране | редактиране на кода]
Японски пехотинци, използващи фюзиладни тактики и въоръжени с фитилни оръжия танегашима
Японски аркебузи като тези от периода Едо били използвани от войниците на Хидейоши по време на нашествията.

Двете големи заплахи за сигурността на Чосон и Китай по това време били джурчените, които нападали северните граници и уокоу, разграбващи крайбрежните села и търговските кораби.

Тази защитна позиция в среда на относителен мир карала корейците да се уповават на крепостите и военните си кораби. При въвеждането на барута и огнестрелните оръжия от Китай по време на Корьо, Корея подобрила оригиналните китайски разработки, гръмотевичната бомба и развила напреднали оръдия, използвани с висока ефективност по море. Макар че Китай бил главният източник на нови военни технологии в Азия, Корея била производствена база както за оръдия, така и за кораби през този период.

Япония, от друга страна, била преживяла повече от век гражданска война, което превърнало островния народ в общество на умели воини. Когато търговци от Португалската империя пристигнали в Япония и въвели аркебузите и мускетите, местните даймьо бързо приспособили тази подривна технология, произвеждайки en masse фитилното оръжие танегашима. Във време на продължаващи граждански размирици, японците подобрили военните тренировки и тактики, за да се възползват максимално от новото оръжие, което им дало голямо предимство пред корейските армии.

Корейската артилерия не била приспособена за ефективно използване по суша, а огнестрелните оръжия не били толкова напреднали, колкото японските. Огнестрелните оръжия на японските войници се оказали особено полезни при сражения по суша и обсади. Тази стратегическа разлика в развитието и използването на оръжия довела до тенденцията през двете нашествия японците да доминират по суша, а корейците-по море.

Тъй като Япония била в непрестанна война от средата на 15. век, Тойотоми Хидейоши разполагал с 500,000 закалени в битка войници и образувал забележителна за Азия професионална армия за инвазията в Корея. Докато хаотичното състояние на Япония било оставило корейците с впечатлението, че държавата не била сериозна военна заплаха,[69] между различните фракции в Страната на изгряващото слънце съществувала новообразувана сплотеност, както личи от "лова на мечове" през 1588 г. (конфискуването на всякакви оръжия от селяните). Заедно с това била издадена "Заповедта за разделение" през 1591 г., която сложила край на пиратството в Япония, като забранила на феодалите да подпомагат уокоу, живеещи в техните владения.[70] По ирония на съдбата, корейците вярвали, че нашествието на Хидейоши щяло просто да бъде продължение на пиратските набези, които били многократно отблъсквани по-рано. Що се отнася до военната ситуация в Чосон, корейският учен-чиновник Рю Сеон-рьон отбелязал, "дори един на сто [корейски генерали] не знае методите за обучаване на войници": изкачването по ранг зависело много повече от връзки, отколкото от военни познания. Корейските войници били дезорганизирани, зле обучени и зле въоръжени[71] и били използвани главно в строителни дейности, като построяването на крепостни стени.[72]

Проблеми с отбранителната политика на Чосон

[редактиране | редактиране на кода]
Ръчно оръдие "Сонджа Чунтун"

Няколко дефекта били налице с организацията на корейската военна защитна система при Чосон. Един пример за това е закон, според който местните офицери не можели самостоятелно да отговарят на чуждестранно нашествие отвъд юрисдикцията си, докато не пристигнел с новомобилизирана армия по-високопоставен генерал, назначен от кралския двор.[73] Този ред бил твърде неефективен, тъй като силите наблизо щели да останат неподвижни, докато мобилният командир на границата не пристигнел на сцената и поел контрол.[73] Освен това, понеже назначеният генерал често бил от друг регион, той вероятно щял да бъде незапознат с природната среда, наличната технология и човешката сила на нападнатия район.[73] Накрая, тъй като главна армия не била поддържана, нови и зле обучени наборници, събрани по време на война, представлявали значителна част от армията.[73]

Корейският двор успял да проведе някои реформи, но те останали проблемни. Например, военнообучителният център, основан през 1589 г. впровинция Гьонсан, набирал главно мъже или твърде млади, или твърде стари, за да бъдат добри войници, към които били добавени някои авантюристични аристократи и роби, изкупуващи свободата си, защото физически подходящите мъже, към които се прицелвала тази политика, имали по-належащи приоритети като земеделие и други икономически дейности.

Най-често срещаният вид корейска крепост била сансеон ("планинска крепост"), която се състояла от каменна стена, построена по протежението на планина в змиевидна форма. Тези стени били зле проектирани и не се възползвали особено много от кули и позиции за кръстосан огън (обикновено срещани при европейските крепости) и повечето от тях били ниски.[69] Според военната политика, тези крепости трябвало да служат като убежищни замъци и всеки да се евакуира в един от тях, като тези, които не успеели, били приемани за сътрудници на врага; но това нямало голям ефект, защото крепостите били твърде далече от повечето бегълци.[69]

Тойотоми Хидейоши мобилизирал армията си при замъка Нагоя в старата провинция Хизен на о-в Кюшу, новопостроен с единствената цел да приюти силите на нашествениците и резервите. Никоя от оригиналните части на крепостта не е запазена, но разрушените основи на замъка все още остават в бившия град Чинзеи, сега част от град Карацу в превектура Сага. Първата инвазия включвала 9 дивизии с обща численост 158,800 мъже, от които последните 2 с по 21,500 войници били разположени като резерви съответно на островите Цушима и Ики. Японците използвали 320,000 войници общо за цялата война.

От друга страна, Чосон поддържала едва няколко военни части и не притежавала полева армия, а защитата ѝ силно разчитала на мобилизация на граждани-войници при нужда.[72] По време на първото нашествие Корея общо успяла да разположи 84,500 редовни войници, подпомагани от 22,000 доброволци.

Китайците в никой момент от войната не разполагали с повече от 60,000 войници в Корея наведнъж. За цялата война Мин изпратила на Корея общо 166,700 бойци, както и сребро и провизии на стойност 17 милиона лян (приблизително равно на приходите на Китайската империя за половин година).[74]

Оръдия като това тук били широко използвани от флота на Чосон.
Хуача, изстрелващото много ракети наведнъж оръдие на Чосон.
Различни видове снаряди и ракети

Откакто бил донесен от португалските търговци на остров Танегашима през 1543 г., аркебузът бил станал широко използван в Япония. Макар че Корея и Китай също притежавали подобни оръжия, повечето били остарели модели. Дребнокалибърните оръжия на корейските войници били ръчни топове с прост механизъм и с прикачен приклад или дървена ос. След като японските дипломати подарили на корейския двор аркебузи, ученият-чиновник Рю Сеон-рьон призовал към въвеждането в употреба на това оръжие, но дворът не осъзнал неговата мощ. От друга страна, японците във война често използвали аркебузи в комбинация с лъкове.

По време на обсада, китайците използвали щитове от ратан и железни павезета (големи щитове), считани за устойчиви на мускети. Армията на Мин притежавала разнообразни оръжия, вкл. китайския дълъг лък, мечове, огнестрелни оръжия, ранни варианти на мини и на ръчни гранати.

Корейците също широко използвали хуача—оръдие, изстрелващо много ракетни стрели наведнъж, например при обсадата на Пьонян през януари 1593 г. It had the ability to fire up to 200 singijeon, a type of rocket arrow, all at one time. The hwacha consisted of a two-wheeled cart carrying a board filled with holes into which the singijeon were inserted. Although the Chinese had their own rocket arrows, the Chinese opted for hand-carried hu dun pao, or "crouching tiger cannons".

Японците побеждавали последователно корейските войски с комбинация от мускети, копия и мечове. Макар че японските мускети били по-добри от корейските лъкове по отношение на пробивна сила и обхват, те нямали скоростта на последните. Многобройни сведения за битки от Летописите на Чосон и различни съчинения, дневници на корейски чиновници и др. разкриват, че сам по себе си мускетът не можел да осигури победа. Използвайки както мускети, така и arme blanche ("бели оръжия", т.е. метални мечове, пики, копия и подобни), японците постигали успехи в началото на войната. Наистина, свирепият щурм на японци с копия и мечове, а не с мускети, често бил по-решителен за изхода на сражението. Причината за това била, че корейците били зле обучени за близък бой и не притежавали боен опит и дисциплина. Съответно те не можели да удържат линията срещу щурмуващите японски войници. Следните думи на корейския военен чиновник Ши-еон Лий до краля на Чосон разкриват тези слабости:

Кралят го попита [Ши-еон Лий], "Казвал си ми за ниската точност на мускетите на японците. Защо тогава корейските армии толкова се затрудняват да ги победят?"

[Ши-еон Лий] отговори,

"Корейските войници треперят пред врага и побягват дори преди да са влезли в бой. Що се отнася до пълководците, те рядко изоставят позициите си, защото се страхуват, че може да бъдат екзекутирани за дезертьорство. Въпреки това, не всички бягащи войници могат да бъдат екзекутирани, защото са твърде много. Наистина, японците не са добри мускетари, но напредват толкова бързо, че се озовават точно пред корейците за време, в което нашите войници могат да изстрелят само по две стрели. Счита се, че корейците са добри с лък, но рядко уцелват враговете, когато те са твърде далече, а се страхуват да стрелят, когато са наблизо, защото се ужасяват от японските мечове. Лъковете често стават безполезни, понеже корейците, страхувайки се от хладните оръжия на японците, едва могат да стрелят. Известни са уменията на японците с меча, но все пак е възможно за нашите войници да изваждат мечовете си и да удържат позициите. Обаче корейците рядко го правят и просто бягат за живота си."[75]

Въпреки това, друг корейски чиновник (Ю Сон-ньон) твърдял, че японските аркебузи имали неоспоримо превъзходство на далечно разстояние, което (заедно с ниската дисциплина и боен опит на корейската армия) било главната причина за пораженията:

По време на нахлуването през 1592 г., всичко беше пометено. За две седмици или месец градовете и крепостите бяха загубени, а всичко в осемте посоки - сринато. Въпреки че това се случи [отчасти] поради века на мир и незапознатостта на хората с войната, основната причина се коренеше в японските мускети, способни да достигнат целта си на повече от няколкостотин стъпки, които винаги пронизваха каквото уцелят, които идваха като вятър и градушка, и с които лъковете и стрелите не можеха да се сравняват.

Днес японците използват изключително мускети за атака на укрепления. Те могат да достигнат [целта] от няколкостотин крачки. Нашите лъкове и стрели не могат да ги достигнат. На всяко равно място извън стените, японците ще построят земни могили и „летящи кули“. Те гледат надолу към укрепленията и стрелят, така че хората вътре в укрепленията да не могат да се скрият. В крайна сметка укрепленията са превзети. Човек не може да обвинява [бранителите] за тяхното положение. [76]

Японските войници също разчитали на предимството си в битка от разстояние. Един от японските командири пише през 1592 г.:

Моля, организирайте да ни изпратят оръжия и боеприпаси. Няма абсолютно никаква полза от копия. Жизненоважно е да уредите по някакъв начин да получим огнестрелни оръжия. Освен това със сигурност трябва да се погрижите хората, които заминават [за Корея], да разберат тази ситуация. Това трябва да получи най-голямо внимание. [77]

Японският командир Асано Йошинага писал на баща си:

Когато войските дойдат [в Корея] от провинция Кай, накарайте ги да донесат възможно най-много огнестрелни оръжия, тъй като не е необходимо друго оборудване. Дайте строги заповеди всички мъже, дори самураите, да носят такива (самураите са считали употребата на барутни оръжия за недостойна). [78]

Корейците рядко използвали полева артилерия, като оръдията намирали приложение главно при обсадни действия и за защита на замъци. Имало много малко случаи на корейци, използващи артилерия на бойното поле, с до голяма степен неефективни резултати. [79] Някои нередовни корейски части с оръжия, доставяни от правителството, изстрелвали експлозивни снаряди от минохвъргачки, но това се случвало рядко. [79] Китайците били по-активни в използването на полева артилерия от корейците. Едно от забележителните китайски полеви оръдия било „Великото генералско оръдие“, голямо оръдие с двуколесна количка, изстрелващо желязно кълбо с тегло около 10 килограма. Японците използвали полева артилерия само там, където това било стратегически изгодно както в ситуации на обсада, така и на бойното поле, често използвайки пленени оръдия, където били налични.

Корейците активно използвали конницата си в бой. Обаче теренът, бидейки предимно планински, не бил много подходящ за кавалерия. Земята била пуста и не разполагала с трева за изхранване на конете. Освен това, японците използвали аркебузи на далечни разстояния и чрез концентрирани залпове значително намалявали ефективността на конните тактики.[80] The Korean cavalrymen's primary weapons were bows, with swords and lances holding only subsidiary positions. Most cavalry action for the Koreans took place in the Battle of Chungju at the beginning of the war, where they were outnumbered and wiped out by Japanese infantry.[81] Although the Japanese divisions also fielded cavalry, they usually dismounted when engaged in action, acting more as mounted infantry. While specialized firearms were used on horseback, most cavalrymen preferred the conventional yari (spear),[82] but its use was limited by the increasing use of firearms by the Koreans and Chinese.[83]

Военни възможности

[редактиране | редактиране на кода]
Войната Имджин
Японски нашествия в Корея
Информация
Период23 май, 1592. – 16 декември, 1598.(6 години, 6 месеца, 3 седмици и 2 дена) (Грегориански календар);
1592. (20. г. от ерата Уанли, 1. г. от ерата Бунроку), 13-тия ден на 4-тия месец – 1598. (26. г. от ерата Уанли, 3.г. от ерата Кейчоо), 19-тия ден на 11-тия месец (Лунен календар)
МястоКорейския полуостров
РезултатПобеда на Чосон и Мин;
[84] --Отстъпление на японските сили от Корейския полуостров поради патова ситуация [85]
Страни в конфликта
Корея при Чосон
Династия Мин (Китай)
Япония
Командири и лидери
Чосон

Политически лидери

Крал Сонджо
Принц Гуанхе
Рю Сон-рьон
Юн Ду-су

Военни предводители
Гуон Юл
Йи Сун-син 
Йи Окги 
Уон Гюн 
Син Рип 
Гим Си-мин 
Сон Сан-хьон 
Го Гьон-мьон 
Гим Чон-ил 
Джо Хон 
Йи Ил
Гуак Дже-у
Джон Ги-рьон
Гим Док-ньон
Юджон
Хюджон
Джон Мун-бу
Гим Чун-сон


Мин

Политически лидери
Император Уанли
Дзао Дзигао
Уан Сиджуе

Надзиратели, Генерал, Полеви предводители
Чен Лин
Сон Йинчан
Ма Гуей (pr.)
Ян Хао
Ли Шидзън
Ли Русон
У Уейдзон
Дън Зилун 

Чиан Шидзън и др.
Режимът на Тойотоми

Политически лидери
Император Го-Йоозеи
Тойотоми Хидейоши
Тойотоми Хидецугу

Военни предводители
Маеда Тошиие

Укита Хидеие

Ишида Мицунари

Катоо Кийомаса

Кониши Юкинага

Кобаякауа Хидетоши
Кобаякауа Такакаге
Кобаякауа Хидекане
Моори Терумото


Моори Хидемото
Моори Йошимаса
Уесуги Кагекацу
Набешима Наошиге
Хосокауа Тадаоки
Катоо Йошиаки
Шимазу Йошихиро
Шимазу Тойохиса
Шимазу Тадацуне
Хачисука Иемаса
Оотомо Йошимуне
Тачибана Мунешиге
Цукуши Хирокадо
Анкокуджи Екеи
Икома Чикамаса
Икома Казумаса
Курода Нагамаса
Фукушима Масанори
Соо Йошитоши
Курушима Мичифуса 
Чоосокабе Моточика
Тоодоо Такатора
Арима Харунобу
Акизуки Таненага
Итоо Сукетака
Куки Йошитака
Уакисака Ясухару
Оомура Йошиаки


Оотани Йошицугу
Хасегауа Хидеказу
Гамоо Уджисато
Оояно Танемото 
Асано Нагамаса
Асано Йошинага
Сили
Корея:

84,500+[86] - 192,000 (вкл. моряци и бунтовници) [87]
300 кораба (200 потопени в началото на войната) [5]

Китай:
1. инвазия (1592.–93.) 48,000[6][7][8]

2. инвазия (1597.–98.) 50,000 войници (вкл. морски подкрепления)[9][10]

Общо: 100,000 Китай[11][12]

192,000 Корея[4]
Япония:

1. инвазия (1592.)
158,800[13] (вкл. работници и моряци)[4]
700 транспортни кораба[14]
300 военни кораба[15]

2. инвазия (1597.–98.)
141,900[16]
1,000 кораба (някои оборудвани с артилерийски оръдия)[17]

Общо: ~300,000[13][16]
Жертви и загуби
Корея: 1,000,000+ цивилни и военни жертви[4] (вкл. 260,000+ войници убити или ранени)
50,000–60,000 пленници[18]

157 кораба[19]

Китай: ~20,000 убити[19][18]
Япония: 100,000+ войници убити[4][20] 450 кораба[2]

  

Войната Имджин
Японски нашествия в Корея
Информация
Период23 май, 1592. – 16 декември, 1598.(6 години, 6 месеца, 3 седмици и 2 дена) (Грегориански календар);
1592. (20. г. от ерата Уанли, 1. г. от ерата Бунроку), 13-тия ден на 4-тия месец – 1598. (26. г. от ерата Уанли, 3.г. от ерата Кейчоо), 19-тия ден на 11-тия месец (Лунен календар)
МястоКорейския полуостров
РезултатПобеда на Чосон и Мин;
[88] --Отстъпление на японските сили от Корейския полуостров поради патова ситуация [89]
Страни в конфликта
Корея при Чосон
Династия Мин (Китай)
Япония
Командири и лидери
Чосон

Политически лидери

Крал Сонджо
Принц Гуанхе
Рю Сон-рьон
Юн Ду-су

Военни предводители
Гуон Юл
Йи Сун-син 
Йи Окги 
Уон Гюн 
Син Рип 
Гим Си-мин 
Сон Сан-хьон 
Го Гьон-мьон 
Гим Чон-ил 
Джо Хон 
Йи Ил
Гуак Дже-у
Джон Ги-рьон
Гим Док-ньон
Юджон
Хюджон
Джон Мун-бу
Гим Чун-сон


Мин

Политически лидери
Император Уанли
Дзао Дзигао
Уан Сиджуе

Надзиратели, Генерал, Полеви предводители
Чен Лин
Сон Йинчан
Ма Гуей (pr.)
Ян Хао
Ли Шидзън
Ли Русон
У Уейдзон
Дън Зилун 

Чиан Шидзън и др.
Режимът на Тойотоми

Политически лидери
Император Го-Йоозеи
Тойотоми Хидейоши
Тойотоми Хидецугу

Военни предводители
Маеда Тошиие

Укита Хидеие

Ишида Мицунари

Катоо Кийомаса

Кониши Юкинага

Кобаякауа Хидетоши
Кобаякауа Такакаге
Кобаякауа Хидекане
Моори Терумото


Моори Хидемото
Моори Йошимаса
Уесуги Кагекацу
Набешима Наошиге
Хосокауа Тадаоки
Катоо Йошиаки
Шимазу Йошихиро
Шимазу Тойохиса
Шимазу Тадацуне
Хачисука Иемаса
Оотомо Йошимуне
Тачибана Мунешиге
Цукуши Хирокадо
Анкокуджи Екеи
Икома Чикамаса
Икома Казумаса
Курода Нагамаса
Фукушима Масанори
Соо Йошитоши
Курушима Мичифуса 
Чоосокабе Моточика
Тоодоо Такатора
Арима Харунобу
Акизуки Таненага
Итоо Сукетака
Куки Йошитака
Уакисака Ясухару
Оомура Йошиаки


Оотани Йошицугу
Хасегауа Хидеказу
Гамоо Уджисато
Оояно Танемото 
Асано Нагамаса
Асано Йошинага
Сили
Корея:

84,500+[90] - 192,000 (вкл. моряци и бунтовници) [91]
300 кораба (200 потопени в началото на войната) [5]

Китай:
1. инвазия (1592.–93.) 48,000[6][7][8]

2. инвазия (1597.–98.) 50,000 войници (вкл. морски подкрепления)[9][10]

Общо: 100,000 Китай[11][12]

192,000 Корея[4]
Япония:

1. инвазия (1592.)
158,800[13] (вкл. работници и моряци)[4]
700 транспортни кораба[14]
300 военни кораба[15]

2. инвазия (1597.–98.)
141,900[16]
1,000 кораба (някои оборудвани с артилерийски оръдия)[17]

Общо: ~300,000[13][16]
Жертви и загуби
Корея: 1,000,000+ цивилни и военни жертви[4] (вкл. 260,000+ войници убити или ранени)
50,000–60,000 пленници[18]

157 кораба[19]

Китай: ~20,000 убити[19][18]
Япония: 100,000+ войници убити[4][20] 450 кораба[2]

  

  

Войната Имджин
Японски нашествия в Корея
Информация
Период23 май, 1592. – 16 декември, 1598.(6 години, 6 месеца, 3 седмици и 2 дена) (Грегориански календар);
1592. (20. г. от ерата Уанли, 1. г. от ерата Бунроку), 13-тия ден на 4-тия месец – 1598. (26. г. от ерата Уанли, 3.г. от ерата Кейчоо), 19-тия ден на 11-тия месец (Лунен календар)
МястоКорейския полуостров
РезултатПобеда на Чосон и Мин;
[92] --Отстъпление на японските сили от Корейския полуостров поради патова ситуация [93]
Страни в конфликта
Корея при Чосон
Династия Мин (Китай)
Япония
Командири и лидери
Чосон

Политически лидери

Крал Сонджо
Принц Гуанхе
Рю Сон-рьон
Юн Ду-су

Военни предводители
Гуон Юл
Йи Сун-син 
Йи Окги 
Уон Гюн 
Син Рип 
Гим Си-мин 
Сон Сан-хьон 
Го Гьон-мьон 
Гим Чон-ил 
Джо Хон 
Йи Ил
Гуак Дже-у
Джон Ги-рьон
Гим Док-ньон
Юджон
Хюджон
Джон Мун-бу
Гим Чун-сон


Мин

Политически лидери
Император Уанли
Дзао Дзигао
Уан Сиджуе

Надзиратели, Генерал, Полеви предводители
Чен Лин
Сон Йинчан
Ма Гуей (pr.)
Ян Хао
Ли Шидзън
Ли Русон
У Уейдзон
Дън Зилун 

Чиан Шидзън и др.
Режимът на Тойотоми

Политически лидери
Император Го-Йоозеи
Тойотоми Хидейоши
Тойотоми Хидецугу

Военни предводители
Маеда Тошиие

Укита Хидеие

Ишида Мицунари

Катоо Кийомаса

Кониши Юкинага

Кобаякауа Хидетоши
Кобаякауа Такакаге
Кобаякауа Хидекане
Моори Терумото


Моори Хидемото
Моори Йошимаса
Уесуги Кагекацу
Набешима Наошиге
Хосокауа Тадаоки
Катоо Йошиаки
Шимазу Йошихиро
Шимазу Тойохиса
Шимазу Тадацуне
Хачисука Иемаса
Оотомо Йошимуне
Тачибана Мунешиге
Цукуши Хирокадо
Анкокуджи Екеи
Икома Чикамаса
Икома Казумаса
Курода Нагамаса
Фукушима Масанори
Соо Йошитоши
Курушима Мичифуса 
Чоосокабе Моточика
Тоодоо Такатора
Арима Харунобу
Акизуки Таненага
Итоо Сукетака
Куки Йошитака
Уакисака Ясухару
Оомура Йошиаки


Оотани Йошицугу
Хасегауа Хидеказу
Гамоо Уджисато
Оояно Танемото 
Асано Нагамаса
Асано Йошинага
Сили
Корея:

84,500+[94] - 192,000 (вкл. моряци и бунтовници) [95]
300 кораба (200 потопени в началото на войната) [5]

Китай:
1. инвазия (1592.–93.) 48,000[6][7][8]

2. инвазия (1597.–98.) 50,000 войници (вкл. морски подкрепления)[9][10]

Общо: 100,000 Китай[11][12]

192,000 Корея[4]
Япония:

1. инвазия (1592.)
158,800[13] (вкл. работници и моряци)[4]
700 транспортни кораба[14]
300 военни кораба[15]

2. инвазия (1597.–98.)
141,900[16]
1,000 кораба (някои оборудвани с артилерийски оръдия)[17]

Общо: ~300,000[13][16]
Жертви и загуби
Корея: 1,000,000+ цивилни и военни жертви[4] (вкл. 260,000+ войници убити или ранени)
50,000–60,000 пленници[18]

157 кораба[19]

Китай: ~20,000 убити[19][18]
Япония: 100,000+ войници убити[4][20] 450 кораба[2]

    

Войната Имджин
Японски нашествия в Корея
Информация
Период23 май, 1592. – 16 декември, 1598.(6 години, 6 месеца, 3 седмици и 2 дена) (Грегориански календар);
1592. (20. г. от ерата Уанли, 1. г. от ерата Бунроку), 13-тия ден на 4-тия месец – 1598. (26. г. от ерата Уанли, 3.г. от ерата Кейчоо), 19-тия ден на 11-тия месец (Лунен календар)
МястоКорейския полуостров
РезултатПобеда на Чосон и Мин;
[96] --Отстъпление на японските сили от Корейския полуостров поради патова ситуация [97]
Страни в конфликта
Корея при Чосон
Династия Мин (Китай)
Япония
Командири и лидери
Чосон

Политически лидери

Крал Сонджо
Принц Гуанхе
Рю Сон-рьон
Юн Ду-су

Военни предводители
Гуон Юл
Йи Сун-син 
Йи Окги 
Уон Гюн 
Син Рип 
Гим Си-мин 
Сон Сан-хьон 
Го Гьон-мьон 
Гим Чон-ил 
Джо Хон 
Йи Ил
Гуак Дже-у
Джон Ги-рьон
Гим Док-ньон
Юджон
Хюджон
Джон Мун-бу
Гим Чун-сон


Мин

Политически лидери
Император Уанли
Дзао Дзигао
Уан Сиджуе

Надзиратели, Генерал, Полеви предводители
Чен Лин
Сон Йинчан
Ма Гуей (pr.)
Ян Хао
Ли Шидзън
Ли Русон
У Уейдзон
Дън Зилун 

Чиан Шидзън и др.
Режимът на Тойотоми

Политически лидери
Император Го-Йоозеи
Тойотоми Хидейоши
Тойотоми Хидецугу

Военни предводители
Маеда Тошиие

Укита Хидеие

Ишида Мицунари

Катоо Кийомаса

Кониши Юкинага

Кобаякауа Хидетоши
Кобаякауа Такакаге
Кобаякауа Хидекане
Моори Терумото


Моори Хидемото
Моори Йошимаса
Уесуги Кагекацу
Набешима Наошиге
Хосокауа Тадаоки
Катоо Йошиаки
Шимазу Йошихиро
Шимазу Тойохиса
Шимазу Тадацуне
Хачисука Иемаса
Оотомо Йошимуне
Тачибана Мунешиге
Цукуши Хирокадо
Анкокуджи Екеи
Икома Чикамаса
Икома Казумаса
Курода Нагамаса
Фукушима Масанори
Соо Йошитоши
Курушима Мичифуса 
Чоосокабе Моточика
Тоодоо Такатора
Арима Харунобу
Акизуки Таненага
Итоо Сукетака
Куки Йошитака
Уакисака Ясухару
Оомура Йошиаки


Оотани Йошицугу
Хасегауа Хидеказу
Гамоо Уджисато
Оояно Танемото 
Асано Нагамаса
Асано Йошинага
Сили
Корея:

84,500+[98] - 192,000 (вкл. моряци и бунтовници) [99]
300 кораба (200 потопени в началото на войната) [5]

Китай:
1. инвазия (1592.–93.) 48,000[6][7][8]

2. инвазия (1597.–98.) 50,000 войници (вкл. морски подкрепления)[9][10]

Общо: 100,000 Китай[11][12]

192,000 Корея[4]
Япония:

1. инвазия (1592.)
158,800[13] (вкл. работници и моряци)[4]
700 транспортни кораба[14]
300 военни кораба[15]

2. инвазия (1597.–98.)
141,900[16]
1,000 кораба (някои оборудвани с артилерийски оръдия)[17]

Общо: ~300,000[13][16]
Жертви и загуби
Корея: 1,000,000+ цивилни и военни жертви[4] (вкл. 260,000+ войници убити или ранени)
50,000–60,000 пленници[18]

157 кораба[19]

Китай: ~20,000 убити[19][18]
Япония: 100,000+ войници убити[4][20] 450 кораба[2]

  

Войната Имджин
Японски нашествия в Корея
Информация
Период23 май, 1592. – 16 декември, 1598.(6 години, 6 месеца, 3 седмици и 2 дена) (Грегориански календар);
1592. (20. г. от ерата Уанли, 1. г. от ерата Бунроку), 13-тия ден на 4-тия месец – 1598. (26. г. от ерата Уанли, 3.г. от ерата Кейчоо), 19-тия ден на 11-тия месец (Лунен календар)
МястоКорейския полуостров
РезултатПобеда на Чосон и Мин;
[100] --Отстъпление на японските сили от Корейския полуостров поради патова ситуация [101]
Страни в конфликта
Корея при Чосон
Династия Мин (Китай)
Япония
Командири и лидери
Чосон

Политически лидери

Крал Сонджо
Принц Гуанхе
Рю Сон-рьон
Юн Ду-су

Военни предводители
Гуон Юл
Йи Сун-син 
Йи Окги 
Уон Гюн 
Син Рип 
Гим Си-мин 
Сон Сан-хьон 
Го Гьон-мьон 
Гим Чон-ил 
Джо Хон 
Йи Ил
Гуак Дже-у
Джон Ги-рьон
Гим Док-ньон
Юджон
Хюджон
Джон Мун-бу
Гим Чун-сон


Мин

Политически лидери
Император Уанли
Дзао Дзигао
Уан Сиджуе

Надзиратели, Генерал, Полеви предводители
Чен Лин
Сон Йинчан
Ма Гуей (pr.)
Ян Хао
Ли Шидзън
Ли Русон
У Уейдзон
Дън Зилун 

Чиан Шидзън и др.
Режимът на Тойотоми

Политически лидери
Император Го-Йоозеи
Тойотоми Хидейоши
Тойотоми Хидецугу

Военни предводители
Маеда Тошиие

Укита Хидеие

Ишида Мицунари

Катоо Кийомаса

Кониши Юкинага

Кобаякауа Хидетоши
Кобаякауа Такакаге
Кобаякауа Хидекане
Моори Терумото


Моори Хидемото
Моори Йошимаса
Уесуги Кагекацу
Набешима Наошиге
Хосокауа Тадаоки
Катоо Йошиаки
Шимазу Йошихиро
Шимазу Тойохиса
Шимазу Тадацуне
Хачисука Иемаса
Оотомо Йошимуне
Тачибана Мунешиге
Цукуши Хирокадо
Анкокуджи Екеи
Икома Чикамаса
Икома Казумаса
Курода Нагамаса
Фукушима Масанори
Соо Йошитоши
Курушима Мичифуса 
Чоосокабе Моточика
Тоодоо Такатора
Арима Харунобу
Акизуки Таненага
Итоо Сукетака
Куки Йошитака
Уакисака Ясухару
Оомура Йошиаки


Оотани Йошицугу
Хасегауа Хидеказу
Гамоо Уджисато
Оояно Танемото 
Асано Нагамаса
Асано Йошинага
Сили
Корея:

84,500+[102] - 192,000 (вкл. моряци и бунтовници) [103]
300 кораба (200 потопени в началото на войната) [5]

Китай:
1. инвазия (1592.–93.) 48,000[6][7][8]

2. инвазия (1597.–98.) 50,000 войници (вкл. морски подкрепления)[9][10]

Общо: 100,000 Китай[11][12]

192,000 Корея[4]
Япония:

1. инвазия (1592.)
158,800[13] (вкл. работници и моряци)[4]
700 транспортни кораба[14]
300 военни кораба[15]

2. инвазия (1597.–98.)
141,900[16]
1,000 кораба (някои оборудвани с артилерийски оръдия)[17]

Общо: ~300,000[13][16]
Жертви и загуби
Корея: 1,000,000+ цивилни и военни жертви[4] (вкл. 260,000+ войници убити или ранени)
50,000–60,000 пленници[18]

157 кораба[19]

Китай: ~20,000 убити[19][18]
Япония: 100,000+ войници убити[4][20] 450 кораба[2]

  

Поради смъртта на Тойотоми Хидейоши през 1598 г., ограничения напредък по суша и продължаващото прекъсване на снабдяването с провизии от флота на Чосон, на японските сили в Корея било наредено да се изтеглят обратно в Япония от новия управляващ Съвет на петимата старейшини. Последвали окончателни мирни преговори между страните, които продължили няколко години и в крайна сметка довели до нормализиране на отношенията. [104] Японските нашествия в Корея били най-големите дотогава морски нашествия в историята, като японците ангажирали над 300 000 души в кампаниите. Размерът и мащабът на нашествията нямало да бъдат достигнати до десанта в Нормандия през 1944 г.

[[Категория:Страници с непроверени преводи]]

  1. Lee, Kenneth https://books.google.com/books?id=XrZQs-6KswMC&q=japanese+defeat+1592-1598&pg=PA108
  2. Turnbull, Stephen https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-Turnbull,_Stephen_1598,_p._87-2
  3. Hawley https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#CITEREFHawley2005
  4. name ="foo">ThoughtCo https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-thoughtco-4
  5. а б в г д е Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име foo
  6. Turnbull, Stephen.
  7. History of the Ming chapter 322 Japan "前後七載 (For seven years),喪師數十萬 (Hundreds of thousands of soldiers were killed),糜餉數百萬 (Millions of cost of war was spent),中朝與朝鮮迄無勝算 (There were no chances of victory in China and Korea),至關白死兵禍始休。 (By Hideyoshi's death ended the war.
  8. Perez, Louis. Japan at War: An Encyclopedia. Santa Barbara, California, ABC-CLIO, 2013. ISBN 978-1598847413. с. 141.
  9. а б 明史/卷238 – 維基文庫,自由的圖書館 // zh.wikisource.org.
  10. а б Turnbull, Stephen. 2002, pp. 137–143, 204–227.
  11. а б Turnbull, Stephen. 2002, p. 134, "(Korean) war minister Yi Hang-bok pointed out that assistance from China was the only way Korea could survive."
  12. The Failure of the 16th Century Japanese Invasions of Korea
  13. Turnbull, Stephen. The Samurai Invasion of Korea 1592–98. Osprey Publishing, Nov 20, 2012. ISBN 978-1782007128. с. 17. Посетен на March 25, 2015.
  14. Perez, Louis G. Japan at War: An Encyclopedia. ABC-CLIO, 2013. ISBN 978-1598847413. с. 140. Just as a complete Japanese victory appeared imminent, Admiral Yi entered the war and quickly turned the tide.
  15. Elisonas, Jurgis.
  16. Lee, Ki-baik.
  17. а б Lewis, James. The East Asian War, 1592–1598: International Relations, Violence and Memory. Routledge, December 5, 2014. ISBN 978-1317662747. с. 160–161. Посетен на May 2, 2015.
  18. а б Annals of the Joseon Dynasty // (Грешка в записа: Неразпознат езиков код korean)
  19. Turnbull, Stephen. 2002, p. 222.
  20. https://zh.wikisource.org/wiki/%E6%98%8E%E5%8F%B2/%E5%8D%B7320 History of the Ming chapter 320 士卒物故者二萬. 20000 losses
  21. Turnbull, Stephen; Samurai Invasions of Korea 1592–1598, pp. 5–7
  22. Tucker, Spencer. A Global Chronology of Conflict: From the Ancient World to the Modern Middle East. ABC-CLIO, 2009. ISBN 978-1851096725. с. 881.
  23. Perez, Louis. Japan at War: An Encyclopedia. ABC-CLIO, 2013. ISBN 978-1598847413. с. 140.
  24. Swope. 2002. p. 761.
  25. Lewis, James B. The East Asian War, 1592–1598: International Relations, Violence and Memory. Routledge, 2014. ISBN 978-1317662747. "Ming's participation, however, was motivated more by self-defense than by the intention to help Chosŏn. At the time, Japan had explicitly declared its plans to "borrow a road to enter the Ming." Because of this, Ming feared for the security of Liaodong, and eventually came to worry about the threat to Beijing from a Chosŏn occupied by the Japanese army.
  26. History of Ming chapter 238 官軍乃退駐開城
  27. Turnbull, Stephen. 2002, p. 143.
  28. Swope, Kenneth. Beyond Turtleboats: Siege Accounts from Hideyoshi's Second Invasion of Korea, 1597–1598 // Sungkyun Journal of East Asian Studies. с. 58. Архивиран от оригинала на 2013-11-03. "At this point in 1593, the war entered a stalemate during which intrigues and negotiations failed to produce a settlement. As the suzerain of Joseon Korea, Ming China exercised tight control over the Koreans during the war. At the same time, Ming China negotiated bilaterally with Japan while often ignoring the wishes of the Korean government."
  29. Wang, Yuan-kang. Harmony and War: Confucian Culture and Chinese Power Politics. Columbia University Press, 2010. ISBN 978-0231522403.
  30. Seth, Michael J. A History of Korea: From Antiquity to the Present. Rowman & Littlefield Publishers, 2010. ISBN 978-0742567177. с. 144.
  31. Tsai, Shih-shan Henry. The Eunuchs in the Ming Dynasty. SUNY Press, 1996. ISBN 978-0791426876. p. 119–120. Посетен на 20 July 2016. (на английски)
  32. Eisemann, Joshua, Heginbotham, Eric, Mitchell, Derek. China and the Developing World: Beijing's Strategy for the Twenty-first Century. Routledge, 2015-08-20. ISBN 978-1317282945. p. 23. Посетен на 20 July 2016. (на английски)
  33. Alagappa, Muthiah. Asian Security Order: Instrumental and Normative Features. Stanford University Press, 2003. ISBN 978-0804746298. с. 117.
  34. Howe, Christopher. <ref> https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-53 <nowiki>
  35. Fogel, Instrumentarium/Японски нашествия в Корея (1592–1598), с. 27, в Google books; Goodrich, Luther Carrington et al. (1976).
  36. Kang, David C. East Asia Before the West: Five Centuries of Trade and Tribute. Columbia University Press, 2012. ISBN 978-0231153195. p. 122. Посетен на 20 July 2016. (на английски)
  37. Lewis, James B. Frontier Contact Between Choson Korea and Tokugawa Japan. Routledge, 2005-11-02. ISBN 978-1135795986. Посетен на 20 July 2016. (на английски)
  38. Kayoko, Fujita, Momoki, Shiro, Reid, Anthony. Offshore Asia: Maritime Interactions in Eastern Asia Before Steamships. Institute of Southeast Asian Studies, 2013. ISBN 978-9814311779. p. 198. Посетен на 20 July 2016. (на английски)
  39. а б Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име Arano206
  40. Hooker, Richard. Toyotomi Hideyoshi (1536–1598) // Washington State University. Посетен на 2007-05-12.
  41. Coyner, Tom. Why Are Koreans So Against Japanese?: A Brief History Lesson Helps Foreign Investors Do Business // The Korea Times. 2006-07-11. Архивиран от оригинала на 2012-08-05. Посетен на 2007-05-12.
  42. Hideyoshi and Korea // samurai-archives.com.
  43. а б Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име auto2
  44. Azuchi–Momoyama Period (1573–1603) // japan-guide.com. Посетен на 2007-05-12.
  45. Toyotomi Hideyoshi – Japanese general who united Japan // Japan101.com. Посетен на 2007-05-12.
  46. а б Kang, Etsuko Hae-jin. Diplomacy and ideology in Japanese–Korean relations: from the fifteenth to the eighteenth century. Palgrave Macmillan, 1997. ISBN 978-0312173708. с. 88.
  47. Lewis, James B. The Book of Corrections: Reflections on the National Crisis during the Japanese Invasion of Korea, 1592–1598. By Sôngnyong Yu. Translated by Choi Byonghyon. Berkeley: Institute of East Asian Studies // The Journal of Asian Studies 63. 2004. DOI:10.1017/S0021911804001378. с. 524–526.
  48. 선조[宣祖] // {{{encyclopedia}}}. Daum Communications.
  49. Caraway, Bill. Ch 12 – Japanese invasions: More Worlds to Conquer // Korea in the Eye of the Tiger. Korea History Project. Посетен на 2007-07-04.
  50. а б Hulbert, Homer B. History of Korea. Curzon Press, 1999. ISBN 978-0700707003. с. 427.
  51. Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име turnbull36
  52. а б в г д е Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име auto3
  53. Turnbull 2002, с. 44 – 45.
  54. а б в г Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име auto4
  55. а б Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име auto5
  56. а б Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име auto6
  57. Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име auto7
  58. Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име auto8
  59. 金羊网. 陈璘后裔翁源祭祖宗
  60. а б в г д е Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име auto9
  61. Jaekwang Park. {{{article}}} // Encyclopedia of Korean Culture. The Academy of Korean Studies.
  62. Veritable Records of Seonjo , Year 23, June 8, Article 3 "Each village should also have weapons manufacturing facilities, and the managers of each village should make weapons according to the government's style, but each generation should be given one pitch, one armor or one eomsimgap, three-fifths of a bow, and two-fifths of a spear to inspect them according to what they have prepared at all times.".
  63. Korea Cultural Heritage Foundation. Посетен на 26 March 2024. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код ko-kr)
  64. Encyclopedia of Korean Culture. The Academy of Korean Studies. Посетен на 26 March 2024. (на корейски)
  65. Encyclopedia of Korean Culture. The Academy of Korean Studies. Посетен на 26 March 2024. (на корейски)
  66. а б в Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име auto10
  67. Items From The Sea Recall An Epic Battle // Archaeology News Network, 11 December 2012. Посетен на 14 March 2019. The Jeolla Navy camp had two headquarters: Jeolla Left Navy and Jeolla Right Navy.
  68. "The Jeolla Navy camp had two headquarters: Jeolla Left Navy and Jeolla Right Navy."[67]
  69. а б в Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име turnbull22
  70. Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име turnbull187
  71. Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име Turnbull, Stephen 2002, pp. 16
  72. а б Caraway, Bill. Ch 12 – Japanese invasions: More Worlds to Conquer // Korea in the Eye of the Tiger. Korea History Project. Посетен на 2007-07-04.
  73. а б в г Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име turnbull17-18
  74. Swope 2009, с. 8.
  75. The annual records of the Joseon Dynasty // Посетен на 2013-08-29. "上曰: "與我國人何如? 或曰: ‘倭不能馬戰’ 云, 然耶?" 時言曰: "馬戰亦非極難之事。 倭賊初則不能, 終亦能之矣。" 上曰: "倭賊不能射, 而人莫敢敵, 何?" 時言曰: "我國人見賊, 則先潰以走爲能事。 將則雖不忠, 畏有軍律, 不敢先走。 軍之走者, 不可勝誅, 惟其不可勝誅, 是以走耳。 倭賊雖不能射, 兩矢之間, 忽焉到前, 我國之人雖曰善射, 遠則不中, 近則倭劍可畏。 發矢之後, 恐其短兵來接, 未得發矢, 射亦不足恃矣。 倭雖善用劍, 我國人若持劍而進, 則可以敵矣。 我國人則不能如此, 皆以走爲善策, 走且不及, 則爲賊所殺。 賊見我國之人, 或走或死, 樂爲之赴戰。 是以, 倭之氣增長; 我之氣沮喪矣。"
  76. Chase 2003, с. 190.
  77. Chase 2003, с. 186 – 187.
  78. Chase 2003, с. 192.
  79. а б "The Diary of a Militia" (향병일기; Hyangbyeong-ilgi), stored in the database of the National Institute of Korean History,
  80. Swope 2005, с. 38.
  81. Swope 2005, с. 28.
  82. Swope 2005, с. 24.
  83. Caraway, Bill. Ch 12 – Japanese invasions: Under a Single Sword // Korea in the Eye of the Tiger. Korea History Project. Посетен на 2007-07-04.
  84. Lee, Kenneth https://books.google.com/books?id=XrZQs-6KswMC&q=japanese+defeat+1592-1598&pg=PA108
  85. Turnbull, Stephen https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-Turnbull,_Stephen_1598,_p._87-2
  86. Hawley https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#CITEREFHawley2005
  87. name ="foo">ThoughtCo https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-thoughtco-4
  88. Lee, Kenneth https://books.google.com/books?id=XrZQs-6KswMC&q=japanese+defeat+1592-1598&pg=PA108
  89. Turnbull, Stephen https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-Turnbull,_Stephen_1598,_p._87-2
  90. Hawley https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#CITEREFHawley2005
  91. name ="foo">ThoughtCo https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-thoughtco-4
  92. Lee, Kenneth https://books.google.com/books?id=XrZQs-6KswMC&q=japanese+defeat+1592-1598&pg=PA108
  93. Turnbull, Stephen https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-Turnbull,_Stephen_1598,_p._87-2
  94. Hawley https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#CITEREFHawley2005
  95. name ="foo">ThoughtCo https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-thoughtco-4
  96. Lee, Kenneth https://books.google.com/books?id=XrZQs-6KswMC&q=japanese+defeat+1592-1598&pg=PA108
  97. Turnbull, Stephen https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-Turnbull,_Stephen_1598,_p._87-2
  98. Hawley https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#CITEREFHawley2005
  99. name ="foo">ThoughtCo https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-thoughtco-4
  100. Lee, Kenneth https://books.google.com/books?id=XrZQs-6KswMC&q=japanese+defeat+1592-1598&pg=PA108
  101. Turnbull, Stephen https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-Turnbull,_Stephen_1598,_p._87-2
  102. Hawley https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#CITEREFHawley2005
  103. name ="foo">ThoughtCo https://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_invasions_of_Korea_(1592%E2%80%931598)#cite_note-thoughtco-4
  104. Turnbull, Stephen; Samurai Invasions of Korea 1592–1598, pp. 5–7