Пат Конрой

Пат Конрой
	Пат Конрой
	Пат Конрой и Том Поланд, 2013 г.
Роден	26 октомври 1945 г. Атланта, Джорджия, САЩ
Починал	4 март 2016 г. (70 г.) Бофорт, Южна Каролина, САЩ
Професия	писател
Националност	САЩ
Активен период	1970 – 2015
Жанр	съвременен роман, мемоари
Съпруга	Барбара Джоунс (1969 – 1977),; Ленор Флайшър (1981 – 1995),; Касандра Кинг (1997 – 2016)
Подпис
Уебсайт	www.patconroy.com Страница в IMDb
	Пат Конрой в Общомедия

Пат Конрой (на английски: Donald Patrick „Pat“ Conroy е американски писател на съвременни романи и мемоари.

Биография и творчество

Пат Конрой е роден на 26 октомври 1945 г. в Атланта, Джорджия, САЩ, той е най-големият от седемте деца (пет момчета и две момичета), в семейството на полковника от флота Доналд Конрой и Франсис „Пеги“ Пек. Баща му е пилот на изтребител, поради което семейството се мести, последно в Бофорт, според назначението му, 23 пъти преди Конрой да навърши 18 години. Израстването му в условията на постоянно движение и налагането на „военна“ култура от баща му върху отношенията и възпитанието оказва значително влияние върху живота му, както в положителен, така и по отрицателен начин.

Конрой учи във военното училище „The Citadel“ (Цитаделата) – Военната академия в Чарлстън, Южна Каролина, по настояване на баща си. По-късно преживяванията му там стават основа за две негови най-известни творби – „The Lords of Discipline“ (Господари на дисциплината) и „My Losing Season“ (Моят загубен сезон).

Първата му книга „The Boo“, написана още докато е студент, е колекция от анекдоти за кадетския живот обединени около подполковник Томас Н. Курвоазие, който служи като помощник-началник на кадетите в Цитаделата (1961 – 1968). Същият се появява като героя Томас Берино „Мечката“ в „The Lords of Discipline“. След завършването и Конрой не може да намери издател и той я публикува самостоятелно през 1970 г.

След като се дипломира от Цитаделата, Конрой преподава английски език в Бофорт, Южна Каролина. Там той среща и през 1969 г. Конрой се жени за Барбара Джоунс. Барбара е вдовица на пилот на изтребител, загинал във Виетнам, и има от него две момичета. Заедно имат още една дъщеря. Развеждат се през 1977 г.

След това става преподавател в училището за деца в неравностойно положение „Дофуски“, на остров край бреговете на Южна Каролина. След първата година е уволнен заради своите нетрадиционни практики на преподаване, включително отказа му да се използват телесни наказания на учениците, както и за липсата на уважение към администрацията на училището. За своя опит като учител, за расизма и ужасяващите условия, Конрой написва книгата „The Water Is Wide“. Тя е наградена с хуманитарна награда от Асоциацията национално образование и през 1974 г. е превърната в игрален филм „Conrack“ с участието на Джон Войт. „Hallmark“ прави телевизионна версия на книгата през 2006 г.

След раждането на дъщеря си Конрой се мести в Атланта, където пише и през 1976 г. публикува първия си роман „The Great Santini“. Главният герой на романа е морския пилот на изтребител полковник Бул „Бика“ Мичам, който доминира и тероризира членовете на семейството си. Първообраз за него е собственият му баща. Романът предизвиква много сериозно влошаване на отношенията във фамилията на Конрой, дори довежда до разпад на брака му и брака на родителите му. В крайна сметка обаче книгата променя драстично характера на баща му и те стават много близки. През 1979 г. романът е филмиран със същото име и с участието на Робърт Дювал.

Публикуването на романа „The Lords of Discipline“ през 1980 г. възмущава много от колегите му, възпитаници на Цитаделата, които смятат, че живот в колежа е представен твърде неблагоприятно, като се набляга на военната дисциплина, расизма и сексизма. Този разрив продължава до 2000 г., когато Конрой е награден с почетно звание от колежа и изнася встъпителната годишна реч. Както казва Пат Конрой в романа си „Аз нося пръстен, което означава, че като възпитаник на Цитаделата, имам право да го коментирам“.

През 1981 г. се жени за Ленор Флайшър, която има две деца – Грегъри и Емили. Двамата също имат още една дъщеря – Сузана, която умира по-късно, и на нея посвещава книгата си „My Life in Books“. След брака се местят от Атланта в Рим, където започва да пише следващия си роман. Развеждат се през октомври 1995 г.

През 1986 г. Конрой публикува най-известния и добре познат роман „Принцът на приливите“. Книгата разказва историята на Том Уинго, безработен учител от Южна Каролина, който отива в Ню Йорк, за да помогне на сестра си Савана, която е поетеса със склонност към самоубийство, да се справи с миналото си. Романът е филмиран със същото име през 1991 г., с участието на Ник Нолти и Барбара Стрейзънд.

През 1995 г. излиза романът „Блус в лятна нощ“, в който се разказва за американеца Джак Маккол, живеещ в Рим, който се връща в Южна Каролина, след новината за терминално заболяване на майка му. Историята показва опита му да се изправи срещу последствията от самоубийството на съпругата му и битката за попечителство над дъщеря им, и да постигне възраждането на старите приятелства, компрометирани по време на Виетнамската война.

През 1997 г. Конрой завършва с магистърска степен Университета на Южна Каролина.

През май 1998 г. Конрой се жени за третата си съпруга Касандра Кинг, която е автор на няколко популярни романа. За нея той казва: „Тя пише с удоволствие и радост, а аз седя там в мрака и тъмнината.“

Семейството на Конрой живее във Фрип Айлънд, Южна Каролина и в Сан Франциско. Както винаги, той продължава да пише своите романи с писалка на дълги жълти листове, заобиколен от скъпи спомени.

Документалната му книга „The Pat Conroy Cookbook: Recipes of My Life“ (2004 г.) включва колекция от любими готварски рецепти на Конрой, придружени с истории от живота и израстването му в Южна Каролина.

През 2009 г. Конрой публикува „На юг от Брод Стрийт“, с герой Леополд Кинг, син на кротък учител и властна училищна директорка. Той се бори с демоните, обсебили го след самоубийството на любимия му брат, от които го спасяват приятелите му от последния клас имащи разнообразни съдби и професии. Двайсет години по-късно идва ново изпитание за отношенията им, моралните им принципи и житейски ценности.

Награден е с медал „Thomas Cooper“ през 1995 г. и с наградата „F. Scott Fitzgerald F. Scott Fitzgerald“ през 2005 г., а през 2010 г. с наградата на Южна Каролина за цялостно творчество. Конрой е включен в „Залата на славата“ на Джорджия през 2004 г. и Южна Каролина през 2009 г.

Романите на Конрой неизменно са в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, преведени са на над 40 езика и са издадени в милиони екземпляри.

На 2 февруари 2002 г. Пат Конрой, Стивън Кинг, Джон Гришам и Питър Строб се събират в кметството на Ню Йорк и записват аудиокнигата „The WaveDancer Benefit“ по откъси от свои произведения. Целта на иницативата е с получените приходи от продажбите да се съберат пари за един от най-разпознаваемите гласове в аудиокнигите, актьора Франк Мюлер, който е претърпял ужасна катастрофа с мотоциклет.

Пат Конрой умира на 4 март 2016 г. от рак на панкреаса.^[1]

Произведения

Самостоятелни романи

The Boo (1970)
The Great Santini (1976)
The Lords of Discipline (1980)
The Prince of Tides (1986)
Принцът на приливите, изд. „Плеяда 7“ (1993), прев. Иглика Василева
Beach Music (1995)
Блус в лятна нощ, изд.: ИК „Обсидиан“, София (1996), прев. Иглика Василева
South of Broad (2009)
На юг от Брод Стрийт, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2009), прев. Иглика Василева

Документалистика (мемоари)

The Water Is Wide (1972)
The Hidden Subculture of Military Brats (предговор към „Military Brats: Legacies of Growing Up Inside the Fortress“) (1992)
My Losing Season (2002)
Unrooted Childhoods: Memoirs of Growing up Global (2003)
The Pat Conroy Cookbook: Recipes of My Life (2004)
My Life in Books (My Reading Life) (2010)
The Death of Santini (2013)

Аудиокниги

The WaveDancer Benefit, 2002 – в съавторство с Джон Гришам, Стивън Кинг и Питър Строб

Филмография

1974 – Conrack – филм – по романа "The Water Is Wide
1979 – The Great Santini – филм – по романа „The Great Santini“
1983 – The Lords of Discipline – филм – по романа „The Lords of Discipline“
1989 – Unconquered – ТВ филм – сценарист
1991 – Принцът на приливите – филм – по романа „The Prince of Tides“
2006 – The Water Is Wide – ТВ филм – по романа "The Water Is Wide

Източници

↑ ((en)) The New York Times/Pat Conroy, Author of ‘The Prince of Tides’ and ‘The Great Santini,’ Dies at 70

Външни препратки

[NYT-1] ((en)) The New York Times/Pat Conroy, Author of ‘The Prince of Tides’ and ‘The Great Santini,’ Dies at 70

[1]