Пиролиза

Пиролиза се нарича термохимичен процес на термично разлагане на биомаса при отсъствие на кислород и под действието на висока температура. Методът се използва при производство на кокс, дървени въглища, както и за получаване на течни горива от стари гуми и други материали.

Така се нарича и химико-технологичният процес по обработка на нефтопродукти, при който под въздействието на топлина (до 650 – 750 °C) и при налягане близко до атмосферното, тежки нефтени суровини се превръщат в ненаситени и ароматни въглеводороди.

В резултат от пиролизата на нефтопродукти се получават:

• до 50% газообразни въглеводороди, от които:
  • до 40% етилен,
  • над 5% пропилен,
  • водород, метан, пропан.
• 40 – 60% течни смоли, съдържащи:
  • до 10% бензен,
  • до 6% толуен,
  • ксилоли, нафтален и други.

Точните процентни съотношения на продуктите на пиролизата зависят от състава на суровината и параметрите на процеса. По-леките суровини, както и нефтеният или природният газ, при пиролиза се разпадат до повече низши алкени.

Процесът на пиролиза е сходен с крекинга, който обаче се извършва при участие на химически реагенти.

Източници

• „Физико-математическа и техническа енциклопедия“, 2 том, Издателство на БАН, София, 2000