Плауновиден бронец

	Selaginella selaginoides
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Спорови растения (Pteridophyta)
клас:	Еднаквоспорови (Lycopodiopsida)
разред:	Selaginellales
семейство:	Бронецови (Selaginellaceae)
род:	Selaginella
вид:	S. selaginoides
	Научно наименование
	Selaginella selaginoides Schrank & Mart., 1829
	Синоними
	Lycopodium selaginoides Linnaeus, 1753;
	Selaginella selaginoides в Общомедия
	[ редактиране ]

Плауновидният бронец^[1] (Selaginella selaginoides) е нецъфтящо растение от род Selaginella с широко разпространение в Северното полукълбо. На външен вид прилича на мъх, но е васкуларно растение, принадлежащо към раздел Плауновидни. Това растение има един близък роднина, Selaginella deflexa, местен за Хаваите.

Описание

Това е малко, деликатно, нискорастящо растение. Неговите многогодишни стъбла са къси, тънки и неравномерно разклонени, достигащи до 15 см дължина. Те пълзят по земята, но обикновено се обръщат нагоре близо до върха. Имат малки, заострени, триъгълни листа около 1 – 2 mm дълги.^[2]^{:с. 7}

Растението произвежда и едногодишни плодородни издънки. Те са по-здрави от стерилните стъбла и стоят изправени. Обикновено имат 3 – 6 cm височина и 4 – 6 mm диаметър, който може да достигне до 10 cm, когато условията са благоприятни. Листата им са малко по-дълги от тези на стерилните стъбла и са спираловидно разположени около стъблото, насочени нагоре.

Плодородните издънки имат здрави, жълтеникави шишарки, които са леко разграничени от клона. Шишарките обикновено носят два вида спорангии: мегаспорангии с дялове в долната част на конуса, които произвеждат мегаспори, и прости микроспорангии в горната част, които произвеждат много малки микроспори.

Разпространение и местообитание

Видът има почти циркумполярно разпространение в Северното полукълбо, включително северните части на Европа, Азия и Северна Америка, както и Гренландия, Исландия и Фарьорските острови.^[3] В Европа се среща на юг до Пиренеите, Апенините и Кавказ. В Азия достига до Япония, докато в Северна Америка се среща на юг до Невада, Уисконсин, Мичиган и Мейн в САЩ.

Среща се във влажни места с неутрални до алкални почви, най-често в планински райони. Обитава блата, бреговете на потоци и езера, влажни скали и издатини, пасища и дюни. Не расте в райони с висока, гъста растителност. В Северна Америка расте главно на надморска височина между 600 и 2900 m, понякога достига до 3800 m. Във Великобритания има данни, че се среща на надморска височина до 1170 m.^[4]

Видът не се счита за световно застрашен, но е намалял в някои райони поради отводняване и унищожаване на местообитанията. Във Великобритания и Ирландия той е изчезнал предимно от равнинните райони до 1930 г. и има някои доказателства за свиване на ареала и в планините.^[4]

Източници

↑ Флора на Народна република България. Т. I. София, Издателство на Българската академия на науките, 1963. с. 89.
↑ Stace, C. A. New Flora of the British Isles. Third. Cambridge, U.K., Cambridge University Press, 2010. ISBN 9780521707725.
↑ Anderberg, Arne. Selaginella selaginoides (L.) Link. // Naturhistoriska riksmuseet, Stockholm.
↑ ^а ^б Plant Atlas 2020, Selaginella selaginoides (Lesser Clubmoss) // Botanical Society of Britain and Ireland.

Литература

Flora of North America. Selaginella selaginoides. Посетен на 30 юли 2008 г.
Heidel Bonnie & Handley, Joy (2006). Selaginella selaginoides (L.) Beauv. ex Mart. & Schrank (club spikemoss): A Technical Conservation Assessment. Посетен на 30 юли 2008 г.
Hutchinson, G. (1996) Welsh Ferns, National Museums and Galleries of Wales.
Page C. N. (1982) The Ferns of Britain and Ireland, Cambridge University Press.
Preston, C. D. & Pearman, D. A. (2002) New Atlas of the British and Irish Flora, Oxford University Press.
Stace, Clive A. (1997) New Flora of the British Isles, Cambridge University Press.
Tutin, T. G. et al. (1964) Flora Europaea, Volume 1. Cambridge University Press.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Selaginella selaginoides в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Флора на Народна република България. Т. I. София, Издателство на Българската академия на науките, 1963. с. 89.

[Stace-2] Stace, C. A. New Flora of the British Isles. Third. Cambridge, U.K., Cambridge University Press, 2010. ISBN 9780521707725.

[DVF-3] Anderberg, Arne. Selaginella selaginoides (L.) Link. // Naturhistoriska riksmuseet, Stockholm.

[BSBI-4] а ^б Plant Atlas 2020, Selaginella selaginoides (Lesser Clubmoss) // Botanical Society of Britain and Ireland.

[1]

[2]

[3]

[4]